НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАРТА „ОКОЛНОСТ НА ДЕВНЕНСКОТО ЕЗЕРО И
Г. ВАРНА“

През 2023 г. Хидрографската служба (ХС) отбеляза 140 години от основаването си. Юбилеят беше украсен и с издаването на книгата „140 години Хидрографска служба“. Екземпляр от нея ми бе предоставен от съставителя й и редактор на „Морски вестник“ д-р Атанас Панайотов и имах възможност да се запозная. Книгата запознава читателя с историята и хронологията на ХС, съдържа спомени на служители и много снимки и документални материали. Най-силно впечатление обаче ми направи постоянната „турболентност“ в административен и кадрови план. Въпреки това служителите са успявали да се справят със задачите и да създадат необходимото в помощ на моряците.
Във втората част „Хидрографското отделение (Хидрографска секция) в Държавния географски институт при Министерството на войната (1932-1952 г.)“ авторът й майор д-р Дочо Николов от Военната географска служба в гр. Троян дава сведения за няколко карти на Варна, залива и пристанището. Те са извадка от инвентарен опис от 1923 г. в

Географския институт: Варненско пристанище, М1:21000; Карта-план на Варненския залив, М1:10000; Карта на Девненското езеро, М1:10000; Оригинална снимка на Девненското езеро и гр. Варна, три листа, М1:10000; Варненския залив от лейтенант Н. Недев, М1:10000 и др. Този списък ми припомни, че вероятно имам една от тях в моята дигитална сбирка на карти на Варна - „Околност на Девненското езеро и г. Варна“. Действително, цитираното от инвентарния опис наименование и това, отпечатано на картата, малко се различават, но приликите са повече - обхвата, мащаба, броя картни листове - 3 ... едва ли по едно и също време са правили две различни по наименование, но толкова еднакви по технически данни карти.
Картата „Околност на Девненското езеро и г. Варна“ е в мащаб 1:10000, отпечатана на три отделни листа, двуцветна. Ако трите листа се съберат в един, ще се получи карта с размери 55х178 см. „Административната“ информация, която се съдържа на листите е оскъдна - наименованието, цифров и линеен мащаб и данни за двама топографи: „Снимал и чертал М. Лилов“ и „Снимал и чертал военен топограф А. Кривошиев“ (А. Кривошиев е автор на известната „Карта на България“, издадена през 1892 г. от Хр. Г. Данов, който я рекламира във в-к „Черно море“: „... Авторът на картата е г. А. Кривошиев, главний топограф при генералний щаб в София. Неговата компетентност е най-голямата здравина за верността, пълнотата и точността на картата във всяко отношение....“). Картата е издание на Статистическо-топографското отделение. (В тези години топографските дейности са възлагани на служби, които носят различни наименования: 1891 г. Топографско отделение към ГЩ; 1895 г. Статистическо-топографско отделение; 1899 г. Картографическа и топографическа част; 1906 г. Военно-картографически институт при Щаба на армията; 1919 г. Географически институт към Министерството на войната и т.н.) По информация отново от майор д-р Дочо Николов, за която му благодаря много, снимката, т.е. работата на терен, която продължила 70 работни дни, е направена през 1897 г., а издаването става през следващата 1898 г. по фотолитографски способ. Първоначално е струвала 0.50 лв, а по-късно, през 1919 г. - 1 лв.
Какво показва картата: най-общо околността на Девненското езеро, днес наричано Варненско, от Голям Аладън (Страшимирово) на изток, град Варна и малка част от залива. Езерото е разположено на левия (западния) и средния лист. Релефът около езерото е изчертан с хоризонтали с различни линии и дебелини през 2,20 и 100 метра, на много места са маркирани височините в метри на конкретни точки от местността, обекти и тепета/височини. С топографски символи и щриховки са отбелязани видовете горска растителност, лозя, каменисти местности, крайбрежните тръстики и мочурища, както и конкретни обекти - чешми, кошари, тухларници, гробища и т.н.  Надписани са и наименованията на селищата и много местности и дерета.
На третата, най-източна карта, е разположен гр. Варна. За две десетилетия години след Освобождението градът е нараснал повече от два пъти и вече може да се очертае по днешните улици „Дрин“, приблизително по която е минавала крепостната стена, маркирана с дебела червена линия, „Отец Паисий“ (тогава „Крайна“) и „Цар Освободител“ (тогава „Каналска“). В най-западната част на града се откроява коронообразната Кадир баба табия, остатък от укрепителната система на града от XIX век. Много ясно са очертани криволичещите улици на стария град от османско време и новите правоъгълни следосвобожденски квартали. Южно от града се вижда старата река Девня или Варна, през която езерото се е оттичало към морето, старият каменен мост Таш кюпрю и пазещата го табия, старите пристанищни скели. Жп линията стига до новата тогава жп гара (втората от трите варненски гари, на около 200 м южно от Сточна гара) и до т. нар. Английска скеля.
Край морето е Приморската градина с нейните алеи, нанесени са и градската градина и други важни обекти - Катедралата, Девическата и Мъжката гимназии, новата болница и новата казарма. В района на днешния кв. Аспарухово виждаме няколко археологически обекта - Джанавар тепе, Пиринч тепе (раннохристиянски храм от IV-VI век, намира се след портала на Кораборемонтния завод „Одесос“) и Аспаруховия вал. В морето под града с пунктирни линии е начертано планираното пристанище и вълноломите.
По отношение на детайлите в морската част - езерото и морето - такива липсват. Това подсказва, че картата не е правена за използване от морските лица и служби. Изобати не са начертани, на три места (по веднъж на всяка от трите карти) в средата на езерото са отбелязани стойността 1.35, вероятно нивото на езерото над морското ниво. По бреговете са отбелязани тръстиковите участъци и плитчини. На южния бряг виждаме и езерните носове Кум бурун, Таш бурун и Баба Бурун.
В своята обширна статия „Бележки за Варненското езеро“, публикувана в Известия на Българското географско дружество, кн. IV, 1936 г. инж. Любен Божков пише: „Формата на Варненското езеро ни е позната по два плана. Единият план-карта е снимка на лейтенант Стойков през 1897 г., когато се реши да се премести военният флот от Русе във Варна. Изглежда, че пак езерото е привлякло погледите на военните. Втората карта е на Картографическия институт [картата, обект на тази статия - б.а.]. Двете карти се взаимно допълват, защото и двете са в мярка 1:10000; картата на Стойкова съдържа само дълбочини, а тая на Института само снимка на сушата с хоризонтали. От тия две карти аз комбинирах една. И по така комбинираната карта, все в мярка 1:10000, направих измерванията за размерите на езерото, които предавам по-долу. Горните две снимки са правени, разбира се, преди прокопаването на временния и окончателен морски канал ...“
Не зная дали картата „Околност на Девненското езеро и г. Варна“ е запазена в някой български архив, институция или служба. Показаният тук екземпляр е от Австрийския военен архив. В каталога на архива тя погрешно е датирана от 1906 г. Самият й вид, а дори и по наличните и липсващите на картата обекти може да се определи времето на изработването й. Например, пред Катедралата фигурира паметникът на падналите чинове от Осми пехотен приморски полк в Сръбско-българската война, открит през 1894 г., но липсва съседната сграда на Военния клуб, 1899 г. На няколко места на трите листа има бележки с молив на немски, но са изписани със стария ръкописен готически шрифт Kurrent, който е нечетим дори и от самите съвременни германци.
Борислав ПЕТРОВ