НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„ГИБЕЛТА НА „НАДЕЖДА“: ДРАМА НА МОРСКА ТЕМА ЖЪНЕ
УСПЕХИ НА СТОЛИЧНА СЦЕНА (1910 Г.)

По случай 160 години от рождението и 100 години от смъртта на Херман Хайерманс
В брой 51 от 1910 г. на вестник „Софийски новини“ откриваме интересна информация: „Гибелта на „Надежда“. Текстът е кратък:
„Новият Народен театър представи с извънредно голям успех драмата под горното заглавие от Херман Хайерманс. Тази драма е в ІV действия. Сюжета й е из рибарския живот в Холандия.
Потресающа е тя по своето съдържание. Борбата се развива между двама матрози и майка им, от една страна, и един притежател на параходи. Той насила праща матрозите в морето с гнилия си параход „Надежда“, като знае, че последният ще потъне, за да му осигури осигуровката за 14 000 гулдена. Бурята помага на това. Всички матрози са удавени. Събитието е страшно. То кара човека да трепери.
В ролите, които всички се изиграха много добре, се отличиха Н. Щърбанов, Коста Стоянов и Кица Стоянова.
Публиката ги акламира заслужено. Султана Николова изнесе с истинско дълбоко чувство болките на влюбена девица, изгубила милия си в морските вълни.
Всеки трябва да види тази драма.
Ив.“

Драмата не преминава като метеорит на българския културен небосклон в началото на ХХ век. Две години след театралната премиера произведението на Хайерманс е отпечатано в отделна книга:
Хайерманс, Херман „Надежда“: Драма в 4 д. из холандския рибарски живот / Херман Хайерманс; Прев. от нем. Хр. Янев. - София: Парт. социалист. книж. 1912 (София: Парт. социалист. печ.). - 86 с., 18 см . - (Театрална библиотека; № 1)
Изследователят инж. Иван Алексиев я посочва под № 434 в публикацията „Българските морски книги до 1930 г.“: https://morskivestnik.com/compass/news/2020/062020 Това, което можем да допълним сега, е, че тя може да бъде намерена освен в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, и в Общинската
библиотека „Стоян Дринов“, Панагюрище.
Но да се върнем към театралната проява. Изявата на актрисата Султана Николова е посочена не случайно. Тя е сред най-известните български театрални актриси през първата половина на ХХ в. Повече за Султана Николова можете да намерите в: https://bg.wikipedia.org/wiki/ В тази информация в „Уикипедия“ не е отбелязано участието й в „Гибелта на „Надежда“.
Кой е Херман Хайерманс (1864-1924)? Определян е като the greatest Dutch dramatist of the modern era (най-великият холандски драматург на съвременната епоха). Роден е в Ротердам, в еврейско семейство с либерални разбирания. Той е петото от общо единадесетте деца на фамилията. Известната нидерландска художничка Мари Хайерманс (1859-1937) е негова сестра. Техен брат е Луис Хайерманс (1873-1938), определен в нидерландската „Уикипедия“ като „страстен социален лекар, който свърши много работа за насърчаване на здравето на бедните и работниците в началото на 20 век“. И още едно от 11-те деца става известна личност: авторката на книги за деца Ида Сара Хейерманс (1866-1943). Бащата на тези талантливи деца, който също се казва Херман, е бил редактор в Nieuwe Rotterdamsche Courant и главен редактор в либералния Zondagsblad.
Херман Хайерманс взема не само името на баща си, но и неговата професия. Работи като журналист, но творческите му изяви, с които става известен, са няколко пиеси. След драматичната дебютна творба „Дора Кремер“ (1893) той пише „Гето“ (1899), изпълнена с голям успех. По-голяма сензация обаче предизвиква натуралистичната мореплавателна драма Op hoop van Zegen (1901; преведена на няколко езика и играна на няколко европейски столични сцени, в т.ч. и в София, под заглавието „Надеждата“, представена в Гьотеборг, 1905, също и в Стокхолм ). Тя е насочена срещу злоупотребите в холандските корабни компании и има социалистически оттенък. Самият той е член на Нидерландската социалдемократическа работническа партия. Това проличава и в следващите му творчески изяви като драматург.
Когато помолих инж. Иван Алексиев за коментар на постановката на „Надежда“ в София, той ме насочи към факта, че през май 1910 г. в София гостува голяма немска оперна трупа (певци и балет, вкл. неизвестния млад български диригент Рудолф Холчев) и за пръв път представят Вагнеровите опери „Летящият холандец“ и „Танхойзер“: Операта „Летящият холандец” в България до 1930 г. -  http://morskivestnik.com/compass/ (17  май 2017 г.). Възможно е това събитие да е засилило интереса у нас към морската тема в драмата и операта и да се насочат към представянето на „Надежда“.
Атанас ПАНАЙОТОВ

„Главата“ на вестник „Софийски новини“, 1910 г.
Публикацията „Гибелта на „Надежда“.
Herman Heijermans (1864-1924). Източник:
https://upload.wikimedia.org/
Паметникът на Херман Хайерманс в Амстердам. Източник: https://sv.wikipedia.org/wiki/
Книгата „Op hoop van Zegen“ („Надеждата“) продължава да бъде преиздавана в Нидерландия, което доказва актуалността на творческите послания в нея. Снимката е на корицата на изданието на Verlag E-Book: Saga Egmont, 2022 г. Източник: https://www.bookbeat.com/de/buch/op-hoop-van-zegen-783125
Актрисата Султана Николова. Източник: https://upload.wikimedia.org/