НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВОЙНАТА ПРОДЪЛЖАВА И ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС
Неделен ден. По улиците на Картахена се разразява една истинска война между вечно враждуващите фракции, всяка със своите вечни и непоклатими интереси: шофьори и пешеходци, клиенти и търговци ... Безспирна и страшна война. Хляб и зрелища!
На пук на ожесточените сражения около мен, аз продължавам да вървя спокойно към поредния исторически паметник, който съм избрал да посетя. Ноември е, но слънцето грее толкова силно, че нищо не напомня на зловещия ураган, който връхлетя родната България по това време. Не бързам, едва обяд е и денят е мой. Не бързам и не забравям да се усмихвам. Умората, примесена с леко вълнение, изчезва, когато зървам сивия метален корпус на емблематичния за града обект. Най-сетне...
Вероятно ако не бях прочел предварително историята на това „парче желязо“, и за мен то щеше да е поредният исторически обект, който щях да видя, снимам и забравя. Но ето ме ... Пристъпвам и прокарвам бавно пръст по металния му корпус и сякаш не мога да се откъсна от него. Нещо ни свързва и сякаш винаги ни е свързвало. Навярно пътят към истината е и път към самия себе си. Затова обръщам поглед към сърцето си и към най-затънтените краища на човешката си душа. Не откъсвам пръст от корпуса, а ето че светлината достига и до тях ...
Дълбоко в себе си осъзнавам, че „парчето желязо“ не е просто парче история. То е минало, настояще и бъдеще. Символ на войната за света, за нашия свят. Неспиращата духовна война между малките хора и големите личности: тази, която ежедневно взема жертви в пъти повече от която и да е друга война в историята на човешката цивилизация. Съотношението на силите е в полза на противника, а тактиката му е коварна и подмолна. Но това, което е най-притеснително, е престъпният неутралитет на средностатистическия гражданин на света. Аз обаче не съм съдник. Аз съм просто боец.
Откъсвам пръст от металния корпус.

Така е изглеждала „Перал“ - първата в света подводница с електрическо задвижване. Снимка интернет.
Репликата на испанската подводница „Перал“ в гр. Картахена е 1:1 възстановка на оригинала.
Още един ракурс към репликата на испанската подводница „Перал“ в гр. Картахена.
Селфи на Димо Савов с „Перал“.
Огорчен от несправедливото отношение към конструираната от него подводница, лейтенантът от Испанския военен флот Исаак Перал си отива рано от този свят. Когато испанските управници осъзнават каква върховна глупост са извършили, посмъртно дават адмиралско звание на конструктора на подводницата и правят опит да я възстановят. Уви, неуспешно. Снимка интернет.
Оглеждам се и осъзнавам, че всичко около мен си е все същото: бесни шофьори, завеяни погледи и викове, много мисли и малко чувства. Сърцето ми обаче тупти по-бързо и по-силно от преди. Вдишвам дълбоко от въздуха на есенна Мурсия и през ума ми минават различни спомени - и добри, и лоши; повече лоши... Пуста памет!
Но решавам да използвам момента, моментално изваждам джобното си тефтерче и записвам:
„В битките между доброто и злото често побеждава злото. Падението на доброто обаче ражда мъчениците, чиято светлина ще грее и осветява и най-тъмните кътчета на човешката душа, така че пируващото зло никак няма да е вечно.
В битките между правдата и подлостта често побеждава подлостта. Рано или късно обаче тежката врата на истината ще бъде открехната, а лъжата и подлостта - разкрити и жестоко осъдени от най-страшния съд: този на историята.
В битките между достойнството и безхарактерността често побеждава безхарактерността. Ореолът на достойнството обаче ще се издигне толкова високо, че рано или късно безхарактерността на малкия човек ще бъде или забравена, или завинаги низвергната, а достойнството ще свети като пътеводна звезда в сърцата на правдивите за векове напред.
Затова спечелените битки не значат спечелена война. Войната продължава и всичко зависи от нас.
- Димо Савов, 19 ноември 2023 г., гр. Картахена, Кралство Испания.“ - записвам и затварям тефтерчето.
„Войната продължава и всичко зависи от нас“ - повтарям си и продължавам по пътя си. Вървя напред, без да се обръщам нито за миг, а сърцето ми продължава да тупти по-бързо и по-силно от преди.

* * *
Предлагам на читателите на „Морски вестник“ снимки на репликата на испанската подводница „Перал“ в гр. Картахена: първата в света подводница с електрическо задвижване и вдъхновение за автора. „Перал“ преминава успешно ходови изпитания през март 1889 г., а през август същата година са проведени и успешни учебни торпедни стрелби. Въпреки това, интригите и завистта, насочена към гениалния й конструктор и офицер Исаак Перал (Isaac Peral, 1851-1895), довеждат до престъпни деяния, осакатили кариерата му и способностите на Испанските военноморски сили. Подводницата е изведена извън строя на флота и разглобена, а не след дълго Перал - унижен и разочарован, се уволнява. Така, за цели 22 години напред, Испанският военен флот е лишен от уникалната възможност да разполага с революционна и страховита ударна платформа, каквато е именно подводницата. Историята обаче помни и вече от няколко месеца насам военноморският флаг на Испания се развява гордо на модерната подводница S-81 „Исаак Перал“, напомняйки ни, че нищо и никой не е забравен.
Курсант-мичман Димо САВОВ,
командир на курсантския дивизион
във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“