НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И „ДВОЙКИТЕ“
Не зная как е с теб, Читателю, но най-незаличимите ми моряшки спомени са тези от първи курс в Морското. Неслучайно братът курсант е казал, че втори курс са най-големите старши, а новобранците - най-големите морски, и това е толкова естествено. Нима един петокурсник ще седне да се занимава със салагите? Та той мисли за предстоящото уволнение! А какво да правят второкурсниците, които довчера са били фиркани от всички? Ще погнат новобранците, естествено! С другите курсове бе по-сложно. От тях всичко можеше да се очаква!
За опростяване на комуникациите, ние изначално се деляхме на навигатори и механици, ще рече - първи и втори батальон, а след това, според годината на постъпване в Училището, бяхме „петици”- 1965-а, „четворки” - 64-та, „тройки” - 63-та, „двойки” - 62-ра, и „единици” - 61-ва. Не зная как са се оправяли студентите с техните курсове, специалности, групи, презаписвания и потоци ... При нас само с двойките бе по-сложно, защото имаха еР-ове и корабостроители, но те бяха нещо като евреи по време на Третия райх - има ги, но се прави всичко възможно да изчезнат. По една случайност, в Морското бях се засякъл дори с „нулите”, задържАни поради някаква несъгласуваност в учебната програма, но в нашите очи те си бяха направо богове, а не някакви числа!
Още през първия семестър забелязах, че сред двойките има най-много интелигентни момчета. Имах си мои критерии и не задължавам никой да ми вярва, но и аз, като почти всички останали, вярвах, че и най-тъпата единица е по-умен от най-умната петица, а нулите бяха вън от всякакви класации! Казарма!
По онова време всяка рота издаваше свой стенвестник и „Бриз”-ът на двойките навигатори бе над всички по текст и оформление... според мен.
След уволнението започнах да срещам бившите „старши” по корабите и канцелариите на Параходството. Някои ме впечатляваха със своите метаморфози, а други бяха направо неузнаваеми без моряшките си униформи. От друга страна, моите познати нули и единици, вече бяха капитани и главни механици, а с останалите се разминавах на вахта или по долните корабни палуби. На един от любимите ми кораби „Оборище” например, третият помощник капитан бе Кръстю Кръстев от наборите - навигатори, старпом - Ицо Лаков от „моите” двойки, а втори механик - Алекси Филипов - пак от двойките, но секция „механици”. Вторият механик не помнех от Морското, но бях подстригвал там главен старшина Лаков, с препоръка от братовчед ми Саво, също двойка и за моя изненада, старпома помнеше това. Днес ще призная, че не съм срещал пО благ, сговорчив и културен моряк от Христо Лаков, а когато си салага, това е безценно за теб!
Докато плавах на „Оборище”, живеех на квартира и съсед ми бе „двойката” Любо Михайлов - един от близките Савови авери в Училището. Няколко години по-късно, Любо ми бе капитан по корабите в БМФ. Без малко да изпиша същите суперлативи и за него, и те щяха много да му паснат. После брегови началник ми стана капитан Кольо Асенов Николов, пак от двойките. Той не бе от приятелския кръг на Саво Савов, но бе толкова ... натам го знаете. Съсед и до ден днешен ми е Цоло Николов - Цолето, пак двойка и голям авер на братовчед ми. Натам е същото... Все същата корабна памет пазя и за Кирчо Ников, Жоро Анатков, Стойчо Кузманов, Здравко Търев, Богдан Богданов, ХеПеИто.
Сега се усещам, че в спомените ми с предимство, поне до тук, ме спохождат навигаторите двойки. През 2012-та за регулярната петгодишна среща на въпросните двойки, от Монтана бе дошъл братовчед ми Саво. Договорихме се да се видим чак на другия ден, за да не му се пречкам по време на емоционалните срещи с приятелите от Морското, повечето от които той не бе виждал от пет, а някои и от повече години, докато ние двамата се виждахме ежегодно в родния ни град. На срещата Саво дойде с Цолето - негов съвипускник, наш земляк и приятел, който тогава работеше в администрацията на Параходството. Пихме бира на теферич в лъскав ресторант на входа на Морската градина и по едно време Цоло рече:
- Сава, (така му викаха в Морското) винаги ще те помня като „връстник на народната власт”!
Братовчед ми бе роден на Девети септември 1944-та и това бе много впечатляващо в онези години. Очаквах да чуя патриотична реч за великите български дати, защото Цоло Николов бе служил дълги години във Военноморския флот, но той продължи така:
- Искам да те уверя, че винаги си ми изглеждал по-добре от набора си, а след като тя се спомина още преди двайсе и две години, можеш да се чувстваш щастлив човек!

„Не се офлянквай, девойче“…
„Двойките“ навигатори, 2007-а.
Срещата от 2012-а. Цолето е в оранж в средата на трети ред, а Саво - вторият от дясно на втори.
Капитан (вече в БМФ) Атанас Радев, 1975 г.
Цолето и Сержанта - мои литературни кумири от Морското.
Никулден 2016. „Двойките“ Хр. Димитров и Николай Николов - Найк.
Чипа и Данчо Гочев от другите „двойки“ ...
Пет години по-късно Наско Панайотов публикува няколко „страници” от вестник „Бриз”, който питомците на капитан ІІІ ранг Ръби издаваха в Морското. Така разбрах, че Цолето (впоследствие също ранг) е списвал хумора в любимия ми училищен вестник от курсантските години. С голяма радост тогава прочетох и неизвестно на мен стихотворение от поета - абсурдист Иван Михайлов - Сержанта, чийто куплети се цитираха като истински култ в Училището. Със Сержи се разминавахме по бургаските улици, докато той служеше във Военноморския флот там, а корабите на БМФ стояха с месеци на рейда пред южния моряшки град. 
На механиците от този випуск им викахме Ръбове и ще знаете, че прякорите в Морското са много точни, мъдри и устойчиви. От друга страна, винаги с благодарност и възхита ще помня двойката - ръб Алекси Филипов. С добро помня и други „ръбове”, с които плавах и работих: Дочко, Емил Пашев, Габъра, Стефан Такев, Петър Минков, Коцето Калудов, Чепилски, Мишо Кючуков, Стоян Трифонов, а такива като Коцето Малев и Данчо Гочев, и до днес са си направо сладури! Сигурно е въпрос на гледна точка.
Зная, че много випуски списват своята история във Фейсбук, но това не е моя територия, пък и друго си е да се чуе и странично мнение, та било то и на салага. Какво ли биха написали другите за мен и моя випуск...
Морско Училище, 1962-ра. Двойките още не са се заклели и по цял ден набиват крак по бетонния плац. Почиват само в неделя и тогава им прожектират филм във физкултурния салон. Тази неделя на прожекцията с тях е взводният им командир капитан-лейтенант Атанас Радев, а филмът - „Четиридесет и първият”. Вълнуващата мелодрама за Гражданската война в Русия не оставя равнодушни в салона. Тече финалната сцена, където прекрасната Изолда Извилицка разстрелва своя любим в името на класовата борба. Цяла Европа бе плакала на дългите кадри, в които момичето разбира какво е сторило. Тишина цари и във физкултурния салон. Тогава се чува гръмкия глас на командира Радев:
- Не се офлянквай, девойче, а веднага разглобИ, почистИ и смажИ повереното ти оръжие в указания от командира срок...
Съчиних този „ръбизъм” с искрено уважение към моряка Атанас Радев и почит към онези двойки!

Сл. ПЕШКОВ - моряк