НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Pro Memoria:
СТОЯНКА САВОВА-ХАДЖИИВАНОВА (1930-2024 Г.)
Тя отплава в отвъдното на 1 март, само два дни преди рождения си ден. Щеше да навърши 94… Но не това е важното. Важното за нас е, че „Морски вестник“ загуби доайена сред своите приятели. Трудно мога да я сравнявам с останалите, защото тя с удоволствие подпомагаше и дейността на Военноморския музей, и на Държавния архив - Варна. В експозицията на Военноморския музей е изложена парадната униформа на нейния съпруг: капитан далечно плаване Димитър Хаджииванов (1920 - 2010 г.), там се съхраняват и неговите отличия. Има защо! Капитанът е главен директор на Параходство „Български морски флот“ от 1963 до 1969 г. Бил е капитан на корабите „Благой Касабов”, „Христо Смирненски”, „Антон Иванов”, „Янтра”, „Балкан”, „Гоце Делчев”, „Рожен” и „Родопи”. През 1961 г. под негово командване моторният танкер „Антон Иванов” пръв от българските кораби достига бреговете на Куба. А в Държавния архив - Варна, ще подготвят семеен фонд „Димитър и Стоянка Хаджииванови“. Има защо! През целия си съзнателен живот Стоянка Савова-Хаджииванова отдаде сили, знания и умения за развитието на Морска България (https://morskivestnik.com/).
Какво мога да добавя към вече публикуваното в „Морски вестник“ за Чани (така я наричахме нейните приятели)? Може би това, че бе един от най-надеждните ни консултанти по отношение на снимки и документи, отнасящи се до дейността на СО „Воден транспорт“ (1969-1989 г.). Имаше феноменална памет и аз нямах никакво основание да се съмнявам в дадените от нея сведения. До телефона си имаше голям тефтер - указател и при необходимост веднага звънеше за уточняване на информацията на капитани, механици, административни ръководители и творчески дейци от нейното време. Уви, тефтерът остана, но имената в него постоянно намаляваха …
Гордея се с това, че Чани също ми имаше доверие и при всяко посещение в нейния дом, преди да започнем да си пием кафето, ми „сервираше“ купчина документи, снимки, изрезки от стари вестници. Нейното желание бе аз да преценя къде да отидат тези части от семейния архив: във Военноморския музей, в Държавния архив - Варна, или в контейнера за рециклиране на хартия. Поех тази отговорност и дори сега, след като тя вече е само мой спомен, продължавам да изпълнявам своето обещание. При една от последните ни срещи тя ми поднесе поредната купчина от папки с документи и с тъжна усмивка сподели: „Моля те внимателно да ги прегледаш! Не бързай да ги предаваш в музея или в архива! Това е всичко, което ми е останало от провеждането на Националната седмица на морето през изминалите години. Голяма глупост свършиха днешните управници, че умишлено я забравиха, защото я възприемат като някакъв атрибут на социализма. Нищо подобно! Преди да започнем организацията на първата Национална седмица на морето, в СО „Воден транспорт“ внимателно проучихме опита на развитите морски държави в Западна Европа - там имаше множество такива прояви. Ние бяхме първата държава в тогавашния соцлагер с подобна инициатива. И я организирахме със самочувствието, че България е морска държава“.
Поех ангажимент да направя поредица от публикации в „Морски вестник“, посветени на незаслужено заглъхналата Национална седмица на морето. Не само заради обещанието ми към Чани, а и заради убеждението ми, че подобни прояви могат да събудят заглъхващия интерес към различните морски професии сред младите хора.
Чани бе превърнала скромната вила „Аурора“, в която живееха с капитан Хаджииванов, в истинско мини-кафене „Хъшове“ (от „Немили недраги“ на Иван Вазов), а тя с удоволствие играеше ролята на Странджата. Посрещаше всеки приятел с усмивка, а от ранна пролет до късна есен го изпращаше с цвете от образцово поддържаната от нея градина. Кафето бе само повод за срещата, а Чани предварително се подготвяше я с баница, я с някой друг от нейните специалитети. Сега, вече месец вила „Аурора“ пустее. Тук, на грешната земя, останахме по-малката част от нейните приятели. По-голямата част са вече в отвъдното. И ако там наистина има нещо, то със сигурност Чани вече ги е събрала на раздумка.
Сбогом, Чани!

Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимки А. КЪДРЕВА

Една от последните снимки на Стоянка Савова-Хаджииванова. Тя искаше да е край морето.
Вече месец вила „Аурора“ пустее …