разказва за личната си среща с великия музикант и последвалият „разговор” с него. Всъщност Дидли му казва само „О, човече” и си сваля очилата, а Ерик е щастлив, защото неговият идол го е нарекъл „човече” и завършва с оригинала на песента „Бо Дидли”. Любимото „място” на Гъсо бе където англичаните питат Джером Грийн за музиката на Дидли, а той отговаря: „Къде е бара, момчета?” Това „Уеър ис дъ бар” приятелят ми произнасяше с истинско вдъхновение и в съвършен синхрон!
За да ме разбереш по-добре, Читателю, пусни си в „тубата” оригиналното изпълнение на „Бо Дидли” с три мургави каки и наистина ще проумееш за какво пиша. Добре ще ти дойде и самата „Стори ъф Бо Дидли” на Енимълсите!
В интерес на истината трябва да призная, че впоследствие „Битълс”, а след тях и „Стоунс” доживяха своята „реабилитация” в родината ни. „Балкантон“ дори издаде техни тави, макар и най-посредствените, докато от „животните” нищо не видя бял свят у нас! Накрая ще се окаже, че единствените искрени фенове на „Енимълс”, са били в Морското Училище. Още през 1966-та на годишния преглед на художествената самодейност, Румен Търев излезе на сцената заедно с още четирима китаристи от нашия випуск и изпя „Къщата на изгряващото слънце” в негов превод на български. Голям фен на „Животните“ бе и Костурката от съседния випуск. Той бе добър китарист и голяма фога, а по време на снимката от 1969-а, която виждате, си бе пуснал мустак куришка за ужас на командирите. Неволен фен на „Енимълс” през споменатата година бе и колежката Бистра Кунева. Помня, че тя често присъстваше, когато слушахме записите на Гъсо в компанията и на други сомчета, по време на гарнизонния ни отпуск. Морякът Р. Георгиев пък, притежава редки албуми на ранните „животни”, които дори и аз не съм слушал...
Последният път, когато споменах животни бе в един разговор с моряка Продан Георгиев - приятел и автор в „Морски вестник“. Той бе започнал да пише за кучета и котки, дори издаде книжка с детски приказки. Похвалих го за анималистичните му успехи, а той ми каза:
- Напоследък гледам много детска анимация с внуците и един ден най-малката каза, че МЕЧО ПУХ Е ПО-ГОЛЯМА СВИНЯ ОТ ПРАСЧО...

Сл. ПЕШКОВ - моряк
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И „ЖИВОТНИТЕ“
В памет на Асен Кирилов - Гъсо от Сомчетата

Вярвах, че днес вече няма друг жив човек в БеГе, който да е слушал „Когато бях млад” на „Енимълс”, защото единственият такъв, когото познавах, отдавна не е между нас. Той се казваше Асен Кирилов - Гъсо от Сомчетата, имаше унгарски магнетофон „Куалитон”, а там - цял час записи на „Енимълс” („Животните“). Слушахме ги нощем в гардеробната на 26-та рота, без да понесем наказание за това, защото командир на тези момчета бе прекрасния човек капитан ІІ ранг Здравков - Сома, който също вече не е между живите. Песните на „Енимълс” помня наизуст и в тяхната магнетофонна последователност от „Куалитона”, като и днес си ги слушам за наслада на душата и сладки спомени от Морското. Доскоро правех това в горда самота, бидейки сигурен, че съм единствен. Затова бях безкрайно изненадан, когато вчера Румен Георгиев - също моряк, абсолютно безпричинно и непредизвикано, ми изпрати клипове с тези песни и наруши величието на музикалното ми усамотение, като първата песен в неговата компилация бе именно моята любима „Уен ай уаз янг”...
Днешните младежи със сигурност знаят кои са „Битълс“ и „Ролинг Стоунс“, но надали са слушали „Енимълс”. Те бяха друга бира: пееха предимно кавъри, разпаднаха се няколко години след създаването си, а после претърпяха толкова промени в името и състава си, че дори и аз им изгубих края. Пък и името им едно такова...
По времето, когато бях в Морското, „Енимълс” бяха наистина велики. Ама много велики! С Гъсо знаехме наизуст и песните, и имената на „Животните”. Петте момчета от Нюкасъл свиреха невероятен блус и рок в периода 1962 -1969 г. Ерик Бърдън, Алън Прайс, Хилтън Валънтайн, Час Чандлър и Джон Стийл бяха имената им, а в по-късните формации се появиха Бари Дженкинс, Вик Бригс, Дани Маклоух, Анди Съмърс, Мик Галагър, Зуут Мъней и Джим Родфорд. Днес всички тези момчета са музикални титани и легенди, останали завинаги в залата на славата на рокендрола.
Ще се извиня на младите: те със сигурност познават някои от безбройните кавъри на „Къщата на изгряващото слънце” или „Донт лет ми би мисъндъстуд” - велики хитове на „Животните”, но надали са слушали „Итс май лайф“, „Сан Франсиско найтс“, „Трябва да се махнем от това място“, „Бейби лет ми тейк ю хоум“, „Бум бум“, „Ай*м краин“, „Бринг ит он хоум то ми“, „Си си райдъ”...
Изписвам всичко в текста с български букви, защото аз и Гъсо така и не станахме англо-говорещи и пишещи тогава, та и до ден днешен, а Румен лесно ще се справи с кирилицата.
Той бе изтеглил клиповете на „Енимълс” „ан гро” и не е подозирал, че след тях има над десет часа с видеомузика от моето време. Изгледах ги всичките, Румене, и отново се върнах в епохата на капитан Здравков, Гъсо, Киро Мигача, Онджей, Нелко, Чайката, Джекопа... Все приятели!
Едно малко успокоение за мен и Гъсо е, че Румен не бе открил „Дъ стори ъф Бо Дидли”, невероятна шестминутна песен на „Енимълс”, която Асен Кирилов направо обожаваше. Тове е песен - възхвала не само на легендарния блус музикант Бо Дидли, но и на целия рокендрол. Музиката си е на Дидли, но изпълнението - на „животните”, а текстът, който Гъсо помнеше и изговаряше наизуст - на Ерик Бърдън. Ще се пробвам да преведа някой и друг ред от тази изумителна песен, която днес е тотално забравена!
В началото Ерик разказва, а не пее, кога и къде е роден Дидли:
Той свиреше с китарата всеки ден,
а понякога и през нощта,
докато косата на баща му не побеля от шума
и той му каза: Слушай, синко,
ти можеш да останеш тук,
но тази китара трябва да си отиде...
Следва разказ как Дидли хич не се обезкуражава от музикалната оценка на баща си, а заминава за Ню Йорк и започва да свири в „Аполо - Харлем”. Една вечер при него идва мъж с лъскав кадилак (с четири фара!) и голяма пура в устата.
- Искаш ли да те направя звезда? - пита той, а Дидли отвръща:
- А каква ще е моята файда?
После „бялото момче” Джони Отис взема ритъма на Дидли и прави световния хит „Хенд Джайф” и т.н. Накрая и в Англия дългокоси бели момчета започват да минават с „номера на Бо Дидли”, докато един ден самият той идва в Нюкасъл, градът на „Енимълс”. Тук вече Ерик Бърдън с искрящ английски хумор

Асен-Гъсо Кирилов е вторият от дясно наляво.
Капитан Румен Търев рецитира своето стихотворение „Лято в океана“ по време на Бал на лятната поезия/2016 - „Разговор с лятото“, организиран от „Арт Маркони клуб“, 31 май 2016 г.
1980-а Бистра като корабен механик.
Продан на моряшка раздумка с еНТеПе и Цанко Нешев.
„Енимълс“.
Костурката е 007 точно в средата.
Бо Дидли и неговата китара.
Дидли, една от каките и Грийн - герои на текста.
Ерик Бърдън днес.