НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗА РАННАТА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА
„УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В КАВАРНА

В българската литература, посветена на църквата „Успение Богородично“ в Каварна, не се споменава
историята на сградата като джамия. В сайта „Свети места“ (svetimesta.com) за църквата пише: „Старинният храм е изграден през 1860 г. на старо култово място, върху руините на по-ранна постройка“. Почти същото е отбелязано и в електронната енциклопедия „Уикипедия“: „Храмът е изграден в 1860 година върху основите на по-стара църква от българската община в града, за да може да се служи на български, тъй като „Свети Георги“ е в ръцете на гърчеещите се гагаузи“.
Никой от българските изследователи не е потърсил данни за тази „по-стара църква“, или за „руините на по-ранна(та) постройка“.
Светлина върху историята на църквата хвърля турския архитект Мехмед Емин Йълмаз (Mehmet Emin Yilmaz) от изследователския център по архитектура в Анкара. В книгата си (на турски и английски) „Турските паметници, превърнати в църкви“ (Kiliseye Cevrilen Turk Eserleri 1. Cilt / The Turkish Monuments Converted into Churches. Volume 1, YTB Yayinlari, Ankara, 2023)“ той пише:
„Каварна, разположена в Североизточна България, е една от от най-важните корабостроителни градове около Черно море по време на Османската империя. Джамията, разположена в центъра на града на площад Добротица, е превърната в църква през 1860 г. след Турско-Руската война през 1828 г. Сред джамиите, построени в Каварна, в източниците се споменават имената на джамиите Абдулменнаноглу Мехмед Бей, Насухоглу Хаджи Садък Ага, Хаджи Хасан, Хаджи Мехмед бин Али, Кенан Чавуш и джамията Мехмед Челеби / Кади Халилзаде. Не е известно коя от тях е джамията, превърната в църква. Гравюрите от Каварна показват джамия с единично минаре на хълма, където се намира тази църква. В българските публикации, посветени на църквата, не се споменава историята на сградата като джамия.
Настоящата църква представлява правоъгълна сграда с каменни стени с размери 11,45 х 20,85 м в посока изток-запад. На източната фасада има полукръгла апсида. Когато джамията е превърната в църква, източната и западната стена са напълно разрушени и са изградени допълнителни помещения в двете посоки. Разликите в разположението на камъните в зидарията са очевидни. На стената на кибла(та) все още стоят затвореният прозорец на джамията и кръглият прозорец над михраб(а). Според съществуващите следи се разбира, че джамията е била сграда с квадратен план и размери приблизително 11,5 х 11,5 м.
На 300 м от джамията, която е превърната в църква, се намира стар турски хамам, използван като музей”.
Историята на църквата „Успение Богородично“, изградена през 1860 г. върху полуразрушена през Руско-турската война от 1828-1829 г. османска джамия, не се нуждае от преиначени факти и (или) премълчани истини.
Анастас АНГЕЛОВ

Църквата „Успение Богородично“ - Каварна (преди ремонта от 2014 - 2015 г.). Снимка - интернет.
План на църквата „Успение Богородично“ по Асен Василев. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, с. 248 и реконструиран план на османската джамия по Mehmet Emin Yilmaz. Kiliseye Cevrilen Turk Eserleri 1. Cilt / The Turkish Monuments Converted into Churches. Volume 1, YTB Yayinlari, Ankara, 2023, s. 118.
Mehmet Emin Yilmaz / Мехмед Емин Йълмаз.
Mehmet Emin Yilmaz / Мехмед Емин Йълмаз.