НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
С „ДЕНИЦА“ ПО ЛИНИЯТА РУСИЯ (ВЛАДИВОСТОК И НАХОДКА), ЮЖНА КОРЕЯ (БУСАН) И ЯПОНИЯ
През април 2002 г. бях изпратен да работя за втори контракт на м/к „Деница“. С дължина само 81 м, плаваше под български флаг. Това бе един от многобройните съветски кораби от серията „Сосновка“. Беше доста малък, само 1960 DWT и превозваше главно генерални товари. Построен е през 1971 г. в заводите на Santierul Naval Constanta, Румъния. „Старата лейди“ беше пропътувал огромното разстояние за своите 31 години живот от Варна, през Суец, до най-източните руски пристанища и от 2 месеца плаваше в моретата на Далечния изток. Поддържаше линията Русия (Владивосток и Находка), Южна Корея (Бусан) и Япония. Труден, непознат за мене район, особено когато се плава каботажно с малък кораб. Корабът бе собственост на българска корабоплавателна компания и плаваше под български флаг. Районите за плаване бяха напълно непознати за мене. Аз знаех, че в момента няма български капитани, които да са плавали с малък кораб в тези райони и още повече да ги познават добре. Освен да се позаинтересувам от колеги и да прегледам написаното в лоциите друго решение нямаше пред мене. Очаквах плаванията да бъдат много трудни. Юни беше започнал и с него сезонът на тайфуните в целия източен Тихи океан и прилежащите морета.
В северната част на Японско море, в добре защитения залив Находка, лежеше пристанище Находка. На север от града характерните възвишения „Брат и Сестра“ са интересната местна забележителност. Със своите 155 722 жители (2015 г.) е на второ място по население в Приморски край. В града е развита промишлеността, свързана с всички дейности на железопътния и морския транспорт. Силно развит е износът на дървен материал.
„Да владееш Изтока” – това е преводът на оригиналното име на град Владивосток (622 000). Разположен е на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог. Градът е административният център на Приморския край и най-голямата военноморска база и база на търговското корабоплаване в Русия. Градът лежи на почти същия паралел, както и Варна, но климатът му е коренно различен - суха зима и дълга хладна пролет. Лятото е топло и с доста валежи, а есента е много кратка.
Линията беше отдавна разработена – товари се дървен материал от Русия за Южна Корея и Япония. Обратният товар бе главно от Япония - леки коли втора ръка. Товаро-собствениците бяха изцяло частни компании. Подготовката за товарене, укрепването на товара и почистването на хамбарите обаче трябваше да се да се извършва от корабния екипаж. Товаро-собствениците изискваха добро и много бързо почистване. Хамбарите се пълнеха догоре, на палубата, товарът се издигаше на повече от три метра над капаците на хамбарите. Устойчивостта на кораба не беше голяма, но клатенето на кораба ставаше много поносимо. Поради положителната плавателност на дървения материал корабът бе практически непотопим. След разтоварването на дървения материал на палубата се бяха натрупали 3 големи купа дървесна кора, прах и останки от товара. В хамбарите имаше още 2.
Правех първи рейс по линията. Разтоварихме дървените трупи в Бусан, Южна Корея и се връщахме към пристанище Находка. Пристанище Бусан се намира в южната част на Република Южна Корея, на юго-източния бряг на полуострова в Цушимския проток срещу остров Tsushima. Това е най-голямото пристанище в Южна Корея, но също така и шестото контейнерно пристанище в света
Петте или шестте острова на града са разположени в единия край на южната част на Бусан. Те са защитени природни територии на град Бусан. Островът е скалист, съставен от две части. От петте острова, които се простират от земята, всички, освен островът на фара, са необитаеми.Това е пътят, през който всички  кораби влизат в пристанището на Бусан, така че те са и символ на бусанското пристанище.
Поех вахтата и започнах да приготвям дневната кореспонденция. Палубният боцман се качи на мостика, за да уточним работата.
- Боцмане, - обърнах се към него. - Дали ще можем да приготвим кораба до пристигането ни в Находка. Купищата остатъци от товара са огромни?
Боцманът ме погледна сериозно и малко учудено.Този поглед не ме успокои. Погледнах през филистрините на мостика. Единият куп само на левия борд беше с дължина около 10 метра и височина около 5 метра. Огромен куп! Имах право да се съмнявам, че до пристигането ни в пристанище Находка (около  два дни) тези купища остатъци ще бъдат събрани и изхвърлени зад борд.
На палубата след обявения аврал излизаха всички без камариерката и готвачката, които разбираемо не можеха да участват. Съответно те не участваха в разпределението на бонуса. На мостика капитанът поемаше вахтата, в машината - главния механик. Парите за бонуса, доставени предварително от товаро-собственика в корабната каса, изплащах веднага след свършване на работата.
В 8 и тридесет екипажът се показа на палубата. Главният механик се качи на мостика при мене, палубата на ЦПУ (Централен  пулт за управление) беше съвсем близко до мостика, все пак корабът беше малък. Корабната машина работеше спокойно и равномерно.
- Кептън, всичко е нормално в машината - докладва Шефа.
На мостика се качи дежурния моторист. Младо русначе, много напористо и умно. За два месеца на кораба и никога не виждал море младеж, беше станал „печен“ моряк и моторист. 
- Шефе, да излизам ли на палубата, всички вече са навън?
Шефът го изгледа и попита малко иронично и заяждащо:
- Володя, а кой ще остане в машината, нали затова си на кораба, за да работиш в машината?
- Шефе, трябва да изляза на палубата. Там дают деньги - там дават пари!!!
Е, този извод накара шефа да онемее. Само кимна.
- Кептън, ето това е новото поколение! Заплатата си е заплата, но това са допълнително пари на ръка! - Главният механик философски обобщи след излизането от мостика на моториста.
Към единадесет и тридесет погледнах надолу към палубата. Двама моряци обираха останалия прах от палубата. От трите големи купчини не беше останала и следа. В дванадесет часа командата се прибра от палубата, а боцманът ми докладва:
- Кептън, хамбарите и палубата са почистени, готови сме за приемане на следващия товар.
Остана без отговор в мене само въпросът: да вярвам ли на това, което видях! Това тъй почти мигновено почистване и изхвърляне на дървените отпадъци. Аз си представях, че няма да имаме време да изчистим и подготвим кораба за следващия товар, а ние още на обяд в първия ден сме готови. Спомних си и думите на младия и амбициозен моторист. „Шефе, там дават пари!“.
Изглежда финансовия стимул на товаро-собственика си беше казал думата. Все пак корабът извършваше около 2-3 рейса месечно, а това бяха не малко пари извън заплатата. Ето, използването на този стимул липсваше в Параходството, и затова си загуби и част от плавателния си състав.

Корабен речник
- филистрин или финистрин - всички не кръгли - правоъгълни и с други форми прозорци на кораба
- аврал – корабна тревога, давана от капитана при определени проблеми на кораба

Капитан далечно плаване
Георги КОСТОВ
Илюстрациите са от личния архив на автора

Моторният кораб „Деница“.
Пристанище Находка сега.
Поглед към Пристанище Бусан.