НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОГЛУШАВАЩИЯТ ШУМ НА ГЛУПОСТТА
Глупаците се множат, когато мъдрите мълчат.
Нелсън Мандела

Продължавам със списването на мисли на глас и с пълното съзнание, че хората, провокирали разсъжденията върху вечно актуалната и постоянно отбягвана тема за ГЛУПОСТТА никога няма да я прочетат, но дори и да я погледнат, няма да я проумеят. По-добре!
Най-трудно ми беше да подбера подходящата дума за този типаж; замислих се върху ... бездарен, негоден, кретен, неспособен, лошокачествен, тъп, тъпоумен, ограничен, гламав, плиткоумен, идиот, малоумен, глупав ...
Много исках да намеря една дума включваща горните обрисовки, уви не успях, само се сетих за множество имена на бивши и настоящи политически фигури, които напълно съвместяват горните качества плюс други, които по принцип трябва да са предмет на интерес от раздираната от скандали съдебна система, но ... не са. Това е друга тема ...
Все пак, за да бъда прилично политкоректен, ще избера ГЛУПОСТТА като елемент на съждението, но с уговорката, че ТЯ (глупостта) е комплекс от гореизброените качества… И още нещо, когато говоря за глупав човек, ще използвам наименованието „нашият общ приятел“, пак в духа на коректността.
Забележка: Горното наименование няма нищо общо с романа на Чарлс Дикенс „Нашият общ приятел“.
Човешката глупост е сложна, заплетена и противоречива тема, дори дебатът по нея е изтощителна задача, с почти сигурен неуспешен завършек. Рискът в хода на размяна на мнения, маса хора да бъдат обидени е голям, а разсъждаващия върху темата да остане неразбран е още по-голям.
В случая, горната опасност е редуцирана, защото със сериозна доза на обоснована увереност, твърдя, че читателите на Морски вестник, като МОРСКИ хора, многократно са се сблъсквали и борили с ГЛУПОСТТА, или са били потърпевши и дори жертви от подобни дейности.
Далеч съм от мисълта, че мога да направя подробен психологически портрет на „нашият общ приятел“, но ето няколко основни компонента, колкото да започнем и които можете да допълвате.
Истински глупавите хора:
- демонстрират непоколебима самоувереност прерастваща на моменти в арогантност
- упорито се придържат към мненията си, независимо колко ирационални могат да бъдат,
- проявяват липса на самонаблюдение,
- не забелязват собствените си неадекватности
- притежават доза „упоритост“ в сериозен обем ...
- Дори когато имат реални възможности за кариерна промяна или професионално развитие, нашите герои изпитват силно затруднение да се освободят от своите вкоренени навици. Разговорите с подобни упорити индивиди са трудни, често объркващи, а резултата разочароващ ... почти безнадежна задача.
Никой, освен Марк Твен не го е казал по-точно:
„Никога не спорете с глупави хора, те ще ви смъкнат на тяхното ниво и след това ще ви победят с опит“.
Защо е необходимо да разглеждаме природата на човешката глупост? Защо дори и най-умните хора понякога правят глупави неща? Защо хората в по-особени и рискови ситуации изоставят напълно рационалността и вземат странни и да го кажем направо глупави решения водещи до произшествия?  
Като начало, смятам, че е важно да дефинираме какво означава термина „глупост“. За целта помолих ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ (AI) да даде определение за „човешката глупост“.
Цитирам: Човешката глупост може да се определи като склонността или способността на хората да вземат ирационални или нелогични решения, избори или действия, които противоречат на собствения им интерес или здрав разум. Често включва липса на далновидност, критично мислене или разбиране на последствията. Това може да се прояви в различни форми като невежество, некомпетентност, ирационалност или упоритост, карайки хората да повтарят грешки или да участват в поведение, което е вредно за тях самите или другите“.
Добре и много тактично обобщено. Трябва да мислим за „НАШИТЕ ОБЩИ ПРИЯТЕЛИ“ като за хора, които не са в състояние да се ориентират правилно в областта на разсъжденията. Толкова по-приемливо, отколкото просто да си помислим „Що за идиотизъм“.
Пред вид високо рисковата професия на море, изпълнена постоянно с опасни ситуации изискващи рационални и логични решения, участието на подобни хора може да води и до фатални последствия. По-долу ще дам пример.
За да се намалят подобни ситуации, IMO (Международна морска организация) и Морската индустрия във всичките й разновидности, трябва да продължат да търсят системни слабости, както и начини същите да бъдат намалени чрез технологични или процедурни подобрения. Необходимо е да погледнат по-всеобхватно и дори да възприемат различен подход към произшествията с човешки фактор, като последица от лоша преценка при вземане на решения и в резултат на капаните на човешката природа, изброени по-горе.
12 години минаха от един от най-странния, трудно обясним и квалифициран като безумно глупав инцидент с круизния кораб Costa Concordia край бреговете на Италия.
Припомням:
- 32 смъртни случая
- 64 тежки наранявания
- пълна загуба на кораб струващ 612 мил долара (2004 г.)
- разходи по снемането на останките – 2 милиарда долара, най-скъпата подобна операция в историята
- силно компрометирана репутация
Разследването не отиде по-далеч от стандартното заключение за причините за аварията, а именно: човешка грешка, липса на бдителност и неспазване на процедурите.
БЕЗОПАСНОСТТА, било то на кораб, кола, самолет, на улицата… изобщо в живият живот, не е нищо повече от използване на здрав разум! След анализ на извършени произшествия е установено, че 85 % са били предотвратими, т.е. здравият разум е бил подтиснат, по-точно е липсвал. Защо?
Уебстър речник определя „ЗДРАВ РАЗУМ“ като „здрава и разумна преценка, основана на просто възприемане на ситуацията или фактите“.
Да се върнем на Costa Concordia ... след поемане на управлението на кораба от капитана в злокобния ПЕТЪК, 13 януари, „здравият разум“ просто липсва на мостика. Едва ли той, притежаващ най-високият морски сертификат, се е нуждаел от обучение за опасностите от преминаването на критично опасна дистанция от скалите „Scole Rocks“ и то със сериозната скорост 15.5 kts. Определено е бил наясно, че поема риск и нарушава правилата, но въпреки това го е направил. Защо? Да се изфука пред молдовката танцьорка (на мостика с капитана)? Да демонстрира самочувствие и подчертаване на собственото его?
В никакъв случай не искам да приравня БЕЗОПАСНОСТТА само към ЗДРАВИЯ РАЗУМ и по този начин да прехвърлим отговорността изцяло върху служещия. Истинските двигатели на БЕЗОПАСНОСТТА (за добро или лошо), лежат както върху системата за управление, така и върху културата на безопасност, но винаги с тях трябва да крачи и ЗДРАВИЯТ РАЗУМ.
Морската индустрия е високо рискова, където рискът от фатален инцидент на море е десет пъти по-висок, отколкото на сушата. Честотата на фатални инциденти и злополуки в морето за членове на екипажа и пасажери се увеличи значително през последните години и този факт сериозно се подценява.
Общопризнато е, че до 85 % от инцидентите и произшествията в корабоплаването са резултат или от грешки при изпълнение на задача, или от неспособност да се предприемат действия за избягване на ескалация на инцидента.
Правилно извършени разследвания на произшествия, често разкриват, че верига от малки решения, много често „глупави“ или „трудно обясними“, водят до инциденти от по-голям мащаб.
Статистиката е важно нещо. Например, в проучване на статистика относно смъртните случаи на 100 пропътувани километра (трябва да има нещо за сравнение), е установено, че морският транспорт е 25 пъти по-рисков от авиацията.
Имам много добър мой приятел, топ пилот, сега предаващ знания и обучаващ пилоти от цял свят, с него често обсъждаме двете мега индустрии: корабоплаване и авиация.
Моето заключение е, че има дълбоко вкоренена качествена разлика във философиите за обучение, следвани в двата сектора.
В корабоплаването, SOLAS и STCW регулират обучението и целта е сертифициране. Веднъж сертифициран, навигационен офицер или инженер (механик) може да работи до пет години, съгласно валидността на сертификата, като не се изисква опреснително обучение.
В авиацията фокусът е върху уменията, компетенциите и непрекъснатото усъвършенстване на способността им да реагират в извънредни ситуации.
Шипинг компаниите, разбира се, са свободни да надхвърлят минималните изисквания, но много малко виждат наложителна необходимост да го направят.
В момента, традиционният подход, бих го нарекъл „СТАРИЯТ ПОГЛЕД“, до голяма степен се основава на СЪОТВЕТСТВИЕ, което проследява спазването на нормативните изисквания на редица конвенции, кодекси и програми от рода на: Кодекс ISM, ISPS, MARPOL, STCW, MLC, SOLAS, TMSA, COSWP, BWMC (умишлено не ги изписвам с пълните имена, за да не ви отегчавам, морските хора знаят тези съкращения).
На практика „СТАРИЯТ ПОГЛЕД“ се основава на проследяване за грешки, отклонения и правоприлагане и вярвам ще се съгласите е свръх бюрократичен.
Алтернативният начин, ще го кръстя „НОВ ПОДХОД“, би трябвало да разпознава, изследва и анализира такива аспекти, като човешка грешка, във всичките й разновидности, включително и глупостта, умствени модели, човешко представяне, организационни злополуки, техники за безопасност….
НОВИЯТ ПОДХОД се основава в проследяване и развитие на компетентностите на индивидуалните служители, особено на тия, в челните редици в осигуряването на безопасността на море и опазване на морската среда.
СЪОТВЕТСТВИЕТО и КОМПЕТЕНТНОСТТА са скачени съдове, като компетентностите са колоните, които крепят съответствието.
Безспорно ГЛУПОСТТА е сериозен проблем в науката за познанието и в частност осигуряване на безопасността на море, валидно е и за останалите индустрии.
И ГЛУПОСТТА си има своите разновидности и нека я разделим на ИСТИНСКА ГЛУПОСТ и НЕРАЗУМНА ПОСТЪПКА.
ИСТИНСКАТА ГЛУПОСТ е дефект в компетентността на индивида, правещ лоша преценка на ситуацията и обикновено се отдава като провал на рационалността по интелектуална линия.
НЕРАЗУМНАТА ПОСТЪПКА е провал да се оцени правилно естеството на определена ситуация поради безразличие/апатия и това включва сериозна индиферентност към нормално възприетите общочовешки ценности и етични норми.
Границите между ИСТИНСКАТА ГЛУПОСТ и НЕРАЗУМНАТА ПОСТЪПКА са тънки и неясни и определено навлизам в „чужди води“. Тук трябва сериозна намеса на психолози и психиатри, които да анализират капаните на човешката природа и да дадат обяснение на силата на човешката глупост. Целта е да се намали присъщата й разрушителна сила.
Завършвам с въпрос: Факторът „ГЛУПОСТ“ трябва ли да стане неразделна част от всеки анализ на морски произшествия, или ще продължим да не забелязваме слона в стаята?
Капитан Румен ГЕОРГИЕВ
11 май 2024 г.
Край морето

Илюстрацията е публикувана в: „Българска карикатура 2000“, изд. Съюз на българските художници - секция „Карикатура“.