НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОТ КОГА ВЛЕКАЧЪТ „ХРИСТО БОТЕВ“ НОСИ ТОВА
ИМЕ?

2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
75 години от пребазирането на кораба-герой от Втората световна война от Русе във Варна
Преди 75 години корабът-герой от Втората световна война е пребазиран от Пристанище Русе в Пристанище Варна. По време на прехода влекачът буксира речния шлеп „Лютибродски“. По този повод командирът на Военноморските сили капитан І ранг Кирил Халачев издава заповед № І-Д-195 от 1 август 1949 г. В нея се обявява служебна благодарност на капитан-лейтенант Кръстю Платников, който е ръководител на операцията и на корабниците-курсанти (така са наричали тогава випускниците) от 44-ти випуск, които вземат участие като екипаж (вероятно и на двата плавателни съда). В същата заповед има и наказателна част, която се отнася до офицер, подофицер и кандидат-подофицер (дн. старшина ІІ степен), които „са се опитали да изнесат цигари в румънските пристанища“...
Историята на влекача след 1949 г. е описана в много публикации. Описана е и дейността на електромагнитния миночистач (тралчик) „Христо Ботев“ във втората фаза на Втората световна война, която до 1989 г. се наричаше „Отечествена“. Това е направено най-подробно от доц. д-р капитан І ранг Георги Антонов в неговата монография „Българският военноморски флот през Отечествената война 1944-1945 г.“ (Варна, книгоиздателство „Г. Бакалов“, 1985 г.). На стр. 104 там е отбелязяно: „През ноември 1944 г. бе подготвен като тралчик мобилизираният дунавски влекач „Христо Ботев“... В Приложение № 5 към монографията е посочено, че в началото на Отечествената война в Дунавския флот са мобилизирани 4 (четири) тралчика с водоизместимост 60-70 тона.
В хода на изложението са посочени и кои са мобилизираните четира влекача, и какво е прякото им участие като електромагнитни миночистачи в хода на Отечествената война, започнала през септември 1944 г. Те са: „Искър“, Цибър“, „Васил Левски“, „Кирил Попов“ и „Христо Ботев“. Но те са пет! От списъка трябва да отпадне „Васил Левски“, който участва във войната от 9 септември до 5 ноември 1944 г. Поради повреда в машината е изведен от строя и на негово място е мобилизиран влекачът от гражданското речно корабоплаване „Цибър“. Не случайно и днес в нашите ВМС има противоминен кораб „Цибър“, при това - той е третият с това име! Но да не се отклоняваме от темата.
От казаното дотук следва, че „Христо Ботев“ е граждански дунавски влекач, мобилизиран от Дунавския флот и присподобен като електромагнитен тралчик, който под командването на мичман ІІ ранг Начо Овчаров става най-прославеният български кораб по време на бойното миночистене на реката и е удостоен да участва в парада на победата във Виена през юни 1945 г. След приключването на бойните действия мобилизираните граждански влекачи са върнати на техните собственици. Но „Христо Ботев“ не е върнат на никого! Той си остава в Дунавската флотилия (която за кратко време е Дунавски флот). Значи не е граждански и не е мобилизиран!
В Заповед № 15 от 28 януари 1948 г. командирът на ВМС капитан І ранг Кирил Халачев разпорежда „Да се зачислят по книгата за плавателните съдове на Дунавската флотилия изброените плавателни съдове“... Изброени са 5 миночистачни катера, един магнитен миночистач („Христо Ботев“), четири патрулни лодки, три пристанищни катера. Интересно, но според тази заповед, всичките изброени плавателни съдове са придобити през 1945 г. Което не е вярно, защото моторната лодка „Тила“ е дарена на Дунавската флотилия от русенския търговец Хуго Шойбер през 1925 г., а единият „плъзгач“ (бързоходен катер) с името „Летящата нимфа“ е дарен от Русенския яхтклуб също преди 1944 г. Очевидно, и „Христо Ботев“ не е придобит през 1945 г. Възникват два въпроса:
-Кога влиза в строя на Дунавската флотилия този влекач?
-Кога получава името „Христо Ботев“?
Запазеният тактически формуляр на кораба дава отговор на някои въпроси, но само на някои. На стр. 1 е отбелязяно, че „Кораба е построен през 1937 г. в Буда Пеща“. Направени са корекции в техническите данни, като за газенето на кърмата е уточнено, че е „2.20 м с агрегат на кърмата и пълен товар“. Само че агрегатът (част от оборудването му като електромагнитен миночистач) е поставен през есента на 1945 г. До стр. 9 всички вписвания са с черно мастило. А от стр. 10 вписванията повтарят същото съдържание, но вече със синьо мастило. Със същото мастило и със същия почерк е надписът в края на книгата, където се посочва кога е „прошнурована и пронумерована“: 20 май 1943 г., Русе. Печатът е: „Царство България. Дунавска на Негово Величество Флотилия“. Подписът е на командира на Дунавския флот капитан ІІ ранг (по-късно, посмъртно - контраадмирал) Валентин Паспалеев.
А кога са направени вписванията с черно мастило? И още - във вписванията от 1943 г. е отбелязано без корекции, че газенето на кърмата е 2.25 м „с агрегат“. Очевидно, корабът е използван като електромагнитен миночистач и през 1943 г. Но пък с корекция е удебелена годината на строителството на кораба и тя си остава 1937 г. ... Като капак на всичко е използваният печат върху хартиената слепка, която залепва възела на конеца, с който е прошнурован формуляра. На него четем: „Царство България. Морска Търг. Пол. Служба. „Храбри“ - това официално название на Черноморския ни флот е премахнато в края на 30-те години! ...
И така, част от въпросите, вместо да намерят отговор, пораждат нови въпроси. Всеки изследовател, който се докосне до кораба-герой, няма да скучае!
Атанас ПАНАЙОТОВ

„Христо Ботев“ по време на бойното миночистене на река Дунав по време на Втората световна война.
Корпусът на влекача има обводите на типичен морски плавателен съд, но е построен и служи близо 12 години на река Дунав.
Последната страница от тактическия формуляр на „Христо Ботев“, подписана и подпечатана на
20 май 1943 г.
Заповедта на командира на ВМС от 1 август 1949 г.
Командир на електромагнитния миночистач по време на войната е мичман ІІ ранг Начо Овчеров.
Първата страница от тактическия формуляр, надписите са с черно мастило.
Десетата страница от тактическия формуляр, надписите са със синьо мастило, но повтарят вече написаното от предните страници.
Печатът на торпедоносеца „Храбри“, с който е „приключен“ тактическия формуляр на „Христо Ботев“.
Заповед № 15 от 28 януари 1948 г. на командира на ВМС.
Ветеранът е на 87 години, но явно няма намерение да излиза в пенсия! Снимка матрос Андрей КАМЕНОВ.