НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЩАСТЛИВАТА ОДИСЕЯ НА ЕДИН КАПИТАН В
ПИРАТСКИ РАЙОН
През 2011 г. имах „щастието“ да пресека една от многобройните зони в Световния океан, в които нападението на пирати над търговските кораби беше нещо обичайно и доста често срещано явление. В турското пристанище Gulluk поех командването на м/к „Med Salvador“ - бивш м/к „Columbialand“, построен през 1978 г., плаващ под панамски флаг, 31900 DWA, ледови клас IA. На кораба упорито се говореше, че скоро идва неговия край и подлежи на нарязване. Можеше да се окаже, че това е един от последните му рейсове. Взехме товар от 30 800 тона с FELDSPAR или обикновен шперплат в големи пакети или каси до назначеното пристанище за разтоварване Mina Sakr, Обединени Арабски Емирства. Екипажът от 18 човека беше смесен - 6 индонезийци, 2 украинци и 10 българи.
Потеглихме на 21.04.2011 г. от Турция за OAE през Суецкия канал. Плаването през Суецкия канал винаги е било едно малко, пълно с емоции, приключение, особено когато се отнасяше до търпимостта на нас, капитаните, към търгашеския характер на арабските пилоти с тяхната безкрайна жажда да си тръгнат от кораба с пълни торби с храна, цигари, продукти и
ПИРАТСКИ РАЙОН
През 2011 г. имах „щастието“ да пресека една от многобройните зони в Световния океан, в които нападението на пирати над търговските кораби беше нещо обичайно и доста често срещано явление. В турското пристанище Gulluk поех командването на м/к „Med Salvador“ - бивш м/к „Columbialand“, построен през 1978 г., плаващ под панамски флаг, 31900 DWA, ледови клас IA. На кораба упорито се говореше, че скоро идва неговия край и подлежи на нарязване. Можеше да се окаже, че това е един от последните му рейсове. Взехме товар от 30 800 тона с FELDSPAR или обикновен шперплат в големи пакети или каси до назначеното пристанище за разтоварване Mina Sakr, Обединени Арабски Емирства. Екипажът от 18 човека беше смесен - 6 индонезийци, 2 украинци и 10 българи.
Потеглихме на 21.04.2011 г. от Турция за OAE през Суецкия канал. Плаването през Суецкия канал винаги е било едно малко, пълно с емоции, приключение, особено когато се отнасяше до търпимостта на нас, капитаните, към търгашеския характер на арабските пилоти с тяхната безкрайна жажда да си тръгнат от кораба с пълни торби с храна, цигари, продукти и
А морякът на снимката не е моряк, а едно от трите облечени като моряци-наблюдатели „чучела“, разположени по двата борда и кърмата. Целта е пиратите да видят отдалеч с техните бинокли, че екипажът е подготвен.
Капитан далечно плаване Георги КОСТОВ.
всичко друго, за което се сетят в момента. Но сега пред мене се беше оформила много по-важна задача - превеждането на кораба през пиратските райони в Червено море, Аденския залив, пресичане траверза на полуостров Сомалия и Арабско море. Купища публикации, инструкции от институциите, ангажирани в борбата срещу пиратството ме очакваха на бюрото ми. Информацията от координационните центрове за борба с пиратството на море вървеше непрекъснато по телекса,интернета и телефоните. След пресичането на тези райони аз - капитанът, екипажът, корабособственикът, товарособственикът щяхме да отдъхнем по-свободно, защото в Оманския и Персийския залив нямаше пирати и се плаваше свободно, без охрана.
Въобще плаването в западните части на Индийския океан беше рисковано поради славата си на един от „пиратските райони“ в света. Пиратството в 21-я век не само все още съществуваше като явление по световните морета и океани, но и беше доста сериозна заплаха за морската търговия и живота на моряците. Пиратите се разпореждаха почти по-целия свят. На изток в Сингапур, Малакския пролив и Филипините със своите „джонки“ те нападаха търговските кораби. В Западна Африка - Гвинейския залив, пиратските бързи лодки шареха необезпокоявани. В Карибите, Венецуела, Колумбия също се развяваше флага на „Веселия Роджър“. В получените информации четях доста добре описани случаи на пиратски нападения.
Обикновено пиратите избират времето за нападение призори или по здрач. Все пак съществуваха и доклади за нападения и през нощта на ярка лунна светлина. Техните малки високоскоростни съдове (скифове), способни да развиват скорости до 25 възла, обикновено се разгръщат в последния момент. До тогава се притаяват зад кораба - майка, който е завладян преди това търговски или рибарски кораб и преустроен за кораб - майка. В негод се складират запасите от храна, оръжие и бензин на пиратите, използват го и за място на почивка. Те са ненатрапващи се на хоризонта кораби и трудно може да се разбере тяхното предназначение през бинокъла. Началото на пиратската атака е винаги внезапно. Трудно се определя дали тези корабчета са пиратски, а времето за противодействие е много малко. Пиратските скифове изникват като дяволи и демони от сянката на кораба-майка. Пълни с въоръжени мъже, те се разгръщат в бойна формация, когато са много близо до бордовете на кораба. В атаката се използват повече от два скифа, приближавайки от всички страни на кораба. Пиратите обикновено са въоръжени с автоматично оръжие и гранатомети. Използват въжени стълби и въжета със куки за захващане към палубата на плавателния съд.
Понякога забелязваш, че близо до бордовете плават две „невинни“ лодки, но не забелязваш опънатата между тях метална проволка в морето. Когато корабът се закачи на опънатата проволка между лодките, започва да ги влачи, затваря и да ги приближава съвсем безшумно към борда си. След това започва абордажа на кораба. Между другото се оказа, че това не ново изобретение на пиратите, а е използван опита на предшествениците им от целия морски свят. Горната много стара пиратска тактика и сега е използвана с успех, въпреки модерните нововъдения и техника. Била е също прилагана активно преди повече от 200 години по нашето българско крайбрежие от черноморските пирати.
Поглъщах бързо написаните инструкции и съвети относно бъдещето пресичане на района. Ето какво резюмирах накратко: „Плавайки в Аденския залив, се препоръчва системата за автоматична индетификация AIS да бъде включена, но когато плавате край източното крайбрежие на Сомалия, я изключете. Движете се винаги с максимална скорост и максимални обороти. Всички корабни агрегати да са в режим на работа, като тяхната поддръжка да е завършена преди навлизане в зоната. Наблюдавайте за подозрителни кораби по целия сектор на хоризонта, особено кърмовия. При съмнения използвайте корабните прожектори, алармени звънци, корабното парланго и активност на екипажа, за да предупредите и отчасти да отчаяте потенциалните пирати. Мостикът, жилищните помещения и машинното отделения да бъдат винаги заключени. Планирайте преминаването през опасните зони през тъмната част от денонощието. Постарайте се да пазите радиомълчание (VHF и UHF) най-малкото 18 часа преди навлизане в опасната зона, освен в случаи на спешност или навигационни причини. Всички поддържащи работи на палубата и извън надстройката трябва да се преустановят, ако не е наложително“…
С пълния текст на този разказ капитан далечно плаване Георги КОСТОВ
(в PDF-формат) можете да се запознаете тук.
Въобще плаването в западните части на Индийския океан беше рисковано поради славата си на един от „пиратските райони“ в света. Пиратството в 21-я век не само все още съществуваше като явление по световните морета и океани, но и беше доста сериозна заплаха за морската търговия и живота на моряците. Пиратите се разпореждаха почти по-целия свят. На изток в Сингапур, Малакския пролив и Филипините със своите „джонки“ те нападаха търговските кораби. В Западна Африка - Гвинейския залив, пиратските бързи лодки шареха необезпокоявани. В Карибите, Венецуела, Колумбия също се развяваше флага на „Веселия Роджър“. В получените информации четях доста добре описани случаи на пиратски нападения.
Обикновено пиратите избират времето за нападение призори или по здрач. Все пак съществуваха и доклади за нападения и през нощта на ярка лунна светлина. Техните малки високоскоростни съдове (скифове), способни да развиват скорости до 25 възла, обикновено се разгръщат в последния момент. До тогава се притаяват зад кораба - майка, който е завладян преди това търговски или рибарски кораб и преустроен за кораб - майка. В негод се складират запасите от храна, оръжие и бензин на пиратите, използват го и за място на почивка. Те са ненатрапващи се на хоризонта кораби и трудно може да се разбере тяхното предназначение през бинокъла. Началото на пиратската атака е винаги внезапно. Трудно се определя дали тези корабчета са пиратски, а времето за противодействие е много малко. Пиратските скифове изникват като дяволи и демони от сянката на кораба-майка. Пълни с въоръжени мъже, те се разгръщат в бойна формация, когато са много близо до бордовете на кораба. В атаката се използват повече от два скифа, приближавайки от всички страни на кораба. Пиратите обикновено са въоръжени с автоматично оръжие и гранатомети. Използват въжени стълби и въжета със куки за захващане към палубата на плавателния съд.
Понякога забелязваш, че близо до бордовете плават две „невинни“ лодки, но не забелязваш опънатата между тях метална проволка в морето. Когато корабът се закачи на опънатата проволка между лодките, започва да ги влачи, затваря и да ги приближава съвсем безшумно към борда си. След това започва абордажа на кораба. Между другото се оказа, че това не ново изобретение на пиратите, а е използван опита на предшествениците им от целия морски свят. Горната много стара пиратска тактика и сега е използвана с успех, въпреки модерните нововъдения и техника. Била е също прилагана активно преди повече от 200 години по нашето българско крайбрежие от черноморските пирати.
Поглъщах бързо написаните инструкции и съвети относно бъдещето пресичане на района. Ето какво резюмирах накратко: „Плавайки в Аденския залив, се препоръчва системата за автоматична индетификация AIS да бъде включена, но когато плавате край източното крайбрежие на Сомалия, я изключете. Движете се винаги с максимална скорост и максимални обороти. Всички корабни агрегати да са в режим на работа, като тяхната поддръжка да е завършена преди навлизане в зоната. Наблюдавайте за подозрителни кораби по целия сектор на хоризонта, особено кърмовия. При съмнения използвайте корабните прожектори, алармени звънци, корабното парланго и активност на екипажа, за да предупредите и отчасти да отчаяте потенциалните пирати. Мостикът, жилищните помещения и машинното отделения да бъдат винаги заключени. Планирайте преминаването през опасните зони през тъмната част от денонощието. Постарайте се да пазите радиомълчание (VHF и UHF) най-малкото 18 часа преди навлизане в опасната зона, освен в случаи на спешност или навигационни причини. Всички поддържащи работи на палубата и извън надстройката трябва да се преустановят, ако не е наложително“…
С пълния текст на този разказ капитан далечно плаване Георги КОСТОВ
(в PDF-формат) можете да се запознаете тук.