НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СТРАНИЦИ ОТ БИТКАТА ЗА ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ ВТОРАТА
СВЕТОВНА ВОЙНА (3)
Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взима и като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на главния Военноморски щаб на 2 януари 1942 г. е отбелязано: „Военноморска група „Юг” със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1941 г. съответно”. На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия капитан II ранг Неделчев донася на командира на Морски войски за две атаки на торпедна лодка № 2 срещу руска подводница. В дневника на Адмирал Черно море относно българския район на 25 май 1942 г. се отбелязва: „Концентрация на противолодъчната защита в крайбрежните води е спешно необходима”. На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския главен Военноморски щаб е записано: „Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни.” На 26 юни 1942 г. четем: Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно.”
Готовността и действията по миночистене и ескортиране от страна на българските военни кораби се отразяват педантично в дневника на Адмирал Черно море. На 2 януари 1942 г. в дневника е отбелязано: „Един български торпедоносец няма да е в действие около 14 дни. Една българска торпедна лодка няма да е в действие до второ нареждане.” На 3 януари 1942 г.: „Един български миночистач не е в действие поради повреда в двигателя. Продължителността на ремонта не е определена.” На 6 март 1942 г.: „Готовност (Български военноморски сили): Торпедна
СВЕТОВНА ВОЙНА (3)
Непосредствено участие в бойните действия против съветския Черноморски флот България взима и като осигурява противолодъчната отбрана на морските конвои на своите съюзници. Във Военния дневник на главния Военноморски щаб на 2 януари 1942 г. е отбелязано: „Военноморска група „Юг” със закъснение докладва вероятното потапяне на руски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1941 г. съответно”. На 30 ноември 1941 г. командирът на Черноморската флотилия капитан II ранг Неделчев донася на командира на Морски войски за две атаки на торпедна лодка № 2 срещу руска подводница. В дневника на Адмирал Черно море относно българския район на 25 май 1942 г. се отбелязва: „Концентрация на противолодъчната защита в крайбрежните води е спешно необходима”. На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския главен Военноморски щаб е записано: „Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни.” На 26 юни 1942 г. четем: Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно.”
Готовността и действията по миночистене и ескортиране от страна на българските военни кораби се отразяват педантично в дневника на Адмирал Черно море. На 2 януари 1942 г. в дневника е отбелязано: „Един български торпедоносец няма да е в действие около 14 дни. Една българска торпедна лодка няма да е в действие до второ нареждане.” На 3 януари 1942 г.: „Един български миночистач не е в действие поради повреда в двигателя. Продължителността на ремонта не е определена.” На 6 март 1942 г.: „Готовност (Български военноморски сили): Торпедна
На 16 юни 1942 г. във Военния дневник на германския главен Военноморски щаб е записано: „Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни.” На 26 юни 1942 г. четем: Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то вероятно успешно.”
Не остава незабелязано от немското военноморско командване високата професионална подготвеност на българските миньори от тралната флотилия.
лодка № 3 и торпедоносец „Храбри” готови за действие. Торпедоносец „Строги” няма да е в готовност до 18 март.” На 24 април 1942 г.: „В 06:00 часа параходите „Аркадия” и „Залцбург” пристигнаха във Варна от Бургас ескортирани от 3 български торпедни лодки и 2 торпедоносеца.” На 29 април 1942 г.: „Една българска торпедна лодка няма да е в оперативна готовност за 5 дни поради ремонт.” Поради недостиг на противолодъчни сили Военноморска група „Юг” нарежда на 16 март 1942 г. в Егейско и Черно море да започнат да се използват в борбата с подводните лодки кораби - примамки. За целта се разпорежда като спешни мерки в Егейско море да бъдат използвани 5 спомагателни платнохода, а в Черно море - моторен кораб „Рила” и една военноморска десантна баржа.
На 9 февруари 1942 г. в 16:05 ч. Адмирал Черно море докладва със светкавична радиограма 1526/74: „Три кораба в строй килватер с курс североизток, пеленг 125° са били забелязани от българската брегова отбрана, станция Ахтопол.” В 17:50 ч. следва нов доклад: „В 14:30 ч. Военноморската специална команда докладва, че са забелязани общо 5 кораба, отначало в строй фронт, след това в килватер. Водещият кораб беше много по-голям от другите четири. В 15:10 ч. бяха чути три експлозии. Нито посоката, нито причината може да бъдат потвърдени. След това корабите изчезнаха в мъглата. Има основание да смятаме, че това е операция за поставяне на мини. На Военноморската специална команда беше наредено веднага щом е възможно да проверят гореспоменатия район за мини.” Във Военния дневник на главния Военноморски щаб е отбелязано: „Черно море: Според доклад на българската брегова отбрана, станция Ахтопол след обяд на 9 февруари една колона от 3 кораба плаващи на североизточен курс и малко по-късно 2 други кораба бяха забелязани пред крайбрежието. Три детонации са били чути в посока от корабите, които изчезнаха в мъглата.” На 16 февруари Адмирал Черно море отбелязва: „Проверката за мини пред Ахтопол не даде никакво потвърждение за предполагаеми вражески операции за поставяне на мини.” Не остава незабелязано от немското военноморско командване високата професионална подготвеност на българските миньори от тралната флотилия. …
Пълния текст на тази статия на Петър ДАСКАЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
На 9 февруари 1942 г. в 16:05 ч. Адмирал Черно море докладва със светкавична радиограма 1526/74: „Три кораба в строй килватер с курс североизток, пеленг 125° са били забелязани от българската брегова отбрана, станция Ахтопол.” В 17:50 ч. следва нов доклад: „В 14:30 ч. Военноморската специална команда докладва, че са забелязани общо 5 кораба, отначало в строй фронт, след това в килватер. Водещият кораб беше много по-голям от другите четири. В 15:10 ч. бяха чути три експлозии. Нито посоката, нито причината може да бъдат потвърдени. След това корабите изчезнаха в мъглата. Има основание да смятаме, че това е операция за поставяне на мини. На Военноморската специална команда беше наредено веднага щом е възможно да проверят гореспоменатия район за мини.” Във Военния дневник на главния Военноморски щаб е отбелязано: „Черно море: Според доклад на българската брегова отбрана, станция Ахтопол след обяд на 9 февруари една колона от 3 кораба плаващи на североизточен курс и малко по-късно 2 други кораба бяха забелязани пред крайбрежието. Три детонации са били чути в посока от корабите, които изчезнаха в мъглата.” На 16 февруари Адмирал Черно море отбелязва: „Проверката за мини пред Ахтопол не даде никакво потвърждение за предполагаеми вражески операции за поставяне на мини.” Не остава незабелязано от немското военноморско командване високата професионална подготвеност на българските миньори от тралната флотилия. …
Пълния текст на тази статия на Петър ДАСКАЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.