НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КРАСОТАТА
„Тя бе безобразно красива”…
Пасака, старпом на кораб „Кейп Бретън”, си спомня девойка от бразилски бардак, 1991 г.
„Красотата е привилегия на жените.” Така ми отговори Георги Цанов Петров - Геша, когато през 1995-а му направих забележка на Софийското летище, че е облечен с грозно гибралтарското палто, което заедно купихме от „Скалата” още през 1972-ра. Геша е култов образ от моя випуск и не се наемам да го тълкувам, но това за връзката между жените и красотата, днес ми звучи много актуално. Ще добавя само, че въпросното палто, освен изглеждащо ужасно демоде с офицерската си кройка и плетена якичка, бе покрито с дългогодишни лекета, та дори традиционният му мръсносин цвят, трудно личеше под тях. Всеки от випуска ни ще ви каже, че Геша си е Геш и неговите култови реплики отдавна са се превърнали в ротна класика за мадамчетата от випуск 1965 - 1970 г. През въпросната есен на 1995-а той ме изпращаше на поредния „лонг дистанс” полет за нов контракт с лондонската фирма „Зодиак”. Аз, естествено, бях фръцкав и изтупан, но днес, като гледам назад, Геша беше най-интересният и заслужаващ внимание обект на летището тогава. Признавам, че веднага, след забележката ми за гибралтарското палто, той нехайно подхвърли, че в следващите минути, надали някой ще ни снима за „Ескуайър”. Много хора от ротата на капитан ІІІ ранг Христо Петров - Мадамата, не вярваха в популярната сред випуска легенда, че Георги Цанов е бил разузнавач под прикритие в Ню Йорк през онези години. Как не се сетих да им разкажа за „Ескуайър”-а, едно от най-стилните и красиви американски мъжки лайфстайл списания!
Неотдавна попитах Ники Събев, голям и шумен ценител на женската красота, дали помни портретите на любимите му ГеГеБе (гъзогърдебузести) девойки, които Майничката на шега му носеше в Клуба на Механиците. Оказа, че той още пази първия принтиран образ, който му подари преди петнайсе години Любо. „Любов от пръв поглед”, лаконичен бе Ники...
Всъщност Ники се обади неотдавна, за да ми съобщи, че се е споминал приятелят ни Панайот Бобев от нашето класно отделение. Веднъж, по време на скучна следобедна самоподготовка, Събев се бе загледал през прозореца, тъй като седеше до него и любимото ме занимание бе да зяпа навън, и се развика, че по улицата минава страхотна мадама. Той покани за свидетел точно Бобев, който „обитаваше” задния чин. Панчо погледна, но не каза нищо, затова Събата реши да му подскаже: „Щом едно гадже е русо, значи е красиво”. Тогава чух Бобев, който не бе от словохотливите, да изрича доста дълго изречение:
-Съба, човечеството още не е измислило дефиниция за това какво представлява женската красота, но ти я разпознаваш, сякаш сравняваш стомана и алуминий, претегляйки ги на ръка ...
Тук ще отбележа, че Събата бе не само върл почитател на горецитираните женски прелести, но и голям ценител и познавач на металите с всички техни качества, като специално наблягаше на твърдостта и относителното тегло.
Съпругата на Панчо Бобев се казва Лучия, беше му гадже още от Морското, и все още излъчва наистина неординарна красота, докато Събев откри това женското качество, чак от втория си сватбен опит и мисля, че днес, когато не става дума за железа, можем да се доверим повече на Бобев. Лека му пръст, умно и добро момче беше ... и още Е, за момчетата от випуска.
„Тя бе безобразно красива”…
Пасака, старпом на кораб „Кейп Бретън”, си спомня девойка от бразилски бардак, 1991 г.
„Красотата е привилегия на жените.” Така ми отговори Георги Цанов Петров - Геша, когато през 1995-а му направих забележка на Софийското летище, че е облечен с грозно гибралтарското палто, което заедно купихме от „Скалата” още през 1972-ра. Геша е култов образ от моя випуск и не се наемам да го тълкувам, но това за връзката между жените и красотата, днес ми звучи много актуално. Ще добавя само, че въпросното палто, освен изглеждащо ужасно демоде с офицерската си кройка и плетена якичка, бе покрито с дългогодишни лекета, та дори традиционният му мръсносин цвят, трудно личеше под тях. Всеки от випуска ни ще ви каже, че Геша си е Геш и неговите култови реплики отдавна са се превърнали в ротна класика за мадамчетата от випуск 1965 - 1970 г. През въпросната есен на 1995-а той ме изпращаше на поредния „лонг дистанс” полет за нов контракт с лондонската фирма „Зодиак”. Аз, естествено, бях фръцкав и изтупан, но днес, като гледам назад, Геша беше най-интересният и заслужаващ внимание обект на летището тогава. Признавам, че веднага, след забележката ми за гибралтарското палто, той нехайно подхвърли, че в следващите минути, надали някой ще ни снима за „Ескуайър”. Много хора от ротата на капитан ІІІ ранг Христо Петров - Мадамата, не вярваха в популярната сред випуска легенда, че Георги Цанов е бил разузнавач под прикритие в Ню Йорк през онези години. Как не се сетих да им разкажа за „Ескуайър”-а, едно от най-стилните и красиви американски мъжки лайфстайл списания!
Неотдавна попитах Ники Събев, голям и шумен ценител на женската красота, дали помни портретите на любимите му ГеГеБе (гъзогърдебузести) девойки, които Майничката на шега му носеше в Клуба на Механиците. Оказа, че той още пази първия принтиран образ, който му подари преди петнайсе години Любо. „Любов от пръв поглед”, лаконичен бе Ники...
Всъщност Ники се обади неотдавна, за да ми съобщи, че се е споминал приятелят ни Панайот Бобев от нашето класно отделение. Веднъж, по време на скучна следобедна самоподготовка, Събев се бе загледал през прозореца, тъй като седеше до него и любимото ме занимание бе да зяпа навън, и се развика, че по улицата минава страхотна мадама. Той покани за свидетел точно Бобев, който „обитаваше” задния чин. Панчо погледна, но не каза нищо, затова Събата реши да му подскаже: „Щом едно гадже е русо, значи е красиво”. Тогава чух Бобев, който не бе от словохотливите, да изрича доста дълго изречение:
-Съба, човечеството още не е измислило дефиниция за това какво представлява женската красота, но ти я разпознаваш, сякаш сравняваш стомана и алуминий, претегляйки ги на ръка ...
Тук ще отбележа, че Събата бе не само върл почитател на горецитираните женски прелести, но и голям ценител и познавач на металите с всички техни качества, като специално наблягаше на твърдостта и относителното тегло.
Съпругата на Панчо Бобев се казва Лучия, беше му гадже още от Морското, и все още излъчва наистина неординарна красота, докато Събев откри това женското качество, чак от втория си сватбен опит и мисля, че днес, когато не става дума за железа, можем да се доверим повече на Бобев. Лека му пръст, умно и добро момче беше ... и още Е, за момчетата от випуска.
Азов през зимата! Красота, която може да те накара да настръхнеш. А иначе: сполучлива фото-комбинация „Три в едно“: три въглевоза на Параходство БМФ в нелеко ледово плаване.
Събата и Бобев, в средата, харесваха красотата още от Училището.
Красивата романтика си имаше други фенове.
Като началник на Гарнизонния матроски клуб, а по-късно и като дългогодишен ръководител на Военноморския клуб, капитан І ранг Йордан Донков полага много усилия да внедри повече красота в нелекото всекидневие на военните моряци. Той прави това във времената на жестоки финансови рестрикции във военния бюджет. На снимката: капитан І ранг Донков обсъжда с началника на финансовата служба Ивелина Георгиева ресурсното осигуряване на поредните начинания на Военноморския клуб. Снимка: Александър Червенков. Вчера приятели и близки изпратиха в последното му плаване капитан І ранг Йордан Борисов Донков (випуск 1973 - 1978 г.). Светла му памет!
Паметниците винаги са красиви!
Не е ли красив този списък!
1920-а Б. Кустодиев: Моряк с русо гадже.
Никога няма да забравя, че Морско Училище ни посрещна с красота през есента на 1965-а. Светът бе завладян от невероятния шлагер на Рой Орбисън „Хубава жена” и песента звучеше от всички нелегални транзисторчета по време на задължителното ни новобранско заточение. Аз и до днес не съм срещнал по-красива песен, а знаменитият риф е първото нещо, което се научих да свиря на китара. Минаха години, легендарни рифове изсвириха Кийт Ричардс, Ричи Блекмор и Тони Айоми, но онези няколко ноти, които изсвири Орбисън, са най-красивите в историята на рокендрола. Само ще припомня какво чувахме веднага след рифа:
Хубава жена, ходи си по улицата
Хубава жена, такава ми се иска да срещна
Хубава жена, не ти вярвам
Ти не си истинска
Никой не може да изглежда толкова добре като теб
Милост!
Никой досега не го е изсвирвал, изпявал и казвал по-красиво!
Вече предупредих, че моят приятел Събев е изключително уязвим за красотата, във всичките й разновидности. По едно време бе започнал да се прехласва пред красиво звучащи думи. Първата му „любов” бе думата емпириокритицизъм, която преподавателят ни по философия Татко Лъв спомена във връзка с някакъв труд на Ленин. Ние подминахме с пренебрежение името на монистичната философия, но Събата се залюби в нея и непрекъснато ни я повтаряше. Той и днес, като ми се обажда, все ме пита какво е мнението ми за ... знаете какво. Такъв е Ники Събев - залюби ли се в нещо - разлюбване няма, особено ако е красиво като емпириокритицизма ...
Така и не успях да се сетя за име на мъж, за когото бих изписал, че е красив. Харесвал съм много неща у мъжете, но не и такива, които се свързват с физическа красота. Падал съм си по части от дрехите им, по техни аксесоари, вещи, знания и умения, но никога - по красотата им. Нищо съзнателно или преднамерено, просто такъв съм се родил. Искрено съм се учудвал, когато чувах девойки да казват за мои познати, че са много красиви. Та в моите очи те изглеждаха съвсем обикновени ...
Когато след дълъг престой в Рио де Жанейро с горецитирания „Кейп Бретън”, младият ни капитан си изгуби акъла по една от местните девойки и реши да я направи своя законна съпруга, преди дори да се разведе в България, същият оня Пасак, от мотото на есето, каза: „Не женската красота е опасна за моряка. Той самият е най-голямата опасност за себе си.”
Изглежда сякаш, че ние нищо не знаем за това, какво е природна красота и красота изобщо, щом на човешката красота придаваме толкова различни форми; а ако съществува някаква естествена представа за нея, ние всики бихме я разпознали така, както разпознаваме топлината на огъня.
Красотата е велика сила в човешките взаимоотношения; тя е първото нещо, което привлича хората един към друг; и няма човек, колкото див и намусен да е, който да не се почувства в някаква степен затрогнат от нейната сладост.
Слави ПЕШКОВ,
моряк
Хубава жена, ходи си по улицата
Хубава жена, такава ми се иска да срещна
Хубава жена, не ти вярвам
Ти не си истинска
Никой не може да изглежда толкова добре като теб
Милост!
Никой досега не го е изсвирвал, изпявал и казвал по-красиво!
Вече предупредих, че моят приятел Събев е изключително уязвим за красотата, във всичките й разновидности. По едно време бе започнал да се прехласва пред красиво звучащи думи. Първата му „любов” бе думата емпириокритицизъм, която преподавателят ни по философия Татко Лъв спомена във връзка с някакъв труд на Ленин. Ние подминахме с пренебрежение името на монистичната философия, но Събата се залюби в нея и непрекъснато ни я повтаряше. Той и днес, като ми се обажда, все ме пита какво е мнението ми за ... знаете какво. Такъв е Ники Събев - залюби ли се в нещо - разлюбване няма, особено ако е красиво като емпириокритицизма ...
Така и не успях да се сетя за име на мъж, за когото бих изписал, че е красив. Харесвал съм много неща у мъжете, но не и такива, които се свързват с физическа красота. Падал съм си по части от дрехите им, по техни аксесоари, вещи, знания и умения, но никога - по красотата им. Нищо съзнателно или преднамерено, просто такъв съм се родил. Искрено съм се учудвал, когато чувах девойки да казват за мои познати, че са много красиви. Та в моите очи те изглеждаха съвсем обикновени ...
Когато след дълъг престой в Рио де Жанейро с горецитирания „Кейп Бретън”, младият ни капитан си изгуби акъла по една от местните девойки и реши да я направи своя законна съпруга, преди дори да се разведе в България, същият оня Пасак, от мотото на есето, каза: „Не женската красота е опасна за моряка. Той самият е най-голямата опасност за себе си.”
Изглежда сякаш, че ние нищо не знаем за това, какво е природна красота и красота изобщо, щом на човешката красота придаваме толкова различни форми; а ако съществува някаква естествена представа за нея, ние всики бихме я разпознали така, както разпознаваме топлината на огъня.
Красотата е велика сила в човешките взаимоотношения; тя е първото нещо, което привлича хората един към друг; и няма човек, колкото див и намусен да е, който да не се почувства в някаква степен затрогнат от нейната сладост.
Слави ПЕШКОВ,
моряк