НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ КНИГА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛАТА НА
АДМИРАЛ БРАНИМИР ОРМАНОВ (1914 - 1985 Г.)
В навечерието на 110-та годишнина от рождението на адмирал Бранимир Орманов излезе от печат книгата „Адмирал Бранимир Орманов. Спомени ОТ и ЗА“. Автор и съставител е неговият син о.з. капитан І ранг доц. д-р Чавдар Орманов. Той издава книгата със собствени средства, без спонсори и спомоществуватели. Издателството е „Стено“ (Варна), страниците - 128, корицата - твърда, цената - 25.00 лв. Всеки, който иска да закупи екземпляр от изданието, може да пише на автора на адрес: chormanov@abv.bg
Заглавието подсказва за съдържанието на книгата. В нея за първи път на едно място е събрано вероятно (почти) всичко, което се знае за личността на адмирала. Илюстрациите са подбрани в унисон с текстовете. Поднесени са малко известни и неизвестни на широката аудитория факти, без да се търси някаква сензация. Просто фактите са такива, каквито са, а читателят сам може да ги свърже и да търси както някаква логика между тях, така и да си представи по-добре внезапните промени и изненадите по житейските пътища на адмирал Орманов. Съдбата решава да го срещне с беснеещото Черно море още в ранното му детство - по време на плаването с парахода „Илич“ от Истанбул до Одеса. Това може би предопределя фарватера на избора му, но той се оказва осеян с много подводни камъни.
Земетръсът на сталинските репресии го спохожда неочаквано, напълно безпричинно, но поставя траен отпечатък в съзнанието му: година и половина е в затвор, в килия, определена за осъдени на смърт … Но това не го сломява. Той не само получава много добра военноморска подготовка, но и се утвърждава като уважаван педагог сред курсантите, които обучава не само в кабинетите, но и на море. Плава в много морета (Каспийско, Балтийско и Черно) и океани (Атлантически и Тихи), и то не само като щурман на подводница - достига и до длъжността старши помощник командир на голям учебен кораб.
Капитан ІІ ранг Бранимир Орманов не е единственият съветски морски офицер от български произход, завърнал се да служи на родината си. Но повечето от новопристигналите се завръщат обратно. По това време обстановката у нас е сложна, а между отделните крила на новите властимащи съществуват не просто противоречия, но и истинска борба, понякога - на живот и на смърт. Жертва на такива междуособици става капитан І ранг Кирил Халачев и на Орманов му коства доста усилия, за да убеди доскорошния си началник, че няма никакво участие в неговото отстраняване. След време той самият става жертва на такива междуособици. Само че фаворитът на Тодор Живков - армейски генерал Добри Джуров, отдавна знае за безспорните качества на адмирала като ръководител, организатор, иноватор и капацитет не само в областта на военното дело. Затова адмирал Орманов
АДМИРАЛ БРАНИМИР ОРМАНОВ (1914 - 1985 Г.)
В навечерието на 110-та годишнина от рождението на адмирал Бранимир Орманов излезе от печат книгата „Адмирал Бранимир Орманов. Спомени ОТ и ЗА“. Автор и съставител е неговият син о.з. капитан І ранг доц. д-р Чавдар Орманов. Той издава книгата със собствени средства, без спонсори и спомоществуватели. Издателството е „Стено“ (Варна), страниците - 128, корицата - твърда, цената - 25.00 лв. Всеки, който иска да закупи екземпляр от изданието, може да пише на автора на адрес: chormanov@abv.bg
Заглавието подсказва за съдържанието на книгата. В нея за първи път на едно място е събрано вероятно (почти) всичко, което се знае за личността на адмирала. Илюстрациите са подбрани в унисон с текстовете. Поднесени са малко известни и неизвестни на широката аудитория факти, без да се търси някаква сензация. Просто фактите са такива, каквито са, а читателят сам може да ги свърже и да търси както някаква логика между тях, така и да си представи по-добре внезапните промени и изненадите по житейските пътища на адмирал Орманов. Съдбата решава да го срещне с беснеещото Черно море още в ранното му детство - по време на плаването с парахода „Илич“ от Истанбул до Одеса. Това може би предопределя фарватера на избора му, но той се оказва осеян с много подводни камъни.
Земетръсът на сталинските репресии го спохожда неочаквано, напълно безпричинно, но поставя траен отпечатък в съзнанието му: година и половина е в затвор, в килия, определена за осъдени на смърт … Но това не го сломява. Той не само получава много добра военноморска подготовка, но и се утвърждава като уважаван педагог сред курсантите, които обучава не само в кабинетите, но и на море. Плава в много морета (Каспийско, Балтийско и Черно) и океани (Атлантически и Тихи), и то не само като щурман на подводница - достига и до длъжността старши помощник командир на голям учебен кораб.
Капитан ІІ ранг Бранимир Орманов не е единственият съветски морски офицер от български произход, завърнал се да служи на родината си. Но повечето от новопристигналите се завръщат обратно. По това време обстановката у нас е сложна, а между отделните крила на новите властимащи съществуват не просто противоречия, но и истинска борба, понякога - на живот и на смърт. Жертва на такива междуособици става капитан І ранг Кирил Халачев и на Орманов му коства доста усилия, за да убеди доскорошния си началник, че няма никакво участие в неговото отстраняване. След време той самият става жертва на такива междуособици. Само че фаворитът на Тодор Живков - армейски генерал Добри Джуров, отдавна знае за безспорните качества на адмирала като ръководител, организатор, иноватор и капацитет не само в областта на военното дело. Затова адмирал Орманов
Хидрографският кораб „Адмирал Бранимир Орманов“.
Корицата на новоиздадената книга.
Контраадмирал Бранимир Орманов (тогава командващ ВМС) прерязва трикольорната лента и обявява кораба-музей „Дръзки“ за открит. Това се случва на 21 ноември 1957 г. (по повод 45-та годишнина от победоносната атака срещу „Хамидие”).
продължава да служи на най-високи постове, до момента, когато през 1983 г. подава рапорт да бъде уволнен и преминава на работа на обществени начала, но която му е по сърце и също е с големи отговорности - председател на Националния океанографски комитет. Тук адмиралът, морякът, изследователят, е в стихията си. Уви - за кратко. На 19 август 1985 г. той отплава в отвъдното, преди да е навършил 71 години …
Успях да се срещна, макар и за съвсем кратко, с адмирал Орманов. Това беше в един летен ден на 1984-та. Бях дежурен по щаба на ВМС. Адютантът на тогавашния командващ адмирал Васил Янакиев, ми се обади да ми предаде негово разпореждане: да посрещна на КПП-то и да съпроводя да кабинета му адмирал Бранимир Орманов. Адмиралът, вече от запаса, пристигна цивилен, но аз му се представих по устав. Той се усмихна, поздрави ме и по пътя до кабинета на командващия сменихме няколко общи фрази. След това го съпроводих по обратния път. Адмиралът се сбогува с мен, отново усмихнат, и ми пожела успехи в службата. Мога само да потвърдя написаното в част от спомените, публикувани в книгата: той бе човек с внушителна осанка, с благо изражение на лицето, с остър, но не пронизващ, а добронамерен поглед. Благодарен съм на съдбата, че макар и за минути, успях да се докосна до генератора на онази част от историята на българските Военноморски сили, с която започнах да се занимавам като изследовател след почти 15 години.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Успях да се срещна, макар и за съвсем кратко, с адмирал Орманов. Това беше в един летен ден на 1984-та. Бях дежурен по щаба на ВМС. Адютантът на тогавашния командващ адмирал Васил Янакиев, ми се обади да ми предаде негово разпореждане: да посрещна на КПП-то и да съпроводя да кабинета му адмирал Бранимир Орманов. Адмиралът, вече от запаса, пристигна цивилен, но аз му се представих по устав. Той се усмихна, поздрави ме и по пътя до кабинета на командващия сменихме няколко общи фрази. След това го съпроводих по обратния път. Адмиралът се сбогува с мен, отново усмихнат, и ми пожела успехи в службата. Мога само да потвърдя написаното в част от спомените, публикувани в книгата: той бе човек с внушителна осанка, с благо изражение на лицето, с остър, но не пронизващ, а добронамерен поглед. Благодарен съм на съдбата, че макар и за минути, успях да се докосна до генератора на онази част от историята на българските Военноморски сили, с която започнах да се занимавам като изследовател след почти 15 години.
Атанас ПАНАЙОТОВ