НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРСКИТЕ ЗНАНИЯ В „РИБНИЯ БУКВАР”
По случай 200-годишнината на „Рибния буквар”
Макар Бероновият буквар да е една от най-известните български книги, морските знания в него са слабо проучени и популяризирани. Като изключа историците, обикновено преобладава интересът към произхода на общоизвестното име „Рибен буквар”. Въпреки дългогодишното изследване на Буквара обаче дори автори на академични енциклопедии все още не са разбрали, че китът и делфинът са морски бозайници, а не риби [1], [2, с. 3718]. През 2006 г. представих кратък преглед на тази тема, но тогава разполагах само с първото издание [3, с. 16-17]. Сега предлагам резултатите от проучване по седемте възрожденски издания през периода 1824-1862 г.
ПЪРВИТЕ СРЕЩИ НА ПЕТЪР БЕРОН С МОРЕТО
Най-ранното достоверно сведение за пряка връзка на П. Берон с морето е от 1819 г., когато пристига от Котел във Варна да усвоява абаджийския занаят. След кратък престой (вероятно само няколко месеца) той напуска града още същата година и заминава за Букурещ [4, с. 56], [5]. Пряко доказателство за силното влияние на макар и краткотрайното пребиваване в морски град е посещението му през април 1823 г. в арменската конгрегация на мъхитаристите, разположена на остров Сен Лазар край Венеция. Този факт от Бероновата биография е известен още от 1980-1981 г. [10], [11] и в наши дни се използва, за да се внуши масонска следа в появяването на първото издание на „Рибния буквар” [12]. За мен много по-интересна е следната податка от протокола за това посещение, съхранен в архива на конгрегацията: „Днес по обяд (26 апр. 1823 г., И.А.) със собствена лодка (болд, И.А.) пристигна на острова […] Пиетро Беронович” [11, с. 270]. Той престоява при мъхитаристите само един ден и „надвечер отплува за Венеция, карайки сам своята лодка” (болд, И.А.) [11, с. 273]. Тази податка от архивен документ е все още слабо известна, но въз основа на нея предполагам, че младият П. Берон, пребивавал макар и накратко във Варна, още там е оценил значението на морето и усвоил някои моряшки умения. Нищо чудно, че по-късно, още в първото издание на „Рибния буквар”, той включва в него и немалко морски знания [13].
По случай 200-годишнината на „Рибния буквар”
Макар Бероновият буквар да е една от най-известните български книги, морските знания в него са слабо проучени и популяризирани. Като изключа историците, обикновено преобладава интересът към произхода на общоизвестното име „Рибен буквар”. Въпреки дългогодишното изследване на Буквара обаче дори автори на академични енциклопедии все още не са разбрали, че китът и делфинът са морски бозайници, а не риби [1], [2, с. 3718]. През 2006 г. представих кратък преглед на тази тема, но тогава разполагах само с първото издание [3, с. 16-17]. Сега предлагам резултатите от проучване по седемте възрожденски издания през периода 1824-1862 г.
ПЪРВИТЕ СРЕЩИ НА ПЕТЪР БЕРОН С МОРЕТО
Най-ранното достоверно сведение за пряка връзка на П. Берон с морето е от 1819 г., когато пристига от Котел във Варна да усвоява абаджийския занаят. След кратък престой (вероятно само няколко месеца) той напуска града още същата година и заминава за Букурещ [4, с. 56], [5]. Пряко доказателство за силното влияние на макар и краткотрайното пребиваване в морски град е посещението му през април 1823 г. в арменската конгрегация на мъхитаристите, разположена на остров Сен Лазар край Венеция. Този факт от Бероновата биография е известен още от 1980-1981 г. [10], [11] и в наши дни се използва, за да се внуши масонска следа в появяването на първото издание на „Рибния буквар” [12]. За мен много по-интересна е следната податка от протокола за това посещение, съхранен в архива на конгрегацията: „Днес по обяд (26 апр. 1823 г., И.А.) със собствена лодка (болд, И.А.) пристигна на острова […] Пиетро Беронович” [11, с. 270]. Той престоява при мъхитаристите само един ден и „надвечер отплува за Венеция, карайки сам своята лодка” (болд, И.А.) [11, с. 273]. Тази податка от архивен документ е все още слабо известна, но въз основа на нея предполагам, че младият П. Берон, пребивавал макар и накратко във Варна, още там е оценил значението на морето и усвоил някои моряшки умения. Нищо чудно, че по-късно, още в първото издание на „Рибния буквар”, той включва в него и немалко морски знания [13].
Илюстрацията на кита в „Буквар болгарский с различни поучения” (1846 г.) - https://digilib.nationallibrary.bg/
„По случай 200-годишнината от написването на „Рибния буквар“ издадохме луксозно юбилейно издание на тази така значима книга. Тиражът е ограничен и ви очаква на http://www.bulgarianhistory.shop“ Източник: https://www.facebook.com/photo
МОРСКАТА ТЕМА В РАЗДЕЛА „ФИСИЧЕСКИ СКАЗАНИЯ” НА „РИБНИЯ БУКВАР”
Седмият раздел на първото издание на „Рибния буквар”, озаглавен „Фисически сказания”, съдържа 22 текста, от които три са свързани пряко с морето. Първият от тях представя накратко добива на СОЛ:
„Солта е или естествена или правина. Намират ся пещери (маари), от които копаят камени сол. Друга сол става от морската пяна, кога остани между камените покрай морето. А правината сол е различна, защо някои вадят като приварят морската вода, а други като разлеят тъзи вода в трапища, ачи исъхни от солнцето. А по някои места извира солена вода като прясол, и от нея правят сол.” [14, с. 91].
По онова време солта е необходима не само за всекидневното хранене на човека, но и в много стопански дейности (животновъдство, металодобив, кожарство, бояджийство, грънчарство, сапунджийство и др.). В района на Българското Черноморие функционират няколко хиляди басейна за изпарение на морска вода и за кристализиране на сол, а от края на XV в. само в поморийските солници обемът на производството на морска сол e увеличен шест пъти [15, с. 139-142].
Текстът за солта е част от съдържанието на всичките седем възрожденски издания на „Рибния буквар”. В него до 1862 г. липсват терминологични промени, но П. Берон извършва над 10 редакционни поправки (фонетични, акцентни, правописни и др.). Благодарение на текста за солта в „Рибния буквар” учениците получават полезни знания преди всичко за начините на получаването на морската сол - един високо ценен и търсен продукт по онова време.
Още средновековната българска книжнина съдържа сведения за КИТА, но те имат предимно религиозен характер [16, с. 218-219], [17, с. 203-206]. За пръв път обаче „Рибният буквар” предлага светски знания за най-голямото морско животно [14, с. 113-114]. Много интересно е първото в българската литература описание на лов на китове:
„[…] Сичката му сила стои на упашката, с която той счупва корабли (гимии) и ги прибърта. Тъзи голяма риба мъчно и бедно ся лови. Които ходят да я дирят, пазят ся да не приближат твърде, за да не ги пристигни с упашката си, ами от далече стрелят верху нея с остри и големи въдици, които са вързани с въжия. Подир това китът, като ся урани, задълбочава ся в морето, но подир малко пак излазя, защо не може да си воздиша в водата; а някога слазя твърде надълбоко и тогази, ако видят, чи не ще стигни въжето, прирязват го тутакси, защо завлача и притуря гимията. Като инди тъй го уранят на много места, излиза му ся кровта, та умира. Тогази отбират мастта му, та я гуждат в бъчви, а мясото му фърлят; от нея и от мозъкът му правят свещи. Ловят ги покрай Гриланда по юнию и юлию месяцу, защо тогази ся собират татък твърде много, и ката година улавят колкото две хиляди.” [18, с. 74-75], [19].
Текстът за кита е поместен само в изданията на „Рибния буквар” през 1824, 1841, 1846, 1847 и 1850 г. …
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Седмият раздел на първото издание на „Рибния буквар”, озаглавен „Фисически сказания”, съдържа 22 текста, от които три са свързани пряко с морето. Първият от тях представя накратко добива на СОЛ:
„Солта е или естествена или правина. Намират ся пещери (маари), от които копаят камени сол. Друга сол става от морската пяна, кога остани между камените покрай морето. А правината сол е различна, защо някои вадят като приварят морската вода, а други като разлеят тъзи вода в трапища, ачи исъхни от солнцето. А по някои места извира солена вода като прясол, и от нея правят сол.” [14, с. 91].
По онова време солта е необходима не само за всекидневното хранене на човека, но и в много стопански дейности (животновъдство, металодобив, кожарство, бояджийство, грънчарство, сапунджийство и др.). В района на Българското Черноморие функционират няколко хиляди басейна за изпарение на морска вода и за кристализиране на сол, а от края на XV в. само в поморийските солници обемът на производството на морска сол e увеличен шест пъти [15, с. 139-142].
Текстът за солта е част от съдържанието на всичките седем възрожденски издания на „Рибния буквар”. В него до 1862 г. липсват терминологични промени, но П. Берон извършва над 10 редакционни поправки (фонетични, акцентни, правописни и др.). Благодарение на текста за солта в „Рибния буквар” учениците получават полезни знания преди всичко за начините на получаването на морската сол - един високо ценен и търсен продукт по онова време.
Още средновековната българска книжнина съдържа сведения за КИТА, но те имат предимно религиозен характер [16, с. 218-219], [17, с. 203-206]. За пръв път обаче „Рибният буквар” предлага светски знания за най-голямото морско животно [14, с. 113-114]. Много интересно е първото в българската литература описание на лов на китове:
„[…] Сичката му сила стои на упашката, с която той счупва корабли (гимии) и ги прибърта. Тъзи голяма риба мъчно и бедно ся лови. Които ходят да я дирят, пазят ся да не приближат твърде, за да не ги пристигни с упашката си, ами от далече стрелят верху нея с остри и големи въдици, които са вързани с въжия. Подир това китът, като ся урани, задълбочава ся в морето, но подир малко пак излазя, защо не може да си воздиша в водата; а някога слазя твърде надълбоко и тогази, ако видят, чи не ще стигни въжето, прирязват го тутакси, защо завлача и притуря гимията. Като инди тъй го уранят на много места, излиза му ся кровта, та умира. Тогази отбират мастта му, та я гуждат в бъчви, а мясото му фърлят; от нея и от мозъкът му правят свещи. Ловят ги покрай Гриланда по юнию и юлию месяцу, защо тогази ся собират татък твърде много, и ката година улавят колкото две хиляди.” [18, с. 74-75], [19].
Текстът за кита е поместен само в изданията на „Рибния буквар” през 1824, 1841, 1846, 1847 и 1850 г. …
Пълния текст на тази статия на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.