НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЕРОТИЧНОТО
На еротиката са подвластни всички: Ето какво ми сподели през 1972-ра съветският възпитаник Никола Радев - добър моряк и великолепен писател, докато плавахме заедно на м/к „Васил Друмев”. Лев Николаевич Толстой цял живот си е водил дневник. На 67 години написал в него: „Днес пак таковах Маша. На мъжа й подарих кон”. Стилът, каза Кольо Радев, не е нищо особено, но описваните събития - великолепни. И сякаш усети какво си помислих, та побърза да добави: „Когато двама души вършат едно и също нещо, то не е едно и също”. Добре познаваше моряшкия манталитет първият помощник Радев и побърза да ме предупреди да не съизмервам корабния живот с този на великия писател. Руснаците не са големи познавачи на еротиката, самият Толстой като писател е доказателство за това, поне според мен, а най-отвореният техен човек по темата - Набоков, ми се чини леко перверзен. Друго нещо са французите - „шерше ла фам” е техният универсален отговор за всеки житейски въпрос, но минаха години и еротичното френско правило се изроди в „търсете парите”, което днес е актуално и политкоректно, но е доста скучно.
Едно време еротиката бе във всяко корабно събитие. От секс списанията и порно филмите, та до нецензурния корабен сленг и пиперливите моряшки вицове. Помня как на един ремонт в Анверс, палубният боцман Емо, млад софийски тарикат, се скара с третия помощник - старо варненско ефе. Това се случи, когато белгийският ръководител на ремонта помоли екипажа да почисти някакъв боклук, останал от последното разтоварване, защото точно там ще се реже корпуса съгласно ремонтната ведомост. Последва шумна гюрултия на палубата и белгиецът ме попита какво си говорят моряците. Тогава преводът бе абсолютно невъзможен, но днес може да бъде формулиран така: Помощник капитанът нарежда на боцмана да почисти боклука, позовавайки се на факта, че е в интимни отношения с майка му, а боцманът отказва, изтъквайки, че той пък е в интимни отношения с майката на помощника, с Капитана, директора на Параходството, белгиеца до мен и със самия боклук... Каква ти еротика - хард порно направо!
Няма да анализирам промискуитета на Емо (каква секси думичка), но с него бяхме земляци и съмишленици в продължение на двегодишния ни съвместен престой на кораб „Оборище”, пък и тогава подобни сексуални щения никому не правеха впечатление. Ние така си приказвахме...
Добре, че дойдоха „ми ту” и новата политическа цензура, че да разберем колко грешно е било това. Изписвам го съвсем сериозно!
Неотдавна в есе за Моряците разказах как съм се озовал с още двама моряци в една стая на варненската окръжна болница. Първоначално написах как всяка сутрин докторите ни питаха „пускаме ли газове” или произнасяха лаконичното „пърдеж” с въпросително звучене, вместо да ни питат дали ходим по голяма нужда, нещо от което се оплаквахме, бидейки в първо хирургично стомашно отделение. После изтрих текста с „пърдежа”, опасявайки се, че фейсбук редактора ще ни отреже и Наско ще се чуди как да запълни цял абзац от есето с нещо политкоректно. Веднага след публикуването на редактирания текст, ми позвъниха няколко авери от корабите да попитат как съм със здравето. Признавах, че стомахът продължава да ме боли, но съгласно докторската теория за газовете, аз съм в добро здраве. Абсолютно всичките ми познати ме укориха за пренебрежението ми към медицинските правила и ме увериха, че изпускането на газове е най-важният показател за стомашно здраве. Някои от приятелите ми имаха богато болнично минало и започнах да им вярвам. Спомних си и как като бях малък, моят татко ми четеше все оня откъс от „Под игото”, в който юнаците от Бяла Черква правят изпитание на черешовото топче под ръководството на Боримечката, а след жалкия резултат „някой си, на смях или наистина, казва, че той бил вземал тоя шум за шум, излязъл из нецензурния канал на Ивана Боримечката...“ Иде реч за Вазов, а той е на върха на всичките ми литературни класации.
Имаше и една много популярна „Ода за пръднята”. Някои я приписваха на Пеньо Пенев, други - на Смирненски - все пролетарски поети! И в михайловградското ТеМеТе, и в Морското, се намираха пламенни рецитатори, които с радост я изпълняваха на всеослушание и шумно одобрение:
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор,
защо ви е ограничение
там дето нужен е простор.
Много по-късно, в една популярна реклама на еМТиВи, красиви девойки неволно изпускаха газове на обществено място и комично се мъчеха да замаскират миризливия ефект от природния здравословен акт.
На еротиката са подвластни всички: Ето какво ми сподели през 1972-ра съветският възпитаник Никола Радев - добър моряк и великолепен писател, докато плавахме заедно на м/к „Васил Друмев”. Лев Николаевич Толстой цял живот си е водил дневник. На 67 години написал в него: „Днес пак таковах Маша. На мъжа й подарих кон”. Стилът, каза Кольо Радев, не е нищо особено, но описваните събития - великолепни. И сякаш усети какво си помислих, та побърза да добави: „Когато двама души вършат едно и също нещо, то не е едно и също”. Добре познаваше моряшкия манталитет първият помощник Радев и побърза да ме предупреди да не съизмервам корабния живот с този на великия писател. Руснаците не са големи познавачи на еротиката, самият Толстой като писател е доказателство за това, поне според мен, а най-отвореният техен човек по темата - Набоков, ми се чини леко перверзен. Друго нещо са французите - „шерше ла фам” е техният универсален отговор за всеки житейски въпрос, но минаха години и еротичното френско правило се изроди в „търсете парите”, което днес е актуално и политкоректно, но е доста скучно.
Едно време еротиката бе във всяко корабно събитие. От секс списанията и порно филмите, та до нецензурния корабен сленг и пиперливите моряшки вицове. Помня как на един ремонт в Анверс, палубният боцман Емо, млад софийски тарикат, се скара с третия помощник - старо варненско ефе. Това се случи, когато белгийският ръководител на ремонта помоли екипажа да почисти някакъв боклук, останал от последното разтоварване, защото точно там ще се реже корпуса съгласно ремонтната ведомост. Последва шумна гюрултия на палубата и белгиецът ме попита какво си говорят моряците. Тогава преводът бе абсолютно невъзможен, но днес може да бъде формулиран така: Помощник капитанът нарежда на боцмана да почисти боклука, позовавайки се на факта, че е в интимни отношения с майка му, а боцманът отказва, изтъквайки, че той пък е в интимни отношения с майката на помощника, с Капитана, директора на Параходството, белгиеца до мен и със самия боклук... Каква ти еротика - хард порно направо!
Няма да анализирам промискуитета на Емо (каква секси думичка), но с него бяхме земляци и съмишленици в продължение на двегодишния ни съвместен престой на кораб „Оборище”, пък и тогава подобни сексуални щения никому не правеха впечатление. Ние така си приказвахме...
Добре, че дойдоха „ми ту” и новата политическа цензура, че да разберем колко грешно е било това. Изписвам го съвсем сериозно!
Неотдавна в есе за Моряците разказах как съм се озовал с още двама моряци в една стая на варненската окръжна болница. Първоначално написах как всяка сутрин докторите ни питаха „пускаме ли газове” или произнасяха лаконичното „пърдеж” с въпросително звучене, вместо да ни питат дали ходим по голяма нужда, нещо от което се оплаквахме, бидейки в първо хирургично стомашно отделение. После изтрих текста с „пърдежа”, опасявайки се, че фейсбук редактора ще ни отреже и Наско ще се чуди как да запълни цял абзац от есето с нещо политкоректно. Веднага след публикуването на редактирания текст, ми позвъниха няколко авери от корабите да попитат как съм със здравето. Признавах, че стомахът продължава да ме боли, но съгласно докторската теория за газовете, аз съм в добро здраве. Абсолютно всичките ми познати ме укориха за пренебрежението ми към медицинските правила и ме увериха, че изпускането на газове е най-важният показател за стомашно здраве. Някои от приятелите ми имаха богато болнично минало и започнах да им вярвам. Спомних си и как като бях малък, моят татко ми четеше все оня откъс от „Под игото”, в който юнаците от Бяла Черква правят изпитание на черешовото топче под ръководството на Боримечката, а след жалкия резултат „някой си, на смях или наистина, казва, че той бил вземал тоя шум за шум, излязъл из нецензурния канал на Ивана Боримечката...“ Иде реч за Вазов, а той е на върха на всичките ми литературни класации.
Имаше и една много популярна „Ода за пръднята”. Някои я приписваха на Пеньо Пенев, други - на Смирненски - все пролетарски поети! И в михайловградското ТеМеТе, и в Морското, се намираха пламенни рецитатори, които с радост я изпълняваха на всеослушание и шумно одобрение:
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор,
защо ви е ограничение
там дето нужен е простор.
Много по-късно, в една популярна реклама на еМТиВи, красиви девойки неволно изпускаха газове на обществено място и комично се мъчеха да замаскират миризливия ефект от природния здравословен акт.
Музеят на Дали във Фигерас. ГГБ скулптура посреща посетителя още на входа.
2020 г. На погребението на Любо. Няма вече кой да носи изкуство в ККМ!...
Пак в музея на Дали във Фигерас. Аз се хиля под лявата … длан на ГГБ скулптурата.
2010 г. Сладурите Ники Събев и Любо Майничката.
1921 г. Еротика от зората на комунизма.
Някъде по това време у нас излязоха няколко книги на Салвадор Дали и в една от тях имаше симпатично, но и доста еротично есе за пръднята...
Да ме прощават литературните чистници, но аз наистина мисля, че преодоляването на бариерата на пръднята е първа крачка към решаване проблемите на любовните двойки.
Какви примери още да дам? Ако на фейсбук редактора не му стигат Пеньо Пенев, Христо Смирненски, Салвадор Дали и Иван Вазов, то аз по-възвишени примери нямам.
Ех, защо го няма приятелят ми Любо Майничката за подкрепа. Той водеше яростна и постоянна „война” с моряците еротомани, които наричаше цицомани и ги обвиняваше, че си падат все по „гъзогърдебузести” (ГГБ) девойки. Най-често негова „жертва” бе съвипускникът ни Ники Събев, с когото бяха колеги в кораборемонтния завод и си знаеха спатиите. Тези двамата живееха близо до Клуба на Корабните Механици и често се срещахме там. По едно време Любо започна да мъкне принтирани цветни снимки на красиви ГеГеБе девойки, под предлог, че са подарък за приятеля ни Събев. Последният великодушно ги оставяше в офиса и снимките се радваха на голям интерес от всичките ни гости, а там идваха и колегите от Асоциацията на Капитаните. Подозирам, че за добрия вид на отпечатъците е допринасяло и високото качество на полиграфичната техника в КеРеЗето, но дължа да отбележа, че и девойките не бяха за подценяване... После Майничката започна да слага „портретите” в рамка и гостите ни с радост си ги вземаха за в къщи.
Наистина е тъжно, че днес Любомир Тинков Димов не е жив, за да го попитам какво мисли за Боримечката и есето на Дали.
Не помня Хашек да е отделял внимание на деликатната тема, нито Дж. К. Джером, нито дори П. Г. Удхаус. Само в онова единствено изречение от „Под игото” невероятният Вазов сравнява първият гърмеж на черешовото топче със ... знаете какво.
В болницата един от „колегите” по стая, дори си изпроси операция на чревния тракт, след като цяла седмица бе отговарял отрицателно на въпросителното лекарско произнасяне на „оная” дума. След това човекът срамежливо обясняваше, че той наистина не пърдял, а тихичко изпускал газове. Той бе от село и елементарната селска култура, му „изяде главата”... и част от червата.
Замислих се за световната литература, която чета редовно. Особено криминалната такава. Спомних си, че Джон или Мики Пръднята са редовни герои в книгите, но те винаги са престъпници и обикновено ги убиват... Един от тях, уличен боклук и доносник, дори попита дедектива, може ли да пърди, докато се вози в колата и снася информация.
Най-големи чистници по темата се оказаха... руснаците. Те дори имат в речника си специална дума - „бздуня”, за жена, която има „престъпния” навик да изпуска безшумно газове от стомаха си! Джон дъ Фарт ряпа да яде!
Но след ряпата - никакво возене в кола!
Толкова от българския читател и фен на Вазов!
Уморих се да се стискам литературно. Край на темата!
Ще завърша с мой любим виц, който отново доказва, че на еротиката сме подвластни всички:
Младо момиче се изповяда пред свещеника:
- Признавам, че разреших на приятеля ми да ме целуне.
- И това ли е всичко? - пита попа.
- Не съвсем - срамежливо продължава момичето. - После му разреших да сложи ръката си на коляното ми.
- А после какво се случи?
- После той ме съблече, а аз не се съпротивлявах.
- Давай натам, давай! - припира отчето.
- После в стаята влезе майка ми и нищо не се случи.
- Ах, тези майки! - тъжно въздъхва попът...
Ах, тези редактори, пригласяме му ние с Наско!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Да ме прощават литературните чистници, но аз наистина мисля, че преодоляването на бариерата на пръднята е първа крачка към решаване проблемите на любовните двойки.
Какви примери още да дам? Ако на фейсбук редактора не му стигат Пеньо Пенев, Христо Смирненски, Салвадор Дали и Иван Вазов, то аз по-възвишени примери нямам.
Ех, защо го няма приятелят ми Любо Майничката за подкрепа. Той водеше яростна и постоянна „война” с моряците еротомани, които наричаше цицомани и ги обвиняваше, че си падат все по „гъзогърдебузести” (ГГБ) девойки. Най-често негова „жертва” бе съвипускникът ни Ники Събев, с когото бяха колеги в кораборемонтния завод и си знаеха спатиите. Тези двамата живееха близо до Клуба на Корабните Механици и често се срещахме там. По едно време Любо започна да мъкне принтирани цветни снимки на красиви ГеГеБе девойки, под предлог, че са подарък за приятеля ни Събев. Последният великодушно ги оставяше в офиса и снимките се радваха на голям интерес от всичките ни гости, а там идваха и колегите от Асоциацията на Капитаните. Подозирам, че за добрия вид на отпечатъците е допринасяло и високото качество на полиграфичната техника в КеРеЗето, но дължа да отбележа, че и девойките не бяха за подценяване... После Майничката започна да слага „портретите” в рамка и гостите ни с радост си ги вземаха за в къщи.
Наистина е тъжно, че днес Любомир Тинков Димов не е жив, за да го попитам какво мисли за Боримечката и есето на Дали.
Не помня Хашек да е отделял внимание на деликатната тема, нито Дж. К. Джером, нито дори П. Г. Удхаус. Само в онова единствено изречение от „Под игото” невероятният Вазов сравнява първият гърмеж на черешовото топче със ... знаете какво.
В болницата един от „колегите” по стая, дори си изпроси операция на чревния тракт, след като цяла седмица бе отговарял отрицателно на въпросителното лекарско произнасяне на „оная” дума. След това човекът срамежливо обясняваше, че той наистина не пърдял, а тихичко изпускал газове. Той бе от село и елементарната селска култура, му „изяде главата”... и част от червата.
Замислих се за световната литература, която чета редовно. Особено криминалната такава. Спомних си, че Джон или Мики Пръднята са редовни герои в книгите, но те винаги са престъпници и обикновено ги убиват... Един от тях, уличен боклук и доносник, дори попита дедектива, може ли да пърди, докато се вози в колата и снася информация.
Най-големи чистници по темата се оказаха... руснаците. Те дори имат в речника си специална дума - „бздуня”, за жена, която има „престъпния” навик да изпуска безшумно газове от стомаха си! Джон дъ Фарт ряпа да яде!
Но след ряпата - никакво возене в кола!
Толкова от българския читател и фен на Вазов!
Уморих се да се стискам литературно. Край на темата!
Ще завърша с мой любим виц, който отново доказва, че на еротиката сме подвластни всички:
Младо момиче се изповяда пред свещеника:
- Признавам, че разреших на приятеля ми да ме целуне.
- И това ли е всичко? - пита попа.
- Не съвсем - срамежливо продължава момичето. - После му разреших да сложи ръката си на коляното ми.
- А после какво се случи?
- После той ме съблече, а аз не се съпротивлявах.
- Давай натам, давай! - припира отчето.
- После в стаята влезе майка ми и нищо не се случи.
- Ах, тези майки! - тъжно въздъхва попът...
Ах, тези редактори, пригласяме му ние с Наско!
Сл. ПЕШКОВ - моряк