НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВЕЛИКИТЕ КОРАБИ
Много по-лесно би било да пиша за великите моряци, но в морската история има кораби, които ще останат в паметта ни по-дълго от екипажните списъци на техните стопани. Хам Хума, Кума Рапа, Черното Гоче, Кара Кольо и капитан Буги трудно ще бъдат забравени, но вещественият факт и декор за техните подвизи, са незабравимите кораби - парните „Шипка”, „Рила” и „Родопи”, „старите” „Вола”, „Раковски”, „Васил Априлов”, „Васил Друмев” и още стотици, които ще останат завинаги в моряшките сърца. Всеки моряк си има своя класация за любими кораби, а в моя „топ тен”, номер едно завинаги ще е м/к „Васил Друмев”. Изящен силует, прекрасни двигатели и механизми, функционална, артистична, та чак пищна вътрешна архитектура с обзавеждане и изключителна устойчивост на всякакви морски стихии, пък и какъв екипаж му се случи през 1973-та! Няма днес такива кораби и никога вече няма да има. За екипажите - не зная ...
Още с влизането в надстройката се озоваваш в просторно фоайе. Махагоново стълбище се вие пред огромно пано, на което са изобразени мускулест моряк и красива жена със скъпоценните дарове и стоки, пренасяни с кораби от далечни земи. Нали няма да се учудиш, Читателю, ако напиша, че поръчител и първи собственик на „Друмев” е швейцарец? Надали друг би имал толкова пари ... Махагонът, летящите врати и картините са навсякъде - от стълбища, салети и салони, та до последната моряшка кабина! „Зулцерът” е швейцарски, а картините - пастел, акварел и масло, нанесени от ръцете на добри художници, са подходящо рамкирани и аранжирани. На много кораби бях, някои от тях нелоши, но такава красота и дизайнерски разкош, не срещнах никъде. В една машинна магазия открих дори комплект маслени пастели, с които изрисувах стените на много кабини и „запечатах” създаденото с изящен швейцарски лак.
Втори в моя топ лист е м/к „Вола”. Собственик и постройка - Швеция. Защо ли пак не съм учуден? Шведски двигатели и механизми, махагон, красиви мебели, картини и обзавеждане, а всички огромни тръбопроводи за морска вода - от мед! Останалото - шведска стомана! На всичко това отгоре, „старият вол” стоеше непоклатим и в най - бурното море!
„Друмев” и „Вола” бяха наистина велики кораби във всяко отношение и единственият, който може да се с сравнява с тях в моите спомени е моторният кораб „Астрон”. Собственост и постройка - Норвегия, пак от същите, ще каже Читателят, ала норвежците се бяха прецакали с купуването на един супермощен италиански „Фиат” за главен двигател, който тогава е бил последен писък на техническата мода и мощ, но скоро се оказало, че е пълен боклук и просторните салети, красивата вътрешна архитектура и прекрасната норвежка система за автоматично регулиране, заедно с картините, отидоха за скраб. Така е като не можеш да си направиш свой двигател и се доверяваш на жабарите!
Беше истинско удоволствие, достигащо понякога до вълнение, да гледам снимките от великия кораб „Васил Априлов”. Ходил съм на гости на главния механик Атанас Николов там, но никога не съм плавал на кораба. „Априлов” имаше култов статус поради района и режима на плаване, нещо сравнимо единствено с епохата на старата „Шипка”: „Мама, „Шипка“ пришла, кофти принесла” е действителен цитат от клоунада в Одеския цирк. Предполагам, че подобни култови реплики има и за „Априлов”, но там думата има Наско Николов, ако му стиска да ги сподели... Неотдавна с него разгледахме няколко чернобели, че какви други, снимки от моряшкото ежедневие на борда на култовия кораб. Повечето от снимковите герои ги „имах видени”, но нищо конкретно не можех да споделя за тях. Единственият, когото познах бе солидно изглеждащ
Много по-лесно би било да пиша за великите моряци, но в морската история има кораби, които ще останат в паметта ни по-дълго от екипажните списъци на техните стопани. Хам Хума, Кума Рапа, Черното Гоче, Кара Кольо и капитан Буги трудно ще бъдат забравени, но вещественият факт и декор за техните подвизи, са незабравимите кораби - парните „Шипка”, „Рила” и „Родопи”, „старите” „Вола”, „Раковски”, „Васил Априлов”, „Васил Друмев” и още стотици, които ще останат завинаги в моряшките сърца. Всеки моряк си има своя класация за любими кораби, а в моя „топ тен”, номер едно завинаги ще е м/к „Васил Друмев”. Изящен силует, прекрасни двигатели и механизми, функционална, артистична, та чак пищна вътрешна архитектура с обзавеждане и изключителна устойчивост на всякакви морски стихии, пък и какъв екипаж му се случи през 1973-та! Няма днес такива кораби и никога вече няма да има. За екипажите - не зная ...
Още с влизането в надстройката се озоваваш в просторно фоайе. Махагоново стълбище се вие пред огромно пано, на което са изобразени мускулест моряк и красива жена със скъпоценните дарове и стоки, пренасяни с кораби от далечни земи. Нали няма да се учудиш, Читателю, ако напиша, че поръчител и първи собственик на „Друмев” е швейцарец? Надали друг би имал толкова пари ... Махагонът, летящите врати и картините са навсякъде - от стълбища, салети и салони, та до последната моряшка кабина! „Зулцерът” е швейцарски, а картините - пастел, акварел и масло, нанесени от ръцете на добри художници, са подходящо рамкирани и аранжирани. На много кораби бях, някои от тях нелоши, но такава красота и дизайнерски разкош, не срещнах никъде. В една машинна магазия открих дори комплект маслени пастели, с които изрисувах стените на много кабини и „запечатах” създаденото с изящен швейцарски лак.
Втори в моя топ лист е м/к „Вола”. Собственик и постройка - Швеция. Защо ли пак не съм учуден? Шведски двигатели и механизми, махагон, красиви мебели, картини и обзавеждане, а всички огромни тръбопроводи за морска вода - от мед! Останалото - шведска стомана! На всичко това отгоре, „старият вол” стоеше непоклатим и в най - бурното море!
„Друмев” и „Вола” бяха наистина велики кораби във всяко отношение и единственият, който може да се с сравнява с тях в моите спомени е моторният кораб „Астрон”. Собственост и постройка - Норвегия, пак от същите, ще каже Читателят, ала норвежците се бяха прецакали с купуването на един супермощен италиански „Фиат” за главен двигател, който тогава е бил последен писък на техническата мода и мощ, но скоро се оказало, че е пълен боклук и просторните салети, красивата вътрешна архитектура и прекрасната норвежка система за автоматично регулиране, заедно с картините, отидоха за скраб. Така е като не можеш да си направиш свой двигател и се доверяваш на жабарите!
Беше истинско удоволствие, достигащо понякога до вълнение, да гледам снимките от великия кораб „Васил Априлов”. Ходил съм на гости на главния механик Атанас Николов там, но никога не съм плавал на кораба. „Априлов” имаше култов статус поради района и режима на плаване, нещо сравнимо единствено с епохата на старата „Шипка”: „Мама, „Шипка“ пришла, кофти принесла” е действителен цитат от клоунада в Одеския цирк. Предполагам, че подобни култови реплики има и за „Априлов”, но там думата има Наско Николов, ако му стиска да ги сподели... Неотдавна с него разгледахме няколко чернобели, че какви други, снимки от моряшкото ежедневие на борда на култовия кораб. Повечето от снимковите герои ги „имах видени”, но нищо конкретно не можех да споделя за тях. Единственият, когото познах бе солидно изглеждащ
Кораб „Васил Друмев“ - красив отвсякъде.
Кораб „Вола“ изящество и елегантност.
м/к „Вола“, 1975 г. - Танина, Марчо, Йотата, Тони, Наско М, Таблата, Лъки Л, Санди ... Велик кораб - велик екипаж! Личен архив на автора.
1975 г. м/к „Васил Друмев“ - Стойно, Капитан Джери ... последен е Енчо Културиста. ВСИЧКИТЕ ВЕЛИКИ!
1977 г. Най вляво е Шоколада, а корабът е „Друмев“!
„В.Априлов 1988 г.“ - изглежда и на Наско е харесал „моят“ помполит
мъж с лула. Не помня името му, но по-вероятно е, никога да не съм го знаел. С него съм правил един случаен рейс на кораб „Вола”, пак от моя топ лист. Той беше помполит, ще рече вуйчо, но винаги ще го помня с добро, защото нито веднъж не ми направи забележка за дрехите, косата и брадата, а имаше очевадни и удобни причини за това. Помня го просто като „вуйчо”, но някой ни подсказа, че той представлява някаква по-висока партийна институция, пък и на такъв мязаше. След рейса се оказа, че с „вуйчото” сме и съседи, срещахме се често по нашата улица и (тук внимавайте) се поздравявахме. Сега като се замисля, сред партийния елит той е бил същото, каквото аз бях сред бемефейската брегова върхушка. Човекът бе винаги стилно облечен, с фотохромни очила, дълга коса и лула. На снимката той дори, вероятно неволно, е направил с лявата си ръка рогатия знак на хеви метъла ... Моят герой отсъства и от аранжираните групови снимки на колектива. На великите кораби дори и помполитите са свестни!
Имаше някои интересни снимки от „Априлов”, нарекох ги „таралежови”. Предполагам, че са направени в кабина за отдих и преобличане на брегови ремонтни бригади. Дежурният реквизит - шише с минерална вода е на масичката, но под нея стърчат гърлата на винпромските бутилки на винт, т.е. Екипажът на „Априлов” не си е падал по водата.
На една снимка палубната бригада се е изкиприла с каски, които стоят доста чудновато по главите им. Каските добре, но един моряк е с мокасини, а боцманът - по сандали ...
Мъча се да си спомня имаше ли стар и нов „Априлов”. Не открих нов такъв в електронната памет на „Морски вестник“ и това е добър знак. Не намерих и нов „Друмев”, което си е божия промисъл за тези два велики кораба!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Имаше някои интересни снимки от „Априлов”, нарекох ги „таралежови”. Предполагам, че са направени в кабина за отдих и преобличане на брегови ремонтни бригади. Дежурният реквизит - шише с минерална вода е на масичката, но под нея стърчат гърлата на винпромските бутилки на винт, т.е. Екипажът на „Априлов” не си е падал по водата.
На една снимка палубната бригада се е изкиприла с каски, които стоят доста чудновато по главите им. Каските добре, но един моряк е с мокасини, а боцманът - по сандали ...
Мъча се да си спомня имаше ли стар и нов „Априлов”. Не открих нов такъв в електронната памет на „Морски вестник“ и това е добър знак. Не намерих и нов „Друмев”, което си е божия промисъл за тези два велики кораба!
Сл. ПЕШКОВ - моряк