
КОЯ Е ТАЗИ ЛОДКА, ПОСТРОЕНА ПРЕДИ ВЕК В ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ?
Във фотоархива на капитан І ранг Иван Михайлов (1887 г. - 1962 г.) открих снимката на тази лодка. Отначало си помислих, че става въпрос за построената в работилницата на Дунавската полицейска служба през 1926 г. моторна лодка „Майстор Иван“. Препрочетох написаното от контраадмирал Сава Иванов в „История на Дунавската флотилия 1879-1935 г.“ за нея. Основание да издигам подобна хипотеза е и това, че в „История…“-та С. Иванов никъде другаде не споменава за строителството или кораборемонта на друг подобен плавателен съд.
Интересно, според мен, е това, че евентуално моторната (? не се вижда гребен винт) лодка има като резервен (?) вариант за придвижване две гребла - виждат се на заден план, а така също и на планшира на десния борд се вижда ключ за гребло. С две гребла трудно може да се придвижва и управлява тази сравнително голяма лодка (особено срещу течението). Затова си мисля, че те са резервен вариант и се използват при кратки маневри - напр. за прешвартоване на лодката в спокойни води, а и за икономия на скъпия бензин при плаване по течението (ако е моторна!). Интересен е и металният вертикален щок в кърмовата част.
През 1981 г. („Българските кораби“, С., с. 102-103) Илия Тодоров съобщава относно „Майстор Иван“ за мощността на бензиновия двигател и постигнатата скорост (8 к.с., 5 км/ч). Според Сава Иванов мощността е 5 к.с., а скоростта е „около 7 км/ч в тиха вода“. Илия Тодоров съобщава и това, че според него екипажът на моторната лодка е от 5 души. (Чони Чонев приема тези данни). В следващото издание („Българските военни кораби 1879-2002 г.“, С., 2003 г. - с. 82-83) Илия Тодоров се поправя и пише, че екипажът е от двама души. Но Чони Чонев не отчита тази корекция и оставя както числеността на екипажа, така и мощността на бензиновия двигател така, както ги е „взел“ от Илия Тодоров („Корабите“, т. V, 1997 - с. 171; „Военноморският флот на България“, 2005 - с. 108). И двамата не са разполагали със снимка на „Майстор Иван“, иначе биха я публикували. Светла им памет!
В крайна сметка „привлякох“ като арбитър класическия „Учебник за моряка“ (допечатка след 1928 г.). Там има следната информация: водоизместване - 1 тон, обслуга - 5 души, най-голяма дължина - 4,7 м, най-голяма ширина - 1,3 м, най-голямо потъване - 0,4 м, най-голяма мощност на двигателя - 8 к.с., скорост - 5 мили в час, въоръжение - няма, район на действие при пълен ход - 40 мили, обикновен запас от гориво - 30 кг бензин. За голямо мое учудване не е посочена годината на строителство!
Единственият експерт по сравнителен анализ (между изображение на плавателен съд на снимка и реалните му размери), който признавам, е инж. Иван Алексиев. Благодаря му за бързия отговор! Не съм искал разрешението му да публикувам подробности, но в резюме: той не припознава лодката на снимката като „Майстор Иван“. В неговата книга „Омаяни от кораби мъже“, т. І, с. 217, той цитира данните от публикация на капитан І ранг Георги Славянов от 1928 г. (две години след строителството на лодката): „Тя има дървен корпус, водоизместимост 1 тон, дължина 4,7 м, широчина 1,3 м, газене 0,4 м, бензинов двигател с мощност 8 к.с., скорост 5 възела, район на действие 30 мили, екипаж 5 души, въоръжение 1 картечница „Максим“. Е, не мога да не се съглася с инж. Иван Алексиев: пет души екипаж са много за тази лодка, която виждаме на снимката, да не говорим, че на нея няма как да поместим картечница „Максим“.
Тогава, коя е тази лодка? Може би сред читателите на „Морски вестник“ ще се намерят желаещи да направят своя коментар по това, което се вижда на снимката.
Атанас ПАНАЙОТОВ

Снимката от архива на капитан І ранг Иван Михайлов (1887 г. - 1962 г.).
Факсимиле от „История на Дунавската флотилия 1879-1935 г.“