НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КОНФАБУЛАЦИЯТА
„Хората трябва да възприемаме такива, каквито те се преструват, че са!”
Черното Гоче
Конфабулацията е психическо заболяване - стремеж да представиш желаното за действително. По тази дефиниция днес май целият ни живот е една конфабулация, но както е казал истинският моряк и мой стар приятел Гочето, най-умно е да й се отдадем изцяло.
Помниш ли, Читателю, онзи знаменит лаф от филма „Кит”: „Цаца, ама риба”? Моряците от риболовния кораб „Одисей” успяха да хванат в мрежите само една малка рибка, цаца й викаме по морето, но докладваха в риболовното параходство, че са уловили 300 кила скумрия. Да не е съвсем без хич! И като тръгна една конфабулация по бреговите администрации: скумрията стана паламуд, той стана делфин и накрая от министерството съобщиха, че е уловен първият български кит!
Бяхме последна година в Морското, когато пуснаха филма по екраните във Варна, но ние още не бяхме успели да му се нагледаме и насмеем, а те взеха, че го забраниха. За наша изненада, най-опечален се оказа съвипускникът ни Ники Събев. Той дори успя да се сдобие с осем милиметрова ролка с филма, събираше ни по апартаментите на съвипускници с прожекционни апарати и ни просвещаваше с тържествени прожекции на любимия му „Кит”. Никакъв дисидент не беше Ники, но за Кит-а му свалям шапка, пък и събиранията завършваха с порно филми, уиски, водка и бира! Моряшка конфабулация на протест срещу забраната на култовия филм.
Помня, че любимата ни сцена бе, когато моряците слизаха от „Одисей” и недоумяващо се пулеха на тържественото посрещане и високопарните речи.
Неотдавна руското министерство на външните работи гордо съобщи, че преговаря за облекчаване на визовия им режим със ... Зимбабве. Там се намира знаменитият водопад Виктория, а държавицата е уютно сгушена между реките Замбези и Лимпопо. Водопадът го нямам видян, но тези двете ги зная много добре: първата е китарен хит на „Шадоус”, а втората - моя любима книга от Корней Чуковски. Сега му е времето да се правим на културни! И инструменталният хит, и приказната книга са чудесни, но това си е весела моряшка конфабулация. То и от визовия режим със Зимбабве ме избива на смях, но това е за друго есе.
В последните дни политиците непрекъснато ни набиват в кратуните красивата фраза, че всяка война завършва с мир и на нас много ни се ще това да е истина. Ама я си помислете какво биха казали по въпроса очевидците на стогодишната война или на арабско-израелската. Та там цели поколения са се раждали, живели и умирали, без да видят мир.
Или - каква беше онази теория за хаоса - убиваш една пеперуда и равновесието на целия свят се нарушава. Да бе! В днешно време бяха избити милиони хора, повечето невинни, а световното равновесие и равнодушие, става все по стабилно. Само да не почнете да ми говорите за философския смисъл на крилатата фраза. Данчо Радичков нарече хаоса суматоха. Живеем си ние щастливо в днешната суматоха и уж свободно гласуваме и избираме, а резултатът си е все същият. Сефте комендантски, ще каже всеки моряк, но кой нас ни бръсне за слива ...
Години по-късно, когато Събев и онези с киномашините, бяха уважавани началници от кораборемонта и корабоплаването, никой от нас не забеляза една култова фраза на талантливия съветски писател Константин Симонов: „Когато аз съм началник - ти си глупак, а когато ти си началник - аз съм глупак!” Може на брега и да е така, но по корабите началници няма! Някой ще каже, че в такъв случай всички там сме глупаци, но това е брегова конфабулация. Пък и кой не помни оня знаменит казармен диалог от „Форест Гъмп”:
„Хората трябва да възприемаме такива, каквито те се преструват, че са!”
Черното Гоче
Конфабулацията е психическо заболяване - стремеж да представиш желаното за действително. По тази дефиниция днес май целият ни живот е една конфабулация, но както е казал истинският моряк и мой стар приятел Гочето, най-умно е да й се отдадем изцяло.
Помниш ли, Читателю, онзи знаменит лаф от филма „Кит”: „Цаца, ама риба”? Моряците от риболовния кораб „Одисей” успяха да хванат в мрежите само една малка рибка, цаца й викаме по морето, но докладваха в риболовното параходство, че са уловили 300 кила скумрия. Да не е съвсем без хич! И като тръгна една конфабулация по бреговите администрации: скумрията стана паламуд, той стана делфин и накрая от министерството съобщиха, че е уловен първият български кит!
Бяхме последна година в Морското, когато пуснаха филма по екраните във Варна, но ние още не бяхме успели да му се нагледаме и насмеем, а те взеха, че го забраниха. За наша изненада, най-опечален се оказа съвипускникът ни Ники Събев. Той дори успя да се сдобие с осем милиметрова ролка с филма, събираше ни по апартаментите на съвипускници с прожекционни апарати и ни просвещаваше с тържествени прожекции на любимия му „Кит”. Никакъв дисидент не беше Ники, но за Кит-а му свалям шапка, пък и събиранията завършваха с порно филми, уиски, водка и бира! Моряшка конфабулация на протест срещу забраната на култовия филм.
Помня, че любимата ни сцена бе, когато моряците слизаха от „Одисей” и недоумяващо се пулеха на тържественото посрещане и високопарните речи.
Неотдавна руското министерство на външните работи гордо съобщи, че преговаря за облекчаване на визовия им режим със ... Зимбабве. Там се намира знаменитият водопад Виктория, а държавицата е уютно сгушена между реките Замбези и Лимпопо. Водопадът го нямам видян, но тези двете ги зная много добре: първата е китарен хит на „Шадоус”, а втората - моя любима книга от Корней Чуковски. Сега му е времето да се правим на културни! И инструменталният хит, и приказната книга са чудесни, но това си е весела моряшка конфабулация. То и от визовия режим със Зимбабве ме избива на смях, но това е за друго есе.
В последните дни политиците непрекъснато ни набиват в кратуните красивата фраза, че всяка война завършва с мир и на нас много ни се ще това да е истина. Ама я си помислете какво биха казали по въпроса очевидците на стогодишната война или на арабско-израелската. Та там цели поколения са се раждали, живели и умирали, без да видят мир.
Или - каква беше онази теория за хаоса - убиваш една пеперуда и равновесието на целия свят се нарушава. Да бе! В днешно време бяха избити милиони хора, повечето невинни, а световното равновесие и равнодушие, става все по стабилно. Само да не почнете да ми говорите за философския смисъл на крилатата фраза. Данчо Радичков нарече хаоса суматоха. Живеем си ние щастливо в днешната суматоха и уж свободно гласуваме и избираме, а резултатът си е все същият. Сефте комендантски, ще каже всеки моряк, но кой нас ни бръсне за слива ...
Години по-късно, когато Събев и онези с киномашините, бяха уважавани началници от кораборемонта и корабоплаването, никой от нас не забеляза една култова фраза на талантливия съветски писател Константин Симонов: „Когато аз съм началник - ти си глупак, а когато ти си началник - аз съм глупак!” Може на брега и да е така, но по корабите началници няма! Някой ще каже, че в такъв случай всички там сме глупаци, но това е брегова конфабулация. Пък и кой не помни оня знаменит казармен диалог от „Форест Гъмп”:
Морис Вламинк, Аристарх Лентулов и Ван Гог на стената в моя дом!
И узото, и Паркърса, и перцовката, и Дон Симон, а са си оригинални без никаква конфабулация. Ники, точно пред мен е свидетел!
Един плакат сал ни остана от великия филм ...
Кой не знае Замбези, кой не е чувал за нея ...
Прекрасните приказки на Чуковски.
- Гъмп! Каква е единствената ти цел в тази армия?
- Да правя каквото ми кажете, сержант!
- По дяволите, Гъмп! Ти си проклет гений! Това е най-безупречния отговор, който някога съм чувал. Сигурно IQ-то ти е 160.
Обадих се за есето на Ники и той веднага се оживи:
- Ей, големи лъжи се приказваха тогава - с усмивка си спомни моят приятел.
Оказа се, че и днес той често гледа „Кит”-а със семейството си, но не на осем милиметрова лента, а на торент. Всички от фамилията Събеви знаят наизуст репликите от филма, произнасят ги в абсолютен синхрон с екранните герои и ги цитират при най-различни поводи. Че то сега, накъдето се обърнеш, все лъжи чуваш.
- На тези лъжи днес им викат конфабулации, Ники.
- Ако щат и навуходоносор да им викат, те са си чисто мошеничество. Как няма да го спрат тоя филм, Пешков. Усещала е властта, че големите кражби и лъжи тепърва предстоят. Ето - и ти знаеш наизуст само една кратка реплика от любимото ми кино, и пак я цитираш частично, извън целия текст, което променя идеята на прекрасния филм. Конфабулация, както ти му викаш, та дрънка.
Поисках да чуя целия цитат и Ники на мига ми го изигра със съответните интонации:
- Другари! Риба!
- Риба, ама цаца.
- Цаца, ама риба!
- Е, риба, ама цаца.
- Цаца, ама РИБА!
- Риба ... Ама ЦАЦА!
- Пфу! Цаца, ама РИБА! Другари, РИБА!
А после Ники ме обвини, че конфабулацията ми била „в кръвта” още от корабите, защото и до ден днешен помнел как съм наливал коняк „Плиска” в празни бутилки от „Курвоазие”, за да черпя важни проверяващи по време на щателни проверки от европейските пристанищни власти ...
-Защо мислиш, че българският коняк е по-лош от френския, Ники? - затапих го аз и той нищо не ми отговори, съобразявайки се с актуалните патреотични конфабулации, но накрая събра смелост и издекламира:
- Всичко живо краде като за световно!
Замислих се дали Ники не визира и мен, защото той притежава оригинален „Сезан”, рисуван лично от мен, а в моя дом гордо се пъчат „оригинали” на Ван Гог, Аристарх Лентулов и Пикасо! Затова минах към по-безопасна тема - песенните кавъри, където и двамата сме се изявявали още в Морското. Тук приятелят ми се оказа по-компетентен от мен, забравяйки, че едно време го уредих „с връзки” в тамбурашкия оркестър. Специално за него създадох дръм секция, но той твърдеше, че длъжността му е тъпанар. Ето какво ми каза Никола Събев за кавърите.
- Кавърът не винаги е кражба, Пешков. Някои точно подражават и признават оригинала, други дори го допълват, но крадци са само ония, които се правят, че никога не са го чували!
Хич не е тъпанар моят приятел, макар че биеше тъпана в Морското. Жив и здрав да си, Ники, и още дълго да ни разсмиваш с „тъпанарските” си прозрения!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
- Да правя каквото ми кажете, сержант!
- По дяволите, Гъмп! Ти си проклет гений! Това е най-безупречния отговор, който някога съм чувал. Сигурно IQ-то ти е 160.
Обадих се за есето на Ники и той веднага се оживи:
- Ей, големи лъжи се приказваха тогава - с усмивка си спомни моят приятел.
Оказа се, че и днес той често гледа „Кит”-а със семейството си, но не на осем милиметрова лента, а на торент. Всички от фамилията Събеви знаят наизуст репликите от филма, произнасят ги в абсолютен синхрон с екранните герои и ги цитират при най-различни поводи. Че то сега, накъдето се обърнеш, все лъжи чуваш.
- На тези лъжи днес им викат конфабулации, Ники.
- Ако щат и навуходоносор да им викат, те са си чисто мошеничество. Как няма да го спрат тоя филм, Пешков. Усещала е властта, че големите кражби и лъжи тепърва предстоят. Ето - и ти знаеш наизуст само една кратка реплика от любимото ми кино, и пак я цитираш частично, извън целия текст, което променя идеята на прекрасния филм. Конфабулация, както ти му викаш, та дрънка.
Поисках да чуя целия цитат и Ники на мига ми го изигра със съответните интонации:
- Другари! Риба!
- Риба, ама цаца.
- Цаца, ама риба!
- Е, риба, ама цаца.
- Цаца, ама РИБА!
- Риба ... Ама ЦАЦА!
- Пфу! Цаца, ама РИБА! Другари, РИБА!
А после Ники ме обвини, че конфабулацията ми била „в кръвта” още от корабите, защото и до ден днешен помнел как съм наливал коняк „Плиска” в празни бутилки от „Курвоазие”, за да черпя важни проверяващи по време на щателни проверки от европейските пристанищни власти ...
-Защо мислиш, че българският коняк е по-лош от френския, Ники? - затапих го аз и той нищо не ми отговори, съобразявайки се с актуалните патреотични конфабулации, но накрая събра смелост и издекламира:
- Всичко живо краде като за световно!
Замислих се дали Ники не визира и мен, защото той притежава оригинален „Сезан”, рисуван лично от мен, а в моя дом гордо се пъчат „оригинали” на Ван Гог, Аристарх Лентулов и Пикасо! Затова минах към по-безопасна тема - песенните кавъри, където и двамата сме се изявявали още в Морското. Тук приятелят ми се оказа по-компетентен от мен, забравяйки, че едно време го уредих „с връзки” в тамбурашкия оркестър. Специално за него създадох дръм секция, но той твърдеше, че длъжността му е тъпанар. Ето какво ми каза Никола Събев за кавърите.
- Кавърът не винаги е кражба, Пешков. Някои точно подражават и признават оригинала, други дори го допълват, но крадци са само ония, които се правят, че никога не са го чували!
Хич не е тъпанар моят приятел, макар че биеше тъпана в Морското. Жив и здрав да си, Ники, и още дълго да ни разсмиваш с „тъпанарските” си прозрения!
Сл. ПЕШКОВ - моряк