НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ИРЛАНДИЯ
Докато летяхме към Ирландия в началото на март 2011-та, си спомних всичко, което зная за нея: банши, прекрасна бира, уиски и много музика - от „Тин Лизи”, „Бумтаун ратс” и „Ю Ту”, през „Кранберис”, та до „Ения”.
Там щяха да ми припомнят и за великия Ден на Свети Патрик, но за това - после.
Летим до Дъблин, а оттам междуселски автобус ни друса четири часа до „Суатлинкс-9”, който дори не е истински кораб, а смукачка, дето тука й викат дреджър, а в България това си е чиста драга. То тук всичко не е баш истинско и изглежда доста сюрреалистично. Унил пейзаж, сиво небе, влага и студ, а спътниците ни мълчат като пукали. Някои дори са по къс ръкав, докато ние сме с кожуси и ушанки! Качват се и слизат по селата, но никакъв говор, смях или дори най-обикновен спор за място, да не говорим за кютек. Не че съм се надявал да чуя писък на банши, но мъртвилото, покрило каменните домове, разхвърляни нарядко по баирите, редом със заскрежената зеленина наоколо, ми напомня за Джеймс Джойс и Самюъл Бекет. Затова реших, че ние, българският екипаж сме Владимир и Естрагон, а спътниците ни - Лъки, Поцо и прочее случайни минувачи. До края на това моряшко приключение наистина никой не дойде, а и нищо не се случи. Нали сме в Ирландия. Единствената живинка, която съзрях по време на автобусния преход, бяха няколко коня по поляните пред къщите, кротко стоящи до задължителната лека кола в ирландския двор. Автобусният транспорт тук вероятно е най-евтин и виждам, че обслужва и съвсем малките селца.
Докато летяхме към Ирландия в началото на март 2011-та, си спомних всичко, което зная за нея: банши, прекрасна бира, уиски и много музика - от „Тин Лизи”, „Бумтаун ратс” и „Ю Ту”, през „Кранберис”, та до „Ения”.
Там щяха да ми припомнят и за великия Ден на Свети Патрик, но за това - после.
Летим до Дъблин, а оттам междуселски автобус ни друса четири часа до „Суатлинкс-9”, който дори не е истински кораб, а смукачка, дето тука й викат дреджър, а в България това си е чиста драга. То тук всичко не е баш истинско и изглежда доста сюрреалистично. Унил пейзаж, сиво небе, влага и студ, а спътниците ни мълчат като пукали. Някои дори са по къс ръкав, докато ние сме с кожуси и ушанки! Качват се и слизат по селата, но никакъв говор, смях или дори най-обикновен спор за място, да не говорим за кютек. Не че съм се надявал да чуя писък на банши, но мъртвилото, покрило каменните домове, разхвърляни нарядко по баирите, редом със заскрежената зеленина наоколо, ми напомня за Джеймс Джойс и Самюъл Бекет. Затова реших, че ние, българският екипаж сме Владимир и Естрагон, а спътниците ни - Лъки, Поцо и прочее случайни минувачи. До края на това моряшко приключение наистина никой не дойде, а и нищо не се случи. Нали сме в Ирландия. Единствената живинка, която съзрях по време на автобусния преход, бяха няколко коня по поляните пред къщите, кротко стоящи до задължителната лека кола в ирландския двор. Автобусният транспорт тук вероятно е най-евтин и виждам, че обслужва и съвсем малките селца.
Здравко Дявола - типичен бекетов типаж на фона на ирландски пейзаж.
С втория механик на същия фон.
Кино - вино.
Свети Патрик дей.
Добчо от „Суатлинкс-9“ е достоен за сцена от „В очакване на Годо“.
Нашият дреджър се намира в пристанището Уотърфорд. На борда ни чака новият чорбаджия - Фелиз Идига се казва, но на мига го кръщавам Еди Мърфи, защото много мяза на американския актьор по вид и маниер. С него са още двама нигерийци, които младите от екипажа кръщават ЧернОбилите. Хем е в съответствие с цвета на кожата им, хем хармонира с новите световни междурасови политики. Пък и споменът за аварията е незаличим в съзнанието ни.
Късно след обяд (те никога не бързат) идват и ирландците: Марк О,Райли от Корк ще ни бъде суперинтендант, а Винсънт, местен механик, който до неотдавна е служил на драгата, ще ни запознава с оборудването. Марк и Вини, както наричам механика, са типични ирландци - едри, немногословни и почтени, много готини и двамата. Предложих им кул (хладнокръвен) и кют (умен), но те си харесаха дюд (пич) - пО ирландски им звучало. Казах им, че думата я зная от една песен на Марк Болан, адаш на мистър О,Райли и те се зарадваха за общия ни „познат”.
Чорбаджиите са нигерийци, но от САЩ. Първи е Фелиз Идига, вторият наричам Остин Пауърс (той наистина е Остин и много мяза на героя на Майк Майрс), а третият го кръстих Фифти Сентс, май Франк се казваше.
Нигерийците се мъчат да ме купят, защото новозакупеното от тях съоръжение вече не отговаря на най-новите международни норми за корабоплаване, то и затова се продава, но щяха да имат повече шанс, ако се бяха усмихнали при споменатата от мен американската комедийна поредица - нали живеят в Щатите... Ето откъде идва корупцията - не от определени нации, а от безкултурие и твърде много пари. Теглих им една майна, но капитанът клекна. Колко българско! Тук разбрах каква сила е ЕС. Тези богаташи щяха да са непобедими в БеГе, Русия и Африка, но в Ирландия не предяха. Само злобееха. И така - два месеца: от чернОбилите - заплахи и морално разложение, от ирландците - коректност и учтивост.
На няколко пъти заговарям мистър О,Райли за великите му съотечественици, но той деликатно отклонява темата към световните знаменитости, избрали родината му за местожителство, като ми припомня факта, че тукашният климат не предразполага към приятна почивка. Миналата година лятото продължило само един вторник, но това не попречило на Том Круз, Никол Кидман, Харисън Форд, Джулия Робъртс, Кевин Костнър и много други знаменитости, да се заселят тук. Това ми напомня, че България и Ирландия си приличат по народопсихология и история. Нали и ние все се гордеем с Мърквичка, мис Стоун и Альоша... Ама как да се гордееш с Радичков, като си се редил с него на опашка за хляб в Михайловградска кварталната фурна.
На 17 март никой от ирландците не се вясна на кораба. Всички почитат деня на свети Патрик, покровителят на ирландците. Въпросният светия бил изгонил змиите от Ирландия, както нашият свети Георги (приблизително) е постъпил с ламята. Излизаме веднага след обяда. По улиците и площадите е фрашкано с народ, косите им зелени, а лицата - с цветовете на флага. Всички са в зелени дрехи и от всеки стърчи една трилистна детелина, също зелена, която тук носи късмет. По улиците радост, искрено веселие, та чак екстаз. На големия площад една яка банда бичи „Магистрала към ада” на ЕйСи/ДиСи. Кръчмите - фрашкани. И с жива музика! Всички магазини са отворени, а купувачи - бол. На вечеря някой изкара българска ракия. Нали сме ЕС - и ние ще почерпим!
Ирландците са дружелюбни, интелигентни и безкомпромисно откровени. На техния фон американските африканци, които купиха драгата, са герои от „Чичовци” - симпатични, но безполезни.
Непрекъснато изравям от спомените си по някоя нова ирландска знаменитост и всеки ден я споделям с Марк. За моя изненада, той само леко се усмихва и на Евровизия, и на Лорд ъф дъ Денс, а на Джеймс Баучер и Френсис Бейкън просто мълчи. Не се развълнува особено и при споменаването на музикалните кумири Боб Гелдоф, Шинейд О,Конър, Гари Мур и Ван (дъ ман) Морисън. Оживи се чак, когато чу името на Джордж Бест, истинска легенда в световния футбол, когото бях гледал в София. Че като ме почна ирландецът с Пат Дженигс, Рой Кийн, Роби Кийн и завърши с роденият в Уотърфорд (!) легендарен защитник на Ман Юнайтед Джон О,Шей. Оказа се, че и местният отбор Уотърфорд Юнайтед е дългогодишен участник в ирландските Премиър лиг и Първа дивизия. Леко се умърлуших, Марк май го забеляза и ми разказа типичен ирландски антианглийски анекдот. Оскар Уайлд бил казал следното: „В Англия има три хубави неща: чай, уиски и моите книги. Оказа се, че чаят е китайски, уискито - шотландско, а аз съм ирландец. Всичко хубаво в Англия е внос!”
Оказа се, че не само Уайлд, но и Шоу (да, онзи - Бърнард) са родени в Дъблин, но в Лондон винаги са ги броили за англичани. Тук мистър О,Райли предлага да спрем с великите ирландци, защото неизбежно ще стигнем до Мел Гибсън, Де Ниро, Филип К. Дик, Юджийн О,Нийл... те просто край нямат!
Добре, че не отворих дума за ИРА, кървавата неделя и прекрасната песен „Съндей блъди съндей” на моя любимец Джон Ленън, също с ирландски произход. Нали ви казах!
Неотдавна ирландският национален отбор по футбол ни отнесе на два пъти с по 2:1 за една седмица по време на плейофите за влизане в група В на турнира Лига на нациите. Така е като нашите не са гледали „В очакване на Годо” от великия ирландец Самюъл Бекет. Там Владимир казва следното: „Защо сме тук, това е въпросът? И ние сме благословени в това, че случайно знаем отговора. Да, в това огромно объркване едно е ясно. Чакаме Годо да дойде. Не сме светци, но спазихме уговорката си.”
Както казваме ние моряците: кино - вино, ама иди го разбери какво означава.
Затова нека продължаваме да чакаме Годо, като спазваме уговорките си...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Късно след обяд (те никога не бързат) идват и ирландците: Марк О,Райли от Корк ще ни бъде суперинтендант, а Винсънт, местен механик, който до неотдавна е служил на драгата, ще ни запознава с оборудването. Марк и Вини, както наричам механика, са типични ирландци - едри, немногословни и почтени, много готини и двамата. Предложих им кул (хладнокръвен) и кют (умен), но те си харесаха дюд (пич) - пО ирландски им звучало. Казах им, че думата я зная от една песен на Марк Болан, адаш на мистър О,Райли и те се зарадваха за общия ни „познат”.
Чорбаджиите са нигерийци, но от САЩ. Първи е Фелиз Идига, вторият наричам Остин Пауърс (той наистина е Остин и много мяза на героя на Майк Майрс), а третият го кръстих Фифти Сентс, май Франк се казваше.
Нигерийците се мъчат да ме купят, защото новозакупеното от тях съоръжение вече не отговаря на най-новите международни норми за корабоплаване, то и затова се продава, но щяха да имат повече шанс, ако се бяха усмихнали при споменатата от мен американската комедийна поредица - нали живеят в Щатите... Ето откъде идва корупцията - не от определени нации, а от безкултурие и твърде много пари. Теглих им една майна, но капитанът клекна. Колко българско! Тук разбрах каква сила е ЕС. Тези богаташи щяха да са непобедими в БеГе, Русия и Африка, но в Ирландия не предяха. Само злобееха. И така - два месеца: от чернОбилите - заплахи и морално разложение, от ирландците - коректност и учтивост.
На няколко пъти заговарям мистър О,Райли за великите му съотечественици, но той деликатно отклонява темата към световните знаменитости, избрали родината му за местожителство, като ми припомня факта, че тукашният климат не предразполага към приятна почивка. Миналата година лятото продължило само един вторник, но това не попречило на Том Круз, Никол Кидман, Харисън Форд, Джулия Робъртс, Кевин Костнър и много други знаменитости, да се заселят тук. Това ми напомня, че България и Ирландия си приличат по народопсихология и история. Нали и ние все се гордеем с Мърквичка, мис Стоун и Альоша... Ама как да се гордееш с Радичков, като си се редил с него на опашка за хляб в Михайловградска кварталната фурна.
На 17 март никой от ирландците не се вясна на кораба. Всички почитат деня на свети Патрик, покровителят на ирландците. Въпросният светия бил изгонил змиите от Ирландия, както нашият свети Георги (приблизително) е постъпил с ламята. Излизаме веднага след обяда. По улиците и площадите е фрашкано с народ, косите им зелени, а лицата - с цветовете на флага. Всички са в зелени дрехи и от всеки стърчи една трилистна детелина, също зелена, която тук носи късмет. По улиците радост, искрено веселие, та чак екстаз. На големия площад една яка банда бичи „Магистрала към ада” на ЕйСи/ДиСи. Кръчмите - фрашкани. И с жива музика! Всички магазини са отворени, а купувачи - бол. На вечеря някой изкара българска ракия. Нали сме ЕС - и ние ще почерпим!
Ирландците са дружелюбни, интелигентни и безкомпромисно откровени. На техния фон американските африканци, които купиха драгата, са герои от „Чичовци” - симпатични, но безполезни.
Непрекъснато изравям от спомените си по някоя нова ирландска знаменитост и всеки ден я споделям с Марк. За моя изненада, той само леко се усмихва и на Евровизия, и на Лорд ъф дъ Денс, а на Джеймс Баучер и Френсис Бейкън просто мълчи. Не се развълнува особено и при споменаването на музикалните кумири Боб Гелдоф, Шинейд О,Конър, Гари Мур и Ван (дъ ман) Морисън. Оживи се чак, когато чу името на Джордж Бест, истинска легенда в световния футбол, когото бях гледал в София. Че като ме почна ирландецът с Пат Дженигс, Рой Кийн, Роби Кийн и завърши с роденият в Уотърфорд (!) легендарен защитник на Ман Юнайтед Джон О,Шей. Оказа се, че и местният отбор Уотърфорд Юнайтед е дългогодишен участник в ирландските Премиър лиг и Първа дивизия. Леко се умърлуших, Марк май го забеляза и ми разказа типичен ирландски антианглийски анекдот. Оскар Уайлд бил казал следното: „В Англия има три хубави неща: чай, уиски и моите книги. Оказа се, че чаят е китайски, уискито - шотландско, а аз съм ирландец. Всичко хубаво в Англия е внос!”
Оказа се, че не само Уайлд, но и Шоу (да, онзи - Бърнард) са родени в Дъблин, но в Лондон винаги са ги броили за англичани. Тук мистър О,Райли предлага да спрем с великите ирландци, защото неизбежно ще стигнем до Мел Гибсън, Де Ниро, Филип К. Дик, Юджийн О,Нийл... те просто край нямат!
Добре, че не отворих дума за ИРА, кървавата неделя и прекрасната песен „Съндей блъди съндей” на моя любимец Джон Ленън, също с ирландски произход. Нали ви казах!
Неотдавна ирландският национален отбор по футбол ни отнесе на два пъти с по 2:1 за една седмица по време на плейофите за влизане в група В на турнира Лига на нациите. Така е като нашите не са гледали „В очакване на Годо” от великия ирландец Самюъл Бекет. Там Владимир казва следното: „Защо сме тук, това е въпросът? И ние сме благословени в това, че случайно знаем отговора. Да, в това огромно объркване едно е ясно. Чакаме Годо да дойде. Не сме светци, но спазихме уговорката си.”
Както казваме ние моряците: кино - вино, ама иди го разбери какво означава.
Затова нека продължаваме да чакаме Годо, като спазваме уговорките си...
Сл. ПЕШКОВ - моряк