НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОЛКО „ДОБРА“ Е „ДОБРАТА МОРСКА ПРАКТИКА“?
Интересен език е морският английски… има въпроси и изрази, често задавани като метафора за неяснота или несигурност, целящи да се подчертае абсурдността на въпроса по деликатен начин, т.е. леко да се подиграеш със събеседника, но без да си нахален или груб.
Един такъв пример е фразата „how long is a piece of rope?“ („Колко е дълго парче въже?“) - въпрос на който не може да се отговори; ясно е, че отговорът е неизвестен, зависи от твърде много фактори и зададеният въпрос няма категоричен отговор.
Защо го причислявам към морският английски… поради една проста причина, че множество въжета се използват (много повече в миналото, но не малко и сега) с всякакви дължини в зависимост от нуждите на корабите, и от там, това би било естествена метафора за неопределен размер или резултат.
В съвременния английски това е често срещан английски идиом, който се използва:
-когато отговорът не може да се знае от наличната информация
-има повече променливи, за да се даде разумен отговор
-да се оспори предположения, т.е да ви накарам да осъзнаете, че не всичко е „бяло“ и „черно“
-като покана към размисъл - да насърчите „мислене извън бокса“; да се изследва контекста на разговора
-индиректно да се посочи заплетеността на ситуацията, … това е просто един деликатен начин да се каже „няма какво да кажа повече без повече информация“
-да отразите несигурността на водения разговор
Но, както знаем, в живота монетата има две страни и ако едната е задаването на подобен, почти заядлив въпрос, другата е даването на достоен отговор в подобен стил. Такъв случай имах от моя работен престой във Великобритания през 90-те години на миналия век. По време на продължителна работна среща, с очертаваща се с почти нулева вероятност да се осъществи даден превоз на товар, използвах въпроса „колко е дълго парче въже“ да покажа на събеседника, че без повече информация за вида на товара, не може да се даде конкретна котировка. Бях доволен от себе си, но… останах без думи, когато почти мигновено ми беше отговорено „Twice as long as half its length." (Два пъти по-дълго от половината му дължина“). Отне ми секунди да го асимилирам и да осъзная, че отговорът е технически точен и още толкова време да усетя, че егото ми е доста убодено. Получих си урока.
Друга класика!
„No matter how long a rope twists, it will have an end.“ („Без значение колко дълго се усуква въжето, то ще има край.“).
Тази поговорка я чух от украински морски пилот, каза ми я на английски и руски. Вложен е толкова смисъл… тук метафората за въжето говори за неизбежност, а не за несигурност; всяко въже, т.е. всяка ситуация… в крайна сметка има край.
Ето една много интересна и много ползвана фраза и ще отделя малко повече текст да я „разчепкам“.
„In accordance with good seamanship practice“ („в съответствие с добрата морска практика“) - велик израз, употребяван от почти всички морски лица при списването на писма свързани с морски протести, лошо време, повреда на товар, инциденти на море от всякакъв вид и т.н.
Спомням си, като млад помощник-капитан, ми даваха (вършех го с удоволствие) да пиша подобни „протестни“ писма на английски и почти винаги, когато капитана или ст. пом. капитана ми даваха инструкции по естеството на писмото, накрая винаги казваха … „и да не забравиш оня лаф, дето адвокатите много го харесват… „за добрата морска практика“…
Фразата, „в съответствие с добрата морска практика“ не е плод на семпъл моряшки фолклор, тя има своите корени в морското право и се е развивала през вековете, за да обхване стандартите за грижа и умения, очаквани от компетентните моряци.
„Добрата морска практика“ е концепция, формулирана в началото на ХІХ век. Първо е дефинирана
Интересен език е морският английски… има въпроси и изрази, често задавани като метафора за неяснота или несигурност, целящи да се подчертае абсурдността на въпроса по деликатен начин, т.е. леко да се подиграеш със събеседника, но без да си нахален или груб.
Един такъв пример е фразата „how long is a piece of rope?“ („Колко е дълго парче въже?“) - въпрос на който не може да се отговори; ясно е, че отговорът е неизвестен, зависи от твърде много фактори и зададеният въпрос няма категоричен отговор.
Защо го причислявам към морският английски… поради една проста причина, че множество въжета се използват (много повече в миналото, но не малко и сега) с всякакви дължини в зависимост от нуждите на корабите, и от там, това би било естествена метафора за неопределен размер или резултат.
В съвременния английски това е често срещан английски идиом, който се използва:
-когато отговорът не може да се знае от наличната информация
-има повече променливи, за да се даде разумен отговор
-да се оспори предположения, т.е да ви накарам да осъзнаете, че не всичко е „бяло“ и „черно“
-като покана към размисъл - да насърчите „мислене извън бокса“; да се изследва контекста на разговора
-индиректно да се посочи заплетеността на ситуацията, … това е просто един деликатен начин да се каже „няма какво да кажа повече без повече информация“
-да отразите несигурността на водения разговор
Но, както знаем, в живота монетата има две страни и ако едната е задаването на подобен, почти заядлив въпрос, другата е даването на достоен отговор в подобен стил. Такъв случай имах от моя работен престой във Великобритания през 90-те години на миналия век. По време на продължителна работна среща, с очертаваща се с почти нулева вероятност да се осъществи даден превоз на товар, използвах въпроса „колко е дълго парче въже“ да покажа на събеседника, че без повече информация за вида на товара, не може да се даде конкретна котировка. Бях доволен от себе си, но… останах без думи, когато почти мигновено ми беше отговорено „Twice as long as half its length." (Два пъти по-дълго от половината му дължина“). Отне ми секунди да го асимилирам и да осъзная, че отговорът е технически точен и още толкова време да усетя, че егото ми е доста убодено. Получих си урока.
Друга класика!
„No matter how long a rope twists, it will have an end.“ („Без значение колко дълго се усуква въжето, то ще има край.“).
Тази поговорка я чух от украински морски пилот, каза ми я на английски и руски. Вложен е толкова смисъл… тук метафората за въжето говори за неизбежност, а не за несигурност; всяко въже, т.е. всяка ситуация… в крайна сметка има край.
Ето една много интересна и много ползвана фраза и ще отделя малко повече текст да я „разчепкам“.
„In accordance with good seamanship practice“ („в съответствие с добрата морска практика“) - велик израз, употребяван от почти всички морски лица при списването на писма свързани с морски протести, лошо време, повреда на товар, инциденти на море от всякакъв вид и т.н.
Спомням си, като млад помощник-капитан, ми даваха (вършех го с удоволствие) да пиша подобни „протестни“ писма на английски и почти винаги, когато капитана или ст. пом. капитана ми даваха инструкции по естеството на писмото, накрая винаги казваха … „и да не забравиш оня лаф, дето адвокатите много го харесват… „за добрата морска практика“…
Фразата, „в съответствие с добрата морска практика“ не е плод на семпъл моряшки фолклор, тя има своите корени в морското право и се е развивала през вековете, за да обхване стандартите за грижа и умения, очаквани от компетентните моряци.
„Добрата морска практика“ е концепция, формулирана в началото на ХІХ век. Първо е дефинирана
1967 г. Добрата стара морска практика не бива никога да напуска мостика!
В действията на палубната команда компромисите с добрата стара морска практика често се наказват сурово.
„Колко е дълго парче въже?“
1967 г. „Без значение колко дълго се усуква въжето, то ще има край.“
Тази снимка е направена точно преди половин век на борда на м/к „Васил Петлешков“. Забележете, че моряците от палубната команда не гледат към въжето, а към фоторепортера. Като прибавим към това, че моряците са без каски и без ръкавици, можем да кажем, че в случая добрата стара морска практика е излязла в обедна почивка. Но щом е за снимка, простено им е.
„небрежността“ като „липса на внимание и бдителност, които се дължат на сигурността на други плавателни съдове, плаващи в същите морета“ (лорд Стоуел, делото „Дънди“ от 1823 г.).
След това се установява основният принцип: от моряците се очаква да проявяват „разумна грижа и умения“, за да предотвратят вреда на другите.?
С течение на времето този принцип се е превърнал в еталон в морското право, подчертавайки, че моряците трябва да действат с благоразумието и експертизата, характерни за тяхната професия.?
Този принцип постепенно еволюира в правило и потвърждава, че спазването на предписаните правила не освобождава моряците от всеобхватното задължение да упражняват добри моряшки умения, особено в непредвидени ситуации.?
Тълкуването на „добри моряшки умения“ не е „замръзнало“ във времето назад; то се развива с напредъка в морските технологии и промените в навигационните практики. Това динамично разбиране гарантира, че стандартите за добро мореплаване остават актуални и приложими за съвременните морски практики.?
Но все пак, бих искал да поразсъждаваме върху практическото значение на концепцията „в съответствие с добрата морска практика“.
На практика фразата трябва да служи като водещ принцип за моряците, подчертавайки важността на професионалната преценка, бдителността и адаптивността. Тя подчертава, че освен стриктното спазване на разпоредбите, моряците трябва да разчитат и на своя опит и ситуационна осведоменост, за да плават безопасно и отговорно.?
Тази концепция получи официално признание и е интегрирана в международните правила (COLREGs) през 1972 г. По-конкретно, правило 2(а) казва: Нищо в тези Правила не освобождава който и да е кораб, собственика, капитана или екипажа му от последствията от пренебрегването да спазва тези Правила или от пренебрегване на предпазни мерки, които могат да се изискват от обичайната практика на моряците или от специалните обстоятелства по случая.
„Обичайната практика на моряците“ е „добрата морска практика“ и означава да се прави нещо въз основа на здравия разум, професионалните стандарти, традицията и правилата за безопасност в морето. Това е стандарт за поведение в морски контекст.
Това е гъвкава фраза, често използвана в морското право, корабните наръчници, разпоредби и протестни писма, за да обхване действия, които не са изброени в точни стъпки, но все пак се очаква да бъдат изпълнени разумно и компетентно.
Принципът е: имай разумно морско поведение, ръководи се от здрав разум и опит, прави нещата на море компетентно, безопасно, интелигентно и професионално.
Капитан Румен ГЕОРГИЕВ
30 април 2025 г.
Край МОРЕТО
След това се установява основният принцип: от моряците се очаква да проявяват „разумна грижа и умения“, за да предотвратят вреда на другите.?
С течение на времето този принцип се е превърнал в еталон в морското право, подчертавайки, че моряците трябва да действат с благоразумието и експертизата, характерни за тяхната професия.?
Този принцип постепенно еволюира в правило и потвърждава, че спазването на предписаните правила не освобождава моряците от всеобхватното задължение да упражняват добри моряшки умения, особено в непредвидени ситуации.?
Тълкуването на „добри моряшки умения“ не е „замръзнало“ във времето назад; то се развива с напредъка в морските технологии и промените в навигационните практики. Това динамично разбиране гарантира, че стандартите за добро мореплаване остават актуални и приложими за съвременните морски практики.?
Но все пак, бих искал да поразсъждаваме върху практическото значение на концепцията „в съответствие с добрата морска практика“.
На практика фразата трябва да служи като водещ принцип за моряците, подчертавайки важността на професионалната преценка, бдителността и адаптивността. Тя подчертава, че освен стриктното спазване на разпоредбите, моряците трябва да разчитат и на своя опит и ситуационна осведоменост, за да плават безопасно и отговорно.?
Тази концепция получи официално признание и е интегрирана в международните правила (COLREGs) през 1972 г. По-конкретно, правило 2(а) казва: Нищо в тези Правила не освобождава който и да е кораб, собственика, капитана или екипажа му от последствията от пренебрегването да спазва тези Правила или от пренебрегване на предпазни мерки, които могат да се изискват от обичайната практика на моряците или от специалните обстоятелства по случая.
„Обичайната практика на моряците“ е „добрата морска практика“ и означава да се прави нещо въз основа на здравия разум, професионалните стандарти, традицията и правилата за безопасност в морето. Това е стандарт за поведение в морски контекст.
Това е гъвкава фраза, често използвана в морското право, корабните наръчници, разпоредби и протестни писма, за да обхване действия, които не са изброени в точни стъпки, но все пак се очаква да бъдат изпълнени разумно и компетентно.
Принципът е: имай разумно морско поведение, ръководи се от здрав разум и опит, прави нещата на море компетентно, безопасно, интелигентно и професионално.
Капитан Румен ГЕОРГИЕВ
30 април 2025 г.
Край МОРЕТО