НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДОБРА ДУМА ЗА ГАЛЕРИСТЪТ БОРИС СТАТЕЛОВ
(1942-2026 Г.), КОЙТО ОПАЗИ ПАМЕТТА НА СВОЯ
ДЯДО КАПИТАН І РАНГ БОРИС СТАТЕЛОВ (1886-
1959 Г.)
На 3 април т.г. ни напусна Борис Стателов - създателят на първата българска частна галерия след 1944-та и преди промените от 1989-та г. - галерия „Галерия 8“. Тя бе открита на 18 юни 1988 г. в неговия дом на улица „Братя Шкорпил“ 8А с изложба на 15 български художници. От тогава до сега Борис Стателов се утвърди като знакова фигура във варненската културна общественост, а „Галерия 8“ - като култово място не само за интересни изложби, но и като клуб за неговите приятели, които трудно можем да изброим.
Запознах се с него не като галерист, а като внук на капитан І ранг Борис Стателов. Бях се заел с написването на неговата биография и с неговата реабилитация пред българската морска общественост. Показах му първите си публикации и издирените от мен в архивите документи и споделих плановете си за по-нататъшни изследвания. Той се изненада и едва в последващите ни разговори си призна, че никога не е губил вярата си в големите достойнства на своя дядо, но ще му трябва време, за да извади скритите „от лоши очи“ документи и снимки на капитан І ранг Стателов. Постепенно се сближихме и сприятелихме.
Последователно навлизах в темата, а с публична беседа пред запасните офицери във Военноморския клуб доказах, че т.н. „Бунт на крайцера „Надежда“ може да се определи като „Нито крайцер, нито бунт“… Аудиторията, която в продължение на десетилетия беше „облъчвана“ с фалшивата версия за „Надежда“ като „сестрата на „Аврора“, беше изненадана. „Присъдата“ получих от о.з. полковник Петко Велев, който присъстваше на всяка моя публична изява и в края й идваше при мен с думите: „Наско, много добре, обаче защо…“ Затова, когато дойде при мен, му казах: „Полковник Велев, започвайте направо с „Обаче!“ Той се усмихна тъжно и каза: Този път няма да има „Обаче“… Ти каза самата истина“. А истината се е знаела много преди мен. Но „в името на авторитета на партията“ е трябвало да се мълчи и неуморно да се повтарят измислените идеологеми.
Когато разказах на Борко за тази моя беседа и за отзвука от нея, той само въздъхна и сподели: „Там, във Военноморския клуб, след 9 септември 1944 г., са се опитали да унижат дядо ми, като са го извикали уж да им разкаже за случая с „Надежда“, но след всяка негова фраза са го освирквали… След тази среща и след поредния обиск от милицията у нас, той извадил всички документи, които намерил, събрал ги на двора и ги запалил“…
Въпреки това, Борко положи много усилия, за да издири в старата къща всичко, което е останало пощадено от огъня. Беше много щастлив, когато от един гардероб успял да „изрови“ „царския“ български военноморски флаг, скрит дълбоко от дядо му. Внукът предаде този флаг във Военноморския музей.
Борко продължи, буквално до последните си дни, да рови из къщи и успя да издири част от фотоархива на дядо си, който предостави за сканиране и публикация на колекционера Яков Шустов. В „Морски вестник“ вече коментирахме част от снимките. Така галеристът Борис Стателов последователно, година след година успя да опази паметта на своя дядо - достоен български морски офицер, чийто барелеф вече е на Алеята на преподавателя в Морското училище. А Борко си отиде в годината, през която ще отбележим 140-та годишнина от рождението на капитан І ранг Борис Стателов. Съдбата си знае работата…
Светъл ти път, Борко!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Още по темата в „Морски вестник“: 15 декември 2008 г. Митове и полуистини за бунта на крайцера „Надежда” (1918 г.)
Повече за капитан І ранг Борис Стателов:
Панайотов, Ат. Капитан І ранг Борис Стателов (21.VІІІ.1886 - 22.Х.1959). В: Годишник на Военноморския музей - Варна, том VІ, Варна, ИК „Морски свят”, 2008, с. 139 - 156
Панайотов, Ат. Варненецът кап. І ранг Борис Стателов - командир, педагог, дипломат и публицист (21.08.1886 - 22.10.1959). В: 10 книги за Варна - 2010, Варна, Издателство МС, 2012, с. 193 - 220
(1942-2026 Г.), КОЙТО ОПАЗИ ПАМЕТТА НА СВОЯ
ДЯДО КАПИТАН І РАНГ БОРИС СТАТЕЛОВ (1886-
1959 Г.)
На 3 април т.г. ни напусна Борис Стателов - създателят на първата българска частна галерия след 1944-та и преди промените от 1989-та г. - галерия „Галерия 8“. Тя бе открита на 18 юни 1988 г. в неговия дом на улица „Братя Шкорпил“ 8А с изложба на 15 български художници. От тогава до сега Борис Стателов се утвърди като знакова фигура във варненската културна общественост, а „Галерия 8“ - като култово място не само за интересни изложби, но и като клуб за неговите приятели, които трудно можем да изброим.
Запознах се с него не като галерист, а като внук на капитан І ранг Борис Стателов. Бях се заел с написването на неговата биография и с неговата реабилитация пред българската морска общественост. Показах му първите си публикации и издирените от мен в архивите документи и споделих плановете си за по-нататъшни изследвания. Той се изненада и едва в последващите ни разговори си призна, че никога не е губил вярата си в големите достойнства на своя дядо, но ще му трябва време, за да извади скритите „от лоши очи“ документи и снимки на капитан І ранг Стателов. Постепенно се сближихме и сприятелихме.
Последователно навлизах в темата, а с публична беседа пред запасните офицери във Военноморския клуб доказах, че т.н. „Бунт на крайцера „Надежда“ може да се определи като „Нито крайцер, нито бунт“… Аудиторията, която в продължение на десетилетия беше „облъчвана“ с фалшивата версия за „Надежда“ като „сестрата на „Аврора“, беше изненадана. „Присъдата“ получих от о.з. полковник Петко Велев, който присъстваше на всяка моя публична изява и в края й идваше при мен с думите: „Наско, много добре, обаче защо…“ Затова, когато дойде при мен, му казах: „Полковник Велев, започвайте направо с „Обаче!“ Той се усмихна тъжно и каза: Този път няма да има „Обаче“… Ти каза самата истина“. А истината се е знаела много преди мен. Но „в името на авторитета на партията“ е трябвало да се мълчи и неуморно да се повтарят измислените идеологеми.
Когато разказах на Борко за тази моя беседа и за отзвука от нея, той само въздъхна и сподели: „Там, във Военноморския клуб, след 9 септември 1944 г., са се опитали да унижат дядо ми, като са го извикали уж да им разкаже за случая с „Надежда“, но след всяка негова фраза са го освирквали… След тази среща и след поредния обиск от милицията у нас, той извадил всички документи, които намерил, събрал ги на двора и ги запалил“…
Въпреки това, Борко положи много усилия, за да издири в старата къща всичко, което е останало пощадено от огъня. Беше много щастлив, когато от един гардероб успял да „изрови“ „царския“ български военноморски флаг, скрит дълбоко от дядо му. Внукът предаде този флаг във Военноморския музей.
Борко продължи, буквално до последните си дни, да рови из къщи и успя да издири част от фотоархива на дядо си, който предостави за сканиране и публикация на колекционера Яков Шустов. В „Морски вестник“ вече коментирахме част от снимките. Така галеристът Борис Стателов последователно, година след година успя да опази паметта на своя дядо - достоен български морски офицер, чийто барелеф вече е на Алеята на преподавателя в Морското училище. А Борко си отиде в годината, през която ще отбележим 140-та годишнина от рождението на капитан І ранг Борис Стателов. Съдбата си знае работата…
Светъл ти път, Борко!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Още по темата в „Морски вестник“: 15 декември 2008 г. Митове и полуистини за бунта на крайцера „Надежда” (1918 г.)
Повече за капитан І ранг Борис Стателов:
Панайотов, Ат. Капитан І ранг Борис Стателов (21.VІІІ.1886 - 22.Х.1959). В: Годишник на Военноморския музей - Варна, том VІ, Варна, ИК „Морски свят”, 2008, с. 139 - 156
Панайотов, Ат. Варненецът кап. І ранг Борис Стателов - командир, педагог, дипломат и публицист (21.08.1886 - 22.10.1959). В: 10 книги за Варна - 2010, Варна, Издателство МС, 2012, с. 193 - 220
Галеристът Борис Стателов (1942-2026 г.). Фейсбук-колекция на Яков ШУСТОВ.
„Царският“ български военноморски флаг, опазен от капитан І ранг Борис Стателов, предаден от неговия внук на Военноморския музей.
Барелефът на капитан І ранг Борис Стателов в Алеята на преподавателя в Морското училище.
Шарж на Борис Стателов - пластика (шамот), дело на талантливия варненски скулптор Антоний Гюров (аверс).
Шарж на Борис Стателов - пластика (шамот), дело на талантливия варненски скулптор Антоний Гюров (реверс).
