НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Снимката на непознатия моторен катер, която ни предостави Петър Николов.
Контурите на корпуса подсказва, че става въпрос не за товарен кораб (каквито са всички национализирани гемии), а за служебен плавателен съд, тип „Баркас“.
Така изглежда изчистената максимално оригинална снимка. Работа на творческия тандем „R&A“ (капитан Румен Георгиев & неговият прИИятел Арион).
Оцветеният силует максимално ни приближава към действителната картина. Работа на творческия тандем „R&A“ (капитан Румен Георгиев & неговият прИИятел Арион).
Факсимиле от архива на Владимир Павлов. Държавен архив - Варна, Ф. 1716, опис 1, а.е. 115.
Още едно факсимиле от архива на Владимир Павлов. Държавен архив - Варна, Ф. 1716, опис 1, а.е. 115.
КЪДЕ ИЗЧЕЗВА 22-ТОННИЯТ ВОЕНЕН КАТЕР „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ“, ПОСТРОЕН ПРЕЗ 1945 Г. В ЦАРЕВО?
Представяме ви първата и засега единствена снимка на този плавателен съд
За пореден път нашият читател, приятел и автор Петър Николов успя да ни изненада с интересна снимка „за разшифроване“. Освен това, той се опита и да ни помогне, като максимално изчисти изображението и начерта контурите на непознатия плавателен съд, който може да бъде определен като моторен катер. Внимателният оглед ни подсказва, че снимката е направена в акваторията на Пристанище Варна, в басейна пред Военноморска база Варна. Но силуетът по нищо не наподобяваше на познатите моторни катери, били в състава на военния ни флот от 50-те до 80-те години на миналия век.
Затова реших да опитам с бордовия номер, колкото и трудно да е това, имайки предвид постоянната смяна на бордовите номера в тази епоха, продиктувана от ширещата се тогава шпиономания. Отново с помощта на Петър Николов стигнахме до вариантите, започващи с „8“ и „9“. Спомагателните катери в нашия флот тогава са с трицифрени или четирицифрени бордови номера.
През 50-те години Отряда кораби със спомагателно назначение - Варна, има в състава си плавателни съдове с бордови номера от 8601 до 8613, а Групата моторни катери - Варна, имат бордови номера от 8715 до 8727. През 50-те години сродното формирование в Бургас има в състава си плавателни съдове с бордови номера от 9601 до 9608. Тъй като плавателните съдове във варненския отряд (по-късно 18-ти дивизион) са сравнително добре проучени, сред тях не намирам аналог на катера, който е на снимката. Затова се насочих към бургаския отряд. Работил съм по историята му, но си признавам, че не мога да бъда сигурен, че нямам пропуски.
Бързо се досетих за един такъв мой пропуск. Още при подготовката на дипломната ми работа във факултета по журналистика в Софийския университет „Кл. Охридски“ през 1987 г. бях разглеждал съдържанието на в. „Народен флот“, започнал да излиза на 17 февруари 1945 г. Помня, че там бях срещнал за първи път информацията, че през 1945 г. пристанищната рота (бъдещия Отряд кораби със спомагателно назначение - Бургас) получава спомагателния кораб „Георги Димитров“, построен от Странджанския районен кооперативен съюз в гр. Царево и подарен на Флота. Корабът е с дървен корпус, водоизместване 22 тона, дължина 16,5 м, двигател 50 к.с., скорост 8 възла. Разбира се, ако имах под ръка първата годишнина от броевете на „Народен флот“ много лесно щях да потвърдя този спомен, но това се оказа трудна работа. Затова пък, много по-лесно бе да разтворя официалната история на българския ВМФ, издадена през 1989 г. Там, на стр. 150, намерих потвърждение на факта, че на 4 февруари 1945 г. на хилядно тържество в Царево на Черноморския флот е предаден 22-тонен моторен кораб, построен от Странджанския районен горски кооперативен съюз. Това добре, но защо липсва името на кораба? Тази история е подписана за печат от Военното издателство на 19 юни 1989 г. и няма никаква формална причина името на Г. Димитров да бъде неглижирано.
Сетих се, че по темата на времето бе работил доц. д-р Владимир Павлов (26 май 1932 - 21 март 2020 г.). Проверката в библиографията потвърди това. „Георги Димитров и проблемите на Българския Военноморски флот 1944-1949 г.“ е заглавието на неговата статия, публикувана в „Известия на Националния военноисторически музей“, том 5, С., 1983 г., с. 41-52. Сигурен съм, че имам екземпляр от публикацията, но след няколко безуспешни опита се отказах да я търся в неорганизирания хаос на моя архив. От скромния си опит знам, че тя ще се появи тогава, когато вече няма да ми бъде необходима.
Тъй като все пак луд умора няма, реших да ползвам последния си жокер: „Обади се на приятел“. Мисля, че отдавна съм приятел на Държавен архив - Варна, и потърсих помощта на колегите. Там се съхранява личен фонд на Владимир Павлов (Ф. 1716), където в опис 1, а.е. 115 се намира Дело № 11: „Статии от Владимир Павлов на тема „Георги Димитров и военният флот“ (2 юни 1981 г. - 14 юни 1982 г.)“. Бях готов да извикам „Бинго!“, но не бързах - предстоеше ми преглед на 111 ръкописни страници - чернови, но не и самата статия. Оказа се, че с помощта на колегите от Държавен архив - Варна, излязох на прав път.
Вл. Павлов твърди: „На 4 февруари 1945 г. е включен в състава на Военноморския флот 22-тонният катер „Георги Димитров“, построен от Горския кооперативен съюз в Мичурин. Това е първият плавателен съд с името на видния деец на българското и на международното работническо движение“. В друг вариант на статията Вл. Павлов допълва, че: „Една година по-късно Георги Димитров удовлетворява молбата на екипажа и изпраща свой портрет с автограф“.
С други думи, подареният от корабостроителите от Царево 22-тонен моторен кораб (катер) все пак наистина е „Георги Димитров“. Но много скоро следите на този плавателен съд изчезват! Той не се споменава в никакви документи, списъци, публикации. Ако пък беше се подпалил и изгорял, ако беше потънал, това със сигурност щеше да вдигне шум, щеше да има следствие и тежки присъди за виновниците. Такова нещо по това време няма.
Тръгнах по друга следа. Търсеният кораб е с дървен корпус. През тези години в Царево се строят само такива. В излезлия през 1997 г. сборник от исторически очерци и спомени „100 години Военноморска база Варна (1897-1997 г.“ на с. 103 срещам сведението: „През 1947 г. с дървен моторен баркас е измерено магнитното отклонение във Варненския залив при участието и на капитан-лейтенант Петко Тодоров. По-късно този баркас е зачислен към Хидрорайона на Базата (Варна)“. Нека уточним, че и тогава, и сега, под „баркас“ разбираме: самоходен съд с неголеми размери, предназначен за превози в заливи и рейдове. И след като в този текст изрично е посочено, че става въпрос за „дървен моторен баркас“, а не за някоя от национализираните дървени гемии, очевидно е, че силуетът на този баркас не би трябвало да има нещо с тях. Това вече ми дава основание да тръгна по следата на построения през 1945 г. моторен катер с дървен корпус. Нищо чудно към 1947 г. той вече да е „изгубил“ името си, защото с толкова малък кораб не би било редно да се прославя „вожда и учителя“.
След поредно ровене в архивите уточнявам, че към 1953 г. ОХРА (Охрана на рейда) - Военноморска база Бургас, се състои от 5 моторни катера: „Несебър“, „Емона“, „Одрин“ (безпалубни миночистачи от стария тип), „Юнга“, „Чайка“ и два рейдови катера. Но информация за това какви са тези рейдови катери няма. Към октомври 1959 г. в състава на 96-ти отделен отряд кораби със спомагателно назначение - Бургас, има моторен барказ № 906 и водолазен барказ № 910. Към септември 1961 г. те остават в състава на 96-ти отделен дивизион КСН. Към март 1967 г. в 96-ти ОДОХР моторният барказ го има, а водолазният барказ го няма, но към октомври с.г. е обратното.
Вече съм цитирал изследването на Нина Богданова „Река Дунав и морските кораби на Силистра през 50-те и 60-те години на ХХ век“, публикувано в „Годишник на Военноморския музей - Варна, том VІ, Варна, ИК „Морски свят“, 2008 г., с. 115-122. И откриваме, че през 60-те години от Военноморския флот е предаден на МВР - Силистра, кораб „за граничен контрол“, „дървен“, с мощност на двигателя „50 к.с.“ Ето, тук вероятно, приключва морската служба на първия кораб с името на Г. Димитров. Едва ли в Силистра са знаели, че това корабче е носило това име някога, но това в случая няма значение.
Като подредим фактите, с голяма степен на достоверност може да се потвърди, че на снимката, предоставена ни от Петър Николов е първата и засега единствена снимка на построения в началото на 1945 г. моторен катер, който макар и за кратко време носи името „Георги Димитров“. А снимката най-вероятно е направена или през 1947 г. при измерването на магнитното отклонение във Варненския залив, или малко по-късно, по времето, когато той е в състава на Хидрорайона на Базата (Варна).
За да се опитаме да видим как точно е изглеждал този кораб, помолихме творческия тандем „R&A“ (капитан Румен Георгиев & неговият прИИятел Арион) да изчистят максимално снимката и да я подсилят с характерните белези на плавателен съд от този клас. Благодаря на тандема за положените усилия и постигнатите резултати! Така с общи усилия може би успяхме да попълним едно бяло квадратче от нашата морска история, а може би ще вдъхновим и други, да се включат в това приключение!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Представяме ви първата и засега единствена снимка на този плавателен съд
За пореден път нашият читател, приятел и автор Петър Николов успя да ни изненада с интересна снимка „за разшифроване“. Освен това, той се опита и да ни помогне, като максимално изчисти изображението и начерта контурите на непознатия плавателен съд, който може да бъде определен като моторен катер. Внимателният оглед ни подсказва, че снимката е направена в акваторията на Пристанище Варна, в басейна пред Военноморска база Варна. Но силуетът по нищо не наподобяваше на познатите моторни катери, били в състава на военния ни флот от 50-те до 80-те години на миналия век.
Затова реших да опитам с бордовия номер, колкото и трудно да е това, имайки предвид постоянната смяна на бордовите номера в тази епоха, продиктувана от ширещата се тогава шпиономания. Отново с помощта на Петър Николов стигнахме до вариантите, започващи с „8“ и „9“. Спомагателните катери в нашия флот тогава са с трицифрени или четирицифрени бордови номера.
През 50-те години Отряда кораби със спомагателно назначение - Варна, има в състава си плавателни съдове с бордови номера от 8601 до 8613, а Групата моторни катери - Варна, имат бордови номера от 8715 до 8727. През 50-те години сродното формирование в Бургас има в състава си плавателни съдове с бордови номера от 9601 до 9608. Тъй като плавателните съдове във варненския отряд (по-късно 18-ти дивизион) са сравнително добре проучени, сред тях не намирам аналог на катера, който е на снимката. Затова се насочих към бургаския отряд. Работил съм по историята му, но си признавам, че не мога да бъда сигурен, че нямам пропуски.
Бързо се досетих за един такъв мой пропуск. Още при подготовката на дипломната ми работа във факултета по журналистика в Софийския университет „Кл. Охридски“ през 1987 г. бях разглеждал съдържанието на в. „Народен флот“, започнал да излиза на 17 февруари 1945 г. Помня, че там бях срещнал за първи път информацията, че през 1945 г. пристанищната рота (бъдещия Отряд кораби със спомагателно назначение - Бургас) получава спомагателния кораб „Георги Димитров“, построен от Странджанския районен кооперативен съюз в гр. Царево и подарен на Флота. Корабът е с дървен корпус, водоизместване 22 тона, дължина 16,5 м, двигател 50 к.с., скорост 8 възла. Разбира се, ако имах под ръка първата годишнина от броевете на „Народен флот“ много лесно щях да потвърдя този спомен, но това се оказа трудна работа. Затова пък, много по-лесно бе да разтворя официалната история на българския ВМФ, издадена през 1989 г. Там, на стр. 150, намерих потвърждение на факта, че на 4 февруари 1945 г. на хилядно тържество в Царево на Черноморския флот е предаден 22-тонен моторен кораб, построен от Странджанския районен горски кооперативен съюз. Това добре, но защо липсва името на кораба? Тази история е подписана за печат от Военното издателство на 19 юни 1989 г. и няма никаква формална причина името на Г. Димитров да бъде неглижирано.
Сетих се, че по темата на времето бе работил доц. д-р Владимир Павлов (26 май 1932 - 21 март 2020 г.). Проверката в библиографията потвърди това. „Георги Димитров и проблемите на Българския Военноморски флот 1944-1949 г.“ е заглавието на неговата статия, публикувана в „Известия на Националния военноисторически музей“, том 5, С., 1983 г., с. 41-52. Сигурен съм, че имам екземпляр от публикацията, но след няколко безуспешни опита се отказах да я търся в неорганизирания хаос на моя архив. От скромния си опит знам, че тя ще се появи тогава, когато вече няма да ми бъде необходима.
Тъй като все пак луд умора няма, реших да ползвам последния си жокер: „Обади се на приятел“. Мисля, че отдавна съм приятел на Държавен архив - Варна, и потърсих помощта на колегите. Там се съхранява личен фонд на Владимир Павлов (Ф. 1716), където в опис 1, а.е. 115 се намира Дело № 11: „Статии от Владимир Павлов на тема „Георги Димитров и военният флот“ (2 юни 1981 г. - 14 юни 1982 г.)“. Бях готов да извикам „Бинго!“, но не бързах - предстоеше ми преглед на 111 ръкописни страници - чернови, но не и самата статия. Оказа се, че с помощта на колегите от Държавен архив - Варна, излязох на прав път.
Вл. Павлов твърди: „На 4 февруари 1945 г. е включен в състава на Военноморския флот 22-тонният катер „Георги Димитров“, построен от Горския кооперативен съюз в Мичурин. Това е първият плавателен съд с името на видния деец на българското и на международното работническо движение“. В друг вариант на статията Вл. Павлов допълва, че: „Една година по-късно Георги Димитров удовлетворява молбата на екипажа и изпраща свой портрет с автограф“.
С други думи, подареният от корабостроителите от Царево 22-тонен моторен кораб (катер) все пак наистина е „Георги Димитров“. Но много скоро следите на този плавателен съд изчезват! Той не се споменава в никакви документи, списъци, публикации. Ако пък беше се подпалил и изгорял, ако беше потънал, това със сигурност щеше да вдигне шум, щеше да има следствие и тежки присъди за виновниците. Такова нещо по това време няма.
Тръгнах по друга следа. Търсеният кораб е с дървен корпус. През тези години в Царево се строят само такива. В излезлия през 1997 г. сборник от исторически очерци и спомени „100 години Военноморска база Варна (1897-1997 г.“ на с. 103 срещам сведението: „През 1947 г. с дървен моторен баркас е измерено магнитното отклонение във Варненския залив при участието и на капитан-лейтенант Петко Тодоров. По-късно този баркас е зачислен към Хидрорайона на Базата (Варна)“. Нека уточним, че и тогава, и сега, под „баркас“ разбираме: самоходен съд с неголеми размери, предназначен за превози в заливи и рейдове. И след като в този текст изрично е посочено, че става въпрос за „дървен моторен баркас“, а не за някоя от национализираните дървени гемии, очевидно е, че силуетът на този баркас не би трябвало да има нещо с тях. Това вече ми дава основание да тръгна по следата на построения през 1945 г. моторен катер с дървен корпус. Нищо чудно към 1947 г. той вече да е „изгубил“ името си, защото с толкова малък кораб не би било редно да се прославя „вожда и учителя“.
След поредно ровене в архивите уточнявам, че към 1953 г. ОХРА (Охрана на рейда) - Военноморска база Бургас, се състои от 5 моторни катера: „Несебър“, „Емона“, „Одрин“ (безпалубни миночистачи от стария тип), „Юнга“, „Чайка“ и два рейдови катера. Но информация за това какви са тези рейдови катери няма. Към октомври 1959 г. в състава на 96-ти отделен отряд кораби със спомагателно назначение - Бургас, има моторен барказ № 906 и водолазен барказ № 910. Към септември 1961 г. те остават в състава на 96-ти отделен дивизион КСН. Към март 1967 г. в 96-ти ОДОХР моторният барказ го има, а водолазният барказ го няма, но към октомври с.г. е обратното.
Вече съм цитирал изследването на Нина Богданова „Река Дунав и морските кораби на Силистра през 50-те и 60-те години на ХХ век“, публикувано в „Годишник на Военноморския музей - Варна, том VІ, Варна, ИК „Морски свят“, 2008 г., с. 115-122. И откриваме, че през 60-те години от Военноморския флот е предаден на МВР - Силистра, кораб „за граничен контрол“, „дървен“, с мощност на двигателя „50 к.с.“ Ето, тук вероятно, приключва морската служба на първия кораб с името на Г. Димитров. Едва ли в Силистра са знаели, че това корабче е носило това име някога, но това в случая няма значение.
Като подредим фактите, с голяма степен на достоверност може да се потвърди, че на снимката, предоставена ни от Петър Николов е първата и засега единствена снимка на построения в началото на 1945 г. моторен катер, който макар и за кратко време носи името „Георги Димитров“. А снимката най-вероятно е направена или през 1947 г. при измерването на магнитното отклонение във Варненския залив, или малко по-късно, по времето, когато той е в състава на Хидрорайона на Базата (Варна).
За да се опитаме да видим как точно е изглеждал този кораб, помолихме творческия тандем „R&A“ (капитан Румен Георгиев & неговият прИИятел Арион) да изчистят максимално снимката и да я подсилят с характерните белези на плавателен съд от този клас. Благодаря на тандема за положените усилия и постигнатите резултати! Така с общи усилия може би успяхме да попълним едно бяло квадратче от нашата морска история, а може би ще вдъхновим и други, да се включат в това приключение!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Цитираните от Владимир Павлов източници.
