НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
АЛЕЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ В МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ: МАЙОР ХРИСТО ГРАМЧЕВ Е КАВАЛЕР НА ОРДЕНА ЗА ХРАБРОСТ
Честит ви Гергьовден - Ден на храбростта и празник на Българската армия, уважаеми читатели на „Морски вестник“!
О.з. подпоручик Христо Георгиев Грамчев участва в заключителната фаза на Втората световна война. Той е мобилизиран на 1 февруари 1945 г. и служи до юли с.г. като офицер наблюдател в 1/16 артилерийско отделение на 10-а дивизия. Участва в боевете при Драва. Награден е с българския Военен орден за храброст ІV-а степен ІІ-а класа и със съветски медал за участие във войната. Офицер наблюдател в артилерийско отделение не е лека щабна длъжност и той не е сред тези, които винаги са на топло в щабния бункер. Той наблюдава не само с оптически прибори, но и с пряко изучаване на района на бойните действия. При едно такова разузнаване Христо Грамчев и неговият помощник се увличат и достигат до място, от където спокойно чуват разговорите на немските войници …
Христо Грамчев е в паметта на поколения курсанти като популярен, обичан и уважаван цивилен преподавател, но в част от своята биография той е и офицер от Българската армия. На 1 март 1935 г. е призован да отбие военната си служба, което прави в артилерийския отдел на ШЗО-София, а след това е стажант във Втори артилерийски полк във Враца. Военната служба прекъсва обучението му като студент във физико-математическия факултет на Софийския университет и след уволнението си той продължава своето образование.
Завършва университета и изпратен на задължителен стаж в ІІІ-а мъжка гимназия в София. Приключва с този ангажимент и на 15 септември 1939 г. е назначен за учител по математика в смесената гимназия на Ботевград. Тук колега го информира, че Морското училище в Созопол търси преподавател по математика и че заплатата там е по-голяма от тази, която получава в Ботевград. По това време Созопол е глухо, забравено от бога градче и желаещите да постъпят на работа в Морското училище там очевидно не са много. Христо Грамчев е готов да замине веднага, но за целта трябва да получи т.н. „свидетелство за благонадеждност“, а то се бави (негов братовчед е комунист, емигрирал в СССР).
Междувременно подпоручикът от запаса Грамчев е мобилизиран във Втори артилерийски полк във Враца и заминава там. При пристигането си в полка научава, че все пак документът за благонадеждност му е издаден. Подготвя и останалите необходими документи и ги изпраща в Созопол. А в полка го мобилизират като командир на конна батарея и го пращат на турската граница. На 22 ноември 1939 г. е демобилизиран и заминава за Созопол. От този момент, до смъртта си, която го настига по време на лекция в класно отделение 211 (военни навигатори) на 17 ноември 1972 г., той е непрекъснато преподавател в Морското училище.
Тук, в училището, за кратко е отново офицер в Българската армия. Това се налага поради военизирането на длъжността, която той изпълнява: началник на физико-математически цикъл (с ранг командир на полк!). Поручик Грамчев е произведен в чин капитан на 4 септември 1951 г., а на 30 април 1953 г. получава званието майор. До 27 октомври 1954 г., когато е уволнен по „Съкращение в щата“, е на действителна военна служба като офицер в Морското училище. Продължава като цивилен преподавател и началник на катедра „Общонаучни дисциплини“, обхващаща дисциплините математика, физика, руски, английски и немски език. По-късно чуждоезиковото обучение се отделя в самостоятелна катедра.
Честит ви Гергьовден - Ден на храбростта и празник на Българската армия, уважаеми читатели на „Морски вестник“!
О.з. подпоручик Христо Георгиев Грамчев участва в заключителната фаза на Втората световна война. Той е мобилизиран на 1 февруари 1945 г. и служи до юли с.г. като офицер наблюдател в 1/16 артилерийско отделение на 10-а дивизия. Участва в боевете при Драва. Награден е с българския Военен орден за храброст ІV-а степен ІІ-а класа и със съветски медал за участие във войната. Офицер наблюдател в артилерийско отделение не е лека щабна длъжност и той не е сред тези, които винаги са на топло в щабния бункер. Той наблюдава не само с оптически прибори, но и с пряко изучаване на района на бойните действия. При едно такова разузнаване Христо Грамчев и неговият помощник се увличат и достигат до място, от където спокойно чуват разговорите на немските войници …
Христо Грамчев е в паметта на поколения курсанти като популярен, обичан и уважаван цивилен преподавател, но в част от своята биография той е и офицер от Българската армия. На 1 март 1935 г. е призован да отбие военната си служба, което прави в артилерийския отдел на ШЗО-София, а след това е стажант във Втори артилерийски полк във Враца. Военната служба прекъсва обучението му като студент във физико-математическия факултет на Софийския университет и след уволнението си той продължава своето образование.
Завършва университета и изпратен на задължителен стаж в ІІІ-а мъжка гимназия в София. Приключва с този ангажимент и на 15 септември 1939 г. е назначен за учител по математика в смесената гимназия на Ботевград. Тук колега го информира, че Морското училище в Созопол търси преподавател по математика и че заплатата там е по-голяма от тази, която получава в Ботевград. По това време Созопол е глухо, забравено от бога градче и желаещите да постъпят на работа в Морското училище там очевидно не са много. Христо Грамчев е готов да замине веднага, но за целта трябва да получи т.н. „свидетелство за благонадеждност“, а то се бави (негов братовчед е комунист, емигрирал в СССР).
Междувременно подпоручикът от запаса Грамчев е мобилизиран във Втори артилерийски полк във Враца и заминава там. При пристигането си в полка научава, че все пак документът за благонадеждност му е издаден. Подготвя и останалите необходими документи и ги изпраща в Созопол. А в полка го мобилизират като командир на конна батарея и го пращат на турската граница. На 22 ноември 1939 г. е демобилизиран и заминава за Созопол. От този момент, до смъртта си, която го настига по време на лекция в класно отделение 211 (военни навигатори) на 17 ноември 1972 г., той е непрекъснато преподавател в Морското училище.
Тук, в училището, за кратко е отново офицер в Българската армия. Това се налага поради военизирането на длъжността, която той изпълнява: началник на физико-математически цикъл (с ранг командир на полк!). Поручик Грамчев е произведен в чин капитан на 4 септември 1951 г., а на 30 април 1953 г. получава званието майор. До 27 октомври 1954 г., когато е уволнен по „Съкращение в щата“, е на действителна военна служба като офицер в Морското училище. Продължава като цивилен преподавател и началник на катедра „Общонаучни дисциплини“, обхващаща дисциплините математика, физика, руски, английски и немски език. По-късно чуждоезиковото обучение се отделя в самостоятелна катедра.
Христо Грамчев като капитан.
Барелефът на майор Христо Грамчев на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Факсимиле от личните документи на Христо Грамчев, съхранявани в ДВИА - Велико Търново.
Факсимиле от личните документи на Христо Грамчев, съхранявани в ДВИА - Велико Търново.
1971 г. Излизат записките „Матрично смятане и числени методи“ - твърди корици, 178 страници, тираж 250 екз. Съавтори са Теню Матев и Христо Грамчев от катедра „Общонаучни дисциплини“.
Факсимиле от личните документи на Христо Грамчев, съхранявани в ДВИА - Велико Търново.
Факсимиле от личните документи на Христо Грамчев, съхранявани в ДВИА - Велико Търново.
Факсимиле от личните документи на Христо Грамчев, съхранявани в ДВИА - Велико Търново.
За заслуги в организацията на учебния процес в катедрата и за дългогодишна и успешна преподавателска дейност е удостоен с орден „Кирил и Методий” І степен през 1963 г., а през 1964 г. - с медал „25 години Българска народна армия“.
Интересна информация за преподавателя Христо Грамчев откриваме в неговата атестация за периода 1 октомври 1950 г. - 1 октомври 1951 г.: „Още през 1949 г. от него били изготвени и до стр. 259-та - отпечатани на литография записки по висша математика в 300 екземпляра, обаче в последствие изоставени, недовършени и едва през 1951 г., под давление на някои офицери, същите записки бяха подвързани и макар недовършени - раздадени за ползване от курсантите“.
Едва двадесет години по-късно, през 1971 г., като официално издание на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, излизат записките „Матрично смятане и числени методи“ - твърди корици, 178 страници, тираж 250 екз. Съавтори са Теню Матев и Христо Грамчев от катедра „Общонаучни дисциплини“. Това се оказва и своеобразно духовно завещание на „Дядо Грам“ (така с уважение са го наричали курсантите от последните му випуски). През следващата, 1972 г., той става част от историята на Морското училище завинаги. И не случайно неговият барелеф заема своето достойно място в Алеята на преподавателя.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Факсимилетата са от Държавния военноисторически архив (ДВИА) - Велико Търново, ф. 41
Обработката на кадрите е от творческия тандем „R&A“. „R“ помни Христо Грамчев като преподавател!
Интересна информация за преподавателя Христо Грамчев откриваме в неговата атестация за периода 1 октомври 1950 г. - 1 октомври 1951 г.: „Още през 1949 г. от него били изготвени и до стр. 259-та - отпечатани на литография записки по висша математика в 300 екземпляра, обаче в последствие изоставени, недовършени и едва през 1951 г., под давление на някои офицери, същите записки бяха подвързани и макар недовършени - раздадени за ползване от курсантите“.
Едва двадесет години по-късно, през 1971 г., като официално издание на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, излизат записките „Матрично смятане и числени методи“ - твърди корици, 178 страници, тираж 250 екз. Съавтори са Теню Матев и Христо Грамчев от катедра „Общонаучни дисциплини“. Това се оказва и своеобразно духовно завещание на „Дядо Грам“ (така с уважение са го наричали курсантите от последните му випуски). През следващата, 1972 г., той става част от историята на Морското училище завинаги. И не случайно неговият барелеф заема своето достойно място в Алеята на преподавателя.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Факсимилетата са от Държавния военноисторически архив (ДВИА) - Велико Търново, ф. 41
Обработката на кадрите е от творческия тандем „R&A“. „R“ помни Христо Грамчев като преподавател!