НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК КАПИТАН ФУРНАДЖИЕВ ПРЕПОДАВАШЕ
АНГЛИЙСКИ НА ВИПУСКНИЦИ НА МОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ, БЕЗ ДА ЗНАЕ ДОБРЕ ТОЗИ ЕЗИК
В ръкописната автобиография на капитан Димитър Фурнаджиев, написана на 2.ХІІ.1984 г. и съхранявана в Държавен архив - Варна, срещаме интересен епизод, който допълва портрета на този голям български корабоводител и педагог:
„1935 г. Купувам магнитофон с 32 урока по английски език. Размножавам ръководството на пишеща машина и задължавам всеки ден по един час … водя занятие с офицерите на кораба за изучаване на английски език“.
Това не е инцидентен случай! Намираме потвърждение за това негово начинание и в последната учебна година на мореходците от випуск’32 на Морското училище. През периода октомври 1937 г. - февруари 1938 г. техен плаващ университет става парахода на БТПД „Княгиня Мария Луиза“, където ректор (капитан) е Никола Фурнаджиев. Корабът поддържа линията Варна - Бургас - Западна Европа. Капитан Фурнаджиев е съставил сериозен план за тяхната теоретическа и практическа подготовка. Стажантите са облечени в униформи на офицери от БТПД, по всекидневно разписание те са „аташирани“ към отделните помощник-капитани, като изпълняват техните задължения, без да носят самостоятелна ходова вахта. Вечер всички се събират в офицерския салет за теоретични занятия. По заповед на капитан Фурнаджиев помощник-капитаните разработват и изнасят пред стажантите лекции на определени теми от корабната практика. След това се провежда дискусия по всяка тема. В съответствие с изискванията на програмата се правят и упражнения, като се решават задачи. Подробно се обсъждат точността и възможните грешки при астрономическите наблюдения и при различните изчислителни методи в областта на навигацията и товарно-разтоварните операции. По това време помощници на капитан Фурнаджиев са: старши помощник - Иван Станчев (след четвърт век той и екипажът на командвания от него „Г. С. Раковски“ ще станат първите български магелановци!); втори помощник - Йордан Альов (син на капитан ІІ ранг Димитър Альов - началник-щаб на Флота през Първата световна война), трагично загинал при външен пилотаж в открито море на 26 ноември 1948 г., трети помощник - Георги Заяков от випуск`31, изкарал по-късно на мостика през целия период на Втората световна война, уволнен през април 1945 г. по политически причини (бил е награден с германско военно отличие). 20 години по-късно обаче той успява да докаже своите професионални качества в ДСП „Булет“ (компания, оперираща 12 кораба - сухотоварни и танкери, с общ тонаж 125 000 тона дедуейт), в която той става началник на „Технически отдел“.
В биографичната книга за капитан Славчо Рангелов „От чукарите край Ерма до капитанския мостик“ (С., 2013 г.) неговата дъщеря Евгения Рангелова-Пеева пише: „По лична инициатива на капитан Фурнаджиев един час всяка вечер се отделя и за изучаване на английски език - като абсолютно необходим за всеки морски навигатор. Командантът (по това време така наричат всеки капитан на търговски кораб) със собствени средства е набавил учебници самоучители по програмата на Радио Виена и, седнал в салона редом със стажантите си, той самият усвоява и усъвършенства езика. Необходимостта се налага от боравенето с морска терминология, от контактите с представители на чуждоземните власти, с агенти, клиенти и пътници, даже и от разговорите с обикновени местни хора“.
Благодарение на тази книга, узнаваме и за още един епизод от „плаващия университет“, който допълва още един интересен щрих към портрета на капитана: „Вежливият капитан Фурнаджиев държи екипажът му да оставя похвално впечатление където и да се намира, защото дълг на всеки моряк е да представя достойно своята страна! През ноември в гр. Рандерс (в източната част на очаровалата много български моряци тогавашна Дания), отегчен от бавното и примитивно разтоварване на кюспето, капитан Фурнаджиев решава да посети отдалечена на 5-6 км извънградска забележителност и веднага отправя покана към стажантите: „Господа, хайде с колелетата да отидем до гроба на Хамлет!” Макар и да ги нарича „Господа”, към тях той се отнася по-скоро бащински, тъй като разликата във възрастта е двадесет години. А момчетата, попаднали под благотворното влияние на големия педагог, усещат желание да научат все повече и повече - личният му пример е заразителен. Тази любов и уважение към своя учител те ще запазят до края на живота си“.
Да, за бъдещите морски капитани от випуск`32 на Морското училище: Васил Дамянов Вълчанов от Пловдив, братя Димитър и Спас Стефанови Радулови от Габрово, Димитър Цанев (по фамилия Атанасов) от Враца и Славчо Рангелов (по фамилия Цветков) от София плаващият университет и уроците на капитан Фурнаджиев са не само спомен за цял живот, но и важна крачка в тяхното професионално израстване.
Атанас ПАНАЙОТОВ
АНГЛИЙСКИ НА ВИПУСКНИЦИ НА МОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ, БЕЗ ДА ЗНАЕ ДОБРЕ ТОЗИ ЕЗИК
В ръкописната автобиография на капитан Димитър Фурнаджиев, написана на 2.ХІІ.1984 г. и съхранявана в Държавен архив - Варна, срещаме интересен епизод, който допълва портрета на този голям български корабоводител и педагог:
„1935 г. Купувам магнитофон с 32 урока по английски език. Размножавам ръководството на пишеща машина и задължавам всеки ден по един час … водя занятие с офицерите на кораба за изучаване на английски език“.
Това не е инцидентен случай! Намираме потвърждение за това негово начинание и в последната учебна година на мореходците от випуск’32 на Морското училище. През периода октомври 1937 г. - февруари 1938 г. техен плаващ университет става парахода на БТПД „Княгиня Мария Луиза“, където ректор (капитан) е Никола Фурнаджиев. Корабът поддържа линията Варна - Бургас - Западна Европа. Капитан Фурнаджиев е съставил сериозен план за тяхната теоретическа и практическа подготовка. Стажантите са облечени в униформи на офицери от БТПД, по всекидневно разписание те са „аташирани“ към отделните помощник-капитани, като изпълняват техните задължения, без да носят самостоятелна ходова вахта. Вечер всички се събират в офицерския салет за теоретични занятия. По заповед на капитан Фурнаджиев помощник-капитаните разработват и изнасят пред стажантите лекции на определени теми от корабната практика. След това се провежда дискусия по всяка тема. В съответствие с изискванията на програмата се правят и упражнения, като се решават задачи. Подробно се обсъждат точността и възможните грешки при астрономическите наблюдения и при различните изчислителни методи в областта на навигацията и товарно-разтоварните операции. По това време помощници на капитан Фурнаджиев са: старши помощник - Иван Станчев (след четвърт век той и екипажът на командвания от него „Г. С. Раковски“ ще станат първите български магелановци!); втори помощник - Йордан Альов (син на капитан ІІ ранг Димитър Альов - началник-щаб на Флота през Първата световна война), трагично загинал при външен пилотаж в открито море на 26 ноември 1948 г., трети помощник - Георги Заяков от випуск`31, изкарал по-късно на мостика през целия период на Втората световна война, уволнен през април 1945 г. по политически причини (бил е награден с германско военно отличие). 20 години по-късно обаче той успява да докаже своите професионални качества в ДСП „Булет“ (компания, оперираща 12 кораба - сухотоварни и танкери, с общ тонаж 125 000 тона дедуейт), в която той става началник на „Технически отдел“.
В биографичната книга за капитан Славчо Рангелов „От чукарите край Ерма до капитанския мостик“ (С., 2013 г.) неговата дъщеря Евгения Рангелова-Пеева пише: „По лична инициатива на капитан Фурнаджиев един час всяка вечер се отделя и за изучаване на английски език - като абсолютно необходим за всеки морски навигатор. Командантът (по това време така наричат всеки капитан на търговски кораб) със собствени средства е набавил учебници самоучители по програмата на Радио Виена и, седнал в салона редом със стажантите си, той самият усвоява и усъвършенства езика. Необходимостта се налага от боравенето с морска терминология, от контактите с представители на чуждоземните власти, с агенти, клиенти и пътници, даже и от разговорите с обикновени местни хора“.
Благодарение на тази книга, узнаваме и за още един епизод от „плаващия университет“, който допълва още един интересен щрих към портрета на капитана: „Вежливият капитан Фурнаджиев държи екипажът му да оставя похвално впечатление където и да се намира, защото дълг на всеки моряк е да представя достойно своята страна! През ноември в гр. Рандерс (в източната част на очаровалата много български моряци тогавашна Дания), отегчен от бавното и примитивно разтоварване на кюспето, капитан Фурнаджиев решава да посети отдалечена на 5-6 км извънградска забележителност и веднага отправя покана към стажантите: „Господа, хайде с колелетата да отидем до гроба на Хамлет!” Макар и да ги нарича „Господа”, към тях той се отнася по-скоро бащински, тъй като разликата във възрастта е двадесет години. А момчетата, попаднали под благотворното влияние на големия педагог, усещат желание да научат все повече и повече - личният му пример е заразителен. Тази любов и уважение към своя учител те ще запазят до края на живота си“.
Да, за бъдещите морски капитани от випуск`32 на Морското училище: Васил Дамянов Вълчанов от Пловдив, братя Димитър и Спас Стефанови Радулови от Габрово, Димитър Цанев (по фамилия Атанасов) от Враца и Славчо Рангелов (по фамилия Цветков) от София плаващият университет и уроците на капитан Фурнаджиев са не само спомен за цял живот, но и важна крачка в тяхното професионално израстване.
Атанас ПАНАЙОТОВ
На гроба на Хамлет, Дания, 1937 г. Прави, от ляво на дясно: Д. Цанев, Д. Фурнаджиев, Д. Димитров (стажант - механик). Клекнали, от ляво на дясно: Сл. Рангелов, В. Вълчанов, Спас и Д. Радулови, Г. Заяков. Оригиналната снимката е от фонда на Държавен архив - Варна. Художествената възстановка е на творческият тандем R&A.
От 1 април 1917 г. до 22 март 1919 г. Димитър Фурнаджиев е командирован за обучение във Военноморското училище във Фленсбург, Германия. Илюстрация: творческият тандем R&A.
След завръщането си в Германия, Димитър Фурнаджиев е привлечен във формирания в Морската учебна част курс „за корабни строеви офицери“ (22 юни 1919 г.), а след завършването му за кратко време е възпитател в Машинното (морско) училище. След това е командирован в Неподвижната отбрана за подготовката му като ръководител на обучението на млади моряци. В края на годината е командирован за един месец на практическо плаване с кораб на Българското търговско параходно дружество. Оригиналът е публикуван в юбилейния сборник „50 години Морско училище“. Художествената възстановка е на творческият тандем R&A.
1937 г. Капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев като командант на парахода „Княгиня Мария Луиза“ и като ръководител на последния стаж на мореходците от випуск’32 на Морското училище. Оригиналът е от дигиталния архив на „Морски вестник“. Художествената възстановка е на творческият тандем R&A.