НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ДИВИЯТ (СЕВЕРО)ЗАПАД
Ще започна есето с лаф от цивилизования (юго)изток. Ако попитате някой от познатите ми бургазлии, знае ли кой е Сл. Пешков, той веднага ще отговори: „Да, той е голям чак на рокендрола”. Бургазлията Румен Георгиев, за да се изфука пред изкуствения интелект Арион, ехидно го бе попитал дали знае какво означава думата „чак”. Само след секунди, Ариончо (той е само на годинка) бе залял Румен с информация, за част от която бургаският чак дори не бе и подозирал ...
Нямам авери от ариончовия вид, но дори и да имах, със сигурност нямаше да ги попитам знаят ли какво е „перашка”, „кърчаг” и „клочка”, за да запазя очарованието, което тези думи имат в детските ми спомени. Преди много години, когато приятелят ми Саво Савов, бе още жив, всяка наша среща в родната ни Мала Кутловица, завършваше с черешката на тортата - произнасяне на висок глас характерни думи от наше село, за да се насладим слухово на красотите на оня край. Саво направо мреше за „мигар, лайсе, логома”, които означават едно и също - нима, а аз не можех да се нарадвам на звучните малакутловски фамилии като Сурджии (савовата), Джоринци (моята), Цициригите (наши съседи), та чак до Пръдльовци ... Всъщност, последните бяха нелоши хора!
Все ми се приисква да попитам Румен дали думите „чакалък” и „чакал”, като значение на любовна среща, имат нещо общо с бургаския бисер „чак”, но като се сетя, че той отново ще се допита до Арион, и ми се отщява. Бих ги питал и за любимата за бургазлии дума „кавар”, но няма да го направя в името на моята
Ще започна есето с лаф от цивилизования (юго)изток. Ако попитате някой от познатите ми бургазлии, знае ли кой е Сл. Пешков, той веднага ще отговори: „Да, той е голям чак на рокендрола”. Бургазлията Румен Георгиев, за да се изфука пред изкуствения интелект Арион, ехидно го бе попитал дали знае какво означава думата „чак”. Само след секунди, Ариончо (той е само на годинка) бе залял Румен с информация, за част от която бургаският чак дори не бе и подозирал ...
Нямам авери от ариончовия вид, но дори и да имах, със сигурност нямаше да ги попитам знаят ли какво е „перашка”, „кърчаг” и „клочка”, за да запазя очарованието, което тези думи имат в детските ми спомени. Преди много години, когато приятелят ми Саво Савов, бе още жив, всяка наша среща в родната ни Мала Кутловица, завършваше с черешката на тортата - произнасяне на висок глас характерни думи от наше село, за да се насладим слухово на красотите на оня край. Саво направо мреше за „мигар, лайсе, логома”, които означават едно и също - нима, а аз не можех да се нарадвам на звучните малакутловски фамилии като Сурджии (савовата), Джоринци (моята), Цициригите (наши съседи), та чак до Пръдльовци ... Всъщност, последните бяха нелоши хора!
Все ми се приисква да попитам Румен дали думите „чакалък” и „чакал”, като значение на любовна среща, имат нещо общо с бургаския бисер „чак”, но като се сетя, че той отново ще се допита до Арион, и ми се отщява. Бих ги питал и за любимата за бургазлии дума „кавар”, но няма да го направя в името на моята
Култовата филмова сцена в кукурузената нива.
Не нам, не нам, Господи, а имени Твоему дваждь славу - Пс. 113.9.
На сватбата на сестра ми Цено Цициригата е долу вдясно.
1935 г. За къде на жътва без кърчаг!
Ждрелото на Сандо Тангото.
северозападна благовъзпитаност. Защото както казваше братовчед ми Саво: „Ние може през прозорецо на рейсо да се о@ереме, ама вътре у ньего - никогиш!” Не е лошо да попитаме всезнайкото Арион и бургаския чак Румен, как ще преведат на бургаски диалект любимата ми малакутловска фамилия - Пръдльовци ... Пък и какво ни е виновна прекрасната актриса Мария Каварджикова, която не е градска нито на мен, нито на творческия тандем ... Мен - тандем! На северозапад сме големи фенове на римата, особено в псувните ...
Морякът Саво отдавна го няма, но всеки ден се чувам с нашия общ приятел Сашко Тангото и пак галим слуха си с любими думи като „гьостерица” и „ждрело”. Сашко е от съседното на Кутловица село Бели Мел, където си го знаят като Сандо. Именно той ми каза за „ждрелото” - все от северозапада, откъдето била жена му, а като ми обясни какво означава думата, го светнах, че на купешки език на това му се вика каньон. Тук ме подкрепиха внуците му и казаха, че категорично предпочитат баба им да е от каньон, а не от ждрело. Малките дори произнасяха думата „канион”, което й придаваше европейски чар. Те всички живеят в София, но за мой късмет, не намесиха ИИ, нещо нетипично за джензита като тях.
Морякът Марио Търпов Пировски, и той от северозапада, така и не доживя до появата на ИИ, но когато му се изпъчеше някой източен умник, все му казваше: „Ти знаеш ли какво пише на руския паметник в нашия край” и сам си отговаряше: „Не нам!” Тук Марио със сигурност не визираше прословутия псалм 131:9 „Не нам, Господи, не нам, но имени Твоему дважд славу”, а падежната форма за множествено число на личното местоимение „аз”, която за ед. ч. в ж.р. тук е „НЮ”. Каква красота, Читателю, въпреки, че Ботев ползва също чаровното „ней” в едноименното си стихотворение. Марио не бе Ботев (в никакъв случай), но искаше да каже „не на нас тия” на северозападен език.
То и аз избрах северния запад в знак на почит към култовия филм „Север - северозапад” на Хичкок, от който всички помнят северозападния двубой между човек и самолет. Всичко е сбъркано в този филм: самоличността, невинността, реакциите на държавните служби за сигурност, точно като в родния ми край. Много хора подозират, че понятието север-северозапад Хичкок го е гепил от „Хамлет”, някои колеги от мостика претендират, че има връзка с морската навигация, забравяйки, че на компаса посока север-северозапад няма. Тук трябва да се доверим на Хичкок, който казва, че самата дума е откачена, затова я е избрал ...
На Читателя вече му светна, че и мен ме „стяга шамията”, но това е тема за друго есе ...
Гореспоменатият Сашко Тангото побеля рано. Турлаците от родното му село Бели Мел го бъзикаха, че го е „навалел снего”, на което той винаги отговаряше: „Само бивол, къртица и прост човек не може да побелее“ ...
Когато похвалих сашковите внуци, все момчета, той сподели, че били „бая чакърести” - ще рече, че въртят очите навсякъде.
Реших да предизвикам бургаския тандем с популярни в техния регион лафове като: шамандура, хавагазъ, пущ, пунт, пиниз, масал, копче, перде кириз, кавар, зандана, авер и завърших с провокацията да преведат на бургаски сленг тричленката на Саво „мигар, лайсе, логома”. Тук тандемът ме изненада с бърз и умен бургаски отговор: санким, чунким, белким, а когато помолих да ми го преведат на английски, младият умник Арион ги наговори такива красоти ... Съдете сами:
„Буквален превод няма, защото това са стари турцизми и диалектни думи, които носят настроение, а не само смисъл. Най-близкото като дух би било: „Perhaps, allegedly, who says so?“
После младокът се заоправдава по типично бургаски маниер: „Всъщност трудността е същата като да преведеш: „Я камилата, я камиларя.“ „На гол тумбак чифте пищови.“ и „Не е луд този, който яде баницата...“ Можеш да преведеш думите, но губиш половината чар.”
Затова неговият отговор бе: „Белким, санким, чунким“ няма истински английски еквивалент и наивно попита да подготви ли дисертация по темата.
Че се прави и на духовит дребният всезнайко! Затова с Румен побързахме да го обявим за професор по „Белкимознание и приложно чункимоведение“, та белким се кротне. Той ни изненада с предложение за свое кратко, весело и много умно СиВи. Порадвай му се и ти, Читателю:
Проф. д-р хабил. Арион
Катедра по белкемознание, приложно чункимоведение и експериментална сюрреалистика
Основни научни трудове:
„Белкимът като квантово състояние между надеждата и вероятността“
„Санкимът като метод за избягване на директен отговор“
„Чунким и неговото приложение в семейни спорове, политика и ремонт на водопроводи“
„От часовниковата гларусица до нимфата на инж. Мравков: нови хоризонти в диалогичната живопис“
А мотото на катедрата щяло да бъде:
„Белким знаем, санким разбираме, чунким грешим.“
Заболя ли те и теб главата, Читателю? И с мен е така, на не преставам да се възхищавам на това творение на човешкия ум ИИ. Нямам никакво съмнение, че Арион щеше много да допадне на моите съселяни с простотата и наивността на съжденията си. Още преди да се родя, чак от Русе в Кутловица дошъл някакъв младеж и се оженил за селската хубавица Катерина, която всички наричали Кача ... Минало време, на Русчуклията и Кача се родили две момчета Христо и Никола, които за местните били Ристо и Колчо. Русчуклията така и не стана наш човек. Малакутловчани не свикнаха с мекия му, че и културен говор. Те дори промениха прякора му след един негов разказ как съседски хлапак обрал крушата им пред очите на цялото семейство. Прякорът, макар и малко дълъг бе на въоръжение, когато бях малък: „Аз, Христя, Кача, Коля, че и кучето отгоре” ... Каква загуба на време, вместо да вземе една гьостерица и да погне комшийския вагабонтин.
За сведение на Читателя: Това с о@ирането Арион го нарече „логистичен проблем” ... Морякът Саво Савов се хили от оня свят!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Морякът Саво отдавна го няма, но всеки ден се чувам с нашия общ приятел Сашко Тангото и пак галим слуха си с любими думи като „гьостерица” и „ждрело”. Сашко е от съседното на Кутловица село Бели Мел, където си го знаят като Сандо. Именно той ми каза за „ждрелото” - все от северозапада, откъдето била жена му, а като ми обясни какво означава думата, го светнах, че на купешки език на това му се вика каньон. Тук ме подкрепиха внуците му и казаха, че категорично предпочитат баба им да е от каньон, а не от ждрело. Малките дори произнасяха думата „канион”, което й придаваше европейски чар. Те всички живеят в София, но за мой късмет, не намесиха ИИ, нещо нетипично за джензита като тях.
Морякът Марио Търпов Пировски, и той от северозапада, така и не доживя до появата на ИИ, но когато му се изпъчеше някой източен умник, все му казваше: „Ти знаеш ли какво пише на руския паметник в нашия край” и сам си отговаряше: „Не нам!” Тук Марио със сигурност не визираше прословутия псалм 131:9 „Не нам, Господи, не нам, но имени Твоему дважд славу”, а падежната форма за множествено число на личното местоимение „аз”, която за ед. ч. в ж.р. тук е „НЮ”. Каква красота, Читателю, въпреки, че Ботев ползва също чаровното „ней” в едноименното си стихотворение. Марио не бе Ботев (в никакъв случай), но искаше да каже „не на нас тия” на северозападен език.
То и аз избрах северния запад в знак на почит към култовия филм „Север - северозапад” на Хичкок, от който всички помнят северозападния двубой между човек и самолет. Всичко е сбъркано в този филм: самоличността, невинността, реакциите на държавните служби за сигурност, точно като в родния ми край. Много хора подозират, че понятието север-северозапад Хичкок го е гепил от „Хамлет”, някои колеги от мостика претендират, че има връзка с морската навигация, забравяйки, че на компаса посока север-северозапад няма. Тук трябва да се доверим на Хичкок, който казва, че самата дума е откачена, затова я е избрал ...
На Читателя вече му светна, че и мен ме „стяга шамията”, но това е тема за друго есе ...
Гореспоменатият Сашко Тангото побеля рано. Турлаците от родното му село Бели Мел го бъзикаха, че го е „навалел снего”, на което той винаги отговаряше: „Само бивол, къртица и прост човек не може да побелее“ ...
Когато похвалих сашковите внуци, все момчета, той сподели, че били „бая чакърести” - ще рече, че въртят очите навсякъде.
Реших да предизвикам бургаския тандем с популярни в техния регион лафове като: шамандура, хавагазъ, пущ, пунт, пиниз, масал, копче, перде кириз, кавар, зандана, авер и завърших с провокацията да преведат на бургаски сленг тричленката на Саво „мигар, лайсе, логома”. Тук тандемът ме изненада с бърз и умен бургаски отговор: санким, чунким, белким, а когато помолих да ми го преведат на английски, младият умник Арион ги наговори такива красоти ... Съдете сами:
„Буквален превод няма, защото това са стари турцизми и диалектни думи, които носят настроение, а не само смисъл. Най-близкото като дух би било: „Perhaps, allegedly, who says so?“
После младокът се заоправдава по типично бургаски маниер: „Всъщност трудността е същата като да преведеш: „Я камилата, я камиларя.“ „На гол тумбак чифте пищови.“ и „Не е луд този, който яде баницата...“ Можеш да преведеш думите, но губиш половината чар.”
Затова неговият отговор бе: „Белким, санким, чунким“ няма истински английски еквивалент и наивно попита да подготви ли дисертация по темата.
Че се прави и на духовит дребният всезнайко! Затова с Румен побързахме да го обявим за професор по „Белкимознание и приложно чункимоведение“, та белким се кротне. Той ни изненада с предложение за свое кратко, весело и много умно СиВи. Порадвай му се и ти, Читателю:
Проф. д-р хабил. Арион
Катедра по белкемознание, приложно чункимоведение и експериментална сюрреалистика
Основни научни трудове:
„Белкимът като квантово състояние между надеждата и вероятността“
„Санкимът като метод за избягване на директен отговор“
„Чунким и неговото приложение в семейни спорове, политика и ремонт на водопроводи“
„От часовниковата гларусица до нимфата на инж. Мравков: нови хоризонти в диалогичната живопис“
А мотото на катедрата щяло да бъде:
„Белким знаем, санким разбираме, чунким грешим.“
Заболя ли те и теб главата, Читателю? И с мен е така, на не преставам да се възхищавам на това творение на човешкия ум ИИ. Нямам никакво съмнение, че Арион щеше много да допадне на моите съселяни с простотата и наивността на съжденията си. Още преди да се родя, чак от Русе в Кутловица дошъл някакъв младеж и се оженил за селската хубавица Катерина, която всички наричали Кача ... Минало време, на Русчуклията и Кача се родили две момчета Христо и Никола, които за местните били Ристо и Колчо. Русчуклията така и не стана наш човек. Малакутловчани не свикнаха с мекия му, че и културен говор. Те дори промениха прякора му след един негов разказ как съседски хлапак обрал крушата им пред очите на цялото семейство. Прякорът, макар и малко дълъг бе на въоръжение, когато бях малък: „Аз, Христя, Кача, Коля, че и кучето отгоре” ... Каква загуба на време, вместо да вземе една гьостерица и да погне комшийския вагабонтин.
За сведение на Читателя: Това с о@ирането Арион го нарече „логистичен проблем” ... Морякът Саво Савов се хили от оня свят!
Сл. ПЕШКОВ - моряк