НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВЕЛИКИТЕ КАРТИНИ
Мислех си, че с великите картини ще е по-лесно, отколкото с песните. Не познах. Една песен отнема минимум две минути за слушане, докато на картината й стигат и няколко секунди. Особено, ако си моряк ... Любимите ми картини се оказаха в пъти повече от песните, а тези, на които се възхищаваха познатите ми моряци, не подлежаха на никакви преброявания и класификации, но това ще го уточня за всяка картина.
Целият ми живот мина сред картини: Рисуваше баща ми, известни художници бяха приятелите му, професионален художник беше братовчед ми Боко, любимият ми даскал от Морското бе племенник на великия Жорж Папазов, синът ми от 35 години си изкарва хляба с рисуване, това работи и внукът ми, а сред приятелите ми са някои от най-известните родни художници.
Всички стаи в родния ми дом бяха окичени с красиви книжни репродукции на Миле, Репин, Шишкин, Лактионов („Писмо от фронта”), Дьолакроа, Писаро, Мърквичка и Владимир Димитров - Майстора, а татко собственоръчно бе изработил за всяка от тях красива и много стилна черна дървена рамка. Скромната ми варненска квартира, в която живеех под наем, бе украсена с Ван Гог, Моне, Гоген и Бонар - все качествени книжни гедерейски репродукции, а днес от стените на дома ми ме гледат класни творби на моя син, редом с мои несръчни, но честни, маслени копия на Ван Гог (отново), Вламинк, Пикасо и Аристарх Лентулов.
Форматът топ тен се оказа изначално неприложим като бройка, затова реших да разкажа само за няколко картини, оказали сериозно влияние върху световното изкуство и силно впечатлили мои познати моряци.
Любо Майничката си падаше по двете махи на Гойя, но го подозирах, че харесва само едната ... В своя защита приятелят ми твърдеше, че в „голата маха” има доста художествени недоразумения и неточности, а „облечената” е по-стойностна. Заинтригуван от неочакваното признание, разпитах Майничката какво не й харесва на „голата” картина, която, между нас казано, много ми гила.
Махите се намират в мадридския музей Прадо, а с разсъблечената, Франсиско Гойя за пръв път в Испания изобразява гола жена, без тя да е Венера, нимфа или каеща се грешница. Неговата гола маха те гледа право в очите и всичко й е ясно ... Оказа се, че и на Любо му е ясна махата, но като жена от по-ниските слоеве на обществото, отличаваща се с дръзко облекло и поведение. Моят приятел също е бил в Прадо, но за разлика от мен, не е разчитал на знанията си, а е наел специален гид за огромния музей. Предполагам, че идеята, а и заплащането са били от щерка му, ама нейсе. Според Любо с облечената маха художникът се е справил много добре, но при голата е допуснал някои очевидни грешки. Било е времето на Инквизицията, защитавам аз великия Гойя, пък и, доколкото зная, той си е бил съвсем нормален мъж, а злите езици твърдят дори, че позиращата Алба му е била любовница, та е нормално да се е вълнувал на два метра от такава красота. Това обаче не му дава право, репчи се Любо, да й рисува несъразмерно малки ходила. Ти откъде знаеш, че краката й не са били наистина малки - позирала му е самата херцогиня Каетану Алба, а за аристократките е било въпрос на
Мислех си, че с великите картини ще е по-лесно, отколкото с песните. Не познах. Една песен отнема минимум две минути за слушане, докато на картината й стигат и няколко секунди. Особено, ако си моряк ... Любимите ми картини се оказаха в пъти повече от песните, а тези, на които се възхищаваха познатите ми моряци, не подлежаха на никакви преброявания и класификации, но това ще го уточня за всяка картина.
Целият ми живот мина сред картини: Рисуваше баща ми, известни художници бяха приятелите му, професионален художник беше братовчед ми Боко, любимият ми даскал от Морското бе племенник на великия Жорж Папазов, синът ми от 35 години си изкарва хляба с рисуване, това работи и внукът ми, а сред приятелите ми са някои от най-известните родни художници.
Всички стаи в родния ми дом бяха окичени с красиви книжни репродукции на Миле, Репин, Шишкин, Лактионов („Писмо от фронта”), Дьолакроа, Писаро, Мърквичка и Владимир Димитров - Майстора, а татко собственоръчно бе изработил за всяка от тях красива и много стилна черна дървена рамка. Скромната ми варненска квартира, в която живеех под наем, бе украсена с Ван Гог, Моне, Гоген и Бонар - все качествени книжни гедерейски репродукции, а днес от стените на дома ми ме гледат класни творби на моя син, редом с мои несръчни, но честни, маслени копия на Ван Гог (отново), Вламинк, Пикасо и Аристарх Лентулов.
Форматът топ тен се оказа изначално неприложим като бройка, затова реших да разкажа само за няколко картини, оказали сериозно влияние върху световното изкуство и силно впечатлили мои познати моряци.
Любо Майничката си падаше по двете махи на Гойя, но го подозирах, че харесва само едната ... В своя защита приятелят ми твърдеше, че в „голата маха” има доста художествени недоразумения и неточности, а „облечената” е по-стойностна. Заинтригуван от неочакваното признание, разпитах Майничката какво не й харесва на „голата” картина, която, между нас казано, много ми гила.
Махите се намират в мадридския музей Прадо, а с разсъблечената, Франсиско Гойя за пръв път в Испания изобразява гола жена, без тя да е Венера, нимфа или каеща се грешница. Неговата гола маха те гледа право в очите и всичко й е ясно ... Оказа се, че и на Любо му е ясна махата, но като жена от по-ниските слоеве на обществото, отличаваща се с дръзко облекло и поведение. Моят приятел също е бил в Прадо, но за разлика от мен, не е разчитал на знанията си, а е наел специален гид за огромния музей. Предполагам, че идеята, а и заплащането са били от щерка му, ама нейсе. Според Любо с облечената маха художникът се е справил много добре, но при голата е допуснал някои очевидни грешки. Било е времето на Инквизицията, защитавам аз великия Гойя, пък и, доколкото зная, той си е бил съвсем нормален мъж, а злите езици твърдят дори, че позиращата Алба му е била любовница, та е нормално да се е вълнувал на два метра от такава красота. Това обаче не му дава право, репчи се Любо, да й рисува несъразмерно малки ходила. Ти откъде знаеш, че краката й не са били наистина малки - позирала му е самата херцогиня Каетану Алба, а за аристократките е било въпрос на
Йеронимус Бош, „Градината на земните наслади“.
В билиотеката на д-р Кръстев „Платноходка на Сена“ - корабна боя върху шпертплат, също корабен.
„Облечената маха“.
„Ролинг Стоунс“ и „Молбата на тяхното сатанинско величество“.
Знаете трика с невероятната синя от униформата на пощальона Жозеф Рулен!
Лактионов, „Писмо от фронта“.
чест да имат малки крака. А защо тогава възглавниците се появяват толкова неестествено зад голото тяло, упорства Любо. Точно под прекрасната дясна цица почва линията на тъмната възглавница, пак оттам, съвсем неочаквано се появява и овалът на бялата, а малко по-нагоре, точно зад нежната извивка на подмишницата, някак неестествено се показва край от друга бяла възглавница. Вгледах се внимателно във възглавниците, те са цели четири, и се убедих, че Любо е прав ...
Абе, Майничка, мислиш ли, че точно до възглавниците му е било на Гойя в оня момент? Ами я помисли за позиращата девойка. Та тя е знатна аристократка! Представяш ли си колко претенции и глезотии е имала за броя, цвета, големината и положението на въпросните възглавници. И трябва ли двама моряка да говорят за възглавници в присъствието на прекрасна гола мацка ...
За моя изненада, третият механик и мой приятел Апостол Апостолов, бе направо обсебен от „Викът” на Едвард Мунк. Апо си е чешит и твърде неординарен човек, та не се замислях особено над странния му избор. Голяма работа е „Викът” повтаряше непрекъснато Апо и дори си я бе сложил в жилището, редом с мои маслени платна, защото представата му за духовен и материален просперитет бе, да имаш маслена картина в дома си. Така минаваха годините, а един ден си купих луксозен албум на великия норвежки художник. Така разбрах, че Мунк е работил и като корабен лекар, а като художник е оказал огромно влияние в развитието на цялата европейска съвременна живопис, нещо като предтеча на експресионизма. Във „Викът” е изразил отношението си към смъртта и самотата. Пустият му Апо - чак тогава проумях колко мрачен и самотен човек е морякът Апостол Апостолов ...
Приятелят ми Къки си падаше по фовистите, а Морис Вламинк бе негов фаворит. Една бяла негова платноходка в Сена, доктор Кръстев - Къки бе видял в Ермитажа по време на организирана екскурзия до Ленинград и завинаги остана очарован от пейзажа. За разлика от Мунк, Вламинк е бил див (неслучайно е създал фовизма) художник, но Къки много си го харесваше, макар самият той да бе изключително благ и обаятелен човек. Малка картичка, закупена от Ермитажа, с изображение на бялата платноходка, Къки старателно пазеше в дома си. По време на един дълъг рейс с м/к „Сакар” нарязах стари парчета шпертплат от обшивката на надстройката и нарисувах пет копия на великия вламинков пейзаж от река Сена. Корабна боя от трите основни цвята, плюс бяла и черна, на „Сакар” имаше с тонове. Дожаля ми за Ван Гог! До края на рейса петте кавъра на пейзажа бяха готови, защото корабната боя съхне за минути и е без пари, а онази от тубичките - с месеци и струва майка си и баща си ... Три копия подарих на приятеля ми - по едно за жилищата му във Враца и Монтана, и едно за кабинета. Моите две пазя и до днес, обрамчени със скъпи рамки от тиково дърво. Те ежедневно ми напомнят за най-добрия ми приятел от детството.
Моят приятел Румен Георгиев, и той моряк, е фен на Йеронимус Бош. Вън от съмнение е, че не съм в състояние да направя копие на любимата му картина „Градината на земните удоволствия”, затова с Румен често си лафим за великия холандски художник. Капитан Георгиев дори писа интересна статия за „участието” на тази картина в една тава на Дийп Пърпъл, а аз все се канех да му кажа, че фрагменти от картината има и в албума на Ролинг Стоунс „Молба на Тяхното Сатанинско Величество”, който си купих преди половин век от един битпазар в Лисабон. Заради това есе се разрових в художественото оформление на „сатанинската молба”. Оказа, че Бош официално „отсъства” от двойния плик, а двете женски дупета и срамежливият анфас, всичките чипа голи, били дело на Пусен, Енгър или Да Винчи. Виж ми окото, ама няма да споря.
Главният механик Продан Георгиев бе започнал да колекционира графики на известен наш художник още по времето, когато цената им бе достъпна и за моряк пенсионер. Бях впечатлен и подарих на моя приятел маслен оригинал от неизвестен хаитянски художник, закупен на сметка от мен по време на улична разпродажба в Порт о Пренс. Продан се загледа в морския пейзаж (то в Хаити други няма) и ми каза, че синият цвят му напомня за една картина на Ван Гог ... Оказа се, че великият холандец не е смесвал ултрамарина с бяла, за да го изсветли, а е нанасял бялата боя под оригиналната и тя е прозирала по много красив начин. Всичко можеш да научиш от един моряк! Наслади се и ти, читателю, на невероятната синя на Ван Гог и нека споменем с добро моряка Продан Георгиев!
Плавай в мир, Приятелю!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Абе, Майничка, мислиш ли, че точно до възглавниците му е било на Гойя в оня момент? Ами я помисли за позиращата девойка. Та тя е знатна аристократка! Представяш ли си колко претенции и глезотии е имала за броя, цвета, големината и положението на въпросните възглавници. И трябва ли двама моряка да говорят за възглавници в присъствието на прекрасна гола мацка ...
За моя изненада, третият механик и мой приятел Апостол Апостолов, бе направо обсебен от „Викът” на Едвард Мунк. Апо си е чешит и твърде неординарен човек, та не се замислях особено над странния му избор. Голяма работа е „Викът” повтаряше непрекъснато Апо и дори си я бе сложил в жилището, редом с мои маслени платна, защото представата му за духовен и материален просперитет бе, да имаш маслена картина в дома си. Така минаваха годините, а един ден си купих луксозен албум на великия норвежки художник. Така разбрах, че Мунк е работил и като корабен лекар, а като художник е оказал огромно влияние в развитието на цялата европейска съвременна живопис, нещо като предтеча на експресионизма. Във „Викът” е изразил отношението си към смъртта и самотата. Пустият му Апо - чак тогава проумях колко мрачен и самотен човек е морякът Апостол Апостолов ...
Приятелят ми Къки си падаше по фовистите, а Морис Вламинк бе негов фаворит. Една бяла негова платноходка в Сена, доктор Кръстев - Къки бе видял в Ермитажа по време на организирана екскурзия до Ленинград и завинаги остана очарован от пейзажа. За разлика от Мунк, Вламинк е бил див (неслучайно е създал фовизма) художник, но Къки много си го харесваше, макар самият той да бе изключително благ и обаятелен човек. Малка картичка, закупена от Ермитажа, с изображение на бялата платноходка, Къки старателно пазеше в дома си. По време на един дълъг рейс с м/к „Сакар” нарязах стари парчета шпертплат от обшивката на надстройката и нарисувах пет копия на великия вламинков пейзаж от река Сена. Корабна боя от трите основни цвята, плюс бяла и черна, на „Сакар” имаше с тонове. Дожаля ми за Ван Гог! До края на рейса петте кавъра на пейзажа бяха готови, защото корабната боя съхне за минути и е без пари, а онази от тубичките - с месеци и струва майка си и баща си ... Три копия подарих на приятеля ми - по едно за жилищата му във Враца и Монтана, и едно за кабинета. Моите две пазя и до днес, обрамчени със скъпи рамки от тиково дърво. Те ежедневно ми напомнят за най-добрия ми приятел от детството.
Моят приятел Румен Георгиев, и той моряк, е фен на Йеронимус Бош. Вън от съмнение е, че не съм в състояние да направя копие на любимата му картина „Градината на земните удоволствия”, затова с Румен често си лафим за великия холандски художник. Капитан Георгиев дори писа интересна статия за „участието” на тази картина в една тава на Дийп Пърпъл, а аз все се канех да му кажа, че фрагменти от картината има и в албума на Ролинг Стоунс „Молба на Тяхното Сатанинско Величество”, който си купих преди половин век от един битпазар в Лисабон. Заради това есе се разрових в художественото оформление на „сатанинската молба”. Оказа, че Бош официално „отсъства” от двойния плик, а двете женски дупета и срамежливият анфас, всичките чипа голи, били дело на Пусен, Енгър или Да Винчи. Виж ми окото, ама няма да споря.
Главният механик Продан Георгиев бе започнал да колекционира графики на известен наш художник още по времето, когато цената им бе достъпна и за моряк пенсионер. Бях впечатлен и подарих на моя приятел маслен оригинал от неизвестен хаитянски художник, закупен на сметка от мен по време на улична разпродажба в Порт о Пренс. Продан се загледа в морския пейзаж (то в Хаити други няма) и ми каза, че синият цвят му напомня за една картина на Ван Гог ... Оказа се, че великият холандец не е смесвал ултрамарина с бяла, за да го изсветли, а е нанасял бялата боя под оригиналната и тя е прозирала по много красив начин. Всичко можеш да научиш от един моряк! Наслади се и ти, читателю, на невероятната синя на Ван Гог и нека споменем с добро моряка Продан Георгиев!
Плавай в мир, Приятелю!
Сл. ПЕШКОВ - моряк