НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ ЗА ГИБЕЛТА НА ВАРНЕНЕЦА МИЧМАН І РАНГ
ХРИСТО ВЕЛИЗАРОВ ПИШМАНОВ В
ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ФАЗА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА
ВОЙНА
Днес е 15 август - Успение на Света Богородица, Ден на Варна. Честит празник на варненци и на всички, които обичат Варна!
В две последователни публикации се опитах да представя на читателите на „Морски вестник“ гибелта на варненеца мичман ІІ ранг Христо Велизаров Пишманов в заключителната фаза на Втората световна война. Един незаслужено забравен флотски герой, който не се поколебава да изпълни поставената му бойна задача на 20 ноември 1944 г. - само няколко седмици след като е завършил Морското училище и е поел командването на миночистачен катер „Мотор 2“:
27 октомври 2024 г. Закъснял поклон пред паметта на двама загинали военни моряци
23 ноември 2024 г. Военни моряци и ветерани почетоха паметта на флотски герой, загинал при миночистене на река Дунав
Гибелта на мичман ІІ ранг Христо Велизаров Пишманов и на моряка Йордан Неделчев Николчев от с. Осенец, Разградско, които губят живота си при опит да разоръжат непозната неприятелска мина, е подмината тихомълком от тогавашния командир на Дунавския флот капитан ІІ ранг (посмъртно - контраадмирал) Валентин Паспалеев. В своята заповед № 101 от 21.ХІІ.1944 г. той разпорежда „удавения“ мичман ІІ ранг Пишманов да бъде отчислен от всякакви видове „доволствия“. Няма никакъв намек за разследване на случая, за причините, поради които е удавен на 20 ноември 1944 г. Случаят е безкрайно неудобен за Паспалеев. Мичман ІІ ранг Пишманов и морякът Николчев загиват по времето, когато новоназначеният Паспалеев е в командировка в София, но това не го освобождава от отговорност за случилото се. И той решава да се освободи от отговорност сам, като свежда инцидента едва ли не до битов инцидент. Така и не става ясно кой изпраща на такава отговорна мисия млад и неопитен командир на миночистачен катер, без осигуряващ по-опитен специалист - миньор. Възможно е тази мисия да е била изпълнена по настояване на командира на съветската Дунавска флотилия, който след 9 септември 1944 г. приема в подчинение нашия Дунавски флот и се разпорежда с него както си поиска.
Само че Паспалеев не е отчел обстоятелството, че бащата на загиналия морски офицер - варненецът Велизар Пишманов, няма да се примири с подобно обяснение за смъртта на своя син. Първо, той издейства тленните му останки да бъдат преместени от гробищата на русенското село Пиргово във варненските. След това завежда дело срещу Министерството на отбраната! Забележете, че става въпрос за периода 1945-1947 г.! Колцина са били тези, които са се осмелили да дирят правдата по този начин именно във времето, когато в България още отекват присъдите на т.н. „народен съд“. Бащата спечелва делото и успява да издейства преразглеждане на причините за смъртта.
Със съдействието на колегите от Военноморския музей издирих документ от януари 1948 г., който дава повече яснота по въпроса. Документът е отговор на командира на Черноморския флот капитан І ранг Валентин Паспалеев (повишен и преместен от Русе във Варна)
ХРИСТО ВЕЛИЗАРОВ ПИШМАНОВ В
ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА ФАЗА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА
ВОЙНА
Днес е 15 август - Успение на Света Богородица, Ден на Варна. Честит празник на варненци и на всички, които обичат Варна!
В две последователни публикации се опитах да представя на читателите на „Морски вестник“ гибелта на варненеца мичман ІІ ранг Христо Велизаров Пишманов в заключителната фаза на Втората световна война. Един незаслужено забравен флотски герой, който не се поколебава да изпълни поставената му бойна задача на 20 ноември 1944 г. - само няколко седмици след като е завършил Морското училище и е поел командването на миночистачен катер „Мотор 2“:
27 октомври 2024 г. Закъснял поклон пред паметта на двама загинали военни моряци
23 ноември 2024 г. Военни моряци и ветерани почетоха паметта на флотски герой, загинал при миночистене на река Дунав
Гибелта на мичман ІІ ранг Христо Велизаров Пишманов и на моряка Йордан Неделчев Николчев от с. Осенец, Разградско, които губят живота си при опит да разоръжат непозната неприятелска мина, е подмината тихомълком от тогавашния командир на Дунавския флот капитан ІІ ранг (посмъртно - контраадмирал) Валентин Паспалеев. В своята заповед № 101 от 21.ХІІ.1944 г. той разпорежда „удавения“ мичман ІІ ранг Пишманов да бъде отчислен от всякакви видове „доволствия“. Няма никакъв намек за разследване на случая, за причините, поради които е удавен на 20 ноември 1944 г. Случаят е безкрайно неудобен за Паспалеев. Мичман ІІ ранг Пишманов и морякът Николчев загиват по времето, когато новоназначеният Паспалеев е в командировка в София, но това не го освобождава от отговорност за случилото се. И той решава да се освободи от отговорност сам, като свежда инцидента едва ли не до битов инцидент. Така и не става ясно кой изпраща на такава отговорна мисия млад и неопитен командир на миночистачен катер, без осигуряващ по-опитен специалист - миньор. Възможно е тази мисия да е била изпълнена по настояване на командира на съветската Дунавска флотилия, който след 9 септември 1944 г. приема в подчинение нашия Дунавски флот и се разпорежда с него както си поиска.
Само че Паспалеев не е отчел обстоятелството, че бащата на загиналия морски офицер - варненецът Велизар Пишманов, няма да се примири с подобно обяснение за смъртта на своя син. Първо, той издейства тленните му останки да бъдат преместени от гробищата на русенското село Пиргово във варненските. След това завежда дело срещу Министерството на отбраната! Забележете, че става въпрос за периода 1945-1947 г.! Колцина са били тези, които са се осмелили да дирят правдата по този начин именно във времето, когато в България още отекват присъдите на т.н. „народен съд“. Бащата спечелва делото и успява да издейства преразглеждане на причините за смъртта.
Със съдействието на колегите от Военноморския музей издирих документ от януари 1948 г., който дава повече яснота по въпроса. Документът е отговор на командира на Черноморския флот капитан І ранг Валентин Паспалеев (повишен и преместен от Русе във Варна)
Екипажът на миночистачния катер „Мотор 2“. Снимка от личния архив на кандидат-подофицера Пенчо Стоянов, член на екипажа на катера. Личат си поставените кръстове върху загиналите мичман ІІ ранг Христо Пишманов и моряк Йордан Николчев.
Документът от януари 1948 г., който свидетелства за причините за смъртта на мичман ІІ ранг Христо Пишманов и за посмъртното му повишаване в звание мичман І ранг и за награждаването му с медал „За спасение погибающи“.
Част от надгробната плоча на загиналия със смъртта на храбрите флотски офицер Христо Пишманов.
Мичман І ранг (посмъртно) Христо Пишманов.
На 23 ноември 2024 г., бе отбелязана 80-годишнината от гибелта на командира на миночистачен катер мичман II ранг Христо Пишманов. От името на военните моряци командирът на Трети дивизион противоминни кораби - Варна, капитан I ранг Лъчезар Иванов положи на гроба му цветя.
на писмо от командира на Морските войски капитан І ранг Кирил Халачев по повод истинската причина за гибелта на Пишманов. Паспалеев успява да си измие ръцете като Пилат Понтийски: признава, че мичманът ІІ ранг е загинал - удавен „при желанието си да спаси един от давещите се моряци“. На практика Паспалеев нагло лъже! Пишманов загива при миночистене, като пада от малката гребна лодка в Дунав след взрива на непознатата мина. В реката се озовава и морякът Николчев - гребец на малката лодка. Не знаем дали Николчев е почнал да се дави защото не е умеел да плува, или защото е бил ранен след взрива и не е бил в състояние да плува. Това вече не е важно. Важното е, че мичманът ІІ ранг е тръгнал да спасява своя подчинен и загива заедно с него. 20 ноември не е време за плуване в Дунав!... Нямало е други давещи се моряци! И с „чиста съвест“ Паспалеев намира „че молбата на бащата може да бъде удовлетворена като се представи мичман ІІ ранг Пишманов за повишение посмъртно в чин мичман І ранг и награди с медал „За спасение погибающи“. Паспалеев пише, че разследването „тогава“ е установило „почти с положителност, че той наистина се е удавил при желанието си да спаси един от давещите се моряци“. Това „почти“ го освобождава от отговор на въпроса защо „тогава“ той не е представил мичмана ІІ ранг да бъде награден посмъртно. А сега вече има и резолюция на съда! За този и за други случаи, свързани с Валентин Паспалеев, трябва да бъдат направени още публикации. Присвояването му на адмиралско звание посмъртно е справедлив акт, предвид фалшивите обвинения, които са му отправени и инквизициите, на които е подложен. Но това съвсем не означава, че всичко в неговата кариера е безупречно. В спомените на капитаните І ранг Анатоли Златаров и Христо Кукенски има достатъчно примери за това. Но за тях - някой друг път.
А Велизар Пишманов - смелият и непримирим баща на своя син - герой от войната, си отива от този свят през 1973 г. Погребан е в същия гроб, където почиват тленните останки на сина му и на съпругата му. Там, на 23 ноември 2024 г., бе отбелязана 80-годишнината от гибелта на командира на миночистачен катер мичман II ранг Христо Пишманов. Участваха военнослужещи от Трети дивизион противоминни кораби, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва във Варна и на Клуб „Миньор“, в който членуват военнослужещи от запаса и резерва, служили в противоминните сили на военния флот. Тогава за първи път флотската общественост разбра за един забравен офицер, загинал при изпълнение на служебния си дълг. Дано името на мичман І ранг Христо Пишманов отново не потъне в забрава!
Атанас ПАНАЙОТОВ
А Велизар Пишманов - смелият и непримирим баща на своя син - герой от войната, си отива от този свят през 1973 г. Погребан е в същия гроб, където почиват тленните останки на сина му и на съпругата му. Там, на 23 ноември 2024 г., бе отбелязана 80-годишнината от гибелта на командира на миночистачен катер мичман II ранг Христо Пишманов. Участваха военнослужещи от Трети дивизион противоминни кораби, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва във Варна и на Клуб „Миньор“, в който членуват военнослужещи от запаса и резерва, служили в противоминните сили на военния флот. Тогава за първи път флотската общественост разбра за един забравен офицер, загинал при изпълнение на служебния си дълг. Дано името на мичман І ранг Христо Пишманов отново не потъне в забрава!
Атанас ПАНАЙОТОВ