НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
70 ГОДИНИ ОТ ДАВАНЕ СТАТУТ НА ВИСШЕ
УЧИЛИЩЕ НА НВМУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“
Настоящата публикация е по повод на 70-та годишнина от получаване статут на висше училище през 1956 г., от НВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
В нея накратко се разглеждат основните етапи в развитието на Морско училище като учебно заведение.
Създаването на Морско училище е обявено с Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на Военния министър на Княжество България. Обявен е документ, наречен Положение за Морско училище, в което са разгледани условията за кандидатстване на младежи от 14 до 18 годишна възраст с цел „да ги подготви за машинисти и други родъ майстерства“. Обявен е срок на обучение 6 години, от които 3 години теория и 3 години практика. Обявени са и другите условия на обучение, служба и живот на учениците в Морско училище.
Основната задача на Морско училище е била подготовката на изпълнителски морски технически състав. Първото съществено изменение в целите и организацията на обучението на училището са настъпили през 1892 г. когато със Заповед № 498 се обявява по Военното ведомство „Положение и програма за Унтерофицерската морска школа при Флотилията и Морската част“.
С „Положението“ за Морската унтерофицерска школа се акцентира вниманието към подготовката не на изпълнителски кадри, както е бил, а на лица от унтерофицерския състав за длъжности: боцмани, кърмчии (рулеви), артилеристи, миньори и машинисти.
Следващите съществени изменения в организацията и целите на обучение са направени през 1900 г.
Тогава Морската унтерофицерска школа се разделя на две училища: Машинно училище при Флота във Варна за подготовката на машинисти и Минно училище в Русе за подготовката на огняри, рулеви и артилеристи.
С обявеното със заповед № 82 от 6 март 1900 г. по Военното ведомство „Положение за попълване на Флота с войници-техници“ се уреждат въпросите по функциониране на двете училища.
Приеманите за механици доброволци-ученици в Машинното училище се обучават 5 години - 3 години теория и 2 години практика. Те трябва да имат най-малко завършен III гимназиален клас и да са на възраст от 16 до 21 години. Определено е, че всяка година се приемат 16 ученика.
Подготвяните в Минното училище ученици се обучават 4 години и изискването за тях е да са завършили най-малко I гимназиален клас.
Вижда се, че в Минното училище се подготвят преди всичко изпълнителски кадри, към които изискванията са по-ниски в сравнение с Машинното училище. Минното училище съществува до 1909 г.
За първи път за Машинното училище се въвежда Правилник, утвърден от военния министър „Правилник за реда за приемане на доброволци-ученици в Машинното училище при Флота и програмата за обучението им“.
Въвежда се едномесечен срок за провеждане на начална военна подготовка.
В Правилника са определени организацията и съдържанието на обучението на учениците. В Правилника за първи път се регламентира документа и неговото съдържание, който получават успешно завършилите 5 годишния срок на обучение в училището - Свидетелство по точно определен образец. До тогава издаваните свидетелства от Унтерофицерската школа са написани на бял лист на ръка. Разбира се, те имат необходимите подписи, печати и гербови марки.
Машинното училище за първи път през 1900 г., фигурира в щата на Флота, като самостоятелна щатна единица (рота), с началник на училището (лейтенант - дн. кап. лейт), помощник (мичман I ранг - дн. ст. лейт.) и възпитател (мичман I ранг), 4 старшински (по сегашните звания) длъжности, 8 моряка и 48 ученика (по 16 във всеки випуск).
Първият щатен началник на Машинното училище е инж.-механик лейтенант Тодор Соларов (1900 - 1906 г.). Той е тринадесетият началник на Морско училище от основаването му. От 1895 г. е бил преподавател в школата.
През 1904 г. настъпва следващият много важен период в развитието на Машинното училище. Благодарение активната дейност на началника на училището лейтенант Тодор Соларов и с помощта на майката на един от възпитаниците на училището - г-жа Пенка Генова от Велико Търново, в края на 1904 г. Народното събрание приема Закон от 3 декември 1904 г., с един единствен член, с който се признават права на средно-техническо училище на Машинното училище при Флота. Законът е утвърден с Указ № 90 от 30 декември 1904 г. на Н.Ц.В. княз Фердинанд. С това се създава първото средно техническо училище в България.
От тук нататък обучението в Машинното училище стъпва на здрава основа. …
Статията на о.з. кап. I ранг доцент доктор Иван ЙОТОВ, доктор хонорис кауза на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, випуск 1951 -1957 г. (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
УЧИЛИЩЕ НА НВМУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“
Настоящата публикация е по повод на 70-та годишнина от получаване статут на висше училище през 1956 г., от НВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
В нея накратко се разглеждат основните етапи в развитието на Морско училище като учебно заведение.
Създаването на Морско училище е обявено с Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на Военния министър на Княжество България. Обявен е документ, наречен Положение за Морско училище, в което са разгледани условията за кандидатстване на младежи от 14 до 18 годишна възраст с цел „да ги подготви за машинисти и други родъ майстерства“. Обявен е срок на обучение 6 години, от които 3 години теория и 3 години практика. Обявени са и другите условия на обучение, служба и живот на учениците в Морско училище.
Основната задача на Морско училище е била подготовката на изпълнителски морски технически състав. Първото съществено изменение в целите и организацията на обучението на училището са настъпили през 1892 г. когато със Заповед № 498 се обявява по Военното ведомство „Положение и програма за Унтерофицерската морска школа при Флотилията и Морската част“.
С „Положението“ за Морската унтерофицерска школа се акцентира вниманието към подготовката не на изпълнителски кадри, както е бил, а на лица от унтерофицерския състав за длъжности: боцмани, кърмчии (рулеви), артилеристи, миньори и машинисти.
Следващите съществени изменения в организацията и целите на обучение са направени през 1900 г.
Тогава Морската унтерофицерска школа се разделя на две училища: Машинно училище при Флота във Варна за подготовката на машинисти и Минно училище в Русе за подготовката на огняри, рулеви и артилеристи.
С обявеното със заповед № 82 от 6 март 1900 г. по Военното ведомство „Положение за попълване на Флота с войници-техници“ се уреждат въпросите по функциониране на двете училища.
Приеманите за механици доброволци-ученици в Машинното училище се обучават 5 години - 3 години теория и 2 години практика. Те трябва да имат най-малко завършен III гимназиален клас и да са на възраст от 16 до 21 години. Определено е, че всяка година се приемат 16 ученика.
Подготвяните в Минното училище ученици се обучават 4 години и изискването за тях е да са завършили най-малко I гимназиален клас.
Вижда се, че в Минното училище се подготвят преди всичко изпълнителски кадри, към които изискванията са по-ниски в сравнение с Машинното училище. Минното училище съществува до 1909 г.
За първи път за Машинното училище се въвежда Правилник, утвърден от военния министър „Правилник за реда за приемане на доброволци-ученици в Машинното училище при Флота и програмата за обучението им“.
Въвежда се едномесечен срок за провеждане на начална военна подготовка.
В Правилника са определени организацията и съдържанието на обучението на учениците. В Правилника за първи път се регламентира документа и неговото съдържание, който получават успешно завършилите 5 годишния срок на обучение в училището - Свидетелство по точно определен образец. До тогава издаваните свидетелства от Унтерофицерската школа са написани на бял лист на ръка. Разбира се, те имат необходимите подписи, печати и гербови марки.
Машинното училище за първи път през 1900 г., фигурира в щата на Флота, като самостоятелна щатна единица (рота), с началник на училището (лейтенант - дн. кап. лейт), помощник (мичман I ранг - дн. ст. лейт.) и възпитател (мичман I ранг), 4 старшински (по сегашните звания) длъжности, 8 моряка и 48 ученика (по 16 във всеки випуск).
Първият щатен началник на Машинното училище е инж.-механик лейтенант Тодор Соларов (1900 - 1906 г.). Той е тринадесетият началник на Морско училище от основаването му. От 1895 г. е бил преподавател в школата.
През 1904 г. настъпва следващият много важен период в развитието на Машинното училище. Благодарение активната дейност на началника на училището лейтенант Тодор Соларов и с помощта на майката на един от възпитаниците на училището - г-жа Пенка Генова от Велико Търново, в края на 1904 г. Народното събрание приема Закон от 3 декември 1904 г., с един единствен член, с който се признават права на средно-техническо училище на Машинното училище при Флота. Законът е утвърден с Указ № 90 от 30 декември 1904 г. на Н.Ц.В. княз Фердинанд. С това се създава първото средно техническо училище в България.
От тук нататък обучението в Машинното училище стъпва на здрава основа. …
Статията на о.з. кап. I ранг доцент доктор Иван ЙОТОВ, доктор хонорис кауза на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, випуск 1951 -1957 г. (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Първата страница на Циркуляр № 7 от 9 януари 1881 г. на военния министър на Княжество България.
Тази снимка е направена във Варна, в студиото „Братя Хаджолян“, на 18 май 1906 г. Източник: http://digitallibrary.libvar.bg/ На нея виждаме възпитаник на Машинното (Морското) училище и майка му. На гърба на снимката имаме информация само за това кога е направена снимката, но не и за това кои са фотографираните майка и син. Ние все още не знаем как е изглеждала г-жа Пенка Генова от Велико Търново - майка на възпитаник на училището, лобирала (казано на съвременен език) за това в края на 1904 г. Народното събрание да приеме Закон от 3 декември 1904 г., с един единствен член, с който се признават права на средно-техническо училище на Машинното училище при Флота. Но по това как изглежда дамата на снимката и с какво самочувствие позира пред обектива, нищо чудно да е била точно тя!
Ученик от Морското училище със свои близки. 14 януари 1930 г. Снимката е качена във фейсбук от о.з. капитан ІІІ ранг Мирослав Трифонов. Благодарности, маестро!