НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВЕЛИКИТЕ ФИЛМИ
Кино, (пуканки), вино ...
Моряшка лакърдия
Есето за филмите си го оставих за накрая. И за отмора с пуканки и вино. Последно е за отпускарския месец август, пък и някой беше казал, че „от всички изкуства най - важно е киното”. В негова чест, ще започна със съветската комедия „Диамантената ръка” от 1968 г. в знак на огромно уважение и възхищение към съветските комедии от онова време! Те наистина бяха „най” тогава, защото съветските хора бяха не само най „читающими”, но и най „смотрящими в мире”. Комедиите на Гайдай, Рязанов и Данелия и до днес са безсмъртна филмова класика и такива ще си и останат.
От друга страна, „Диамантената ръка” е филм за марфаджии и за нас моряците бе въпрос на професионална чест да му се възхитим. Та баш марфаджиите Миронов и Папанин от филма, бяха абсолютни фаворити за зрителската любов по наше време. Двамата олицетворяваха артистичните и свободомислещи, макар и малко откачени, хора, докато представителката на бюрократичната власт домоуправителка Плющ, бе скучна и досадна. Как са го пробутали това тогава кинаджиите, акъла ми не го побира. Да не говорим за прекрасната съблазнителка Светлана Светличная, която се превърна в секс символ на цялото ни поколение.
Велик филм, откъдето и да го погледнеш!
Посягам към втория филм в моята класация и се сещам какво се случи след моите десет „велики песни”. Много моряци ми се обадиха с укор как съм могъл да пропусна точно „тяхната” песен, но както пише по корабните канижели „вие бяхте предупреден!”
Пропускам моряшкия хит „Полосатъй рейс” и ти представям, Читателю, една „Африканска кралица”. Не мога да му се нарадвам на този чисто моряшки филм. Само чуйте имената на създателите: Джон Хюстън, Катрин Хепбърн и Хъмфри Богарт в ролята на моряка! Той не спира да си сръбва джин през целия филм, а действията на твърдоглавата английска мисионерка, са актуален урок за дипломация по време на война.
В следващия филм имената са само две: Шарл Ванел и Ив Монтан, но напрежението, което изпитах през 1955-та, докато гледах филма, остана недостигнато от друг филм в следващите години. За щастие, точно тогава Монтан бе член на френската комунистическа партия и така успяхме да видим забележителния филм „Възнаграждение за страха”.
„Прозорец към двора” е от същото време, но тук ще направя една уговорка. Ако не бяха вашите обаждания, щях да включа всички филми на Хичкок, Фелини и Тарантино в моята класация, но няма да е честно, пък и нямам толкова време и място ....
Днес „Прозорецът” ще бъде окачествен като трилър и наистина тръпката те държи в напрежение през целия филм, но така е с всички филми на Хичкок. Прибавете тук Джеймс Стюарт и Грейс Кели в главните роли, и ще получите истински киношедьовър.
„Ла страда” е велик филм на Федерико Фелини. С помощта на Антъни Куин и Джулиета Мазина, той се превърна в световна класика, а за мен подейства като свеж полъх след мрачния и доста скучен, пак за мен, период на следвоенния италиански неореализъм.
Незабравими, все за мен, са външният вид и
Кино, (пуканки), вино ...
Моряшка лакърдия
Есето за филмите си го оставих за накрая. И за отмора с пуканки и вино. Последно е за отпускарския месец август, пък и някой беше казал, че „от всички изкуства най - важно е киното”. В негова чест, ще започна със съветската комедия „Диамантената ръка” от 1968 г. в знак на огромно уважение и възхищение към съветските комедии от онова време! Те наистина бяха „най” тогава, защото съветските хора бяха не само най „читающими”, но и най „смотрящими в мире”. Комедиите на Гайдай, Рязанов и Данелия и до днес са безсмъртна филмова класика и такива ще си и останат.
От друга страна, „Диамантената ръка” е филм за марфаджии и за нас моряците бе въпрос на професионална чест да му се възхитим. Та баш марфаджиите Миронов и Папанин от филма, бяха абсолютни фаворити за зрителската любов по наше време. Двамата олицетворяваха артистичните и свободомислещи, макар и малко откачени, хора, докато представителката на бюрократичната власт домоуправителка Плющ, бе скучна и досадна. Как са го пробутали това тогава кинаджиите, акъла ми не го побира. Да не говорим за прекрасната съблазнителка Светлана Светличная, която се превърна в секс символ на цялото ни поколение.
Велик филм, откъдето и да го погледнеш!
Посягам към втория филм в моята класация и се сещам какво се случи след моите десет „велики песни”. Много моряци ми се обадиха с укор как съм могъл да пропусна точно „тяхната” песен, но както пише по корабните канижели „вие бяхте предупреден!”
Пропускам моряшкия хит „Полосатъй рейс” и ти представям, Читателю, една „Африканска кралица”. Не мога да му се нарадвам на този чисто моряшки филм. Само чуйте имената на създателите: Джон Хюстън, Катрин Хепбърн и Хъмфри Богарт в ролята на моряка! Той не спира да си сръбва джин през целия филм, а действията на твърдоглавата английска мисионерка, са актуален урок за дипломация по време на война.
В следващия филм имената са само две: Шарл Ванел и Ив Монтан, но напрежението, което изпитах през 1955-та, докато гледах филма, остана недостигнато от друг филм в следващите години. За щастие, точно тогава Монтан бе член на френската комунистическа партия и така успяхме да видим забележителния филм „Възнаграждение за страха”.
„Прозорец към двора” е от същото време, но тук ще направя една уговорка. Ако не бяха вашите обаждания, щях да включа всички филми на Хичкок, Фелини и Тарантино в моята класация, но няма да е честно, пък и нямам толкова време и място ....
Днес „Прозорецът” ще бъде окачествен като трилър и наистина тръпката те държи в напрежение през целия филм, но така е с всички филми на Хичкок. Прибавете тук Джеймс Стюарт и Грейс Кели в главните роли, и ще получите истински киношедьовър.
„Ла страда” е велик филм на Федерико Фелини. С помощта на Антъни Куин и Джулиета Мазина, той се превърна в световна класика, а за мен подейства като свеж полъх след мрачния и доста скучен, пак за мен, период на следвоенния италиански неореализъм.
Незабравими, все за мен, са външният вид и
„Балът на пожарникарите“.
„Диамантената ръка“.
„Лачените обувки ...“
„Възнаграждение за страха“.
„Африканската кралица“.
походката на Мазина, които просто крещяха, че не ние, а светът около нас е ненормален.
„12 разгневени мъже” е нещо незабравимо. Пък и какво можеш да очакваш от Сидни Лъмет и Хенри фонда! И днес с удоволствие си пускам този филм.
След гореспоменатия неореализъм и „новата вълна”, категорично неподходящи за моряшки вкус, се появи един полски филм, който направо ми резна кратуната чак до раменете. В самото начало на 60-те „Пепел и диамант” просто ме ошашави и наистина не знаех къде се намирам тогава. След всички героични партизански и военни филми, Анджей Вайда ми разказа същите истории, но по начин, който направо взриви съзнанието и вярата ми ... Аз Вайда няма как да го помня, но никога няма да забравя Збигнев Цибулски в онази финална сцена на филма, когато той ранен пълзи в сметището и в момента на смъртта му се чува звук от преминаващ влак.
По същото време е бил създаден и друг един велик филм, но по независещи от мен причини, щях го видя чак след тридесет години. Филмът е озаглавен „Някои го предпочитат горещо” и е откачен толкова, колкото и името му. Били Уайлдър, Джак Лемън и Тони Къртис са наистина фантастични в този филм, но над всички поставям обичайно пренебрегваната Мерилин Монро. Тя просто ни е дар от Бога, а филмът е най - хубавата комедия, която съм гледал през живота си.
А какво да кажа за финалната фраза „Никой не е съвършен”, която произнася годеникът на Лемън, когато той му признава, че не е жена, а мъж.
„Блоу ъп” или „Фотоувеличение” ще включа във „великия” списък по чисто патриотични причини. Продуцент на този доказан филмов шедьовър е нашият сънародник Пиер Рув, когото ние познаваме под името Петър Увалиев! Режисьор на филма е Микеланджело Антониони, а в ролите са Ванеса Редгрейв, Сара Майлс и Джейн Бъркин.
Този филм е истински култ за киноманите, но за мен великата сцена е когато на екрана свирят „на живо” самите „Ярдбърдс” с Джими Пейдж и Джеф Бек в състава си.
Ще си позволя да включа в моя велик списък един абсолютно неизвестен филм и то не само по патриотични причини. Иде реч за „Балът на пожарникарите” - чешки филм от 1967-ма. Режисьор на този рядък филм е самият Милош Форман, никому неизвестен тогава. Години по-късно, когато беше на върха на славата в Холивуд, той повика своя приятел Рангел Вълчанов в Меката на киното, но нашият отказа. Шоп, какво да го правиш. А филмът е зловеща черна комедия за живота в социалистическия рай. В него не участва нито един професионален артист, но е полезно да се види какво е мислил за корупцията и тоталитаризма един от най - великите режисьори в историята на световното кино.
Гореспоменатият шоп пък ще спомена без никакво колебание, с най-хубавия български филм, който съм гледал - „Лачените обувки на незнайния воин”. Тук също няма професионални актьори ... Професионалистите са Рангел Вълчанов и Кирил Дончев. Какъв филм и каква песен, Господи!
Ще спра тук, Читателю, съзнавайки че пропуснах стотици велики филми. Списъкът е дълъг и ще спомена само някои от тях: „Златната треска” на Чаплин, „Андалузкото куче” на Бунюел и Дали, „Носферату” на Морнау, „Метрополис” на Ланг, „Великата илюзия” на Реноар, „Гражданинът Кейн” на Уелс, „Броненосецът “Потьомкин” на Айзенщайн, „Седемте самураи” на Куросава, „И Бог създаде жената” на Вадим, „Хирошима, моя любов” на Рене, „Звездни войни” на Лукас, или нещо на Фасбиндер, Кубрик, Копола, Спилбърг ... но както се казваше в оня велик филм: НОБОДИ ИС ПЪРФЕКТ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
„12 разгневени мъже” е нещо незабравимо. Пък и какво можеш да очакваш от Сидни Лъмет и Хенри фонда! И днес с удоволствие си пускам този филм.
След гореспоменатия неореализъм и „новата вълна”, категорично неподходящи за моряшки вкус, се появи един полски филм, който направо ми резна кратуната чак до раменете. В самото начало на 60-те „Пепел и диамант” просто ме ошашави и наистина не знаех къде се намирам тогава. След всички героични партизански и военни филми, Анджей Вайда ми разказа същите истории, но по начин, който направо взриви съзнанието и вярата ми ... Аз Вайда няма как да го помня, но никога няма да забравя Збигнев Цибулски в онази финална сцена на филма, когато той ранен пълзи в сметището и в момента на смъртта му се чува звук от преминаващ влак.
По същото време е бил създаден и друг един велик филм, но по независещи от мен причини, щях го видя чак след тридесет години. Филмът е озаглавен „Някои го предпочитат горещо” и е откачен толкова, колкото и името му. Били Уайлдър, Джак Лемън и Тони Къртис са наистина фантастични в този филм, но над всички поставям обичайно пренебрегваната Мерилин Монро. Тя просто ни е дар от Бога, а филмът е най - хубавата комедия, която съм гледал през живота си.
А какво да кажа за финалната фраза „Никой не е съвършен”, която произнася годеникът на Лемън, когато той му признава, че не е жена, а мъж.
„Блоу ъп” или „Фотоувеличение” ще включа във „великия” списък по чисто патриотични причини. Продуцент на този доказан филмов шедьовър е нашият сънародник Пиер Рув, когото ние познаваме под името Петър Увалиев! Режисьор на филма е Микеланджело Антониони, а в ролите са Ванеса Редгрейв, Сара Майлс и Джейн Бъркин.
Този филм е истински култ за киноманите, но за мен великата сцена е когато на екрана свирят „на живо” самите „Ярдбърдс” с Джими Пейдж и Джеф Бек в състава си.
Ще си позволя да включа в моя велик списък един абсолютно неизвестен филм и то не само по патриотични причини. Иде реч за „Балът на пожарникарите” - чешки филм от 1967-ма. Режисьор на този рядък филм е самият Милош Форман, никому неизвестен тогава. Години по-късно, когато беше на върха на славата в Холивуд, той повика своя приятел Рангел Вълчанов в Меката на киното, но нашият отказа. Шоп, какво да го правиш. А филмът е зловеща черна комедия за живота в социалистическия рай. В него не участва нито един професионален артист, но е полезно да се види какво е мислил за корупцията и тоталитаризма един от най - великите режисьори в историята на световното кино.
Гореспоменатият шоп пък ще спомена без никакво колебание, с най-хубавия български филм, който съм гледал - „Лачените обувки на незнайния воин”. Тук също няма професионални актьори ... Професионалистите са Рангел Вълчанов и Кирил Дончев. Какъв филм и каква песен, Господи!
Ще спра тук, Читателю, съзнавайки че пропуснах стотици велики филми. Списъкът е дълъг и ще спомена само някои от тях: „Златната треска” на Чаплин, „Андалузкото куче” на Бунюел и Дали, „Носферату” на Морнау, „Метрополис” на Ланг, „Великата илюзия” на Реноар, „Гражданинът Кейн” на Уелс, „Броненосецът “Потьомкин” на Айзенщайн, „Седемте самураи” на Куросава, „И Бог създаде жената” на Вадим, „Хирошима, моя любов” на Рене, „Звездни войни” на Лукас, или нещо на Фасбиндер, Кубрик, Копола, Спилбърг ... но както се казваше в оня велик филм: НОБОДИ ИС ПЪРФЕКТ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк