НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВЕЛИКИТЕ ПЕСНИ
Набързо реших, че отпускарският месец август е много подходящ за не ангажиращо лятно четиво на тема любими песни и само час по-късно, вече съжалявах. Хем съм си патил от предишни изсилвания на тема „моят плейлист”, когато отчаяно съм стоял пред хилядите мои любими песни, в напразен опит да ги вместя в някакъв условен топ тен, туенти и т.н. формат. И ето ме сега пред клавиатурата да „оглеждам” все същите хиляди песни и да се чудя как да ги подредя: хронологично (най-лесно), по печалби и награди (също безпроблемно), или по качество. Това последното си е направо невъзможно, макар и относително справедливо. Не съм нито музикален специалист, нито такъв детектив, че да разследвам музикалния вкус на хората, затова ще ти разкажа, Читателю, за влиянието, което песните ни оказваха едно време и начина, по който го правеха.
Първата песен, за която ще разкажа се казва „Тико-тико” и тя наистина пленяваше сърцата на хората още по времето, когато бях съвсем малко момче. Написана е през 1917-та, (нема майтап) от бразилеца Зекиня де Абреу, а впоследствие е изпълнявана от най-великите световни музиканти в популярната музика, джаза и рока. Светът беше наистина луд по „Тики тико но фуба”,
Набързо реших, че отпускарският месец август е много подходящ за не ангажиращо лятно четиво на тема любими песни и само час по-късно, вече съжалявах. Хем съм си патил от предишни изсилвания на тема „моят плейлист”, когато отчаяно съм стоял пред хилядите мои любими песни, в напразен опит да ги вместя в някакъв условен топ тен, туенти и т.н. формат. И ето ме сега пред клавиатурата да „оглеждам” все същите хиляди песни и да се чудя как да ги подредя: хронологично (най-лесно), по печалби и награди (също безпроблемно), или по качество. Това последното си е направо невъзможно, макар и относително справедливо. Не съм нито музикален специалист, нито такъв детектив, че да разследвам музикалния вкус на хората, затова ще ти разкажа, Читателю, за влиянието, което песните ни оказваха едно време и начина, по който го правеха.
Първата песен, за която ще разкажа се казва „Тико-тико” и тя наистина пленяваше сърцата на хората още по времето, когато бях съвсем малко момче. Написана е през 1917-та, (нема майтап) от бразилеца Зекиня де Абреу, а впоследствие е изпълнявана от най-великите световни музиканти в популярната музика, джаза и рока. Светът беше наистина луд по „Тики тико но фуба”,
Кармен Миранда и „Жълтогърдото врабче“.
„Енимълс“ - „Къщата на изгряващото слънце“.
„Игълс“ и „Хотел „Калифорния“.
„Бай мир бисту шейн“ или „В конски вагон“.
Рей Чарлз - „Хващай пътя, Джак, и никога не се връщай!“
както е заглавието на португалски. Тико тико е малко жълтогръдо бразилско врабче, а в песента то е в царевично брашно ... Големият международен фестивал на духовите оркестри, посветен на моя комшия Дико Илиев, днес носи името „От бай Дико до Тико тико”, а всички помнят оня куплет на великия Тодор Колев: „О тико тико так, о тико тико так, така подскачахме си ний от крак на крак / о тико тико так, о тико тико так, ела със нас и ти танцувай тико пак.” В Бразилия най популярният изпълнител на тико тико е Кармен Миранда.
Следващият мой избор е „Мъртвите листа” на Ив Монтан. Музиката е на Жозеф Козма, а стиховете на Жак Превер! Песента е създадена в годината на моето раждане и аз растях, слушайки я в изпълнение на кой ли не. Козма и Превер са велики творци, но „Мъртвите листа” е песен на Ив Монтан! Това наистина е велика песен ...
Същото се отнася и за „Хит дъ роуд, Джак”, написана от Пърси Мейфилд, но за света това е песен на Рей Чарлз! Писал съм за нея преди много години: Как през 70-те години на миналия век български моряк в Япония пита за плочата с песента така: „Моно моно, ама да е стерео!” „Моното” идваше от „но мо”, което ядосаната жена крещеше многократно на Рей, в смисъл да се маха и да не се връща „никога”. Каквото и да напиша за Рей, ще е малко!
„Можеш да не сваляш шапката” е песен на великия Ренди Нюман, но в паметта на хората тя е на Джо Кокър. С тези думи са посрещали мъжете в стриптийз клубовете. Така запомнихме и ние песента. Чухме я във филма „9 седмици и половина”, където Ким Бейсингър изпълни убийствен сриптийз, под звуците на песента на Джо Кокър. Моряци, сър!
„Пътят към ада” на Крис Риа не бе просто хит. Тя бе убиец! Рядко се правят такива песни. Албумът носеше същото заглавие и целият екипаж на стария „Ловеч” (има ли нов?) си го купи, а песента звучеше по всички кабини, канижели и салети, цели два месеца ...
„Хотел Калифорния” не бе просто песен от едноименен албум. Тя бе епоха, велик успех и световна мистерия. На стария „Вихрен” не звучеше друга песен, а легендите за какво, кого и защо се пее в песента, се разказваха от всички моряци. Всички научихме кои са Алистър Кроули и Чарлз Менсън - все файда е, а успехът на тавата бе грандиозен. Да пиша ли, че отново всички се сдобихме с нея ...
Много хора и до днес мислят, че „Очи чорные” е народно творчество, или както е прието да се казва „старинен руски романс с неизвестен автор”. Песента обаче си има и поет, и композитор! Историята започва с украинския поет Евгений Гребьонка, който през 1843-та, задно с приятеля си Тарас Шевченко (!) отива на гости на техен познат щабскапитан. Там той среща внучката на домакина - черноока красавица, влюбва се от пръв поглед, същата нощ пише стихотворението „Очи чорные”, обяснява се в любов на момичето и двамата се женят. Пет години по-късно поетът умира, а след 35 години Сергей Гардел, по неговото стихотворение пише музика, използвайки за основа валс на Флориан Херман. Първи изпълнител е Фьодор Шаляпин, а аз ще добавя и слушаните от мен изпълнения на Луис Армстронг, Джанго Рейнхард, Лес Пол, Мирей Матийо, Лолита Торес, Хулио Иглесиас, Висоцки ... Да продължавам ли?
„Един ден в рая” на Фил Колинс беше друга песен, която счупи всички рекорди по продажби и завладя нашия кораб за няколко месеца. Освен това социалните песни не бяха любим жанр за Фил, а песента разказваше за съдбата на бездомните хора. Ние моряците разбрахме това по трогателния клип към песента ...
„Къщата на изгряващото слънце” е наистина народна песен, но до широкия свят тя стигна благодарение на английската група „Енимълс”. Китарата на Хилтън Валънтайн, йониката на Алън Прайс и гласът на Ерик Бърдън и до днес са шедьоври в световната рок музика. Слушал съм песента в изпълнение на Боб Дилън, но е пълна скръб, затова именно Дилън бе сред първите, които приветстваха възторжено версията на нюкасълските „животни”!
„Бай мир бисту шейн”, което на идиш означава „За мен ти си прекрасна” е еврейска песен, която се появява в Ню Йорк още през 1932 г. Автори са роденият в Украйна композитор Шалом Секунда и поетът Джейкъб Джекобс, който всъщност е роденият в Унгария евреин Яков Якубович. За пръв път чух песента още като дете в изпълнение на триото „Ендрюс систърс”. Те също я пееха на идиш, но се оказа, че са си чисти американки. Там изпълнители на песента стават Бени Гудман, Джуди Гарланд, Лайза Минели, Ела Фицжералд, което я превръща в световен хит. Преди Втората световна война песента, вече на немски, придобива огромна популярност и в Германия! В СССР еврейската песен е със заглавие „В Кейптаунском порту” и чисто моряшко съдържание. Тя става популярна благодарение на Леонид Утьосов, а аз съм я слушал и от най-великите изпълнители на руски шансон и съветска естрада. Моряшкият вариант много допринесе за световната слава на еврейската песен, защото хората винаги са се възхищавали на „гордите покорители на моретата”, а и малко са им завиждали за романтичните приключения. Дори и днес тази песен е вдъхновение за милиарди хора от сушата ...
У нас песента също бе много популярна. Всяко дете знаеше:
Във конски вагон, подобен на салон,
Пътувах аз от София за Лом.
И разбираше, че иде реч за комунистическите концлагери.
Ще завърша моя плейлист с тази велика песен в знак на уважение към великите музикални класации във формат „топ тен” и със сърдечен поздрав към всички моряци!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Следващият мой избор е „Мъртвите листа” на Ив Монтан. Музиката е на Жозеф Козма, а стиховете на Жак Превер! Песента е създадена в годината на моето раждане и аз растях, слушайки я в изпълнение на кой ли не. Козма и Превер са велики творци, но „Мъртвите листа” е песен на Ив Монтан! Това наистина е велика песен ...
Същото се отнася и за „Хит дъ роуд, Джак”, написана от Пърси Мейфилд, но за света това е песен на Рей Чарлз! Писал съм за нея преди много години: Как през 70-те години на миналия век български моряк в Япония пита за плочата с песента така: „Моно моно, ама да е стерео!” „Моното” идваше от „но мо”, което ядосаната жена крещеше многократно на Рей, в смисъл да се маха и да не се връща „никога”. Каквото и да напиша за Рей, ще е малко!
„Можеш да не сваляш шапката” е песен на великия Ренди Нюман, но в паметта на хората тя е на Джо Кокър. С тези думи са посрещали мъжете в стриптийз клубовете. Така запомнихме и ние песента. Чухме я във филма „9 седмици и половина”, където Ким Бейсингър изпълни убийствен сриптийз, под звуците на песента на Джо Кокър. Моряци, сър!
„Пътят към ада” на Крис Риа не бе просто хит. Тя бе убиец! Рядко се правят такива песни. Албумът носеше същото заглавие и целият екипаж на стария „Ловеч” (има ли нов?) си го купи, а песента звучеше по всички кабини, канижели и салети, цели два месеца ...
„Хотел Калифорния” не бе просто песен от едноименен албум. Тя бе епоха, велик успех и световна мистерия. На стария „Вихрен” не звучеше друга песен, а легендите за какво, кого и защо се пее в песента, се разказваха от всички моряци. Всички научихме кои са Алистър Кроули и Чарлз Менсън - все файда е, а успехът на тавата бе грандиозен. Да пиша ли, че отново всички се сдобихме с нея ...
Много хора и до днес мислят, че „Очи чорные” е народно творчество, или както е прието да се казва „старинен руски романс с неизвестен автор”. Песента обаче си има и поет, и композитор! Историята започва с украинския поет Евгений Гребьонка, който през 1843-та, задно с приятеля си Тарас Шевченко (!) отива на гости на техен познат щабскапитан. Там той среща внучката на домакина - черноока красавица, влюбва се от пръв поглед, същата нощ пише стихотворението „Очи чорные”, обяснява се в любов на момичето и двамата се женят. Пет години по-късно поетът умира, а след 35 години Сергей Гардел, по неговото стихотворение пише музика, използвайки за основа валс на Флориан Херман. Първи изпълнител е Фьодор Шаляпин, а аз ще добавя и слушаните от мен изпълнения на Луис Армстронг, Джанго Рейнхард, Лес Пол, Мирей Матийо, Лолита Торес, Хулио Иглесиас, Висоцки ... Да продължавам ли?
„Един ден в рая” на Фил Колинс беше друга песен, която счупи всички рекорди по продажби и завладя нашия кораб за няколко месеца. Освен това социалните песни не бяха любим жанр за Фил, а песента разказваше за съдбата на бездомните хора. Ние моряците разбрахме това по трогателния клип към песента ...
„Къщата на изгряващото слънце” е наистина народна песен, но до широкия свят тя стигна благодарение на английската група „Енимълс”. Китарата на Хилтън Валънтайн, йониката на Алън Прайс и гласът на Ерик Бърдън и до днес са шедьоври в световната рок музика. Слушал съм песента в изпълнение на Боб Дилън, но е пълна скръб, затова именно Дилън бе сред първите, които приветстваха възторжено версията на нюкасълските „животни”!
„Бай мир бисту шейн”, което на идиш означава „За мен ти си прекрасна” е еврейска песен, която се появява в Ню Йорк още през 1932 г. Автори са роденият в Украйна композитор Шалом Секунда и поетът Джейкъб Джекобс, който всъщност е роденият в Унгария евреин Яков Якубович. За пръв път чух песента още като дете в изпълнение на триото „Ендрюс систърс”. Те също я пееха на идиш, но се оказа, че са си чисти американки. Там изпълнители на песента стават Бени Гудман, Джуди Гарланд, Лайза Минели, Ела Фицжералд, което я превръща в световен хит. Преди Втората световна война песента, вече на немски, придобива огромна популярност и в Германия! В СССР еврейската песен е със заглавие „В Кейптаунском порту” и чисто моряшко съдържание. Тя става популярна благодарение на Леонид Утьосов, а аз съм я слушал и от най-великите изпълнители на руски шансон и съветска естрада. Моряшкият вариант много допринесе за световната слава на еврейската песен, защото хората винаги са се възхищавали на „гордите покорители на моретата”, а и малко са им завиждали за романтичните приключения. Дори и днес тази песен е вдъхновение за милиарди хора от сушата ...
У нас песента също бе много популярна. Всяко дете знаеше:
Във конски вагон, подобен на салон,
Пътувах аз от София за Лом.
И разбираше, че иде реч за комунистическите концлагери.
Ще завърша моя плейлист с тази велика песен в знак на уважение към великите музикални класации във формат „топ тен” и със сърдечен поздрав към всички моряци!
Сл. ПЕШКОВ - моряк