Петър Колев:
ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ ПОД ВОДА: КАКВО ОЩЕ
МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?
Безспорни са постиженията на подводната археология в България за изминалия 50-годишен период. Те са съизмерими със световния опит в тази област и са част от него. Основно това се дължи на изключително богатото на културни ценности от всички епохи българско крайбрежие с прилежащите му акватории. Искам да споделя своето виждане във връзка с опазване на културните ценности под вода и подводната археология.
Ще започна с нуждата от координация между регионалните инспекторати, Центърът за подводна археология, и хората, които имат досег с морето. Какво пречи да се опитаме да направим тези хора съпричастни към проблема за опазване на културното ни наследство под вода?
В началото на всяка година се издават разрешителни за работа с мрежни уреди, улов на рапани и комбинирани такива. Не е ли тук мястото, където на хората, които могат да открият или изкарат с мрежите си керамичен съд, част от дървен кораб или друга реликва (случвало се е на много места по крайбрежието), да бъде разяснено какво да правят? А това може да стане с едно приложение към разрешителното.
Те трябва да знаят, че и съгласно новия Закон за културното наследство са длъжни да съобщят за това в най-близкия музей и, че
ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ ПОД ВОДА: КАКВО ОЩЕ
МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?
Безспорни са постиженията на подводната археология в България за изминалия 50-годишен период. Те са съизмерими със световния опит в тази област и са част от него. Основно това се дължи на изключително богатото на културни ценности от всички епохи българско крайбрежие с прилежащите му акватории. Искам да споделя своето виждане във връзка с опазване на културните ценности под вода и подводната археология.
Ще започна с нуждата от координация между регионалните инспекторати, Центърът за подводна археология, и хората, които имат досег с морето. Какво пречи да се опитаме да направим тези хора съпричастни към проблема за опазване на културното ни наследство под вода?
В началото на всяка година се издават разрешителни за работа с мрежни уреди, улов на рапани и комбинирани такива. Не е ли тук мястото, където на хората, които могат да открият или изкарат с мрежите си керамичен съд, част от дървен кораб или друга реликва (случвало се е на много места по крайбрежието), да бъде разяснено какво да правят? А това може да стане с едно приложение към разрешителното.
Те трябва да знаят, че и съгласно новия Закон за културното наследство са длъжни да съобщят за това в най-близкия музей и, че
Петър Колев
ще бъдат възнаградени за това. И нещо много важно пропуснато в новия закон. Изключително важно е по възможност да се определят координатите по GPS или да обозначат мястото на откритието.
На обществени начала, като сътрудник на Военноисторическия музей (ВММ), контактувах официално от името на музея с хората, свързани с морето. Започна се с информация за попаднала в мрежите вкаменела пушка с кремъчно запалване, после греда с бронзови пирони и други находки. Резултатът бе: локализирани няколко корабни останки от ветроходна епоха и котвени стоянки от античността. Организирани бяха експедиции от ВММ - Варна, за проучване и изваждане на находките от района на нос Шабла. Други находки от района са в музея в Шабла и Окръжен исторически музей - Варна. Един ден, когато обществото ни узрее достатъчно и получи потребност да реши въпроса с Национален морски музей, само находките от район Шабла ще изпълнят голяма част от експозицията му.
Ще си позволя да говоря и за бъдещето на историята ни. Как един историк ще прави своите изводи за културното ни наследство под вода, когато част от находките са преместени на нови места. При драгажни работи за строителството и удълбочаване на акваторията, на много места съм наблюдавал изземване на културен пласт, товарен на шалани и изхвърлян в морето.
Докато има преки участници и документация за извършеното хидротехническо строителство в страната, небходимо е бързо да бъде събрана цялата информация и нанесена в регистъра на подводните културни ценности. В противен случай един ден при вторично изваждане ще бъдат направени грешни изводи за историята ни.
ПЕТЪР КОЛЕВ МИТЕВ
На обществени начала, като сътрудник на Военноисторическия музей (ВММ), контактувах официално от името на музея с хората, свързани с морето. Започна се с информация за попаднала в мрежите вкаменела пушка с кремъчно запалване, после греда с бронзови пирони и други находки. Резултатът бе: локализирани няколко корабни останки от ветроходна епоха и котвени стоянки от античността. Организирани бяха експедиции от ВММ - Варна, за проучване и изваждане на находките от района на нос Шабла. Други находки от района са в музея в Шабла и Окръжен исторически музей - Варна. Един ден, когато обществото ни узрее достатъчно и получи потребност да реши въпроса с Национален морски музей, само находките от район Шабла ще изпълнят голяма част от експозицията му.
Ще си позволя да говоря и за бъдещето на историята ни. Как един историк ще прави своите изводи за културното ни наследство под вода, когато част от находките са преместени на нови места. При драгажни работи за строителството и удълбочаване на акваторията, на много места съм наблюдавал изземване на културен пласт, товарен на шалани и изхвърлян в морето.
Докато има преки участници и документация за извършеното хидротехническо строителство в страната, небходимо е бързо да бъде събрана цялата информация и нанесена в регистъра на подводните културни ценности. В противен случай един ден при вторично изваждане ще бъдат направени грешни изводи за историята ни.
ПЕТЪР КОЛЕВ МИТЕВ