:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
БЪЛГАРСКАТА СУПЕР-ЯХТА „PRE-ELECTION
PROMISES”

(Предизборни обещания) в Австралия!
Помни, моето момче, че само тези пари са истински твои, които вече си похарчил!

Един умен човек сподели с мен тази жестока истина преди много години и оттогава се придържам стриктно към нея. И други неща ми каза старият човек в тази връзка, но те не са много за пред хора ...
И колкото и да се мъчех през изминалото време да опровергая тази гениална мисъл, все на камък удрях. Какво ли не правих, какво ли не опитах? То не бяха концесии за въглища и електроенергия, за плажове и какво ли не още, спестявания в чужбина, то не бяха имоти по разните му там ривиери, острови и атоли - кел файда.
Направих, каквото можах, но „знаещите” около мене не направиха нищо повече! И нито радост от натрупаното ме обземаше, нито благодарност от приближените и още по-близките получавах. Нищо!
Само завист, съскане от злоба и броене на дните, докато хвърля топа, та да се юрнат като лешояди, некадърниците му с некадърници, върху изграденото от мене с труд и постоянство. Е, и малко далаверки, разбира се, но то пък кой ли е забогатял с честен труд? С лопата и кирка в ръце можеш само дискова херния да си докараш, но никога няма да се возиш на „Майбах”.
Та, реших аз в крайна сметка - и за огромно разочарование на лешоядите! - да си купя една голяма яхта и да се свърши цялата работа. Ама яхта много голяма и при това ветроходна, а не като тези три и четири палубни моторни бандури, дето си ги поръчват най-богатите, че да могат да повръщат от по-високо.
Речено - сторено. Нали си имам аз приятели и познати на всички континенти, та взех, че пуснах стотина електронни гълъба с нужната информация и след две седмици имах вече известни резултати.
Бях поставил само няколко условия: Да не е по-къса от 40 метра, да е едномачтова, много бърза и да няма никакви луксозни боклуци по нея. Само най-необходимото за един приличен живот (по моите критерии, разбира се!) на нея в продължение на години. Точка!
Цената нямаше значение - пари бол! Наредих веднага на моите счетоводители да съберат една част от
Суперяхтата „Предизборни обещания” на пълен ход, обвита от червеникава мъгла. Не могат да бъдат определени точно нейните технически характеристики, не се вижда кой стои на мостика, а  и дали въобще има екипаж на борда ... Забелязва се и лек крен на левия (за сега!) борд.
Това е новият клас яхти от серията „Следизборни реализации”, произведена в корабостроителницата Shmenti kapelli. Тук се вижда първата произведена яхта, която поради сериозни навигационни грешки, лети стремително към камъните. Сега липсва оптимистичното настроение и фриволност от първата снимка. Единственият оцелял се кани да съблече всеки момент неопрена, да се качи на таксито, което чака зад снимката и да замине веднага за ... където намери билет.
мангизите, дето бяха по разните му там Крокодилови и Октоподови острови и да ми докладват. Ама  имах  предвид само от онези манги, дето били уж за „бели” дни. Дрън-дрън, бели дни! Такива пари съществуват само в кухите глави на онези, които не са направили нищо в живота си и ги е страх да изпият една каса бира, за да не се охарчат.
Ако правиш като мене, всичките ти дни ще са бели и нито един черен няма да има, а само черни, пардон, афроамерикански другари - джазмени ще ти свирят и пеят на ушенце през вечер.
Един приятел ме посъветва да не показвам на бял свят онези парички от Анакондовите острови, щото данъчните щели да ме хванат. Аз, обаче, го попитах любезно, къде ще ме хванат тези другари, пък той, горкият, каза че щели да ме хванат на дивана, като си пия уискито с една от двете креолки - близначки. Или и с двете ... Отвърнах, че могат и на друго място да ме хванат, показах му с поглед точното място, и с това приключихме дискусията. Пък и да ме хванат, рекох си, чудо голямо, въпреки че за тези  9-10 милиона, дето съм отделил за яхтата, съм бачкал почти една година и то най-малко по 2-3 часа дневно.
По този повод един глупак писа преди време, че богатството не било безплатно. Страшно откритие, няма що! То, като погледнеш, само сиромах човек може да измисли подобна тъпотия. Ама той пък - от друга страна - е беден, щото е глупав. И поради тази причина трябва първо да се инвестира в акъл, а после във всичко останало. Да знаеш на кого и колко да дадеш и в кой точно момент - ето това е акъл, а не само да крещиш по митингите, че ти е малка пенсията! Ама, хайде стига вече с философстването, ами по същество.
Избрах си, значи, яхтата по принцип и по мой тертип и започнах вече дори мислено да си я оборудвам, ама както аз си знам - да си има всичко за едни дълги, много дълги и много бавни плавания и да не му мисля какво ще стане, като се скъса някое ветрило. От всяко едно платно - по две резервни! Хвърлям през борда скъсаното и слагам новото. Животът ни е прекалено къс за разни кърпежи, прекроявания и други подобни ненужни движения, от които човек само се състарява.
Рекох си, че една трета от лодката трябва да е пълна с яхтено оборудване: фали, шкоти, ванти, щагове и пр. и пр. Ама от най-доброто качество! Втората третинка - хапване и пийване!
И всичко да е на хидравлика, моля! Гикове, килове, платна - млатна. Както е при моите концесийки, дето ми ги дадоха онези пишман управници преди години - минимални усилия - максимален ефект! А те, горките чиновничета, тогава и да си поискат като хората не знаеха - хвърлих им 5-6 пачки на масата и краката даже тръгнаха да ми целуват. После си накупиха, разбира се, веднага по един джип, дето пък хората на един приятел веднага ги откраднаха и всичко приключи. Ама винаги е било така - от цървул лачена обувка никога няма да стане. Неузрял народ, това е положението. Бос ходи, ама търговски стъпва. Вместо да вземат да си постегнат малко безутешните панелни пещери, дето кой знае защо ги наричат жилища, си купуват една купчина лъскаво тенеке, да правят впечатление на издуханите силиконки на Златните. Аборигенска народопсихология, това е положението.
В една 40-45 метрова яхта, значи, трябва да има място за всичко! Нека да има! Най-лошото нещо на този свят е когато НЯМА! А няма само тогава, когато не си го предвидил. Останалите „няманета” са само за глупаците! Щом няма - така ми казваше умният човек преди много години - значи не го заслужаваш!
А най отдолу - под пайолите, едно кашонче с компроматчета трябва да има! За всеки случай, ако вземат нещо да ме „сезират” заради концесийките и другите далаверки. Пълно е с предатели в нашата държава и човек трябва да е готов за всяка една изненада. Трябва непрекъснато да се готвиш за война, за да живееш в мир!
В името на истината трябва да призная, че и доста добри приятели помогнаха с каквото могат. Ето, например, от редакцията на „Морски вестник” ми преведоха около сто тридесет и пет хиляди евро, за което съм им много благодарен. Не че е кой знае колко голяма сумата, но пък не исках да ги лишавам хората и от онези скромни 5-6 хиляди евро премии, дето ги взеха на Нова година. Човещина трябва да има, в крайна сметка. Не че 5-6 хиляди евро са много пари за българския журналист, ама все пак ...
Цялата редакция, обединена като железен юмрук около Централното ръководство и в състав от двама зам. главни редактори, трима счетоводители, директор продажби, директор реклами, PR консултант, 4  секретарки, трима души личен състав и 25 журналисти гласуваха единодушно за тази помощ, тъй че съм чист и в това отношение! Имали - дали хората. Някои 20 години вземаха, без никой да им дава, че защо и аз да не взема?
За благото на българското крейсерско ветроходство. И за да няма, нали така, никакви сблъсъци на интереси после, че завистта е голяма, а и много други хиени те дебнат на всяка крачка.
Един приятел пък ме попита дали искам да ми прати жена си да готви на борда, но аз го посъветвах да я прати по-добре в зоологическата градина, щото и там трябват кадърни кадри.
Жени на борда не ми трябват! Внасят само разкол и подлъгват екипажа да се хлъзне по нанадолнището на разврата, както е в капиталистическите държави. По пристанищата жени колкото искаш ... Няма нужда вода да си носиш, като ходиш на баня.
Та чак до Австралия, впрочем, пратих след това способни хора да ми избират яхтата, щото в момента съм зает с предизборни простотии и трябва да съм в Татковината, за да подклаждам и плащам дирижираните бунтове където се налага.
Един от командированите е бивш помполит и не ги разбира много морските работи, но за кьорсофра става и може да увлича масите, така да се каже. Той е бил уволняван два пъти поради некадърност още преди 10-ти от БМФ-то, но е много пробивен иначе, пие като смок и само на аванта, но пък хората забелязват веднага, че е пълен боклук и не се притесняват от него. Точно такъв ми трябваше за тази деликатна работа и затова го пратих чак до братски Сидни да види за какво става дума. И след като успя за две седмици да пропие за моя сметка два спинакера с площ почти колкото футболен стадион, ми прати една предварителна оферта, която прилагам тук без никаква редакторска намеса.

Некои технически работи за яхтата на гусин НИКЛЕВ
1.Дълга е около 40 метра, ама май е по-дълга .
2.Широка е колкото са я направили хората.
3.Хората казаха, че газела докато има вода, после оставала на сухо. Кого ще гази лодката гусин Никлев, да не сме сгазили нещо лука по партийна линия?
4.Мотор има какъвто са сложили хората.
5.Мачтата е май по-дълга от лодката, ама може и да не е.
6.Платната, рекоха хората, са толкоз, колкото си купиш.
7.Има мебели и под палубата и над палубата. Има и три кенефа. Пробвах и трите, щото всяка вечер фиркахме за твоя сметка, гусин Никлев. Много са удобни кенефите, ама пък серкмето хвърляхме само през палубата, за да има хигиена. И три бани има ама с другия другар само в неделя се подмивахме, тъй че съм спестил много от сапун и пешкири! Нали каза че трябва пестеливо да я караме.
8.Шефе, питаха хората дали искаш да ти сложат под палубата бял роял и една малка арфа пред мачтата. Сетиха се де, че си мангизлия, щото нали само за твоя сметка фиркаме с другия другар и всеки искаше да помогне с каквото може. Един пита в кръчмата дали искаш и пилон за курвите да ти монтират някъде.
9.Цената казаха хората сам да си я спазариш, щото и там имало НАП . Не разбрах точно какво значи това, ама ти ще да знаеш.
10. Иначе сме много добре и като понамалеят още мангите се връщаме първа класа с аероплана, че в другите класове много друса, а тука дават и много фиркане.
Точка.
Подпис : (не се чете !)

Първоначално исках да отида до Сидни и лично да го удавя този серсемин в Океана пред операта, ама после размислих ... Започна много да ми харесва офертата на този бунак. Хем всички точки по програмата са изпълнени, хем нищо не можеш да разбереш. Като предизборно обещание, демек.
Много добре си беше изучил занаята бившия помполит и аз започнах искрено да му се възхищавам. Не успях дори да му разсърдя, дето с другия тъпънар като него (двама пратих - за всеки случай!)  ми оплюскаха всичките налични пари, дето бях успял с голям зор да събера по чекмеджетата в офиса. Не че 40-50 хиляди австралийски долара са нещо особено, ама пък всичките да ги прекараш през дебелото черво си е все пак чиста простотия.
Важното е, че свършихме добра работа, а пък сега си търся екипаж от поне 4 човека. Познавам доста, дето биха ставали за този работа, ама част от тях са женени и вече не стават. Другите пък не са женени, ама гледат много дълбоко в чашата и пак не стават. Има и такива, дето си избраха по едно китно и закътано балканско село, за да гледат през зимата как мечките се пързалят по задник пред спалнята. На село, казват, било много било романтично, кротки били хората  и имало  чист въздух ... Като че ли ние на морето дишаме бамбукови стърготини , ама нейсе. И тези люде вече не стават. Както и да е. Ще си намеря аз верни и предани дружки, само да отговарят на моите завишени изисквания и да издържат тридневния кастинг преди това. Кастингът ще се проведе в кръчма по избор на кандитатите за екипаж. Не че ги плаша, ама да имат предвид ...
Утре заминавам за Австралия, че да видя какво става с оборудването на лодката, пък и да си я платя на хората по всички правила на тамошните другари. Мангите от Крокодиловите острови вече били пристигнали, ама сега ме чакат да отида и да се подпиша, където трябва.
Ами като трябва - ще отида. Без труд няма удоволствие! После ще я оборудвам както вече казах, ще я пробвам с тамошните момчета и ще оставя двама - трима да я пазят, че нали все пак е капиталистическа държава, всички гледат да откъснат залъка от устата на трудещите се като мене, та им нямам много вяра.
После ще мина бързо през Москва за инструкции и ще се върна навреме за изборите. Като преброят окончателно бюлетините, ще преценя за колко време не трябва да ме има в Родината и в коя посока ще хващам от Австралията ...
Може пък и да остана, ако се развърже някоя далаверка, въпреки че съм доста скептично настроен през последните седмици.
Ама нямат ли си в крайна сметка брюкселските другари друга работа, ами само в чуждите канчета да гледат? Корупция имало, съдебната ни система била калпава ... Че у тях чиновниците само на заплата ли я карат? Странна работа.
Забравих да кажа нещо и за името на яхтата. Мисля да я кръстя „ПРЕДИЗБОРНИ ОБЕЩАНИЯ”! Хем нищо не означава, хем дава много надежди на останалите 50-60 наивни избиратели в страната ...                            
Да видиш ти тогава как ще се чудят другарите-ветроходци по света какво съм искал да кажа с това послание. Аз пък аз  нищо не съм искал да кажа, ами само да се подсещам какви идиотщини стават в Родината вече 23 години. Ама това само след като съм се вързал за някоя палма в някоя лагуна, и  си  наблюдавам лодката с просълзени очи от барчето на плажа... Ама просълзени не защото ми е мъчно за нещо или за някого, ами защото мулатката малко прекалява с масажа на някои места.
Зад кораловия риф Океанът шуми нежно и приспивно, а брегът ухае на непознати екзотични цветенца. И всеки си гледа живота, както му е най-угодно.
Георги НИКЛЕВ
Автор на снимките: Предизборен партиен щаб.