:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ПРОЛЕТЕН РИБОЛОВ НА ЯЗОВИР „ВЪЧА”
За успешен сладководен риболов трябват само две неща: да отидеш до водоема и да хванеш рибата. Ако можеш, разбира се. В случая с язовир „Въча”, обаче, условията са малко повече.
Първо, трябва да стигнеш до язовира, при условие, че никъде по пътя не се споменава за наличието на подобно място. Минава се през град Кричим, едно много спретнато и пасторално градче, с насядали в кафененцата млади и по-стари хора, които те проследяват с поглед, но не защото много ги интересуваш, а тъй като вече им е омръзнало да гледат все едни и същи лица цял живот.
Щом навлезеш в града, започваш да се въртиш по уличките като побъркан, GPS-сът ти нарежда с отегчен глас да караш „направо и после пак направо”, ама забравя да каже откъде почва това „направо” и къде ще трябва да завиваш, защото връзката е отвратителна. Питам се, защо ли ги плащаме тези пари на тези оператори?
С малко късмет и много усет намираме пътя и навлизаме в родопската прелест. Добре, че д-р К. Христов, с когото сме тръгнали на риболов, е идвал няколко пъти и знае посоката, та излязохме с чест и достойнство от ситуацията. Ами ако си сам и идваш за първи път? Ако си, да речем , чужденец със съпруга и малки дечица, „кв`о прайш”? Иностранецът ще си помисли вероятно, че тъкмо тук е мястото да инвестира в нов бизнес, нали? Няма нито една указателна табела за посоката (която й да е тя !), няма дори нищо с тебешир надраскано по стените, както е в други части на Отечеството.
После се гмурнахме в родопската красота! Тишина, кадифен въздух и почти вертикални скални масиви обграждат пътя, който е поносим за нашите представи, но по времето на Сюлейман Великолепни е бил по всяка вероятност още по-лош. Предполагам, че и от това време не е бил ремонтиран, но това е мое лично мнение и в никакъв случай не трябва да има нищо общо с перфектната работа на държавните служби, които отговарят за тази дейност.
Пътят води с лек наклон нагоре и все нагоре, от лявата страна се виждат вертикални и силно обрушени скални масиви, а от дясната е двестаметрова  урва, която огражда  язовира от всички страни. Това е и причината да не може да се лови риба на този язовир. Просто не можеш да стигнеш до водата, ако нямаш връзки или не си с някой, който ги има. Освен това от лявата страна падат непрекъснато малки и големи камъни, за да не му е скучно на пътуващия и да не се отплесва много по хубостиите природни... Никой, разбира се, не взема мерки, вероятно защото и без това сме много народ в държавата.
След прахоляка и мръсотията в равнината тук те обзема чувството, че всеки момент зад завоя ще се покаже кака ти Алиса и ще попита защо все още се бавите. Лошото е, че когато си бил тук няколко дни, после не ти се тръгва, но за това малко по-късно.
След около половин час пристигнахме Там ! А това „Там” е мястото, което може да се опише единствено като Раят на сладководния риболовец. Огромна къща във водата, оборудвана с всичко, което човек може да си представи. Пътят е частен и до там се стига само ако си поканен на една от тези къщи. Пристига лодка до кея, качваш си такъмите, после те карат до резиденцията и там правиш, каквото е необходимо във връзка с подготовката за риболова. Целият язовир е през теб, избираш си посоката, палиш „Хонда”-та и тръгваш. Лодката е четириметрова „Тутраканка” и напълно достатъчна за двама души. Единият седи на кърмата, другият на бака и всеки от двамата има пълен оперативен простор. Спираш в някое заливче, швартоваш се за някое дърво и си гледаш кефа. За котва, обаче, и дума не може да става, тъй като дълбочините са големи. Под къщата, например, дълбочината е „само” 38 метра, а тя се намира на около стотина метра от брега. Това е и един от проблемите при риболова на този водоем – трябва да се лови предимно на плувка (подвижна) на дълбочина от 1 до около 5 метра. На дъното близо до брега има доста „закачки” и късането на такъма си е съвсем редовно явление.
Друг много разпространен начин за ловене на риба на „Въча” е „влаченето” . Трябва да имаш, обаче, поне 20-30 различни по цвят и големина воблери, за да уцелиш „вкуса” на рибата. Десетина  литра гориво са достатъчни за половин ден, но трябва и много търпение, защото между рибите има все пак и доста вода. Но при добър късмет се хващат действително трофейни екземпляри – сом, пъстърва, огромни костури. За бялата риба не казвам нищо, тъй като тя е забранена за улов.
Тук е мястото да спомена, а и дебело да подчертая, че е много важно да си убеден в качествата на човека, с когото си тръгнал на риба. Не всички хора стават за подобен род партньорство и това би трябвало да се знае предварително, а не когато сте в лодката и не може вече да се гледате още след първите 15 минути. В това отношение мога да кажа, че екипажът беше балансиран отлично. Виртуоз не само в професията си като хирург в „Пирогов”, но и като риболовец перфектен. Това е докторът. Всяко нещо трябва да е на мястото си, всичко се прави с едно движение и няма „ох, къде е това и онова”. Огромното му чувство за хумор осветяваше с мека светлина всички ситуации  в лодката, а такива не липсваха! Дай това, вземи онази пръчка, подай газ и т.н. Ако няма разбиране и взаимодействие – по-добре си вземай парцалите и си заминавай! Едва ли казвам нещо ново, но малцина се съобразяват с тези истини.
Нещо за стръвта. Бяхме се „въоръжили” много сериозно – бели и земни червеи, пиявици, малки живи каракуди и щипоци. Последните се оказаха много благодатни, тъй като костурът, а и всички други хищни риби си „падат” много по тази динамична и издръжлива рибка. Белите червеи пък станаха причина да се хване голямо количество много едър уклей, по-дребни костури и червеноперка. Уклеят е, както вече споменах, екстремно едър и много вкусен, но кълве много внимателно и предпазливо, като причината за това беше вероятно относително хладното време.
Вятърът променяше посоката си на всеки половин час и това допълнително усложняваше на моменти ситуацията, но пък доставяше и една истинска естетическа наслада на сплотения и хомогенен екипаж. Ветрецът носеше в различни посоки отделни пана отпадъци, които изобразяваха сцени от бита и напрегнатото ежедневие на населението. Минаваха отделни пластмасови бутилки, наведени  закачливо към резедав гребен от времето на ранния панаирен шик . В другия край на заливчето пък потропваха игриво кутийки от най- различни мазила за скриване на лицеви дефекти. Всичко това превръщаше десетки квадратни метри от язовира в една една неописуемо екзотична артсцена, напомняща ту пържените яйца и горящите слонове на Дали, ту страховитите дяволски изчадия на Бош, все мои любими художници. Човек с по-богата фантазия би могъл да открие нещо и от Айвазовски в тези острови на човешката духовна немощ.
Само опаковките за проблеми в областта на главата бяха много рядко явление. А те – проблемите – идват точно от тази част на човешкото тяло.
Когато стана време да си ходим, никак не ни се искаше да се разделяме с тази прелест, честно казано. Ходил съм къде ли не по света, но такива красоти като в Родопите трудно могат да се открият. Въпросът е само дали ще съумеем да ги опазим, за  да ги показваме без свян и на другите народи, които не носят никаква вина, че до този момент не сме го правили.

П.С. Снимките на трофейните риби не ги показвам все още. Има време.

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”
Общ поглед върху „Райската водна градина”: Всички възможни удобства на площ около почти един декар...
Почти единствената възможност да се лови риба на този язовир. За повече от двама души, обаче, не е препоръчително.
Фрагменти от неземната красота на водоема и околната природа. Има ли кой да я забележи?
Точно 93 огромни уклеи, хванати буквално за по-малко от час и половина.
Докторът е вперил орлов поглед към скалите, държейки здраво и непоколебимо руля.
Авторът чака поредно предизвикателство ...
Това е начинът за ловене на риба на „Въча“.
Това е корпусът на гумен цървул, датиращ от епохата на презрелия социализъм, плаващ с кила нагоре.