Капитан от Дунавската флотилия в парадна униформа. Въведената през 1883 г. флотска униформа е единствената в българската войска, в която не се забелязва руско влияние. Треуголката за капитаните е със златен галун по края и кокарда във вид на розетка от копринена лента в цветовете на националния трикольор. Сюртукът е цивилна кройка с галуни за звание на ръкавите и “възела на Нелсън”. Характерни за украсата на българските морски униформи през този период са копченцата под най-долния галун. Еполетите са английски модел със сребърна котва в кръглото поле и четирилъчни звезди, показващи званието. Дългите панталони са със златен галун.
Снаряжение: Параден колан от златен галун с позлатен блях с котва и корона.
Въоръжение: Руска морска сабя
Снаряжение: Параден колан от златен галун с позлатен блях с котва и корона.
Въоръжение: Руска морска сабя
Санитарен подпоручик от Флотилията в лятна униформа. През този период и морските офицери лятно време носят фуражка с бял чохъл, покриващ и козирката. Отпред има сребърна флотска кокарда. Сребърният метален прибор е характерен за лекарите във войската. Сребърен е и сърменият подбрадник. Като лятно облекло офицерите от флотилията носят мундир по кройка като “Българката”, ушит от лек памучен плат. Характерно за Флота е, че отзад на дрехата няма клапани. На пагоните си има сребърни котви, въведени през 1885 г. вместо т. нар. жезъл на Ескулап. Панталонът е от зимната униформа, цвят “bleu marine”. Допуска се носенето и на бял панталон от плата на мундира. В такива случаи се носят и бели обувки
Боцман-механик от Морската част. През този период във военния флот на Княжество България званието боцман отговаря на фелдфебел в армията. Поради специалното си образование, механиците имат особен статут, който е подчертан с някои елементи от облеклото им. Показаният на рисунката боцман носи офицерска флотска фуражка, но без златният подбрадник и с общовойскова офицерска кокарда. Мундирът, който по кройка е подобен на “българката”, е със сребърни копчета. Пагоните са обкрайчени със сребърен галун. Сребърна е и широката нашивка за звание. На левия ръкав има бродирано сребристо зъбчато колело - отличителен белег на механиците във Флота. Под него има два островърхи галуна за прослужени години. За разлика то останалите унтер-офицери в армията, във Флота на ръкавите носят галун, който не се пречупва под прав ъгъл по външния шев. Дуга привилегия на флотските чинове е дългия панталон, който се носи върху къси боруши. През този период униформите във Флота се шият от тъмно син плат - “bleu marine”.
Капитан-лейтенант от Флота в лятна служебна униформа с куртка. Направените през 1902 г. промени се отразяват и върху фуражката на флотските офицери. На нея се поставят три бели канта като в руския флот и общоармейска кокарда. Козирката става по-права за удобство при наблюдение с бинокъл. Сърменият подбрадник през 1905 г. е заменен с кожен. Показаната на рисунката куртка е в употреба до 1905 г., когато е заменена с еднореден модел, наподобяващ пехотната куртка. Панталонът е приетия за Флота дълъг модел. Носи се с къси черни ботуши.
Ефрейтор-рулеви от учебният кръстосвач „Надежда” в зимна строева униформа. В началото на ХХ век моряшката униформа става по-прибрана. Галанката се носи върху панталона и е леко вталена. На фуражката се поставя войнишка кокарда. През 1899 г. са въведени наръкавни знаци за специалностите във Флота.
Мичман ІІ ранг-пилот в зимна строева униформа с куртка, мод. 1905/1915 г. След 1915 г. зимната строева униформа на флотските офицери се шие от черен плат. Пагоните са по-тесни. Морските пилоти носят общоармейската пилотска значка обр. 1916 г. Характерен елемент от облеклото на авиаторите са и обувките с кожени гамаши, в които са запасани панталоните.
