Морски колекции

ОЩЕ НЕЩО ЗА УНИФОРМИТЕ НА ВОЕННИЯ НА
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ФЛОТ ПРЕЗ ПЪРВАТА
СВЕТОВНА ВОЙНА
Темата за българските военни униформи е слабо засегната в историческата ни книжнина. Най-слабо проучени, за съжаление, са морските ни униформи. През 2008 г. в годишника на Военноморски музей – Варна, бе публикувано изследването „Униформите на българския военен флот през периода 1879 – 1918 г.“ Интересен материал, обхващащ голям период от време, но същевременно бегло проследяващ промените в униформите ни през Първата световна война. Тук поместваме някой малко известни факти, които обогатяват темата.
През 1916 г. България купува от Германия подводницата УБ-18 – ценна придобивка за скромния ни военноморски флот. Популярността на немските подводни лодки, опериращи в Черно море и защитаващи нашите брегове от нападенията на руския флот вече имат заслужен авторитет и популярност. Командването на флота не пази в тайна новата придобивка. Статии, снимки, картини и рисунки поместени в тогавашната ни преса илюстрират ежедневието и бойната вахта на подводничарите. Самите те заслужено се гордеят, че служат на най-новото и страшно оръжие във флота, преодолявайки всички трудности на подводничарския живот. Екипажът на УБ-18 носи флотски униформи, но с някои характерни елементи. Офицерите носят морска черна униформа образец 1915 г. Тя включва: фуражка с три бели канта, лачен подбрадник и общоармейска кокарда, двуредо сако с 5 двойки позлатени копчета или еднореда куртка, закопчаваща се с 5 броя копчета и прав панталон. На златистите пагони е прикрепен сребърен вензел „Ф“ с царска корона, тъй като от 1906 г. Фердинанд поема шефство над военноморския флот. Офицерите поставят на дясната гръд немската подводничарска значка, тъй като завършват подготовката си за командири на подводни лодки в Германия. Значката е изработена е от жълт метал. Представлява издължен лавров венец, в средата - профил на подводна лодка и корона над тях.
За подофицерите и матросите е въведен специален надпис на фуражките, щампован върху черна копринена лента с жълта боя „ПОДВОДНИК № 18“(1). Поради скромния ни военен флот през периода на войните за национално обединение тези надписи, като видове, не са много, но учудващ е фактът, че дори за такава малка единица (числеността на екипажа е 17 души, от които 13 носят матроски фуражки) е изработен надпис. Авторът предполага, че едва ли общата численост на носещите този надпис е надвишавала 30, в това число и тези на дублиращия екипаж. Факт, показващ че командването на флота иска да даде нужното самочувствие на екипажа като елитна част. Предполагаме, че изработката на надписите е станала в дните преди 25 май 1916 г., когато е официалното вдигане на българския военноморски флаг и включването на подводницата в списъците на флота. Въпреки че до сега не е открита заповед, утвърждаваща носенето на кожени ръкавици от подофицерския и редови състав, такива са ползвани, което се потвърждава от наличните фотографии.
През 1917 г. България откупува водосамолетната станция „Пейнерджик“ край Варна от собствениците й – германците. Въпреки че от тази година се води официално началото на военноморската ни авиация, български морски летци изпълняват задачи съвместно с немските си колеги още от предходната година. Към това време командването на флота обсъжда идеята за някои допълнения към униформата на морските летци.
Като част от Военния на Н. В. флот авиаторите от „Пейнерджик“ носят морски униформи. Тези от тях, които са командировани тук от наземните авиочасти продължават да носят армейските си зеленикави униформи. На снимки от това време тези офицери могат да се видят и в компилативно облекло, съчетаващо елементи от пехотната и морската форми. Като обувки са използвани както флотските офицерски половинки, така и обикновените пехотни ботуши, но най-предпочитани са черните или кафяви обувки с високи кожени гети. Морските летци носят в празнични случай флотски кортик, бял сърмен шарф и бели ръкавици. Въпреки регламентираните униформи във флота, по време на войната морските авиатори не спазват стриктно тези правила, какъвто е случая и с колегите им в наземната авиация.
На фона на това разнообразие в облеклото неотменният елемент, носен от нашите пилоти, е българската авиационна значка. Завършилите курсовете за морски летци в Германия поставят под българската и немската. Българската значка е приета със заповед № 439 от 6 август 1916 г. Тя бива два варианта – за „военен пилот – авиатор“ и „военен наблюдател“. Сюжетът и в двете е орел: при пилотите с разперени крила; при наблюдателите – кацнал на скала, на фона на изгряващо слънце, всичко това във венец от дъбови и лаврови клонки, отгоре царска корона, а отдолу - малката форма на държавния герб. Изработена е от бял метал, но се срещат и варианти със златисти орел и слънце, каквито са изискванията според заповедта за приемането й. Авиаторите ни, завърнали се от Германия, носят немската морска авиационна значка. Изработена е от жълт метал и е с овална форма. Представлява венец от лаврови и дъбови клонки, завършващи в горната си част с корона, в средата - летящ орел над море и слънце над него. Няма да сгрешим ако кажем, че българската значка копира детайли от немската. В авиацията ни през периода на войната е използван и още един символ, характерен за крилатото войнство в почти всички държави по света. Към 1917 г. мнозина от авиаторите ни прикрепват на пагоните си малък метален вензел – кръстосани пропелер и крилца. Възможно е това да е станало чрез специална заповед, но такава до сега не е открита. Най-вероятно и този знак е възприет по немски почин.
Подофицерите носят също флотските си униформи - черен двуред мундир наричан „бушлат“ или черна еднореда куртка, по кройка като офицерската, но от по-нискокачествен плат със съответните пагони и значки. На снимки от периода на войната се забелязва, че някои подофицери все още носят немските бушлати с български пагони, вероятно останали от обучението им в Германия. Това, което различава съществено низшите чинове на морската авиация, е надписът на черната копринена лента на фуражките – „ВОДОХВЪРЧИЛНА СТАНЦИЯ“. На ръкавите си продължават да носят флотските емблеми за специалност. За подофицерския и матроския състав се полагат черни или кафяви кожени ръкавици.
За унифицирано летателно облекло по това време не може да се говори – всеки носи това, което може да си купи. Най-често използвани са кожен летателен шлем (руски, френски или немски образец), голям и тежък кожух, кожени ръкавици с големи маншети и задължително вълнен шал или качулка, под шлема, предпазваща цялото лице от студения морски вятър. През по-топлите месеци за полети е носено кожено манто или немско кожено яке, с кройка подобна на подофицерския бушлат. Въобще разнообразието в летателното облекло по време на войната е пълно.
През 1917 г. статута на Машинното училището е променен, като то придобива облик на военноморско, а учениците се приравняват към юнкерите на Военното училище в София. Променено е и наименованието, като то вече се именува Машинно морско училище. Такъв съответно става и надписът на черната лента на фуражката. Учениците от I до V курс носят тъмносинята матроски форма, състояща се от фуражка, холандка и панталон, тези от VI курс носят вече черната офицерска униформа. За отличаване на морските юнкери са въведени тесни тъмносини пагони, обшити по края със златист галун и сребърен метелен вензел „Ф“ с коронка. Учениците от І и ІІ курс нямат нашивки, тези от ІІІ курс – една, тези от IV – две, юнкерите от V – три, а тези от VI курс имат кандидат-офицерски пагони т. е. черен пагон, обшит околовръст със широк златен галун и златния коронован вензел на царя. За всички юнкери от І до V курс бродираното от бели конци зъбчато колело на лявото рамо остава. Запазват се и белите ръкавици, носени при празнични случаи.
ВЕНЦИСЛАВ ЧАКОВ
(1) Традиция във флота ни е матроските фуражки да имат такива ленти с наименованието на плавателния съд или частта , където служи моряка (пр. „ХРАБРИ“, „ДРЪЗКИ“ , „ПОРТОВА РОТА“ и т. н.).