ДА МУ НАМЕРИШ ЦАКАТА (ИЛИ ОТ ЛЮБОВ КЪМ ТЪЩАТА)
В годините, когато под ръководството на Партията (както впрочем е и сега) се строяха основите на развитото социалистическо (никога не се говореше за комунистическо, както ни убеждават властимащите) общество, работа имаше за всички. Вярно и заплащането беше приблизително равно, независимо дали отговаряш само за шапката си или за техника и хора. Защото държавата тогава бе на негово величество работника, човека с ватенката и омазнения гащеризон. Независимо от това, че още тогава се усещаш как автоматизирането на производството намаляваше броя на работническата класа.
Тогава и на търговските кораби имаше големи екипажи. За един котел се грижеха по трима огняри, домакинците бяха двойно повече. И най-главното, на всеки кораб имаше по един Вуйчо (помполит). Както при врабчетата на Радичков – стои, гледа от високо и следи да се спазва линията (на партията). Престоите в пристанищата бяха по-продължителни, но пък слизанията на брега бяха задължително по тройки. По едно време, пак по съветски образец, някои умни глави бяха решили, че корабът е място за почивка. Така де, хора да те заместят има, пък ти си почивай един ден, нищо, че няма къде да отидеш. Спомням си за една такава „почивка“ на един от съветските буксири, който бе на ремонт при нас.
В годините, когато под ръководството на Партията (както впрочем е и сега) се строяха основите на развитото социалистическо (никога не се говореше за комунистическо, както ни убеждават властимащите) общество, работа имаше за всички. Вярно и заплащането беше приблизително равно, независимо дали отговаряш само за шапката си или за техника и хора. Защото държавата тогава бе на негово величество работника, човека с ватенката и омазнения гащеризон. Независимо от това, че още тогава се усещаш как автоматизирането на производството намаляваше броя на работническата класа.
Тогава и на търговските кораби имаше големи екипажи. За един котел се грижеха по трима огняри, домакинците бяха двойно повече. И най-главното, на всеки кораб имаше по един Вуйчо (помполит). Както при врабчетата на Радичков – стои, гледа от високо и следи да се спазва линията (на партията). Престоите в пристанищата бяха по-продължителни, но пък слизанията на брега бяха задължително по тройки. По едно време, пак по съветски образец, някои умни глави бяха решили, че корабът е място за почивка. Така де, хора да те заместят има, пък ти си почивай един ден, нищо, че няма къде да отидеш. Спомням си за една такава „почивка“ на един от съветските буксири, който бе на ремонт при нас.
Авторът като капитан-лейтенант.
