ЗА РО-РО КОРАБИТЕ ПОД БЪЛГАРСКИ ФЛАГ „ПЛИСКА”, „ПРЕСЛАВ” И „СЕРДИКА”
При продажбата на „Царевец” и „Трапезица”, като част от сделката СО МАТ получи ро-ро корабите „Сердика” и „Бояна”. По-малки, но също с пасажерски клас. Това ги правеше по-скъпи, а пасажерската част стоеше неизползваема поради липсата на такъв товаропоток (камиони с шофьори). Скоро след това се взе решение двата кораба да се продадат и да се потърсят по-малки и по-евтини кораби. На пазара имаше такива обявени за продан от италианската компания „Игнацио Месина“. JOLLY NERO (ІМО 7129219) - „Сердика“, JOLLY MARRONE (IMO 6927133) - „Плиска“, и JOLLY CELESTE (ІМО 7024110) - „Преслав“. Еднотипни. Те работеха в Средиземно море, като основно пристанище в Италия им беше Ла Специя.
За инспекция на един от корабите бях командирован заедно с Петър Василев - механик, ръководител по това време на звеното „Фериботни превози“ в Бургас. Пътувахме със самолет по линията София - Милано.
Преди полета се срещаме с Петър Василев на софийското летище. Той идва от Бургас с един много стар, очукан и излющен куфар. Виждайки моя учуден поглед, ми обяснява: „Този куфар го имам от много отдавна. Купих го от Италия, когато пътувах като млад помощник-механик. Като знам как по летищата ги хвърлят и повреждат, само с него пътувам, не си купувам нов“.
Пристигаме в Милано. В залата за получаване на багажа Петър отдалеко си видя антиката на лентата, грабна я, аз също взех моята чанта и се отправихме към изхода, където ни чакаше представителят на СО МАТ, за да ни закара в Ла Специя. Извън залата имаше тоалетна и аз ги помолих да ме изчакат, докато я посетя. Когато излязох - не ги видях там, където останаха да ме чакат. Оглеждам се, въртя се - няма ги.
По едно време погледът ми попада върху една група в багажната зала, която беше вече празна. Само колегите там и някакви други лица се суетят около лентата. Какво се оказа? С нас е пътувала италианка, която има абсолютно същия куфар като този на Петър. И той взема от лентата нейния, защото се е появил първи. Ако не бяхме се забавили заради моето посещение в тоалетната, вече щяхме да пътуваме с колата с чуждия куфар. В това време италианката си чака нейния. На лентата остава само този на Петър, но тя го разпознава, че е чужд и вдига тревога. Започват да се оглеждат и виждат на изхода последните пътници с нейния куфар. Изясни се недоразумението, но се питахме: каква е вероятността от София за Милано да летят българин и италианка с два еднакви ретро-куфари. Петър щеше да разбере това чак в хотела…
Представителят на СО МАТ в Милано ни откара с кола до Ла Специя. Късно вечерта пристигнахме. На другия ден се качихме на борда на кораба, на който не помня името. Той вече се товареше и нямахме много време за оглед и запознаване с документацията. И трите кораба работеха много интензивно, главно по направление Северна Африка. Корабособствениците явно бяха спрели всякаква поддръжка освен най- необходимата, за да плават. Състоянието на палубата и машината беше много лошо. По време на обратния полет до София писахме рапорта за инспекцията и се чудехме как да опишем видяното. Най-накрая измислихме в заключение следното: „Състоянието на кораба отговаря на възрастта му“. После в СО МАТ доста се шегуваха за тази витиевата фраза. Междувременно беше уредена продажбата на „Бояна” (BOYANA - ІМО 7826855) и „Сердика” (SERDICA - ІМО 7826867) на шведска фирма на стойност 15 млн. долара за всеки. Предаването им стана в Бремерхафен. Предстоеше им да работят в Балтийско море. При предаването на „Бояна“ бяхме заедно с Анастас Вълканов - директор „Развитие на системата“ на СО МАТ, за уреждане на банковите формалности в Лойдс Банк Лондон. При предаването на „Сердика“ бях в Бремерхафен и видях как излиза от местната корабостроителница бившият „Царевец” след основно преустройство за работа в Английския канал между Кале и Дувър. Трудно можеше да се познае.
След като СО МАТ получи 30 млн. $ от продажбата на двата кораба, закупи от Игнацио Месина трите „Джоли“-та за по 5 млн. $ всеки. Приемането им трябваше да стане в Генуа през лятото на 1990 г. Последователно, един след друг, докуване, качване на българският екипаж, вдигане на знамето и отплаване за Бургас. Заминахме група от трима души. По това време в Италия се провеждаше европейското футболно първенство и се оказа невъзможно да се намери хотел, тъй като в Генуа се играеха част от мачовете. Наложи се да спим на корабите, но това не беше проблем, тъй като екипажите им бяха намалени. Хранехме се също на борда и тогава видяхме как на обяд на масите първо се слагат гарафите с виното. Традиция.
За получаване на временно свидетелство за националност за корабите трябваше да летя до Рим и да посетя нашето посолство. Слава богу, уреди се за един ден. Всичко по приемането мина нормално. Посетихме главния офис на „Игнацио Месина“. Стара компания с голяма история. Офисът им бе много впечатляващ. Подът - невероятна мозайка от разноцветно дърво.
Нашите екипажи един по един отплаваха, водени от капитан Илия Стоилов и капитан Павел Паунов. На третия забравих името. „Плиска”, „Преслав” и „Сердика” - с тях приключиха покупките на ро-ро корабите под български флаг до промените, настъпили след 1989 г.
Капитан далечно плаване
Янко ДИМОВ
При продажбата на „Царевец” и „Трапезица”, като част от сделката СО МАТ получи ро-ро корабите „Сердика” и „Бояна”. По-малки, но също с пасажерски клас. Това ги правеше по-скъпи, а пасажерската част стоеше неизползваема поради липсата на такъв товаропоток (камиони с шофьори). Скоро след това се взе решение двата кораба да се продадат и да се потърсят по-малки и по-евтини кораби. На пазара имаше такива обявени за продан от италианската компания „Игнацио Месина“. JOLLY NERO (ІМО 7129219) - „Сердика“, JOLLY MARRONE (IMO 6927133) - „Плиска“, и JOLLY CELESTE (ІМО 7024110) - „Преслав“. Еднотипни. Те работеха в Средиземно море, като основно пристанище в Италия им беше Ла Специя.
За инспекция на един от корабите бях командирован заедно с Петър Василев - механик, ръководител по това време на звеното „Фериботни превози“ в Бургас. Пътувахме със самолет по линията София - Милано.
Преди полета се срещаме с Петър Василев на софийското летище. Той идва от Бургас с един много стар, очукан и излющен куфар. Виждайки моя учуден поглед, ми обяснява: „Този куфар го имам от много отдавна. Купих го от Италия, когато пътувах като млад помощник-механик. Като знам как по летищата ги хвърлят и повреждат, само с него пътувам, не си купувам нов“.
Пристигаме в Милано. В залата за получаване на багажа Петър отдалеко си видя антиката на лентата, грабна я, аз също взех моята чанта и се отправихме към изхода, където ни чакаше представителят на СО МАТ, за да ни закара в Ла Специя. Извън залата имаше тоалетна и аз ги помолих да ме изчакат, докато я посетя. Когато излязох - не ги видях там, където останаха да ме чакат. Оглеждам се, въртя се - няма ги.
По едно време погледът ми попада върху една група в багажната зала, която беше вече празна. Само колегите там и някакви други лица се суетят около лентата. Какво се оказа? С нас е пътувала италианка, която има абсолютно същия куфар като този на Петър. И той взема от лентата нейния, защото се е появил първи. Ако не бяхме се забавили заради моето посещение в тоалетната, вече щяхме да пътуваме с колата с чуждия куфар. В това време италианката си чака нейния. На лентата остава само този на Петър, но тя го разпознава, че е чужд и вдига тревога. Започват да се оглеждат и виждат на изхода последните пътници с нейния куфар. Изясни се недоразумението, но се питахме: каква е вероятността от София за Милано да летят българин и италианка с два еднакви ретро-куфари. Петър щеше да разбере това чак в хотела…
Представителят на СО МАТ в Милано ни откара с кола до Ла Специя. Късно вечерта пристигнахме. На другия ден се качихме на борда на кораба, на който не помня името. Той вече се товареше и нямахме много време за оглед и запознаване с документацията. И трите кораба работеха много интензивно, главно по направление Северна Африка. Корабособствениците явно бяха спрели всякаква поддръжка освен най- необходимата, за да плават. Състоянието на палубата и машината беше много лошо. По време на обратния полет до София писахме рапорта за инспекцията и се чудехме как да опишем видяното. Най-накрая измислихме в заключение следното: „Състоянието на кораба отговаря на възрастта му“. После в СО МАТ доста се шегуваха за тази витиевата фраза. Междувременно беше уредена продажбата на „Бояна” (BOYANA - ІМО 7826855) и „Сердика” (SERDICA - ІМО 7826867) на шведска фирма на стойност 15 млн. долара за всеки. Предаването им стана в Бремерхафен. Предстоеше им да работят в Балтийско море. При предаването на „Бояна“ бяхме заедно с Анастас Вълканов - директор „Развитие на системата“ на СО МАТ, за уреждане на банковите формалности в Лойдс Банк Лондон. При предаването на „Сердика“ бях в Бремерхафен и видях как излиза от местната корабостроителница бившият „Царевец” след основно преустройство за работа в Английския канал между Кале и Дувър. Трудно можеше да се познае.
След като СО МАТ получи 30 млн. $ от продажбата на двата кораба, закупи от Игнацио Месина трите „Джоли“-та за по 5 млн. $ всеки. Приемането им трябваше да стане в Генуа през лятото на 1990 г. Последователно, един след друг, докуване, качване на българският екипаж, вдигане на знамето и отплаване за Бургас. Заминахме група от трима души. По това време в Италия се провеждаше европейското футболно първенство и се оказа невъзможно да се намери хотел, тъй като в Генуа се играеха част от мачовете. Наложи се да спим на корабите, но това не беше проблем, тъй като екипажите им бяха намалени. Хранехме се също на борда и тогава видяхме как на обяд на масите първо се слагат гарафите с виното. Традиция.
За получаване на временно свидетелство за националност за корабите трябваше да летя до Рим и да посетя нашето посолство. Слава богу, уреди се за един ден. Всичко по приемането мина нормално. Посетихме главния офис на „Игнацио Месина“. Стара компания с голяма история. Офисът им бе много впечатляващ. Подът - невероятна мозайка от разноцветно дърво.
Нашите екипажи един по един отплаваха, водени от капитан Илия Стоилов и капитан Павел Паунов. На третия забравих името. „Плиска”, „Преслав” и „Сердика” - с тях приключиха покупките на ро-ро корабите под български флаг до промените, настъпили след 1989 г.
Капитан далечно плаване
Янко ДИМОВ
Ро-ро „Сердика“ в Пристанище Варна-изток.
Ро-ро „Сердика“ в стария плавателен канал „Море - езеро“, преди продажбата му.
JOLLY CELESTE (ІМО 7024110) става „Преслав“. Снимка: https://www.shipspotting.com/
Ро-ро „Плиска“ доставя от Русия в Пристанище Варна-изток 100 танка Т-72 и 100 бронемашини БМП-1, 1996 г. Снимка Атанас ПАНАЙОТОВ
Поредният танк Т-72 слиза от „Плиска“, 1996 г. Снимка Александър ЧЕРВЕНКОВ