НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СПОМЕНИ ЗА ОСТРОВА, ОСТРОВИТЯНИТЕ И ЗА
ОЩЕ МНОГО ВЛЮБЕНИ В МОРЕТО БЪЛГАРИ ОТ
ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК (5)

5.
Бях се върнал от поредното плаване на риболовните кораби през 1971 г. Обадиха ми се тревожно от Българския червен кръст, че по нареждане на главната прокуратура трябва да се сформира група от специалисти леководолази съставена от отдел „Водно спасяване“ на ЦК на БЧК. Тази група трябваше да направи експертиза на всичко, свързано с инцидента през 1970 г., причинил смъртта на Сияна и Евстати при леководолазното проучване на пещерният път на реката приток на Въча. Тя преминава през т.н. „Дяволско гърло“ на няколко километра преди Триград. Въпросната комисия беше съставена в състав:
- ръководител на водолазните спускания: Алфонс Димитров - инструктор І степен, подготвил стотици леководолази;
- инж. Илия Кръстев - научен сътрудник във варненския Аквариум, опитен водолаз;
- инж. Александър Бикс - директор на школата по водно спасяване в Созопол;
- юрист от отдел водно спасяване към ЦК на БЧК;
- Владимир Николов - завеждащ отдел „Водно спасяване“ в БЧК;
- и аз като лекар-водолаз, както няколко сътрудници, свързани с организацията на експертизата.
От следствената информация за инцидента разбрахме: по предложение на спелеолог от Чепеларе е направен опит да се проучи пътя на реката през пещерата (с разстояние около 500 метра), излизаща по-долу от друга пещера в ждрелото под шосето. За това е било необходимо леководолази да се опитат да го преминат и фото регистрират. Така била сформирана група от новозавършили леководолазните курсове младежи и една девойка, с ръководител опитната леководолазна инструкторка Агнес Георгиева. Една вметната впечатляваща подробност. По време на работата по експертизата същият спелеолог спеше в един от прозорците на тунела, разположен в ждрелото, в спален чувал.
Въпросната група от експерти пристигнахме с необходимите пособия в Триград. Бяхме настанени в някакъв салон, мисля, че беше на училището, застлан със слама, покрита с брезент, и одеяла и възглавници

Агнес Георгиева на форума „50 години леководолазна дейност в България“, 16 ноември 2008 г., Варна. Снимка Морски вестник
Д-р инж. Илия Кръстев, 2012 г. Снимка Морски вестник
армейски тип. Оказа се обаче, че в селото има мандра и през дните на нашия престой се наядохме на гъсто биволско кисело мляко. Работата по експертизата започнахме веднага като установихме, че влизането през горния отвор на пещерата, в който се вмъкваше реката, е невъзможно от затлачването й с дървета и клони.
На следващия ден почнахме изследването на долната пещера, от която излизаше реката и отворът й се виждаше в дъното на пропаст. В нея можеше да се слезе с алпинистки способи. Проблемът беше решен като гумената лодка, водолазните апарати и останалите пособия прехвърлихме с въжена линия (наречена „лифт“), която направихме сполучливо. С гумената лодка се добрахме до дъното на пещерата, от където излизаше водата, а влизането ни до там около 80 метра можеше да стане само с лодка. Експертите ни водолази слязоха в отвора, докъдето е възможно, оборудвани с необходимата техника и свързани с аварийно въже.
Оказа се, че в дъното на този кладенец има зъбер като кука, причинил, заедно с редица други нередности, злополуката със Сияна и Евстати, довела до смъртта им. При спешното им изплуване заради изчерпания въздух, около описания скален възел се усукват аварийните въжета и докато се разбере причината, те са загубили живота си.
В резултат на нашата експертиза и на много други експертни заключения, описани в сайтове около този случай, съдът признал вината на ръководителя на водолазната група Агнес Георгиева и я наказал с две и половина години лишаване от свобода. През 2014 г. Агнес почина и независимо от нейната вина за описания инцидент, приносът й за развитието на този спорт и личните й успехи в него са неоспорими. Лека й пръст!

П.С.
Преди няколко години посетих „Дяволското гърло“ в обиколка из Родопите. През горният отвор на пещерата се влизаше в нея. Сега тя е култивирана и съоръжена със стълба, позволяваща да се слезе много на дълбоко и да се видят интересните пещерни образувания и особености като площадчето пред входа й беше превърнато в малка панаирна пиаца. Чух приказките на щатния гид към туристическия обект пред група посетители, който не пропусна да спомене и трагичния инцидент тук преди 55 години. Това, което каза за него, не знам кой му е дал информацията, нямаше нищо общо с действителността и си помислих за автентичността на разказите на екскурзоводите въобще.
(Следва)
Д-р Иван СЪРБЯНОВ