Международно морско право
НОВА КОНВЕНЦИЯ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ
* Дали предложените “Ротердамски правила” ще се възприемат по-бързо и с по-голяма готовност, отколкото предходните и действащи в момента?
Когато влязоха в сила „Хамбургските правила”, специалисти от практиката загрижено отбелязаха, че се налагат три и дори четири режима на превозите по море и отговорността на превозвачите. Имаха предвид „Хагските правила” (1924), „Правилата Хага-Висби” (1968), „Хамбургските правила” (1978) и различните национални уредби. Възлагаха се големи надежди на Мултимодалната конвенция (1980) - (United Nations Convention on International Multimodal Transport of Goods), но тя не получи поддръжката на достатъчен брой държави и не влезе в сила. Остана обаче намерението за изработване на документ, който да прехвърли “мост” между действащите правила и да ги допълни съобразно нововъзникналите необходимости.
Резултат на повече от десетгодишни усилия е новата Конвенция относно договорите за международен превоз на товари изцяло или частично по море (Convention on Contracts for the International Carriage of Goods Wholly or Partly by Sea). Конвенцията е приета от Комисията по международно търговско право към Обединените нации (UNCITRAL) и в края на 2008 г. одобрена от Генералната Асамблея на ООН. Предвидена е церемония по откриването на Конвенцията за подписване в Ротердам на 21-23 септември 2009 г. Конвенцията, която ще се нарича “Ротердамски правила”, е замислена като съвременен документ за уеднаквяване на международни превози на стоки, които включват и морски отсечки. Предназначена е да замести „Хагските правила”, „Правилата Хага-Висби” и „Хамбургските правила”. За целта е необходима ратификация от 20 страни.
Сред важните нови елементи е предвиденият електронен запис на превозния договор, увеличаване на изискването за полагане на дължима грижа от превозвача не само преди и в началото на рейса, а през цялото време. Въведено е ново понятие “volume contract” – договор за превоз на определено количество товари в серия превози за уговорен срок. Важна промяна, по която превозвачите сериозни възразяваха през годините, е изключването на навигационната грешка като основание за освобождаване от отговорност на превозвача.
Различно от „Хага” и „Хага-Висби” правилата, но подобно на „Хамбургските правила”, превозвачът ще отговаря за загуба или щета, причинени от забавяне. Включена е и разпоредбата, известна като “Himalaya”, с която защитата и ограничението на отговорността на превозвача се простират и върху морските изпълняващи страни “performing parties”. Отговорността е определена в специални права на тираж (SDR) за пакет и за килограм. Подобно на „Хагските правила” и серията по-късни конвенции във връзка с отговорността превозвачът губи правото си на ограничение, ако загубата, повредата или забавянето/закъсненито са резултат от лично действие или бездействие, допуснато умишлено или самонадеяно със знанието, че загубата или повредата вероятно ще настъпи.
Правото на ограничение се губи и когато превозвачът превозва стоката на палубата в нарушение на изрична уговорка да ги превозва под палубата. Подобно на „Хамбургските правила” времето за предявяване на иск (исковата давност) е две години вместо една година по Хага и Хага-Висби.
Когато Хагските правила са приети във формата на Конвенция, мнението на много законодатели е било, че “те не отговарят и на най-елементарните стандарти на приетата законодателна техника, четимост и добър законов език”. А се прилагат и до сега. Напомняме това, защото и новите правила не са пощадени: От гледна точка на common law липсва “precision”, от гледна точка на civil law – “concision”. Намират ги за многословни. „Хагските правила” са от 16 члена, „Висби”-правилата прибавят един нов член, „Хамбургските” стигат до 34 члена, а „Ротердамските” са с над 90 члена в 18 глави. Критично настроените питат:
Ще ги разберат ли и най-опитните корабособственици, чартьори, товародатели, получатели, та дори и изкусните юристи по морско право? Споделя се усещането, че малко съвсем необходими изменения на „Хагския режим” биха били по-приемливи и с повече изгледи за успех. Новите правила по съдържание, термини, стил и редакция са в непопулярна форма. Това не само заличава години опит и обичаи, но измества 100 години установена юриспруденция.
Сред водещите специалисти, работили и предложили новите правила, активно участват и експерти на САЩ. Дали това участие ще наложи повече ратификации, в по-кратък срок от влиятелни морски сили, които ще ги подкрепят? Макар и действащи, „Хамбургските правила” не са ратифицирани от водещи морски държави. А признати специалисти сериозно критикуват новите правила и открито призовават да не се възприемат в този вид.
ЙОРДАНКА БОНЕВА