НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
Капитан Асен Дремджиев:
ТОВА НЕ Е „АСЕН”, А „МИЛКА”!
Публикацията в „Морски вестник” „Две интересни снимки, дарени на Държавния архив – Варна”, поместена в бр. 24(336) на стр.13 предизвика читателски интерес, което налага продължение на темата. В писмо до редакцията капитан Асен Дремджиев пише:
„Първата снимка е на моторно-ветроходната гемия „Милка”, застанала на сегашното трето място в Пристанище Варна. По време на ваканциите като кадет от Морско училище съм служил като младик (юнга) на Милка и всичко по нея до болка ми е познато, както и цялата й история. Няма да изпадам в подробности. Снимката е от времето, когато след „еврейските рейсове”, „Милка” пак се възстановяваше като товарен кораб; махаше се средната настройка (между двете мачти) с жилищни помещения. Не може дори да се мисли за някаква прилика с учебния кораб „Асен”. На него съм карал летните учебни практики. Той беше метален, по-къс и седловат, викахме му: „Цървул”. „Милка” - изцяло от боров материал, беше лека и елегантна. След национализацията беше пак преустроена с койки в хамбара и под името „Веслец” дълги години се използваше за учебен кораб на ДОСО. За да не го бракуват, изваден беше на сухо в района на яхтклуб „Автостопанство”, като централен експонат на „Вечна вахта”. За жалост, с течение на годините, дъска по дъска беше изгорен - типично за българското отношение към историческите ни паметници. Да си припомним за катера „Калацерка” (в Морската градина), за водосамолета „Арадо 196” до Военноморския музей, за хилядите експонати в закритата музейна експозиция на търговското корабоплаване до „Акациите”.
Друг наш читател - капитан Стефан Методиев, е сигурен, че на снимката е кораб с дървена, а не с метална конструкция, и че работната лодка до кърмата подсказва, че той не е изоставен, а е в редовна експлоатация. Той не изключва този кораб да е „Милка”, но подсказа, че може да се издири и снимка на торпедираната от съветска подводница през септември 1944 г. българска гемия „Вита”, за да се направи още едно сравнение. Капитан Методиев също отхвърля възможността на снимката да е показан „Утриш” („Асен”).
Като оставих темата с отворен финал, аз допусках възможността за други тълкувания относно снимката с неизвестния ветроходен кораб и с радост приемам мненията на двамата уважавани от мен морски специалисти. Затова внимателно прегледах отново всички публикувани досега снимки на „Асен”. И ако на този етап съм склонен да приема твърдението, че е
ТОВА НЕ Е „АСЕН”, А „МИЛКА”!
Публикацията в „Морски вестник” „Две интересни снимки, дарени на Държавния архив – Варна”, поместена в бр. 24(336) на стр.13 предизвика читателски интерес, което налага продължение на темата. В писмо до редакцията капитан Асен Дремджиев пише:
„Първата снимка е на моторно-ветроходната гемия „Милка”, застанала на сегашното трето място в Пристанище Варна. По време на ваканциите като кадет от Морско училище съм служил като младик (юнга) на Милка и всичко по нея до болка ми е познато, както и цялата й история. Няма да изпадам в подробности. Снимката е от времето, когато след „еврейските рейсове”, „Милка” пак се възстановяваше като товарен кораб; махаше се средната настройка (между двете мачти) с жилищни помещения. Не може дори да се мисли за някаква прилика с учебния кораб „Асен”. На него съм карал летните учебни практики. Той беше метален, по-къс и седловат, викахме му: „Цървул”. „Милка” - изцяло от боров материал, беше лека и елегантна. След национализацията беше пак преустроена с койки в хамбара и под името „Веслец” дълги години се използваше за учебен кораб на ДОСО. За да не го бракуват, изваден беше на сухо в района на яхтклуб „Автостопанство”, като централен експонат на „Вечна вахта”. За жалост, с течение на годините, дъска по дъска беше изгорен - типично за българското отношение към историческите ни паметници. Да си припомним за катера „Калацерка” (в Морската градина), за водосамолета „Арадо 196” до Военноморския музей, за хилядите експонати в закритата музейна експозиция на търговското корабоплаване до „Акациите”.
Друг наш читател - капитан Стефан Методиев, е сигурен, че на снимката е кораб с дървена, а не с метална конструкция, и че работната лодка до кърмата подсказва, че той не е изоставен, а е в редовна експлоатация. Той не изключва този кораб да е „Милка”, но подсказа, че може да се издири и снимка на торпедираната от съветска подводница през септември 1944 г. българска гемия „Вита”, за да се направи още едно сравнение. Капитан Методиев също отхвърля възможността на снимката да е показан „Утриш” („Асен”).
Като оставих темата с отворен финал, аз допусках възможността за други тълкувания относно снимката с неизвестния ветроходен кораб и с радост приемам мненията на двамата уважавани от мен морски специалисти. Затова внимателно прегледах отново всички публикувани досега снимки на „Асен”. И ако на този етап съм склонен да приема твърдението, че е
Моторно-ветроходната гемия „Милка” в румънското пристанище Констанца, 1943 г.
Корабът с неизвестно все още име
Моторно-ветроходната гемия „Милка” в румънското пристанище Констанца, 1943 г.
възможно това да е кораб с дървен, а не с метален корпус, в никакъв случай не мога да се съглася, че става въпрос за „Милка”. Прилагам снимки на този моторно-ветроходен кораб именно от посочения от капитан Дремджиев период на „еврейските рейсове” (1943 - 1944 г.), направени в румънското пристанище Констанца с еврейски бежанци на борда. Кои са моите несъгласия:
Корабът е построен през 1943 г. в корабостроителницата на Т. Желябов в Кавала (тогава в пределите на Царство България) и пристига във Варна, като се включва и в „еврейските рейсове”. Каквито и преустройства да са правени от товарен в пътнически вариант, те не биха могли да засегнат основните елементи на корабния корпус и основните надстройки. А различията са точно такива:
1. Носът на кораба и котвеното устройство са различни. При „Милка” се вижда, че котвата се вдига до фалшборда и щокът й е успореден на водната повърхност (в телефонен разговор с капитан Дремджиев уточнихме, че това е било така през периода, в който е бил юнга на кораба), а при неизвестния кораб щокът на котвата е перпендикулярен на водната повърхност, като е оформено и специално (боядисано в черно) място около клюза с допълнително монтиран метален лист. Различен е силуетът на носовия шпил.
2. При неизвестния кораб фалшбордът е отделен от главната палуба с непрекъснат (боядисан в черно) буртик, докато при „Милка” фалшбордът оформен различно. Нещо повече - ясно се вижда, че в кърмата над фалшборда е оформено трайно ажурно дървено леерно ограждение - нещо, което едва ли някой корабособственик, особено във военно време, ще си играе да преустройва, за да преоборудва кораба си в пътнически или в товарен вариант. Същото се отнася и за кърмовия клюз, който при „Милка” е на ъгъла между палубата и кърмата, а при неизвестния кораб е няколко метра по-напред.
3. Очевидна е разликата в надстройките. При неизвестния кораб има ясно изразена висока кърмова надстройка с ходови мостик, а при „Милка” има само скромна рулева рубка. Помещението между кърмовата надстройка и грот-мачтата при неизвестния кораб го няма при „Милка”. Различни са и надстройките около фок-мачтите на двата кораба.
Съгласен съм с капитан Дремджиев, че корабът е на сегашното трето място на Пристанище Варна-изток. Съгласен съм с капитан Методиев, че е добре да се направи съпоставка със снимка на гемията „Вита”, но не съм срещал такава фотография и призовавам читателите да помогнат при възможност. И тъй като искам и този път финалът на публикацията да остане отворен, ще си позволя един въпрос: защо да не допуснем, че става дума и за чуждестранен кораб? Черно-бялата фотография не ни дава възможност да определим какъв флаг е вдигнат на реята на грот-мачтата...
Атанас Панайотов
Корабът е построен през 1943 г. в корабостроителницата на Т. Желябов в Кавала (тогава в пределите на Царство България) и пристига във Варна, като се включва и в „еврейските рейсове”. Каквито и преустройства да са правени от товарен в пътнически вариант, те не биха могли да засегнат основните елементи на корабния корпус и основните надстройки. А различията са точно такива:
1. Носът на кораба и котвеното устройство са различни. При „Милка” се вижда, че котвата се вдига до фалшборда и щокът й е успореден на водната повърхност (в телефонен разговор с капитан Дремджиев уточнихме, че това е било така през периода, в който е бил юнга на кораба), а при неизвестния кораб щокът на котвата е перпендикулярен на водната повърхност, като е оформено и специално (боядисано в черно) място около клюза с допълнително монтиран метален лист. Различен е силуетът на носовия шпил.
2. При неизвестния кораб фалшбордът е отделен от главната палуба с непрекъснат (боядисан в черно) буртик, докато при „Милка” фалшбордът оформен различно. Нещо повече - ясно се вижда, че в кърмата над фалшборда е оформено трайно ажурно дървено леерно ограждение - нещо, което едва ли някой корабособственик, особено във военно време, ще си играе да преустройва, за да преоборудва кораба си в пътнически или в товарен вариант. Същото се отнася и за кърмовия клюз, който при „Милка” е на ъгъла между палубата и кърмата, а при неизвестния кораб е няколко метра по-напред.
3. Очевидна е разликата в надстройките. При неизвестния кораб има ясно изразена висока кърмова надстройка с ходови мостик, а при „Милка” има само скромна рулева рубка. Помещението между кърмовата надстройка и грот-мачтата при неизвестния кораб го няма при „Милка”. Различни са и надстройките около фок-мачтите на двата кораба.
Съгласен съм с капитан Дремджиев, че корабът е на сегашното трето място на Пристанище Варна-изток. Съгласен съм с капитан Методиев, че е добре да се направи съпоставка със снимка на гемията „Вита”, но не съм срещал такава фотография и призовавам читателите да помогнат при възможност. И тъй като искам и този път финалът на публикацията да остане отворен, ще си позволя един въпрос: защо да не допуснем, че става дума и за чуждестранен кораб? Черно-бялата фотография не ни дава възможност да определим какъв флаг е вдигнат на реята на грот-мачтата...
Атанас Панайотов
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::