НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
КНИГА ЗА КРАЙБРЕЖНАТА ТОПОНИМИЯ
Новата обемна монография на Стоян Райчевски „Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними”* има интердисциплинарен характер. Тя е резултат на неговата дългогодишна изледователска работа от времето, когато беше учител и етнограф на „Центъра по морска история и археология” в Созопол. По азбучен ред на селищата и топонимите и хидронимите в техните землища авторът систематизира огромен материал и го коментира от етнографска, археологическа и историческа гледна точка.
Това обилие от данни веднага ни внушава усещането за сложното историческо битие в пространството между Несебър и село Ябълчево в Руенска община и от Обзор до селата в Айтоска Стара планина. Регионът е изключително интересен за историческата наука, защото това е контактна крайбрежна зона, предполагаща голямо и разностранно съдържание на проблематиката. Тук влиза просторната котловина на река Хаджийка от устието й северно от Несебър, в района на Слънчев бряг, до нейния вододел с Камчия, върху който е разположен общинският център – село Руен. Предмет на изседването са и местните имена във високата Еминска планина и хълмитата и удобна за обитаване Айтоска планина.
Съчетанието морски бряг, котловина и планина ни подтиква да наречем този регион с термина „подпрени земи”, както се изразява големият френския историк Фернан Бродел, когато говори за Средиземноморските цивилизации. Подходът на Стоян Райчевси е ефективен, защото при интерпретациите той прилага интердисциплинарния метод. Авторът не се задоволява с елементарно събирателство на топоними и хидроними, а ги
Новата обемна монография на Стоян Райчевски „Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними”* има интердисциплинарен характер. Тя е резултат на неговата дългогодишна изледователска работа от времето, когато беше учител и етнограф на „Центъра по морска история и археология” в Созопол. По азбучен ред на селищата и топонимите и хидронимите в техните землища авторът систематизира огромен материал и го коментира от етнографска, археологическа и историческа гледна точка.
Това обилие от данни веднага ни внушава усещането за сложното историческо битие в пространството между Несебър и село Ябълчево в Руенска община и от Обзор до селата в Айтоска Стара планина. Регионът е изключително интересен за историческата наука, защото това е контактна крайбрежна зона, предполагаща голямо и разностранно съдържание на проблематиката. Тук влиза просторната котловина на река Хаджийка от устието й северно от Несебър, в района на Слънчев бряг, до нейния вододел с Камчия, върху който е разположен общинският център – село Руен. Предмет на изседването са и местните имена във високата Еминска планина и хълмитата и удобна за обитаване Айтоска планина.
Съчетанието морски бряг, котловина и планина ни подтиква да наречем този регион с термина „подпрени земи”, както се изразява големият френския историк Фернан Бродел, когато говори за Средиземноморските цивилизации. Подходът на Стоян Райчевси е ефективен, защото при интерпретациите той прилага интердисциплинарния метод. Авторът не се задоволява с елементарно събирателство на топоними и хидроними, а ги
Стоян Райчевски. „Крайбрежна Стара планина. Топоними и хидроними”. София, 2007, 536 стр.
подлага на филологически и семантичен анализ. Направил си е труда да подходи към тях, въоръжен с местните легенди и предания, а също така и с археологическите данни от съответните землища. Значимо качество на книгата е нейната богата, изчерпателна бибилиография. Освен сериозни научни издания тук са цитирани много статии от местния печат. Не са пренебрегнато дори отдавна забравените в региона многотиражки.
Прави впечатление, че много от топонимите със сигурност възхождат към дълока древност. Например „Чишнигир касаба” на десния бряг на „Бяла река” северозападно от село Оризаре, Несебърска община директно говори за някогашна металургична и търговска дейност в намиращото се тук крайградско селище на древна Месамбрия. Този топоним директно се свързва и археологическите паметници, откривани тук през годините.
Солидното издание на книгата, осъществено с подкрепата на фондация „Българска памет - Братя Диневи”, завинаги ще съхрани ценни исторически свидетелства, които нашето време на хиперделовитост и практицизъм почти напълно пренебрегва.
Проф. ИВАН КАРАЙОТОВ
Прави впечатление, че много от топонимите със сигурност възхождат към дълока древност. Например „Чишнигир касаба” на десния бряг на „Бяла река” северозападно от село Оризаре, Несебърска община директно говори за някогашна металургична и търговска дейност в намиращото се тук крайградско селище на древна Месамбрия. Този топоним директно се свързва и археологическите паметници, откривани тук през годините.
Солидното издание на книгата, осъществено с подкрепата на фондация „Българска памет - Братя Диневи”, завинаги ще съхрани ценни исторически свидетелства, които нашето време на хиперделовитост и практицизъм почти напълно пренебрегва.
Проф. ИВАН КАРАЙОТОВ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::