НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
Първомайско четиво:
ГРИЖИ ЗА ЛИЦАТА
Пак е Първи май и е дошло време да си говорим за работническата солидарност и грижите за хората на труда.
Вече 90 години моряците по света се радват на защитата на какви ли не конвенции, анонсирани от Международната организация на труда и от Международната морска организация. Всички знаем колко строги са разпоредбите на Конвенцията за вахтената служба и как се държи по корабите на „Контрола за операциите и грижите за лицата на борда”. Едно време му викахме „хигиена на труда”, ама каква проста дума, „хигиена”, чак намирисва, а това си е друго нещо, международно!
Да се „държи” е едно, какво ли не може да си „държи” един моряк, ама да се спазват разпоредби...
Виси си със седмици танкерът „Х” на рейда срещу нигерийското пристанище и не му се вижда краят кога ще влезе да се товари. „Палубата” изчукват и изтръгват в жегата безкрайните полета ръжда по него. Боцманът, угрижен от заръките на старпома, натиска другите да работят с предпазни очила и сам е за пример, но едно хлапе се е докарало с „диоптърки” и само си чопли с мръсни пръсти ръждивите люспи, които са се проврели под стъклата. Боцманът го навиква от високото, какви „специални грижи” ще му приложи, защото от компанията се дърпат да плащат за спешни посещения на лекарски кабинети и като нищо ще започнат да им удържат от паричките!
Какво е това „ръжда в окото” знае само този, на когото е минавало през главата. Не помагат нито промивки, нито разтривки, оправя се само в манипулационната на поликлиника – иначе инфектирането ти е в кърпа вързано. Салагата (новобранецът – бел. ред.) обаче си прави сметката, че като се уреди с прах в окото и ето ти осигурена лодка за разходка, свободен ден, посещение при чичо доктор и други „грижи за лицето” в градски условия.
Боцманът налучква точните думи, с които да му поохлади малко полевъдския ентусиазъм.
– Младо, – вика му, – ти знаеш ли какви им са тука местните упойки? Като отидеш да ти бърникат в окото, трябва да ти сложат и упойка от ампула. Но тъй като Компанията вече не плаща, старпомът ще ти напише на талончето ограничение – с „местна упойка”. По местния табиет я поставят, със „шприц”. Събличат те по адамово облекло, слагат ти мокър пешкир като нигерийска чалма на главата, изправя те една мъжка „сестра” с лъскаво теме срещу доктора, понавежда те малко, намества ти шприца и като ти изскочат очите от орбитите, той с два черни пръста само – „хоп”, и люспата я няма. Следва почивка на кораба в мокри чаршафи, докато се съвземеш от упойката – ако се съвземеш, или докато дойде време да родиш! Разбра ли ме?
Разбра го май, защото мигом се завтече да си търси предпазните очила.
Неволно подслушано от ЯНЧО БАКАЛОВ
ГРИЖИ ЗА ЛИЦАТА
Пак е Първи май и е дошло време да си говорим за работническата солидарност и грижите за хората на труда.
Вече 90 години моряците по света се радват на защитата на какви ли не конвенции, анонсирани от Международната организация на труда и от Международната морска организация. Всички знаем колко строги са разпоредбите на Конвенцията за вахтената служба и как се държи по корабите на „Контрола за операциите и грижите за лицата на борда”. Едно време му викахме „хигиена на труда”, ама каква проста дума, „хигиена”, чак намирисва, а това си е друго нещо, международно!
Да се „държи” е едно, какво ли не може да си „държи” един моряк, ама да се спазват разпоредби...
Виси си със седмици танкерът „Х” на рейда срещу нигерийското пристанище и не му се вижда краят кога ще влезе да се товари. „Палубата” изчукват и изтръгват в жегата безкрайните полета ръжда по него. Боцманът, угрижен от заръките на старпома, натиска другите да работят с предпазни очила и сам е за пример, но едно хлапе се е докарало с „диоптърки” и само си чопли с мръсни пръсти ръждивите люспи, които са се проврели под стъклата. Боцманът го навиква от високото, какви „специални грижи” ще му приложи, защото от компанията се дърпат да плащат за спешни посещения на лекарски кабинети и като нищо ще започнат да им удържат от паричките!
Какво е това „ръжда в окото” знае само този, на когото е минавало през главата. Не помагат нито промивки, нито разтривки, оправя се само в манипулационната на поликлиника – иначе инфектирането ти е в кърпа вързано. Салагата (новобранецът – бел. ред.) обаче си прави сметката, че като се уреди с прах в окото и ето ти осигурена лодка за разходка, свободен ден, посещение при чичо доктор и други „грижи за лицето” в градски условия.
Боцманът налучква точните думи, с които да му поохлади малко полевъдския ентусиазъм.
– Младо, – вика му, – ти знаеш ли какви им са тука местните упойки? Като отидеш да ти бърникат в окото, трябва да ти сложат и упойка от ампула. Но тъй като Компанията вече не плаща, старпомът ще ти напише на талончето ограничение – с „местна упойка”. По местния табиет я поставят, със „шприц”. Събличат те по адамово облекло, слагат ти мокър пешкир като нигерийска чалма на главата, изправя те една мъжка „сестра” с лъскаво теме срещу доктора, понавежда те малко, намества ти шприца и като ти изскочат очите от орбитите, той с два черни пръста само – „хоп”, и люспата я няма. Следва почивка на кораба в мокри чаршафи, докато се съвземеш от упойката – ако се съвземеш, или докато дойде време да родиш! Разбра ли ме?
Разбра го май, защото мигом се завтече да си търси предпазните очила.
Неволно подслушано от ЯНЧО БАКАЛОВ
Освен предпазни очила, вече се изискват и други предпазни средства за лицата.
Дама-моряк от китайски произход си почива след като е изчукала цялата ръжда от палубата.
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::