НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
ДЕТЕТО И МОРЕТО
Едно дете... Едно море... Какво са те?
Две сложни съвкупности от различни стихии. И различаващи се, и приличащи си помежду си. В една среща между тях се повишава живецът и в другите творения.
Вятърът вплита пръсти в детските коси. Заиграва се с тях като превъзбудено дете и лудува в морето. Облаци от нежност слизат от звездното небе. Нежността на звездите се влива в синята пелерина на морето и погалва неговата душа. Част от нея прегръща леко сърцето на дете. Тиха усмивка... Лъчиста радост...
Весели искрици блясват в две детски очи. Душата на детето с тази на морето се слива.
Има хармония. Има и буря. Има ли граница между тях? И къде е тя?
Понякога морето е спокойно. Като дете... Когато слънцето огрее сутрин цялата земя. Често, щом детето е развълнувано, то буйно е. Буйно като морето, когато някой бриз е нарушил хармонията му.
Синият блясък в очите поздравява морската шир. Лъчи от детското сърце извират. Прегръщат морето. Успокоеното море гушва в пазвите си една детска обич. Лъчите от любов се превръщат в топла мъгла. А гъстата топлина докосва пясъка, стопля го и в детето като обич се връща.
Част от детството в морето връхлита. Раздвижва се по-силно морската вълна, шуми и удря закачливо, като дете, синьо крило о пясъка.
Една морска длан гали розовите бузки. Детето се смее, махва хаотично с ръце и се затичва напред по пътя. А по пътеката от пясък, примесен с различни мечти, заблестяват под слънцето детските стъпки...
ВЕНЕЛИНА ВЕЛЧЕВА,
Варна
Рисунка АННА-МАРИЯ ТОДОРОВА РАДЕВА,
10 г., СОУ „Гео Милев”, Варна
Едно дете... Едно море... Какво са те?
Две сложни съвкупности от различни стихии. И различаващи се, и приличащи си помежду си. В една среща между тях се повишава живецът и в другите творения.
Вятърът вплита пръсти в детските коси. Заиграва се с тях като превъзбудено дете и лудува в морето. Облаци от нежност слизат от звездното небе. Нежността на звездите се влива в синята пелерина на морето и погалва неговата душа. Част от нея прегръща леко сърцето на дете. Тиха усмивка... Лъчиста радост...
Весели искрици блясват в две детски очи. Душата на детето с тази на морето се слива.
Има хармония. Има и буря. Има ли граница между тях? И къде е тя?
Понякога морето е спокойно. Като дете... Когато слънцето огрее сутрин цялата земя. Често, щом детето е развълнувано, то буйно е. Буйно като морето, когато някой бриз е нарушил хармонията му.
Синият блясък в очите поздравява морската шир. Лъчи от детското сърце извират. Прегръщат морето. Успокоеното море гушва в пазвите си една детска обич. Лъчите от любов се превръщат в топла мъгла. А гъстата топлина докосва пясъка, стопля го и в детето като обич се връща.
Част от детството в морето връхлита. Раздвижва се по-силно морската вълна, шуми и удря закачливо, като дете, синьо крило о пясъка.
Една морска длан гали розовите бузки. Детето се смее, махва хаотично с ръце и се затичва напред по пътя. А по пътеката от пясък, примесен с различни мечти, заблестяват под слънцето детските стъпки...
ВЕНЕЛИНА ВЕЛЧЕВА,
Варна
Рисунка АННА-МАРИЯ ТОДОРОВА РАДЕВА,
10 г., СОУ „Гео Милев”, Варна
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::