НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
ДОНЕСЕНИЕ ОТ ДОВЕРЕН СЪТРУДНИК
По повод на публикацията “Паметникът на О`Кея в Ротердам” в “Кранци от левия и десния борд” - авторска рубрика на Янчо Бакалов
Уважаеми господин главен редактор на "Морски вестник", донасям Ви, че отново се проявяват онези "Тома-неверници", които разпространяват зловредни слухове - паметникът в Ротердам всъщност не бил на О` Кея, а още през 1949 г. бил поставен пред входа на павилиона на Холандия на световното изложение в Брюксел, а по-късно холандците си го прибрали в Ротердам. Даже и така да е, прибрали са го само с една цел - да отбележат посещението на капитан Николов в този прочут град, отколе сборище на пирати, авантюристи, борсови играчи, строители, пътешественици, хидроинженери, архитекти, диамантени крале, трафиканти на свежа плът, пушачи на трева и какви ли не още гордости на стара Европа! В потвърждение на тезата, изпращам Ви документални кадри (от архива на О` Кея - както той обеща). Първият кадър е заснет в деня, когато капитан Николов прави знаменателното откритие - "Имам си паметник!" На втория кадър е документирано как е завел Росито лично да се увери в това, пред свидетели. Изпращам още обща снимка на "О` Кея" със "Зоро", също наш добър познат и герой на рубриката "Кранци...". Ако някой каже, че тези двамата някога за нещо са излъгали - грях му на душата. А ако някой се познае с курсантска униформа около О` Кея по време на плавателна практика – няма лошо!
P.S.
Годината е 197. , разхождаме се по обед заедно с О` Кея из нажежения летен Солун, тъкмо по времето, когато Микис Теодоракис беше спрял да пее за „черната нощ” по гръцката земя. Местните ни гледат като извънземни: как не ни мързи да се движим в този августовски ад? Зареждаме се с влага от уличните хладилници с безалкохолни и се мушим от магазин в магазин, и по сенките на кафенетата. Тукашните хора, как да не им завидиш, си имат всичко по витрините – от найлонови торбички до лъскави автомобили, а ни питат наред: ”В България е хубаво, нали?”.
Ако някъде днес ви попитат така – засмейте се и на това!
По повод на публикацията “Паметникът на О`Кея в Ротердам” в “Кранци от левия и десния борд” - авторска рубрика на Янчо Бакалов
Уважаеми господин главен редактор на "Морски вестник", донасям Ви, че отново се проявяват онези "Тома-неверници", които разпространяват зловредни слухове - паметникът в Ротердам всъщност не бил на О` Кея, а още през 1949 г. бил поставен пред входа на павилиона на Холандия на световното изложение в Брюксел, а по-късно холандците си го прибрали в Ротердам. Даже и така да е, прибрали са го само с една цел - да отбележат посещението на капитан Николов в този прочут град, отколе сборище на пирати, авантюристи, борсови играчи, строители, пътешественици, хидроинженери, архитекти, диамантени крале, трафиканти на свежа плът, пушачи на трева и какви ли не още гордости на стара Европа! В потвърждение на тезата, изпращам Ви документални кадри (от архива на О` Кея - както той обеща). Първият кадър е заснет в деня, когато капитан Николов прави знаменателното откритие - "Имам си паметник!" На втория кадър е документирано как е завел Росито лично да се увери в това, пред свидетели. Изпращам още обща снимка на "О` Кея" със "Зоро", също наш добър познат и герой на рубриката "Кранци...". Ако някой каже, че тези двамата някога за нещо са излъгали - грях му на душата. А ако някой се познае с курсантска униформа около О` Кея по време на плавателна практика – няма лошо!
P.S.
Годината е 197. , разхождаме се по обед заедно с О` Кея из нажежения летен Солун, тъкмо по времето, когато Микис Теодоракис беше спрял да пее за „черната нощ” по гръцката земя. Местните ни гледат като извънземни: как не ни мързи да се движим в този августовски ад? Зареждаме се с влага от уличните хладилници с безалкохолни и се мушим от магазин в магазин, и по сенките на кафенетата. Тукашните хора, как да не им завидиш, си имат всичко по витрините – от найлонови торбички до лъскави автомобили, а ни питат наред: ”В България е хубаво, нали?”.
Ако някъде днес ви попитат така – засмейте се и на това!
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::