НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
УКРАЙНА ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА ВРЕДНОТО ТРАНСГРАНИЧНО ВЛИЯНИЕ ОТ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА РУМЪНИЯ
Посолството на Украйна в България отбелязва видовете стопанска дейност в Румъния, които представляват заплаха за околната среда заради вредното им трансгранично влияние.
I. ДРАГАЖНИ РАБОТИ, КОИТО СЕ ИЗВЪРШВАТ В ДЕЛТАТА НА РЕКА ДУНАВ
1. Най-сериозните промени в режима на хидрологичните процеси и динамиката на цялата делта на река Дунав, които имат ярко изразено трансгранично въздействие, са свързани с провеждането на широкомащабни хидравлични работи за решаване на воднотранспортните проблеми.
За първи път подобни мерки се вземат в средата на деветнадесети век. От 1868 до 1902 г. в ръкава на Сулина бяха проведени и драгажни и руслоизправящи работи, в резултат на което неговата дължина (83,8 км) намаля с 21.2 км. Същевременно са проведени много драгажни работи и в баровата част на Сулското гърло, а в „устата” му бяха изградени парни каменни вълноломи. Окончателният етап на работите беше изграждането на струенасочващ язовир на нос Исмаилски Чатал. Всичко това доведе до преразпределение на потока на водата в полза на Тулчинската система. В началото на 2003 година делът на Килийския ръкав намаля от 70 % до 52 % от потока на р. Дунав в горната делта.
Допълнителен фактор за намаляване на водния поток на Килийския ръкав бяха мащабните хидравлични работи на Румъния в Георгиевия ръкав. За сметка на насочването на шест завоя, в периода от 1981 до 1992 г. природната дължина на Георгиевия ръкав (109.5 км) намаля с 30 %. Това доведе до по-нататъшното намаляване на потока на Килийския ръкав, чийто обем днес се е изравнил с потока на Тулчинския ръкав.
Като се има предвид, че процесът на ерозия на пренасочените участъци от Георгиевия ръкав продължава и до днес, според заключенията на експерти, трябва да се очаква, че в близките години делът на потока на Килийския ръкав за пръв път през последните 200 години ще бъде по-малък от половината от потока на Дунав в горната му делта. Нарушаването на природните процеси чрез формирането на делтата на река Дунав е една от причините за деградацията на нейната украинска част (замърсяването и отмирането на ръкавите в делтата на Килийския ръкав) и като следствие от това - на значителни промени в естествената екосистеми на делтата.
Румъния ратифицира Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (по-нататък – Конвенцията на Еспоо) през май 2001 година.
Вместо това, въпреки ангажиментите, поети от Румъния в съответствие с параграф 1 на член 2 от Конвенцията на Еспоо, тя не престава да взима мерки, умишлено насочени към намаляването на водния поток на Килийския ръкав на Дунав, което има безспорно значително отрицателно въздействие върху дунавското устие в украинската част.
От 2002 г., без изобщо да информира и координира с украинската страна, Румъния извършваше постоянно махане на почва на 114-116 км от фарватера на Килийското устие, през което минава водната граница между Украйна и Румъния. През 2002-2004 г. Държавната гранична служба на Украйна зафиксира 121 рейс на румънския земен снаряд "Дунарея" 2 ("Dunarea").
Запитванията на Държавната гранична служба на Украйна към румънската страна за дейността на "Дунарея" (№ № 13/109 от 27/07/2003, 139 от 17.09.2004, 19.09.2004 и 140 от 143 от 24.09.2004) бяха игнорирани от представителите на граничната служба (от Тулчинския инспекторат на граничната румънска полиция).
От 2006 г. махане на почва се осъществява на 53-58 мили, т.е. в районите, които се използват за навигация, както от Румъния, така и от Украйна. През 2008 земният снаряд работеше в района на 56 и 57 миля.
По-голямата част от махнатата почва е била носена от течението по-нататък и се отлага по завоите на Килийския ръкав, което води до намаляване на водния поток в самия ръкав и неговото устие. Такива явления са отбелязани и по време на извършените измервателни работи на украински хидролози. Част от махнатата почва се наслоява на незначително разстояние зад потоко-насочващата язовирната стена на нос Исмаилски Чатал на румънския бряг. В този участък се е формирала плитчина от махнатата почва, която не е преминала нататък по течението на Килийското устие, което, според данните от украинска космическа снимка фактически отсъства от началото на 2003 г. През март 2006 г. площта на плитчината е била 4,3 хил. квадратни метра. Към края на август 2008 - плитчината се е увеличи с 15.4 хил. квадратни метра и в момента е около 20 хил. квадратни метра. Плитчината е разровена на няколко рова с цел ускоряване на отмиването на почвата от наносната плитчина в Килийския ръкав.
За преразпределението на водата между устиетата също така допринася това, че тя се ползва от Килийския ръкав от румънска страна чрез изкуствени водоизсмуквателни канали. Днес по протежение на румънския бряг по Килийския ръкав, се наброяват 9 точки за източване на вода в полза на Сулинския канал. Поради природните условия, водата в частта на резерватните заблатени зони между Килийското и Сулинското устие поддържа Килийското устие. В резултат от работите, извършени от румънската страна в този участък, водата от него бе отклонена към Сулинското устие за преразпределение на водния баланс в полза на последния.
Изграждането на Георгиевия канал, в частност, изправянето на природното русло, прокарването на големи части от канала през резерватните поземлени участъци, заливането на бреговете му с бетон и камък, а също и предвижданото изграждане на пътна мрежа и на съответните съпътстващи комуникации причинява и ще причини значителни екологични промени в делтата на Дунав, като влияят негативно върху нейната флора и фауна.
Много години Румъния извършва стопанска дейност, която има негативно трансгранично влияние върху територията на Украйна. Тази дейност се отнася към изброените видове дейност, върху които се разпространява действието на Конвенцията на Еспоо (т. 9 от Допълнението към Конвенцията). Но в разрез с положенията на Конвенцията на Еспоо, преди вземането на решение за санкциониране на подобна дейност или даването на позволение на компетентните органи да извършат гореизброените работи, не се изпълняват процедурите, предвидени от членове 3-7 от Конвенцията. От своя страна, Украйна, работеща в духа на добросъседските отношения, не веднъж е повдигала този въпрос, подчертавайки необходимостта румънската страна да спазва положенията от Конвенцията на Еспоо. При последното запитване от страна на Украйна (нота на МВнР № 51/22-011-3156 от 28.10.2008) с молба да се предостави официална информация за хидравличните работи в делтата на Дунав, на 5 януари 2009 г. Министерството на външните работи на Румъния изпрати чрез нота № Н2/5628 формален отговор на въпроса за извършените през 2008 г. работи, без да пояснява причините за липсата на предварително уведомление на украинската страна преди началото на тяхното осъществяване.
Днес е очевидно, че дейността на Румъния при реализиране на плановете за развитие на собствената си транспортна инфраструктура в делтата на Дунав
Посолството на Украйна в България отбелязва видовете стопанска дейност в Румъния, които представляват заплаха за околната среда заради вредното им трансгранично влияние.
I. ДРАГАЖНИ РАБОТИ, КОИТО СЕ ИЗВЪРШВАТ В ДЕЛТАТА НА РЕКА ДУНАВ
1. Най-сериозните промени в режима на хидрологичните процеси и динамиката на цялата делта на река Дунав, които имат ярко изразено трансгранично въздействие, са свързани с провеждането на широкомащабни хидравлични работи за решаване на воднотранспортните проблеми.
За първи път подобни мерки се вземат в средата на деветнадесети век. От 1868 до 1902 г. в ръкава на Сулина бяха проведени и драгажни и руслоизправящи работи, в резултат на което неговата дължина (83,8 км) намаля с 21.2 км. Същевременно са проведени много драгажни работи и в баровата част на Сулското гърло, а в „устата” му бяха изградени парни каменни вълноломи. Окончателният етап на работите беше изграждането на струенасочващ язовир на нос Исмаилски Чатал. Всичко това доведе до преразпределение на потока на водата в полза на Тулчинската система. В началото на 2003 година делът на Килийския ръкав намаля от 70 % до 52 % от потока на р. Дунав в горната делта.
Допълнителен фактор за намаляване на водния поток на Килийския ръкав бяха мащабните хидравлични работи на Румъния в Георгиевия ръкав. За сметка на насочването на шест завоя, в периода от 1981 до 1992 г. природната дължина на Георгиевия ръкав (109.5 км) намаля с 30 %. Това доведе до по-нататъшното намаляване на потока на Килийския ръкав, чийто обем днес се е изравнил с потока на Тулчинския ръкав.
Като се има предвид, че процесът на ерозия на пренасочените участъци от Георгиевия ръкав продължава и до днес, според заключенията на експерти, трябва да се очаква, че в близките години делът на потока на Килийския ръкав за пръв път през последните 200 години ще бъде по-малък от половината от потока на Дунав в горната му делта. Нарушаването на природните процеси чрез формирането на делтата на река Дунав е една от причините за деградацията на нейната украинска част (замърсяването и отмирането на ръкавите в делтата на Килийския ръкав) и като следствие от това - на значителни промени в естествената екосистеми на делтата.
Румъния ратифицира Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (по-нататък – Конвенцията на Еспоо) през май 2001 година.
Вместо това, въпреки ангажиментите, поети от Румъния в съответствие с параграф 1 на член 2 от Конвенцията на Еспоо, тя не престава да взима мерки, умишлено насочени към намаляването на водния поток на Килийския ръкав на Дунав, което има безспорно значително отрицателно въздействие върху дунавското устие в украинската част.
От 2002 г., без изобщо да информира и координира с украинската страна, Румъния извършваше постоянно махане на почва на 114-116 км от фарватера на Килийското устие, през което минава водната граница между Украйна и Румъния. През 2002-2004 г. Държавната гранична служба на Украйна зафиксира 121 рейс на румънския земен снаряд "Дунарея" 2 ("Dunarea").
Запитванията на Държавната гранична служба на Украйна към румънската страна за дейността на "Дунарея" (№ № 13/109 от 27/07/2003, 139 от 17.09.2004, 19.09.2004 и 140 от 143 от 24.09.2004) бяха игнорирани от представителите на граничната служба (от Тулчинския инспекторат на граничната румънска полиция).
От 2006 г. махане на почва се осъществява на 53-58 мили, т.е. в районите, които се използват за навигация, както от Румъния, така и от Украйна. През 2008 земният снаряд работеше в района на 56 и 57 миля.
По-голямата част от махнатата почва е била носена от течението по-нататък и се отлага по завоите на Килийския ръкав, което води до намаляване на водния поток в самия ръкав и неговото устие. Такива явления са отбелязани и по време на извършените измервателни работи на украински хидролози. Част от махнатата почва се наслоява на незначително разстояние зад потоко-насочващата язовирната стена на нос Исмаилски Чатал на румънския бряг. В този участък се е формирала плитчина от махнатата почва, която не е преминала нататък по течението на Килийското устие, което, според данните от украинска космическа снимка фактически отсъства от началото на 2003 г. През март 2006 г. площта на плитчината е била 4,3 хил. квадратни метра. Към края на август 2008 - плитчината се е увеличи с 15.4 хил. квадратни метра и в момента е около 20 хил. квадратни метра. Плитчината е разровена на няколко рова с цел ускоряване на отмиването на почвата от наносната плитчина в Килийския ръкав.
За преразпределението на водата между устиетата също така допринася това, че тя се ползва от Килийския ръкав от румънска страна чрез изкуствени водоизсмуквателни канали. Днес по протежение на румънския бряг по Килийския ръкав, се наброяват 9 точки за източване на вода в полза на Сулинския канал. Поради природните условия, водата в частта на резерватните заблатени зони между Килийското и Сулинското устие поддържа Килийското устие. В резултат от работите, извършени от румънската страна в този участък, водата от него бе отклонена към Сулинското устие за преразпределение на водния баланс в полза на последния.
Изграждането на Георгиевия канал, в частност, изправянето на природното русло, прокарването на големи части от канала през резерватните поземлени участъци, заливането на бреговете му с бетон и камък, а също и предвижданото изграждане на пътна мрежа и на съответните съпътстващи комуникации причинява и ще причини значителни екологични промени в делтата на Дунав, като влияят негативно върху нейната флора и фауна.
Много години Румъния извършва стопанска дейност, която има негативно трансгранично влияние върху територията на Украйна. Тази дейност се отнася към изброените видове дейност, върху които се разпространява действието на Конвенцията на Еспоо (т. 9 от Допълнението към Конвенцията). Но в разрез с положенията на Конвенцията на Еспоо, преди вземането на решение за санкциониране на подобна дейност или даването на позволение на компетентните органи да извършат гореизброените работи, не се изпълняват процедурите, предвидени от членове 3-7 от Конвенцията. От своя страна, Украйна, работеща в духа на добросъседските отношения, не веднъж е повдигала този въпрос, подчертавайки необходимостта румънската страна да спазва положенията от Конвенцията на Еспоо. При последното запитване от страна на Украйна (нота на МВнР № 51/22-011-3156 от 28.10.2008) с молба да се предостави официална информация за хидравличните работи в делтата на Дунав, на 5 януари 2009 г. Министерството на външните работи на Румъния изпрати чрез нота № Н2/5628 формален отговор на въпроса за извършените през 2008 г. работи, без да пояснява причините за липсата на предварително уведомление на украинската страна преди началото на тяхното осъществяване.
Днес е очевидно, че дейността на Румъния при реализиране на плановете за развитие на собствената си транспортна инфраструктура в делтата на Дунав
Изглед от делтата на Дунава
Колония от пеликани, чието съществуване е застрашено от неразумната намеса в екологичното равновесие на региона.
Водоплаващите птици намират все по-малко риба в делтата на Дунава.
Украйна обвинява Румъния, че полага грижи за екологичното равновесие само за своите води, а в общите със съседната държава върши незаконни намеси в природата.
Изоставени стари и недовършени кораби има и по поречието на река Дунав, и по нейните брегове.
В биосферния резерват „Дунавска Делта” все още са запазени уникални растителни видове.
Цветът на водата не винаги показва замърсяването затова украинските експерти първо посочват нетърпимата миризма в част от разклоненията на речната делта.
Така всички искаме да изглежда делтата на Дунава.
оказва голямо негативно влияние върху екологията на делтата и създава сериозни заплахи за корабоплаването в нейната украинска част.
Фактически, действията на Румъния водят до негативно влияние върху, на практика, всички компоненти на литосферата, хидросферата и биосферата на украинска територия: върху геодинамичните условия и релефа, режима на подземните води, климата, почвите, растителния и животинския свят и ландшафт като цяло.
В частност, според изследванията, проведени от украинските ихтиолози, най-голямо значение за миграцията на мигриращите видове риба в делтата на Дунав имат Георгиевото и Сулинското устие. Перманентното извършване на драгиращи и русло-насочващи работи в тези устия носи сериозна заплаха за нерестова миграция, например, на дунавската херинга, която е основен обект на поминъка (до 80 % при уловите) в украинския участък на р. Дунав. Именно изследванията на румънските ихтиолози показаха, че във връзка с хидравличните и морфологичните условия в долния Дунав 60-80 % от яйцата на дунавската херинга се натрупват в Сулинското и Георгиевото устие. При това, според теорията на хоуминга, повечето мигриращи риби се връщат да хвърлят хайвера си в същото устие, в което се е състояло тяхното изхвърляне като яйца.
Нарушаването на хидравличния режим, природната динамика и процесите на мигриране на химическите вещества, засилването на процесите на вторично замърсяване на водата в Килийското устие на Дунав и намаляването на нейната способност за самопрочистване, в следствие от стопанската дейност на Румъния в делтата, могат да доведат до екологична катастрофа за нейната украинска част и да разрушат уникалната делта на Дунав.
Анализът на съществуващата ситуация в Делтата на Дунав е ясен знак, че непосредствена причина за негативните екологични последствия са широкомащабните хидравлични работи на румънската страна за решаване на соствените и водно-транспортни проблеми.
С оглед нагореизложеното, украинската страна се обърнакъм Комитета по изпълнението на Конвенцията на Еспоо.
ІІ. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ХИМИЧНАТА, МИННО-ДОБИВНАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ОБЛАСТ НА ИКОНОМИКАТА
1. В началото на 2009 г. на територията на Румъния са функционирали около 20 химически и минно-добивни предприятия, в чийто състав се наброяват до 60 декантационни езера (резервоара) от отворен и затворен тип.
Според заключенията на румънските експерти, повечето от въпросните хидравлични съоръжения са изчерпали ресурсите си на безопасно ползване, във връзка с което те изискват затваряне и провеждане на специални ремонтни работи, в частност, текущ ремонт на бентовете и повишаване нивото на язовирните стени. Основната част от резервоарите имат ниска степен на защита (90 % от тях са оборудвани с една обратна помпа, което не отговаря на елементарните технически изисквания). В съчетание с постепенното увеличаване на прииждащите води в регионите, това води до систематични изтичания на токсични вещества в околната среда през защитните язовирни стени и резервоарите, както се случи на 26.07.08 в резервоарите на „Колбу-1” и „Колбу-2” (район н.п. Бейле-Борша, окръг Марамуреш, около 14 км от линията на държавната граница на Украйна, срещу пресечната линия между Ивано-Франковска и Закарпатска област), които принадлежат на минно-добивния комбинат за преработка на цветни метали “SM Borsa” (СМ Борша)
2. Програмата за развитие на енергийния сектор на Румъния за периода 2007-2020 г. предвижда:
- изграждането на 2-ра поред АЕЦ „Черна вода” (запускът на 3-ия енергоблок е планиран за 2014 г., на 4-тия - за 2015 г.);
- провеждането на хидравлични работи за осигуряването на вода за системата за охлаждане на АЕЦ „Черна вода” от р.Дунав;
- изграждането на ГАЕЦ “Tranita Lapustesti” (в стадий на проектиране);
- разработването на техническо-икономическа аргументация за изграждането на нова АЕЦ в района на окръг Марамуреш в басейна на р. Тиса (обща граница с Украйна) и въвеждането и в експлоатация до 2020 г.;
- изграждането на крайно хранилище за радиоактивни отпадъци.
Разширяването на мощностите на АЕЦ „Чернавода” предвижда ниско, според екологическите организации, ниво на екологична опасност за станцията. През май 2007 г. в румънските медии се появи информация за наличието на редица недостатъци при работата на реакториите и станциите като цяло: в енергоблоковете на АЕЦ има остаряло оборузване (образец от 80-те години), което не се съхранявало при подходящите условия. Най-важния недостатък е използването на реактори канадско производство "CANDU-6", които по своите технически характеристики не са предназначени заизползване в сеизмично активни зони (една от които е Румъния), и особеността на системата за охлаждане на реакторите на станциите и възможните рискове при това.
Към число на проблемите, характерни за реакторите от типа на CANDU-6, спадат:
- конструктивният недостатък, който причини избухването на Чернобилската АЕЦ и първата в света ядрена авария, която стана в лабораториите на компания AECL в Чок-Ривера през 1952 г.;
- по време на изчисляването на рисковете за реакторите не бяха достатъчно добре отчетени възможностите за възникване на външни фактори като земетресения, които са абсолютно обичайно явление в тази част на Румъния;
- системите за аварийно изключване на реактора не се изпробвани. Няма гаранции, че тези системи ще могат да работят в аварийни ситуации.
Във връзка с амортизирането на реактора, количеството на емисиите от тритий в атмосферата и водите на р. Дунав се увеличават ежегодно. Според оценките на еколозите допустимото ниво на радиация след спирането на трети и четвърти реактор ще бъде изключителон голяма, което ще навреди на околната среда.
В проблем може да се превърне доставянето на вода за охлаждане до четирите реактора, а също и нейната утилизация след използването ?. Наличната система за охлаждане на използваната вода от двата реактора периодично причинява топло течение в р.Дунав, чиято дължина достига 100 км. С оглед на този факт, специалистите от румънския национален институт за ядрени изследвания не изключват възможността, че при експлоатирането на четирите енергоблока повишаването на водната температура може да достигне 4-5 градуса С. При такива обстоятелства безопасността на функционирането на новите енергоблокове на площадката на АЕЦ е съмнителна.
Освен това, за да се достави до реакторите нужното количество вода за охлаждане, е необходнимо да се извършат допълнителни хидравлични работи за промяна на течението на реката в зоната на работещата АЕЦ, което ще причини съществено натоварване на екосистема на р. Дунав.
Належащ проблем е и утилизирането на радиоактивните отпадъци от първия енергоблок, тъй като съществуващите хранилища не отговарят на европейски норми. Потенциална заплаха за екологичната сигурност на региона е желанието на Румъния да създаде хранилище за съхраняване на радиоактивни отпадъци от АЕЦ-а в близост до самата станция, понеже съществува голям риск от емисии на замърсени с радиоизотопи вещества в р. Дунав (по предварителни данни в хранилището се планира да се съхраняват отпадъците от слабата и средната активност).
3. На територията на Националния институт по физика и атомна инженерство Horia Hulubei (г. Магуреле, окръг Илфов) е натрупано голямо количество опасни вещества, възникнали в резултат от научната, медицинската и промишлената дейност на предприятията в страната, които, в разрез с нормите, се съхраняват в занемарени хангари.
На територията на Института се намират около 800 барела с радиоактивни отпадъци (РАО), които изискват спешна утилизация, тъй като някои от тях са повредени и ръждясали. Това води до попадане на вредни течни вещества в подпочвените води и тяхното пренасяне до Дунав и притоците на реките Арджеш и Димбовица, което, на свой ред, създава заплаха от екологично замърсяване както за украинското Подунавие, така и за България. В региона Магуреле се наблюдава с 30 % повече случаи на онкологични заболявания, отколкото на други места.
Проблеми, свързани със съхраняването на РАО, има и в отделението на Фелдиоара на Националната уранова компания. В момента водата от басейните, разположени на територията на този обект, съдържа извлечения с РАО, които попадат в река Олт (приток на Дунав).
4. Единственото в Румъния крайно хранилище за радиоактивни отпадъци е остаряло и се нуждае от реконструкция. Общият капацитет на съоръжението е малък и е около 5 хил. м.3 (за сравнение: АЕЦ „Черна вода” изработва 7 хил. м3 твърди РАО от експлоатацията си и 16 хил. м3 РАО в резултат от планираната подмяна на продуктите, които се използват в производствения процес).
Румъния планира да построи две дългосрочни хранилища за РАО за утилизация на отпадъците, които са продукт от производството на атомна електроенергия. Първото - за отпадъци с ниска радиоактивност - ще се строи до 2014 г. близо до АЕЦ „Черна вода”, второто -за съхраняване на отпадъци с висока радиоактивност ще се строи до 2050 г. (вероятно разположение - на границата с Украйна, окръг Марамуреш).
5. Ръководството на румънско-канадската компания Rosia Montana Gold Corporation (RMGC) възнамерява се да възобнови проекта по разработването на златодобивни мини в планинския район Рошия Монтане. Предвижда се в продължение на две години да се построят нови шахти за експлоатация на най-големите в Европа запаси от злато (330 т.) и сребро (1600 т.).
Имайки предвид, че румънският Парламент така и не прие закона за забрана на минно-добивната дейност с използването на технологии, които предвиждат използването на цианиди и изгаряне на съответните производствени отпадъци, реализирането на въпросните намерение на компания RMGC може да доведе до големи негативни последствия в пограничните региони с Украйна и Унгария.
Начинът на управление на компания RMGC ускори ерозията на четирите планински масива в региона и води до разрушаването на уникални природни галерии в тази местност.
В комплекса по златодобив в басейна на р. Тиса компания RMGC планира да обработи около 225 млн. т. породи, което предвижда използването на 500 т цианида ежегодно. Водохранилището, в което се складират производствените отпадъци, заема площ от 500 хектара. Обработените шлаки се изхвърлят в изоставени минни галерии, а също и в р.Самош, в резултат на което в участъка, където Самош се влива в Тиса, в Унгария, редовно попадат вредни вещества, които след това се оказват на територията на Украйна.
Река Тиса в района на г. Вашарошнамен (Унгария) винаги се замърсява с обработени шлаки и битови отпадъци, понякога във водата се открива наличието на тежки метали.
6. В окръзите Ботошан, Марамуреш и Сату-Маре, които граничат с Украйна, са разположени 10 предприятия за утилизиране на медицински отпадъци. Те и много други румънски предприятия от този вид не отговарят на основните международни стандарти. Емисиите от крематориумите, които изгарят медицински отпадъци, които се намират в непосредствена близост от Украйна, са крайно опасни за човешкото здраве.
7. Приетият от Румъния „Мастър-план” предвижда до 2010 г. да се организира нов речен канал „Дунав-Букурещ”, а до 2025 г. в делтата на реката да се реализират редица мащабни проекти.
С въпросното строителство Букурещ планира да реализира мащабни хидравлични и мелиративни дейности. Организационният план на територията на Дунавската делта предвижда изграждането на нови изкуствени канали и почистването на настоящите протоци за нуждите на корабоплаването по вътрешните водни маршрути.
Планира се да се разчистят долните течения на главните притоци на реките Прут, Сирет, Яломица, Арджеш, Муреш, Олт, Сомеш, Жиу, Биега и да се извърши реконструкция на каналите, за да се съединят реките Сирет и Яломица (Сирет-Барагански :канал), а също и за да се разширят и модернизират съществуващите пристанища по Дунава.
Предвижда се изграждането на около 27 нови пристанища по всички главни притоци, пет нови железопътни мостове, а също и на дванайсет нови автомобилни мостове.
Румъния възнамерява до края на 2009 г. да реализира проект за защита на бреговете на Сулинския канал, драгажиране и укрепване на язовирните стени по бреговете на Дунав в районите на Бала, Епураси, Каленя между градовете Калараш и Браила (375-175 км). До 2011 г. - да укрепи бреговете по каналите „Дунав-Черно море” и „Поарта Албе-Неводари”.
Тези планове представляват опасност за есетровите риби, а също така ще доведат до изчезването на гнездящите птици по тези места.
8. Негативно влияние върху екологичната ситуация в дунавската делта има и замърсяването на р. Дунав с отточни води и активизирането на неконтролиран туристически бизнес.
Разпространяването на неконтролиран туризъм в този район може да доведе до разрушваане на бреговете в следствие от движението на съответните корабоплавателни съдове, до значително замърсяване на водата и местността с битови отпадъци и до унищожаването на флората и фауната.
Значително развитие получи и бракониерството и увеличаването на замърсени оттичания от канализационните системи към р. Дунав. Вредните емисии доведоха до това, че поради канализационните оттичания и оттичанията от свинефермите, на брега на реката, близо до г. Тулча и н.п. Нуфер е невъзможно да минеш заради отровната миризма. Активизирането на незаконния риболов в комбинация с вредните емисии в Дунав доведоха до рязкото намаляване броя на рибата (от 4,7 хил. т. през 1977 р. до 185 т. през 2003 г.).
9. Потенциална опасност в трансгранично измерение са и следните промишлени обекти в Румъния:
- Предприятие за производство на минерални торове Marwy Fertilhim S.A. (Неводар), на чиято територия се съхраняват 2 млн. т. фосфогипс, който, според данните на Службата по здравеопазване на г. Констанца, има повишено съдържание на уран (10 пъти) и съдържание на радий (12 пъти). В доклада на Европейския румънски институт от 2004 г. се отбелязва, че хранилището на фосфогипс заема площ от 480 декара и е обект на повишена екологична опасност. Румънската национална комисия за контрол върху ядрената дейност откри, че отпадъците от фосфогипс доста надвишават основните норми за радиационна безопасност (Директива 96/29 EUROATOM).
- Металургичен комбинат Arcelor Mittal (г. Галац). Комбинатът е едно от най-опасните в екологичен план предприятия. Особена опасност представлява използваната в технологичния процес вода (около 90 м3 / час) и газовите емисии в атмосферата. Според данните на регионалната Агенция за околната среда, замърсяването на въздуха е в радиус от около 50 км. и надвишава нормата с 20 %.
ІІІ. СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА РУМЪНИЯ В ТРАНСГРАНИЧНИЯ ДВУСТРАНЕН РЕЗЕРВАТ „ДУНАВСКА ДЕЛТА”, КОЙТО Е ВНЕСЕН В СПИСЪКА НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО И РАМСАРСКИЯ СПИСЪК
На територията на биосферния резерват „Дунавска Делта” (БРДД) в окръг Тулча, въпреки протестите от страна на екологичните и природозащитните организации, се строят нови и се модернизират стари автомобилни пътища. Голяма опасност за функционирането на резервата е наличието на няколко складове за кораби в ръкавите на Дунав, функционирането на атомната електростанция „Черна вода”, а също и използването на декантационното езеро Алан-Тепе-Иаз (Alan Tepe Iaz).
Регионалната служба за пътищата и мостовете разработи проект за бърз автопът на обща стойност 21,38 млн. леи (около 6 млн. евро), който трябва да съедини крайбрежието на Черно море с населените точки по делтата на Дунав (Овидиу, Лумина, Неводари, Корбу, Сечелє и Михай-Витяз). Бъдещото трасе ще преминава частично близо до границите на БРДД, а също и през резерватните му зони (в частност, през района на н.п. Муригьол, който се намира в зона на строга защита на резервата).
Освен това се планира модернизацията и частичното дострояване на пътя, който трябва да минава непосредствено през двете буферни зони и двете зони на екологична реконструкция на БРДД. Част от работите по проекта (иницииран през 2003 г.) вече е изпълнена (изграден е път Сулина-Росети, други участъци се намират в стадий на подготовка за изграждане). Въпросното строителство ще има крайно негативно влияние върху биоразнообразието на речната делта, в частност, върху 19 видове от флората в региона, които се нахмират на границата на изчезването, от които 12 - изключително редки.
Голяма опасност за функционирането на БРДД е наличието на няколко складове за кораби в ръкавите на Дунав. Въпреки контрола от страна на резерватната администрация и мерките за ликвидирането на металните отпадъци (през 2004 г. бяха вдигнати 140 единици корабни съдове), днес в устието на Св. Георги са фиксирани над сто кораба, изоставени от собствениците си, в средата на повечето от които се намират остатъци от нефтопродукти.
Заедно с това в района на н.п. Мечин има най-малко 60 кораба, които са били изоставени преди няколко десетки години. Органите на местната власт не ги използват, мотивирайки се с това, че те се намират отвъд границите на БРДД и не представляват опасност за околната среда. Пристанищните ръководства на Галац и Тулча също отказват да вземат участие в унищожаването на въпросните складове.
Територията на биосферния резерват страда от това, че корабите изхвърлят техническа вода, преработени нефтопродукти и битови отпадъци. Това е свързано с липсата на съответното оборудване и сметища в пристанищата. Така, на пристанище Тулча има само съоръжения за обработване на твърди отпадъци, а в пристанище Сулина тях ги слагат в контейнери и ги извозват до място, където по-рано е имало топлоелектроцентрала.
Подобна ситуация се наблюдава и в пртистнищата Галац и Махмудия, където администрацията извършва фитосанитарни събирания, но не осигурява централизирана утилизация на отпадъците.
На територията на БРДД се наблюдават чести случаи на незаконно строителство, което нанася вреда на околната среда на резерватната зона. Така, властите в г. Сулин дадоха плаж с дължина около 150 метра под наем на частна структура. Новите собственици изградиха върху територията му развлекателни заведения и, въпреки съществуващата забрана, започнаха да градят капитални сгради. Също така бизнесмените нарушиха екологичните изисквания по време на изграждането на асфалтирания път до курортния район (законодателството допуска в резерватна зона да има едва само пясъчни или каменни пътища).
IV. ЗА АВАРИИТЕ В ЕКОЛОГИЧНО ОПАСНИТЕ РУМЪНСКИ ОБЕКТИ ПРЕЗ 2008-2009 Г.
В непосредствена близост до границата с Украйна има голям брой технологически опасни обекти. С оглед на това, че около 8 % от общата консумация на вода в нашата държава се осъществява за сметка на използването на ресурсите на дунавския басейн, особено безпокойство извиква редовното замърсяване на пограничните реки и технитен притоци с тежки метали, цианиди, а също и липсата налични сметища и хранилища за битови и промишлени токсични отпадъци, които вече дълго време не се инвентаризират от румънската страна и се съхраняват без необходимия контрол.
През последните седем години това доведе до екологични катастрофи, които имаха голямо негативно трансгранично влияние върху украинска територия. Сред най-сериозните техногенни събития в Румъния, случили се през 2008-2009 г., внимание за международните екологични институции заслужават следните:
- На 28 януари 2008 г. в резултат на авария на петролопровода на предприятие RС “Реtrom SА” се получи изтчане на голямо количество нафта към р. Сабер (окръг Арджеш). Петролното петно, с дължина 15 км. и ширина 2 м., не можа да бъде локализирано. В результат на това редица населени места (Леорден, Крингуриле, Гура Фоий и Геешт) бяха лишени от възможността да използват вода от реката;
- през март 2008 г. румънската Национална Комисия за контрол над атомната дейност публикува данни,че радиационния фон в района на н.п. Неводар (окръг Констанца) е нараснал 10 пъти над нормата. Причина за това стана съхраняването над 2 млн. тона радиоактивен фосфогипс от химически торове на SС Marway Fertilchim на територията на комбината. В резултат на разследването беше установено, че опасните вещества се отмиват и попадат в почвата и подпочвените води. Въпреки това не бяха направени конкретни действия за осигуряването на необходимите условия за тяхното съхранение;
- На 26 юли 2008 г., в резултат на наводнения и рязко покачване нивото на водата в района на г. Бая-Борш (окръг Марамуреш) в предприятие SC “Remin S.A.” бяха заляти редица отворени резервоари с промишлени отпадъци. В частност, язовирната стена на минното езеро Колбу-2 блокира и в езеро Колбу-1 имаше изитчане на вода. С цел да се избегнат аварии, местните органи на властта взеха решение да направят пролом в язовирната стена, което даде възможност да се осигури оттичането на вода от езеро Колбу-1. В резултат на това, към реките Числа, Вишеу и Тиса и техните притоци попаднаха над 8 млн. куб. м промишлени отпадъци със съдържание на магнезий, цинк и други тежки метали. При това, не е изключено аналогични ситуации да се случат отново в бъдеще. Ситуацията около споменатите резервоари остава критична. В момента фирма SС „Еconord S.А.”, която трябва да демонтира конструкциите и да запази обектите, само започна да работи над поправяне на пътя, за да осигури на техниката и оборудването достъп до резервоарите. По резервоарите не е извършена никаква работа. Предварителна оценка на ситуацията показва, че ако има дъждове съществува опасност от повторно пропукване на язовирната стена, в результат на което във въпросните реки могат да попаднат над 7 млн. куб. м промишлени отпадъци със съдържание на тежки метали.
- На 16 април 2009 г., в резултат на пропукване на напорния тръбопровод на станцията за пречистване на отходни води “Toroioaga” на минно-добивното предприятие SC “Cartel Bau SA” в района на г. Бая-Борша имаше аварийно замърсяване на р. Секу, която е приток на река Числа, която се влива в р. Вишеу - ляв приток на р. Тиса.
Веществата, попаднали във водите на тези реки, имат голяма концентрация на метали, което, на свой ред, доведе до значително негативно трансгранично влияние върху територията на Украйна.
На румънска територия имаше много повече инциденти от техногенен характер, отколкото са регистрирани официално. Румънската страна не информира своевременно за посочените факти, като прикрива ведомости за извънредните екологични ситуации, които възникват на нейна територия. Информацията за тях и за последствията от тях е недостъпна или се представя като дребни инциденти или такива, които влизат в категорията „екологични стандарти”.
МВ
Снимки интернет
Фактически, действията на Румъния водят до негативно влияние върху, на практика, всички компоненти на литосферата, хидросферата и биосферата на украинска територия: върху геодинамичните условия и релефа, режима на подземните води, климата, почвите, растителния и животинския свят и ландшафт като цяло.
В частност, според изследванията, проведени от украинските ихтиолози, най-голямо значение за миграцията на мигриращите видове риба в делтата на Дунав имат Георгиевото и Сулинското устие. Перманентното извършване на драгиращи и русло-насочващи работи в тези устия носи сериозна заплаха за нерестова миграция, например, на дунавската херинга, която е основен обект на поминъка (до 80 % при уловите) в украинския участък на р. Дунав. Именно изследванията на румънските ихтиолози показаха, че във връзка с хидравличните и морфологичните условия в долния Дунав 60-80 % от яйцата на дунавската херинга се натрупват в Сулинското и Георгиевото устие. При това, според теорията на хоуминга, повечето мигриращи риби се връщат да хвърлят хайвера си в същото устие, в което се е състояло тяхното изхвърляне като яйца.
Нарушаването на хидравличния режим, природната динамика и процесите на мигриране на химическите вещества, засилването на процесите на вторично замърсяване на водата в Килийското устие на Дунав и намаляването на нейната способност за самопрочистване, в следствие от стопанската дейност на Румъния в делтата, могат да доведат до екологична катастрофа за нейната украинска част и да разрушат уникалната делта на Дунав.
Анализът на съществуващата ситуация в Делтата на Дунав е ясен знак, че непосредствена причина за негативните екологични последствия са широкомащабните хидравлични работи на румънската страна за решаване на соствените и водно-транспортни проблеми.
С оглед нагореизложеното, украинската страна се обърнакъм Комитета по изпълнението на Конвенцията на Еспоо.
ІІ. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ХИМИЧНАТА, МИННО-ДОБИВНАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ОБЛАСТ НА ИКОНОМИКАТА
1. В началото на 2009 г. на територията на Румъния са функционирали около 20 химически и минно-добивни предприятия, в чийто състав се наброяват до 60 декантационни езера (резервоара) от отворен и затворен тип.
Според заключенията на румънските експерти, повечето от въпросните хидравлични съоръжения са изчерпали ресурсите си на безопасно ползване, във връзка с което те изискват затваряне и провеждане на специални ремонтни работи, в частност, текущ ремонт на бентовете и повишаване нивото на язовирните стени. Основната част от резервоарите имат ниска степен на защита (90 % от тях са оборудвани с една обратна помпа, което не отговаря на елементарните технически изисквания). В съчетание с постепенното увеличаване на прииждащите води в регионите, това води до систематични изтичания на токсични вещества в околната среда през защитните язовирни стени и резервоарите, както се случи на 26.07.08 в резервоарите на „Колбу-1” и „Колбу-2” (район н.п. Бейле-Борша, окръг Марамуреш, около 14 км от линията на държавната граница на Украйна, срещу пресечната линия между Ивано-Франковска и Закарпатска област), които принадлежат на минно-добивния комбинат за преработка на цветни метали “SM Borsa” (СМ Борша)
2. Програмата за развитие на енергийния сектор на Румъния за периода 2007-2020 г. предвижда:
- изграждането на 2-ра поред АЕЦ „Черна вода” (запускът на 3-ия енергоблок е планиран за 2014 г., на 4-тия - за 2015 г.);
- провеждането на хидравлични работи за осигуряването на вода за системата за охлаждане на АЕЦ „Черна вода” от р.Дунав;
- изграждането на ГАЕЦ “Tranita Lapustesti” (в стадий на проектиране);
- разработването на техническо-икономическа аргументация за изграждането на нова АЕЦ в района на окръг Марамуреш в басейна на р. Тиса (обща граница с Украйна) и въвеждането и в експлоатация до 2020 г.;
- изграждането на крайно хранилище за радиоактивни отпадъци.
Разширяването на мощностите на АЕЦ „Чернавода” предвижда ниско, според екологическите организации, ниво на екологична опасност за станцията. През май 2007 г. в румънските медии се появи информация за наличието на редица недостатъци при работата на реакториите и станциите като цяло: в енергоблоковете на АЕЦ има остаряло оборузване (образец от 80-те години), което не се съхранявало при подходящите условия. Най-важния недостатък е използването на реактори канадско производство "CANDU-6", които по своите технически характеристики не са предназначени заизползване в сеизмично активни зони (една от които е Румъния), и особеността на системата за охлаждане на реакторите на станциите и възможните рискове при това.
Към число на проблемите, характерни за реакторите от типа на CANDU-6, спадат:
- конструктивният недостатък, който причини избухването на Чернобилската АЕЦ и първата в света ядрена авария, която стана в лабораториите на компания AECL в Чок-Ривера през 1952 г.;
- по време на изчисляването на рисковете за реакторите не бяха достатъчно добре отчетени възможностите за възникване на външни фактори като земетресения, които са абсолютно обичайно явление в тази част на Румъния;
- системите за аварийно изключване на реактора не се изпробвани. Няма гаранции, че тези системи ще могат да работят в аварийни ситуации.
Във връзка с амортизирането на реактора, количеството на емисиите от тритий в атмосферата и водите на р. Дунав се увеличават ежегодно. Според оценките на еколозите допустимото ниво на радиация след спирането на трети и четвърти реактор ще бъде изключителон голяма, което ще навреди на околната среда.
В проблем може да се превърне доставянето на вода за охлаждане до четирите реактора, а също и нейната утилизация след използването ?. Наличната система за охлаждане на използваната вода от двата реактора периодично причинява топло течение в р.Дунав, чиято дължина достига 100 км. С оглед на този факт, специалистите от румънския национален институт за ядрени изследвания не изключват възможността, че при експлоатирането на четирите енергоблока повишаването на водната температура може да достигне 4-5 градуса С. При такива обстоятелства безопасността на функционирането на новите енергоблокове на площадката на АЕЦ е съмнителна.
Освен това, за да се достави до реакторите нужното количество вода за охлаждане, е необходнимо да се извършат допълнителни хидравлични работи за промяна на течението на реката в зоната на работещата АЕЦ, което ще причини съществено натоварване на екосистема на р. Дунав.
Належащ проблем е и утилизирането на радиоактивните отпадъци от първия енергоблок, тъй като съществуващите хранилища не отговарят на европейски норми. Потенциална заплаха за екологичната сигурност на региона е желанието на Румъния да създаде хранилище за съхраняване на радиоактивни отпадъци от АЕЦ-а в близост до самата станция, понеже съществува голям риск от емисии на замърсени с радиоизотопи вещества в р. Дунав (по предварителни данни в хранилището се планира да се съхраняват отпадъците от слабата и средната активност).
3. На територията на Националния институт по физика и атомна инженерство Horia Hulubei (г. Магуреле, окръг Илфов) е натрупано голямо количество опасни вещества, възникнали в резултат от научната, медицинската и промишлената дейност на предприятията в страната, които, в разрез с нормите, се съхраняват в занемарени хангари.
На територията на Института се намират около 800 барела с радиоактивни отпадъци (РАО), които изискват спешна утилизация, тъй като някои от тях са повредени и ръждясали. Това води до попадане на вредни течни вещества в подпочвените води и тяхното пренасяне до Дунав и притоците на реките Арджеш и Димбовица, което, на свой ред, създава заплаха от екологично замърсяване както за украинското Подунавие, така и за България. В региона Магуреле се наблюдава с 30 % повече случаи на онкологични заболявания, отколкото на други места.
Проблеми, свързани със съхраняването на РАО, има и в отделението на Фелдиоара на Националната уранова компания. В момента водата от басейните, разположени на територията на този обект, съдържа извлечения с РАО, които попадат в река Олт (приток на Дунав).
4. Единственото в Румъния крайно хранилище за радиоактивни отпадъци е остаряло и се нуждае от реконструкция. Общият капацитет на съоръжението е малък и е около 5 хил. м.3 (за сравнение: АЕЦ „Черна вода” изработва 7 хил. м3 твърди РАО от експлоатацията си и 16 хил. м3 РАО в резултат от планираната подмяна на продуктите, които се използват в производствения процес).
Румъния планира да построи две дългосрочни хранилища за РАО за утилизация на отпадъците, които са продукт от производството на атомна електроенергия. Първото - за отпадъци с ниска радиоактивност - ще се строи до 2014 г. близо до АЕЦ „Черна вода”, второто -за съхраняване на отпадъци с висока радиоактивност ще се строи до 2050 г. (вероятно разположение - на границата с Украйна, окръг Марамуреш).
5. Ръководството на румънско-канадската компания Rosia Montana Gold Corporation (RMGC) възнамерява се да възобнови проекта по разработването на златодобивни мини в планинския район Рошия Монтане. Предвижда се в продължение на две години да се построят нови шахти за експлоатация на най-големите в Европа запаси от злато (330 т.) и сребро (1600 т.).
Имайки предвид, че румънският Парламент така и не прие закона за забрана на минно-добивната дейност с използването на технологии, които предвиждат използването на цианиди и изгаряне на съответните производствени отпадъци, реализирането на въпросните намерение на компания RMGC може да доведе до големи негативни последствия в пограничните региони с Украйна и Унгария.
Начинът на управление на компания RMGC ускори ерозията на четирите планински масива в региона и води до разрушаването на уникални природни галерии в тази местност.
В комплекса по златодобив в басейна на р. Тиса компания RMGC планира да обработи около 225 млн. т. породи, което предвижда използването на 500 т цианида ежегодно. Водохранилището, в което се складират производствените отпадъци, заема площ от 500 хектара. Обработените шлаки се изхвърлят в изоставени минни галерии, а също и в р.Самош, в резултат на което в участъка, където Самош се влива в Тиса, в Унгария, редовно попадат вредни вещества, които след това се оказват на територията на Украйна.
Река Тиса в района на г. Вашарошнамен (Унгария) винаги се замърсява с обработени шлаки и битови отпадъци, понякога във водата се открива наличието на тежки метали.
6. В окръзите Ботошан, Марамуреш и Сату-Маре, които граничат с Украйна, са разположени 10 предприятия за утилизиране на медицински отпадъци. Те и много други румънски предприятия от този вид не отговарят на основните международни стандарти. Емисиите от крематориумите, които изгарят медицински отпадъци, които се намират в непосредствена близост от Украйна, са крайно опасни за човешкото здраве.
7. Приетият от Румъния „Мастър-план” предвижда до 2010 г. да се организира нов речен канал „Дунав-Букурещ”, а до 2025 г. в делтата на реката да се реализират редица мащабни проекти.
С въпросното строителство Букурещ планира да реализира мащабни хидравлични и мелиративни дейности. Организационният план на територията на Дунавската делта предвижда изграждането на нови изкуствени канали и почистването на настоящите протоци за нуждите на корабоплаването по вътрешните водни маршрути.
Планира се да се разчистят долните течения на главните притоци на реките Прут, Сирет, Яломица, Арджеш, Муреш, Олт, Сомеш, Жиу, Биега и да се извърши реконструкция на каналите, за да се съединят реките Сирет и Яломица (Сирет-Барагански :канал), а също и за да се разширят и модернизират съществуващите пристанища по Дунава.
Предвижда се изграждането на около 27 нови пристанища по всички главни притоци, пет нови железопътни мостове, а също и на дванайсет нови автомобилни мостове.
Румъния възнамерява до края на 2009 г. да реализира проект за защита на бреговете на Сулинския канал, драгажиране и укрепване на язовирните стени по бреговете на Дунав в районите на Бала, Епураси, Каленя между градовете Калараш и Браила (375-175 км). До 2011 г. - да укрепи бреговете по каналите „Дунав-Черно море” и „Поарта Албе-Неводари”.
Тези планове представляват опасност за есетровите риби, а също така ще доведат до изчезването на гнездящите птици по тези места.
8. Негативно влияние върху екологичната ситуация в дунавската делта има и замърсяването на р. Дунав с отточни води и активизирането на неконтролиран туристически бизнес.
Разпространяването на неконтролиран туризъм в този район може да доведе до разрушваане на бреговете в следствие от движението на съответните корабоплавателни съдове, до значително замърсяване на водата и местността с битови отпадъци и до унищожаването на флората и фауната.
Значително развитие получи и бракониерството и увеличаването на замърсени оттичания от канализационните системи към р. Дунав. Вредните емисии доведоха до това, че поради канализационните оттичания и оттичанията от свинефермите, на брега на реката, близо до г. Тулча и н.п. Нуфер е невъзможно да минеш заради отровната миризма. Активизирането на незаконния риболов в комбинация с вредните емисии в Дунав доведоха до рязкото намаляване броя на рибата (от 4,7 хил. т. през 1977 р. до 185 т. през 2003 г.).
9. Потенциална опасност в трансгранично измерение са и следните промишлени обекти в Румъния:
- Предприятие за производство на минерални торове Marwy Fertilhim S.A. (Неводар), на чиято територия се съхраняват 2 млн. т. фосфогипс, който, според данните на Службата по здравеопазване на г. Констанца, има повишено съдържание на уран (10 пъти) и съдържание на радий (12 пъти). В доклада на Европейския румънски институт от 2004 г. се отбелязва, че хранилището на фосфогипс заема площ от 480 декара и е обект на повишена екологична опасност. Румънската национална комисия за контрол върху ядрената дейност откри, че отпадъците от фосфогипс доста надвишават основните норми за радиационна безопасност (Директива 96/29 EUROATOM).
- Металургичен комбинат Arcelor Mittal (г. Галац). Комбинатът е едно от най-опасните в екологичен план предприятия. Особена опасност представлява използваната в технологичния процес вода (около 90 м3 / час) и газовите емисии в атмосферата. Според данните на регионалната Агенция за околната среда, замърсяването на въздуха е в радиус от около 50 км. и надвишава нормата с 20 %.
ІІІ. СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА РУМЪНИЯ В ТРАНСГРАНИЧНИЯ ДВУСТРАНЕН РЕЗЕРВАТ „ДУНАВСКА ДЕЛТА”, КОЙТО Е ВНЕСЕН В СПИСЪКА НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО И РАМСАРСКИЯ СПИСЪК
На територията на биосферния резерват „Дунавска Делта” (БРДД) в окръг Тулча, въпреки протестите от страна на екологичните и природозащитните организации, се строят нови и се модернизират стари автомобилни пътища. Голяма опасност за функционирането на резервата е наличието на няколко складове за кораби в ръкавите на Дунав, функционирането на атомната електростанция „Черна вода”, а също и използването на декантационното езеро Алан-Тепе-Иаз (Alan Tepe Iaz).
Регионалната служба за пътищата и мостовете разработи проект за бърз автопът на обща стойност 21,38 млн. леи (около 6 млн. евро), който трябва да съедини крайбрежието на Черно море с населените точки по делтата на Дунав (Овидиу, Лумина, Неводари, Корбу, Сечелє и Михай-Витяз). Бъдещото трасе ще преминава частично близо до границите на БРДД, а също и през резерватните му зони (в частност, през района на н.п. Муригьол, който се намира в зона на строга защита на резервата).
Освен това се планира модернизацията и частичното дострояване на пътя, който трябва да минава непосредствено през двете буферни зони и двете зони на екологична реконструкция на БРДД. Част от работите по проекта (иницииран през 2003 г.) вече е изпълнена (изграден е път Сулина-Росети, други участъци се намират в стадий на подготовка за изграждане). Въпросното строителство ще има крайно негативно влияние върху биоразнообразието на речната делта, в частност, върху 19 видове от флората в региона, които се нахмират на границата на изчезването, от които 12 - изключително редки.
Голяма опасност за функционирането на БРДД е наличието на няколко складове за кораби в ръкавите на Дунав. Въпреки контрола от страна на резерватната администрация и мерките за ликвидирането на металните отпадъци (през 2004 г. бяха вдигнати 140 единици корабни съдове), днес в устието на Св. Георги са фиксирани над сто кораба, изоставени от собствениците си, в средата на повечето от които се намират остатъци от нефтопродукти.
Заедно с това в района на н.п. Мечин има най-малко 60 кораба, които са били изоставени преди няколко десетки години. Органите на местната власт не ги използват, мотивирайки се с това, че те се намират отвъд границите на БРДД и не представляват опасност за околната среда. Пристанищните ръководства на Галац и Тулча също отказват да вземат участие в унищожаването на въпросните складове.
Територията на биосферния резерват страда от това, че корабите изхвърлят техническа вода, преработени нефтопродукти и битови отпадъци. Това е свързано с липсата на съответното оборудване и сметища в пристанищата. Така, на пристанище Тулча има само съоръжения за обработване на твърди отпадъци, а в пристанище Сулина тях ги слагат в контейнери и ги извозват до място, където по-рано е имало топлоелектроцентрала.
Подобна ситуация се наблюдава и в пртистнищата Галац и Махмудия, където администрацията извършва фитосанитарни събирания, но не осигурява централизирана утилизация на отпадъците.
На територията на БРДД се наблюдават чести случаи на незаконно строителство, което нанася вреда на околната среда на резерватната зона. Така, властите в г. Сулин дадоха плаж с дължина около 150 метра под наем на частна структура. Новите собственици изградиха върху територията му развлекателни заведения и, въпреки съществуващата забрана, започнаха да градят капитални сгради. Също така бизнесмените нарушиха екологичните изисквания по време на изграждането на асфалтирания път до курортния район (законодателството допуска в резерватна зона да има едва само пясъчни или каменни пътища).
IV. ЗА АВАРИИТЕ В ЕКОЛОГИЧНО ОПАСНИТЕ РУМЪНСКИ ОБЕКТИ ПРЕЗ 2008-2009 Г.
В непосредствена близост до границата с Украйна има голям брой технологически опасни обекти. С оглед на това, че около 8 % от общата консумация на вода в нашата държава се осъществява за сметка на използването на ресурсите на дунавския басейн, особено безпокойство извиква редовното замърсяване на пограничните реки и технитен притоци с тежки метали, цианиди, а също и липсата налични сметища и хранилища за битови и промишлени токсични отпадъци, които вече дълго време не се инвентаризират от румънската страна и се съхраняват без необходимия контрол.
През последните седем години това доведе до екологични катастрофи, които имаха голямо негативно трансгранично влияние върху украинска територия. Сред най-сериозните техногенни събития в Румъния, случили се през 2008-2009 г., внимание за международните екологични институции заслужават следните:
- На 28 януари 2008 г. в резултат на авария на петролопровода на предприятие RС “Реtrom SА” се получи изтчане на голямо количество нафта към р. Сабер (окръг Арджеш). Петролното петно, с дължина 15 км. и ширина 2 м., не можа да бъде локализирано. В результат на това редица населени места (Леорден, Крингуриле, Гура Фоий и Геешт) бяха лишени от възможността да използват вода от реката;
- през март 2008 г. румънската Национална Комисия за контрол над атомната дейност публикува данни,че радиационния фон в района на н.п. Неводар (окръг Констанца) е нараснал 10 пъти над нормата. Причина за това стана съхраняването над 2 млн. тона радиоактивен фосфогипс от химически торове на SС Marway Fertilchim на територията на комбината. В резултат на разследването беше установено, че опасните вещества се отмиват и попадат в почвата и подпочвените води. Въпреки това не бяха направени конкретни действия за осигуряването на необходимите условия за тяхното съхранение;
- На 26 юли 2008 г., в резултат на наводнения и рязко покачване нивото на водата в района на г. Бая-Борш (окръг Марамуреш) в предприятие SC “Remin S.A.” бяха заляти редица отворени резервоари с промишлени отпадъци. В частност, язовирната стена на минното езеро Колбу-2 блокира и в езеро Колбу-1 имаше изитчане на вода. С цел да се избегнат аварии, местните органи на властта взеха решение да направят пролом в язовирната стена, което даде възможност да се осигури оттичането на вода от езеро Колбу-1. В резултат на това, към реките Числа, Вишеу и Тиса и техните притоци попаднаха над 8 млн. куб. м промишлени отпадъци със съдържание на магнезий, цинк и други тежки метали. При това, не е изключено аналогични ситуации да се случат отново в бъдеще. Ситуацията около споменатите резервоари остава критична. В момента фирма SС „Еconord S.А.”, която трябва да демонтира конструкциите и да запази обектите, само започна да работи над поправяне на пътя, за да осигури на техниката и оборудването достъп до резервоарите. По резервоарите не е извършена никаква работа. Предварителна оценка на ситуацията показва, че ако има дъждове съществува опасност от повторно пропукване на язовирната стена, в результат на което във въпросните реки могат да попаднат над 7 млн. куб. м промишлени отпадъци със съдържание на тежки метали.
- На 16 април 2009 г., в резултат на пропукване на напорния тръбопровод на станцията за пречистване на отходни води “Toroioaga” на минно-добивното предприятие SC “Cartel Bau SA” в района на г. Бая-Борша имаше аварийно замърсяване на р. Секу, която е приток на река Числа, която се влива в р. Вишеу - ляв приток на р. Тиса.
Веществата, попаднали във водите на тези реки, имат голяма концентрация на метали, което, на свой ред, доведе до значително негативно трансгранично влияние върху територията на Украйна.
На румънска територия имаше много повече инциденти от техногенен характер, отколкото са регистрирани официално. Румънската страна не информира своевременно за посочените факти, като прикрива ведомости за извънредните екологични ситуации, които възникват на нейна територия. Информацията за тях и за последствията от тях е недостъпна или се представя като дребни инциденти или такива, които влизат в категорията „екологични стандарти”.
МВ
Снимки интернет