НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
КРАНЦИ И ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА (“ВАРНЕНСКА
МЕНТА - 2”)
Редовен читател на „Морски вестник” ни е изпратил фрагмент от статията „Защо не съм социалист” на Васил Станилов, публикувана в електронното издание „Епохални времена” (21.02. 2009 г.): „... Имаше и паметник на Сталин на входа на Морската градина. Нещо повече - градът беше преименуван на „Сталин”. И аз съм завършил Сталинска мъжка гимназия. По това време един човек продаваше захаросана мента. Отрязваше по парче според желанието на клиента. И викаше на висок глас: ”Варненска мента!”. Кодоши го питаха: ”Защо „Варненска”, нали градът се казва Сталин?” Той им отговаряше: ”Ако ви стиска, викайте вие.” На когото му стискаше, отиваше на “курорт” на “Слънчев бряг”, както се случи със Сашо Сладура”....
Нашият водещ на рубриката „Кранци ...” (ноември 2008 г. – август 2009 г.) е написал в разказа си „Варненска мента”:
За “увековечаване паметта” на починалия баща на всички деца по света, един ден град Варна осъмнал с ново име - Сталин.
Бай Оник, откак се помни като търговец, все на входа на жп гарата си е вадил хляба. Там разгъва маса със стъклени похлупаци върху късове ароматна мента, дроби я на сладки късчета, реди ги в красива цветова гама и ги увива в пергаментова хартия за продан. После пак троши по-големите с тежкия нож и оглася площада насреща с мелодичния си глас:
- Мента-а-а! Варненска мента! За мерак, за любов!
- Ончо, защо „Варненска“ бе, - поднасят го кибиците, - защо не викаш „Сталинска мента“?
- Ела извикай ти, да та видя!”
Така беше разкрита истината за една уж „мистификация” – героят Бай Оник очевидно не е авторска приумица на Янчо Бакалов, а автентичен варненски ментарджия, каквито навремето имаше много, че и сега!
Бел. на МВ: Васил Станилов е роден през 1933 г. във Варна. Писател и публицист, завършил е военно училище през 1952 г. и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в "Предавания за чужбина" на Радио София (за Гърция), вестник "Стършел" (1961-1967), Радио София (1967-1969), ФОРЕК (1971-1972), в. "Знаме на мира" (1982-1984), "Софийски вести" (1990), специален кореспондент на в. "Свободен народ" (1990-1991). Главен редактор е на вестник "Анти" от 1991 г. и директор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на осем книги ("Българският Колумб", "Светът, обърнат наопаки", "Сега е друго", "Фалшиви бисери", "Татковата баница", "Философия на случайностите", "Колективни халюцинации", "В своята леха"), пиеси, сценарии, либрета.
МЕНТА - 2”)
Редовен читател на „Морски вестник” ни е изпратил фрагмент от статията „Защо не съм социалист” на Васил Станилов, публикувана в електронното издание „Епохални времена” (21.02. 2009 г.): „... Имаше и паметник на Сталин на входа на Морската градина. Нещо повече - градът беше преименуван на „Сталин”. И аз съм завършил Сталинска мъжка гимназия. По това време един човек продаваше захаросана мента. Отрязваше по парче според желанието на клиента. И викаше на висок глас: ”Варненска мента!”. Кодоши го питаха: ”Защо „Варненска”, нали градът се казва Сталин?” Той им отговаряше: ”Ако ви стиска, викайте вие.” На когото му стискаше, отиваше на “курорт” на “Слънчев бряг”, както се случи със Сашо Сладура”....
Нашият водещ на рубриката „Кранци ...” (ноември 2008 г. – август 2009 г.) е написал в разказа си „Варненска мента”:
За “увековечаване паметта” на починалия баща на всички деца по света, един ден град Варна осъмнал с ново име - Сталин.
Бай Оник, откак се помни като търговец, все на входа на жп гарата си е вадил хляба. Там разгъва маса със стъклени похлупаци върху късове ароматна мента, дроби я на сладки късчета, реди ги в красива цветова гама и ги увива в пергаментова хартия за продан. После пак троши по-големите с тежкия нож и оглася площада насреща с мелодичния си глас:
- Мента-а-а! Варненска мента! За мерак, за любов!
- Ончо, защо „Варненска“ бе, - поднасят го кибиците, - защо не викаш „Сталинска мента“?
- Ела извикай ти, да та видя!”
Така беше разкрита истината за една уж „мистификация” – героят Бай Оник очевидно не е авторска приумица на Янчо Бакалов, а автентичен варненски ментарджия, каквито навремето имаше много, че и сега!
Бел. на МВ: Васил Станилов е роден през 1933 г. във Варна. Писател и публицист, завършил е военно училище през 1952 г. и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в "Предавания за чужбина" на Радио София (за Гърция), вестник "Стършел" (1961-1967), Радио София (1967-1969), ФОРЕК (1971-1972), в. "Знаме на мира" (1982-1984), "Софийски вести" (1990), специален кореспондент на в. "Свободен народ" (1990-1991). Главен редактор е на вестник "Анти" от 1991 г. и директор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на осем книги ("Българският Колумб", "Светът, обърнат наопаки", "Сега е друго", "Фалшиви бисери", "Татковата баница", "Философия на случайностите", "Колективни халюцинации", "В своята леха"), пиеси, сценарии, либрета.
Варненската ж.п. гара днес – по-хубава, по-добре боядисана и осветена от някога, но я няма варненската мента и продавачи като Бай Оник.
Темата „Море и мента” може да вдъхнови много творци и много вдъхновителки.
