НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
8 ДНИ ДО 10 НОЕМВРИ: ЛЮЦИ
”Главният орган на човешкото тяло, здравата
основа, на която се крепи душата, това е кесията“
Т. Карлайл
Помните ли го още ”оня” генерал-адмирал? И на него мама се е радвала, а над люлката му град са градили. Защо ли?
* * *
Люци – «господин»
Хората с щръкнали уши имат големи таланти! Ако се случи да са и с Его в излишък – по-добре да не си им насреща. Люци в ушите е направо забележителен, а и с Егото няма дефицити. Но му стоят добре и го красят, особено Егото. Освен това е енергичен, спортист, увлича се по източно Рейки, говори английски (нелошо) и чете книги (слава богу).
”Главният орган на човешкото тяло, здравата
основа, на която се крепи душата, това е кесията“
Т. Карлайл
Помните ли го още ”оня” генерал-адмирал? И на него мама се е радвала, а над люлката му град са градили. Защо ли?
* * *
Люци – «господин»
Хората с щръкнали уши имат големи таланти! Ако се случи да са и с Его в излишък – по-добре да не си им насреща. Люци в ушите е направо забележителен, а и с Егото няма дефицити. Но му стоят добре и го красят, особено Егото. Освен това е енергичен, спортист, увлича се по източно Рейки, говори английски (нелошо) и чете книги (слава богу).
Колкото е по-нисък началникът, толкова му е по-голяма шапката.
Помните ли как по едно време всичките бяхме, зору-зорна, ”другари”? Но както си бяхме, един ден станахме и ”господа”. Издаде се съответната заповед в Българската армия и тя трябваше да се изчете по всичките поделения.
Получил съм назначение в Созопол и отивам там да се представя. Ще служа в дивизиона, в който командир е бъдещият ни командващ или по-точно - бил е командир, защото в момента сдава и ще бяга към новата си длъжност. Познаваме се отдавна, макар да не сме близки. Влизам при него усмихнат и му казвам: ”господин капитан!” Момчето от поредния комсомолски набор в Партията се събуди в него и той позеленя, пикае газ обилно.
- Аха, и господа ли станахме вече, ще видим...
Ясно, не знае още за заповедта, ще го наблюдаваме за характерни признаци и реакции.
”Големият Милан”, командирът на бригадата, чете заповед: «От вчера никакво „дургар”, вече всички сме ”господа”!
Мислите, че се притесни ли, Люци? Отнюд!
* * *
Дарданелското направление
По линия на АFСЕА*, събрали сме се двайсетина ентусиасти в една от залите на Българския морски квалификационен център и докато британският военен аташе ни осветлява как в Македония властите нехуманно използвали неуправляеми ракети, за да разбият албанските сепаратисти, барикадирани в няколко къщи по крайградския баир и колко това било неконвенционално, гръмна съветският химн! Люци, възпитаник на Генералщабната академия ”Ворошилов”, си го имал записан като сигнал на мобилния телефон, да го слуша денем и нощем, та и ние му се израдвахме (на Люци де!). Пак ли си мислите, че се е притеснил? Амa той това не го може!
Размах обаче не му липсва - като се прибрал от морската академия в Ленинград в родния дивизион в Созопол, първата му работа била да разработи план за развръщане на торпедните ни катери на стратегическото Дарданелско направление. Ако не бяха завистниците да му пречат - сега всичките можехме да си имаме по една вила с мраморна тераса на брега срещу стария Илион!
* Българската секция по електроника, информационни и комуникационни технологии за националната сигурност
* * *
Командващ!
Във войската бяхме усвоили до най-големи тънкости прийома ”бой със сянката си” и дълги години ни беше основен вид дейност. Като се показа отсам хоризонта членството в НАТО, стана видно, че победата ни е в кърпа вързана и започнахме да мислим и с главите си.
Компресираното ни флотче ежегодно поемаше едва 15-20 нови лейтенанти, четирима-петима офицери да постъпят в академии, 10-12 да преминат през курсове, няколко десетки - през модули за изучаване на чужд език и т. н. Ориентировъчните разчети показваха, че с дейности извън бакалавърските програми в Морското училище са ангажирани десетина души. По това време във Военната академия вече работеше катедра ”Военноморски сили”, базирана във Варна и подпряна на два стола - класически пример за наведен разкрачен стоеж.
Назначиха за командващ на Военноморските сили контраадмирал Нейко Атанасов - разгеле, механик и прагматик, че аман от командири, а в академията в София кадруваше генерал Запрянов. И двамата знаят две и двеста, без много кандърми възприеха нашето предложение за академичен филиал във Варна, осигуряван кадрово от две страни и акредитиран за функциите, които вече упоменах. Командващият ме покани да обоснова тази идея на Военен съвет и основните командири от флота ме подкрепиха.
Междувременно се взе решение за намаляване на пределната възраст на офицерите на служба и Нейко Атанасов изхвърча зад борда, поради пределна възраст (новите ценности). На неговото място седна нов командващ - Люци.
Ако кажа, че забелязах сред ”флотската общественост” възторг от това решение, сигурно няма да ми повярвате. Но работа има да се върши и аз се натискам за прием при него.
Натискам се, но не ме приема. Все пак за има-няма няколко месеца той ”узря” за мене. В уреченото време отивам в Щаба на флота, в канцеларията приветливо ме посреща непозната мичманка (адютант-секретар), настанявам се и чакам. Чакам, чакам, ама него хич го няма. Дойде си по едно време, пременен по тениска, излязъл бил да се разведри. Като ме видя, от вратата изфуча: ”Като не предупреждавате, че ще идвате - ще чакате!” и влезе да се преоблича.
Прие ме, честитих му длъжност и звание, за три минути му изложих ситуацията, подадох му и препис на протокола от военния съвет - и той взе думата. Като рече „Аз” и аз „драс” - с химикалката в тефтера. Пак каже „Аз” - „щрак”, кертик на листа. И така „щрак”, „драс”, „драс”, „щрак” - на тридесет и седмия път съм спрял (броих ги после, драските). Бръщолевенията, с които ме заля - без ясна идея, без цел, ми подсказаха за сетен път, че е дошло време за спускане на кепенците! Ясно е, че тук ще се мисли най-много как да се напъчим за отличия и за звания, как да попаднем на прием в резиденцията, в обектива...
* * *
Излет до върха
Като се заговори, че го гласят за първи заместник в Генералния щаб, мнозина не повярваха. Аз нямах прогноза, докато не дочух, че на потенциалните кандидати им правели IQ профил. Така ми стана ясно, че нашият човек е без конкуренция за този пост. На определения за Началник в рамките на конкурсната програма му дали за мнение проекто-заповедта за затриване на ГЩ. Той се просълзил от умиление и само помолил да му разрешат да си я ползва като възглавничка чак до последната година на мандата. IQ - 15, „годен”! От останалите генерали с коефициент под 30 бил само Люци - и той ”годен”!
В тези тежки за цялото прогресивно човечество времена, от радост, че съм го помолил най-сърдечно, министърът на отбраната (”Свинчо”) ми е направил и прощален подарък - ново име. В заповедта за уволнението ми се мъдри името „Янко”. Което не е моето, а както знаете, партизанското име на бай Тошо, например.
Люци остана, в очакване да затвори вратата.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Получил съм назначение в Созопол и отивам там да се представя. Ще служа в дивизиона, в който командир е бъдещият ни командващ или по-точно - бил е командир, защото в момента сдава и ще бяга към новата си длъжност. Познаваме се отдавна, макар да не сме близки. Влизам при него усмихнат и му казвам: ”господин капитан!” Момчето от поредния комсомолски набор в Партията се събуди в него и той позеленя, пикае газ обилно.
- Аха, и господа ли станахме вече, ще видим...
Ясно, не знае още за заповедта, ще го наблюдаваме за характерни признаци и реакции.
”Големият Милан”, командирът на бригадата, чете заповед: «От вчера никакво „дургар”, вече всички сме ”господа”!
Мислите, че се притесни ли, Люци? Отнюд!
* * *
Дарданелското направление
По линия на АFСЕА*, събрали сме се двайсетина ентусиасти в една от залите на Българския морски квалификационен център и докато британският военен аташе ни осветлява как в Македония властите нехуманно използвали неуправляеми ракети, за да разбият албанските сепаратисти, барикадирани в няколко къщи по крайградския баир и колко това било неконвенционално, гръмна съветският химн! Люци, възпитаник на Генералщабната академия ”Ворошилов”, си го имал записан като сигнал на мобилния телефон, да го слуша денем и нощем, та и ние му се израдвахме (на Люци де!). Пак ли си мислите, че се е притеснил? Амa той това не го може!
Размах обаче не му липсва - като се прибрал от морската академия в Ленинград в родния дивизион в Созопол, първата му работа била да разработи план за развръщане на торпедните ни катери на стратегическото Дарданелско направление. Ако не бяха завистниците да му пречат - сега всичките можехме да си имаме по една вила с мраморна тераса на брега срещу стария Илион!
* Българската секция по електроника, информационни и комуникационни технологии за националната сигурност
* * *
Командващ!
Във войската бяхме усвоили до най-големи тънкости прийома ”бой със сянката си” и дълги години ни беше основен вид дейност. Като се показа отсам хоризонта членството в НАТО, стана видно, че победата ни е в кърпа вързана и започнахме да мислим и с главите си.
Компресираното ни флотче ежегодно поемаше едва 15-20 нови лейтенанти, четирима-петима офицери да постъпят в академии, 10-12 да преминат през курсове, няколко десетки - през модули за изучаване на чужд език и т. н. Ориентировъчните разчети показваха, че с дейности извън бакалавърските програми в Морското училище са ангажирани десетина души. По това време във Военната академия вече работеше катедра ”Военноморски сили”, базирана във Варна и подпряна на два стола - класически пример за наведен разкрачен стоеж.
Назначиха за командващ на Военноморските сили контраадмирал Нейко Атанасов - разгеле, механик и прагматик, че аман от командири, а в академията в София кадруваше генерал Запрянов. И двамата знаят две и двеста, без много кандърми възприеха нашето предложение за академичен филиал във Варна, осигуряван кадрово от две страни и акредитиран за функциите, които вече упоменах. Командващият ме покани да обоснова тази идея на Военен съвет и основните командири от флота ме подкрепиха.
Междувременно се взе решение за намаляване на пределната възраст на офицерите на служба и Нейко Атанасов изхвърча зад борда, поради пределна възраст (новите ценности). На неговото място седна нов командващ - Люци.
Ако кажа, че забелязах сред ”флотската общественост” възторг от това решение, сигурно няма да ми повярвате. Но работа има да се върши и аз се натискам за прием при него.
Натискам се, но не ме приема. Все пак за има-няма няколко месеца той ”узря” за мене. В уреченото време отивам в Щаба на флота, в канцеларията приветливо ме посреща непозната мичманка (адютант-секретар), настанявам се и чакам. Чакам, чакам, ама него хич го няма. Дойде си по едно време, пременен по тениска, излязъл бил да се разведри. Като ме видя, от вратата изфуча: ”Като не предупреждавате, че ще идвате - ще чакате!” и влезе да се преоблича.
Прие ме, честитих му длъжност и звание, за три минути му изложих ситуацията, подадох му и препис на протокола от военния съвет - и той взе думата. Като рече „Аз” и аз „драс” - с химикалката в тефтера. Пак каже „Аз” - „щрак”, кертик на листа. И така „щрак”, „драс”, „драс”, „щрак” - на тридесет и седмия път съм спрял (броих ги после, драските). Бръщолевенията, с които ме заля - без ясна идея, без цел, ми подсказаха за сетен път, че е дошло време за спускане на кепенците! Ясно е, че тук ще се мисли най-много как да се напъчим за отличия и за звания, как да попаднем на прием в резиденцията, в обектива...
* * *
Излет до върха
Като се заговори, че го гласят за първи заместник в Генералния щаб, мнозина не повярваха. Аз нямах прогноза, докато не дочух, че на потенциалните кандидати им правели IQ профил. Така ми стана ясно, че нашият човек е без конкуренция за този пост. На определения за Началник в рамките на конкурсната програма му дали за мнение проекто-заповедта за затриване на ГЩ. Той се просълзил от умиление и само помолил да му разрешат да си я ползва като възглавничка чак до последната година на мандата. IQ - 15, „годен”! От останалите генерали с коефициент под 30 бил само Люци - и той ”годен”!
В тези тежки за цялото прогресивно човечество времена, от радост, че съм го помолил най-сърдечно, министърът на отбраната (”Свинчо”) ми е направил и прощален подарък - ново име. В заповедта за уволнението ми се мъдри името „Янко”. Което не е моето, а както знаете, партизанското име на бай Тошо, например.
Люци остана, в очакване да затвори вратата.
ЯНЧО БАКАЛОВ