НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДНЕС Е 10 НОЕМВРИ: НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ*
Ще се престраша да ви разкажа още нещо, любезни читатели, което зная едва ”от трета ръка”:
Френският актьор Пиер Ришар приел да се снима във филм, режисьор на който била емигрантка от слънчева Грузия (ей я къде е отсреща, на едно Черно море място). ”Желязната завеса” вече била паднала и многонационалният екип се вдигнал от Франция да снима там ”на терен”. За част от епизодите наели като статисти (с връзки) светила от местната национална опера, които били толкова гладни след демократичните промени, че били готови и ламя да ловят, за единия хляб.
На работната площадка се снимали дубли на сцена, в която Ришар не участвал, а някъде по-настрана певците ненатрапчиво го ухажвали.
– Искате ли да Ви изпеем нещо грузинско? Ще пеем тихичко, да не пречим на снимките .
Като запели – актьорът онемял от възторг, певците се вдъхновявали все повече и накрая почти всички други на снимачната площадка гледали и слушали само тях. Камерите спрели да се въртят, осветителите изгасили прожекторите...
От професионална лоялност Ришар следял крадешком за реакцията на режисьора. Всички, всеки на мястото на колежката би се развикал ”Прекратете!” или поне как да е ще прекъсне това безобразии, работата е спряла, трошат се за нищо грешни пари!
Но грузинката строго се обърнала към тези от екипа, които все още се опитвали да правят нещо.
– Не можете ли да спрете за миг, не чувате ли, че хората пеят!
Само в старите филми песента има край. Живият жив живот на хората, очакващи някой ”да ги оправи”, е верига от глад и празници, от време на време и от малко работа.
Да ни е честит Празникът – всички празници, не само този (10 ноември)!
ЯНЧО БАКАЛОВ
* Бел. ред. Това е заключителната публикация в поредицата есета на Янчо Бакалов, посветена на 20-та годишнина от 10 ноември 1989 г.
Ще се престраша да ви разкажа още нещо, любезни читатели, което зная едва ”от трета ръка”:
Френският актьор Пиер Ришар приел да се снима във филм, режисьор на който била емигрантка от слънчева Грузия (ей я къде е отсреща, на едно Черно море място). ”Желязната завеса” вече била паднала и многонационалният екип се вдигнал от Франция да снима там ”на терен”. За част от епизодите наели като статисти (с връзки) светила от местната национална опера, които били толкова гладни след демократичните промени, че били готови и ламя да ловят, за единия хляб.
На работната площадка се снимали дубли на сцена, в която Ришар не участвал, а някъде по-настрана певците ненатрапчиво го ухажвали.
– Искате ли да Ви изпеем нещо грузинско? Ще пеем тихичко, да не пречим на снимките .
Като запели – актьорът онемял от възторг, певците се вдъхновявали все повече и накрая почти всички други на снимачната площадка гледали и слушали само тях. Камерите спрели да се въртят, осветителите изгасили прожекторите...
От професионална лоялност Ришар следял крадешком за реакцията на режисьора. Всички, всеки на мястото на колежката би се развикал ”Прекратете!” или поне как да е ще прекъсне това безобразии, работата е спряла, трошат се за нищо грешни пари!
Но грузинката строго се обърнала към тези от екипа, които все още се опитвали да правят нещо.
– Не можете ли да спрете за миг, не чувате ли, че хората пеят!
Само в старите филми песента има край. Живият жив живот на хората, очакващи някой ”да ги оправи”, е верига от глад и празници, от време на време и от малко работа.
Да ни е честит Празникът – всички празници, не само този (10 ноември)!
ЯНЧО БАКАЛОВ
* Бел. ред. Това е заключителната публикация в поредицата есета на Янчо Бакалов, посветена на 20-та годишнина от 10 ноември 1989 г.
Янчо Бакалов