НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ КОРАБИ:
ТРАДИЦИИ, КОНЮНКТУРА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ
При създаването на българския военен флот през 1879 г. първите плавателни съдове носят имената, които са имали в състава на руския флот. След изтеглянето на руските офицери от българска служба през 1885 г. българското правителство предприема смяна на имената на корабите и при подбора им се ръководи от това те да имат връзка с вековната ни история (имена на български владетели) или с национално-освободителното ни движение. Така първите български имена на нашите военни кораби са: „Симеон Велики”, „Крум”, „Борис”, „Асен”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа”, „Раковски”, „Христо Ботев”, „Васил Левски”, „Хаджи Димитър”, „Войвода”, „Райна” (Райна Княгиня). По-късно тази традиция е продължена с „Добротич”, „Балик” и „Момчил”. Името на владетеля на Княжество България княз Александър І Батенберг е дадено на първия доставен (през 1883 г.) от българското правителство за военния ни флот. По-нататък тази традиция продължава в търговския флот, където има имена като „Цар Фердинанд”, „Княгиня Евдокия”, „Княгиня Мария Луиза”. Името на първия български учебно-боен кораб на Черно море „Надежда” (приет в състава на Флота през 1898 г.) не може да се свързва с член на царското семейство (дъщерята на Цар Фердинанд I княгиня Надежда е родена година по-късно - през 1899 г.), а по-скоро с надеждата, че България ще има силен военен флот. По-късно, вероятно по същите съображения, военната моторна яхта на цар Борис ІІІ е именувана „Вяра”. Като изключение в тази насока може да се посочи само парният катер „Амалия” - първият построен в България самоходен плавателен съд, зачислен във Флота през 1891 г. и служил в база Варна (отначало като княжеска яхта) до края на Първата световна война. Той носи името на сестрата на цар Фердинанд I Амалия (1848-1894 г.).
С доставката на шестте торпедоносеца тип „Дръзки” (1904 – 1908 г.) е поставено трайното начало на традициите при именуването на бойните ни кораби. Те получават имената „Дръзки”, „Смели”, „Храбри”, „Строги”, „Шумни” и „Летящи” и характеризират качествата, които трябва да имат екипажите им при отбраната на морските ни брегове. Тази традиция се спазва и вече имаме трети боен кораб с името „Смели” и трети боен кораб с името „Дръзки”. По два кораба са носили последователно имената „Храбри”, „Строги” и „Летящи”. През 1975 г. тази традиция е продължена с „Безстрашни”, през 1982 г. – с „Бдителни” и „Напористи”, през 1985 г. – с „Бодри”. Традицията бе спазена и продължена и в най-ново време: „Бодри” (втори) и „Решителни” (след 1990 г.) и при доставката на трите фрегати от Белгия: „Дръзки”, „Горди” и „Верни” – най-новото попълнение на корабния състав на Военноморска база Бургас.
Третата трайно очертаваща се тенденция при именуването на военните ни кораби е увековечаването имената на заслужили флотски дейци, командири и герои: „Генерал Кирков”, „Капитан І ранг Димитър Добрев”, „Капитан-лейтенант „Евстати Винаров”, „Капитан І ранг Димитър Паскалев”„Лейтенант Ляпчев”, „Капитан-лейтенант Минков”, „Мичман І ранг Саев”, „Кондуктор Докузанов”, „Адмирал Бранимир Орманов”, „Старшина І степен Димитър Ат. Димитров” и др. Инцидентно се появяват имена като „Русалка”, „Граничарка”, Искра”, „Лилия”, „Метеор” и др.
Част от военните кораби носят имената на названия на реки: „Марица”, „Струма”, „Вардар”, „Места”, „Дунав”, „Искър”, „Камчия”, „Ахелой”, а други – на понятия, свързани с природни стихии: „Мълния”, „Щорм”, „Шквал”, „Бриз”, „Прибой”, „Ураган”, „Светкавица”, „Гръм” и т.н. Интересен е случаят с името „Цибър”, което се носи последователно от три кораба за борба с минната опасност: мобилизиран граждански влекач, който взема дейно участие в разминирането на р. Дунав по време на Втората световна война, базов миночистач по време на Студената война и минен ловец – най-новото попълнение на корабния състав на Военноморска база Варна. Два от учебните кораби на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” (бившият ветроход „Горянин” и бивш базов миночистач) носят името на патрона на училището, а третият (учебно-производствен кораб), който е със същото име, е в състава на Параходство „Български морски флот”.
ТРАДИЦИИ, КОНЮНКТУРА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ
При създаването на българския военен флот през 1879 г. първите плавателни съдове носят имената, които са имали в състава на руския флот. След изтеглянето на руските офицери от българска служба през 1885 г. българското правителство предприема смяна на имената на корабите и при подбора им се ръководи от това те да имат връзка с вековната ни история (имена на български владетели) или с национално-освободителното ни движение. Така първите български имена на нашите военни кораби са: „Симеон Велики”, „Крум”, „Борис”, „Асен”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа”, „Раковски”, „Христо Ботев”, „Васил Левски”, „Хаджи Димитър”, „Войвода”, „Райна” (Райна Княгиня). По-късно тази традиция е продължена с „Добротич”, „Балик” и „Момчил”. Името на владетеля на Княжество България княз Александър І Батенберг е дадено на първия доставен (през 1883 г.) от българското правителство за военния ни флот. По-нататък тази традиция продължава в търговския флот, където има имена като „Цар Фердинанд”, „Княгиня Евдокия”, „Княгиня Мария Луиза”. Името на първия български учебно-боен кораб на Черно море „Надежда” (приет в състава на Флота през 1898 г.) не може да се свързва с член на царското семейство (дъщерята на Цар Фердинанд I княгиня Надежда е родена година по-късно - през 1899 г.), а по-скоро с надеждата, че България ще има силен военен флот. По-късно, вероятно по същите съображения, военната моторна яхта на цар Борис ІІІ е именувана „Вяра”. Като изключение в тази насока може да се посочи само парният катер „Амалия” - първият построен в България самоходен плавателен съд, зачислен във Флота през 1891 г. и служил в база Варна (отначало като княжеска яхта) до края на Първата световна война. Той носи името на сестрата на цар Фердинанд I Амалия (1848-1894 г.).
С доставката на шестте торпедоносеца тип „Дръзки” (1904 – 1908 г.) е поставено трайното начало на традициите при именуването на бойните ни кораби. Те получават имената „Дръзки”, „Смели”, „Храбри”, „Строги”, „Шумни” и „Летящи” и характеризират качествата, които трябва да имат екипажите им при отбраната на морските ни брегове. Тази традиция се спазва и вече имаме трети боен кораб с името „Смели” и трети боен кораб с името „Дръзки”. По два кораба са носили последователно имената „Храбри”, „Строги” и „Летящи”. През 1975 г. тази традиция е продължена с „Безстрашни”, през 1982 г. – с „Бдителни” и „Напористи”, през 1985 г. – с „Бодри”. Традицията бе спазена и продължена и в най-ново време: „Бодри” (втори) и „Решителни” (след 1990 г.) и при доставката на трите фрегати от Белгия: „Дръзки”, „Горди” и „Верни” – най-новото попълнение на корабния състав на Военноморска база Бургас.
Третата трайно очертаваща се тенденция при именуването на военните ни кораби е увековечаването имената на заслужили флотски дейци, командири и герои: „Генерал Кирков”, „Капитан І ранг Димитър Добрев”, „Капитан-лейтенант „Евстати Винаров”, „Капитан І ранг Димитър Паскалев”„Лейтенант Ляпчев”, „Капитан-лейтенант Минков”, „Мичман І ранг Саев”, „Кондуктор Докузанов”, „Адмирал Бранимир Орманов”, „Старшина І степен Димитър Ат. Димитров” и др. Инцидентно се появяват имена като „Русалка”, „Граничарка”, Искра”, „Лилия”, „Метеор” и др.
Част от военните кораби носят имената на названия на реки: „Марица”, „Струма”, „Вардар”, „Места”, „Дунав”, „Искър”, „Камчия”, „Ахелой”, а други – на понятия, свързани с природни стихии: „Мълния”, „Щорм”, „Шквал”, „Бриз”, „Прибой”, „Ураган”, „Светкавица”, „Гръм” и т.н. Интересен е случаят с името „Цибър”, което се носи последователно от три кораба за борба с минната опасност: мобилизиран граждански влекач, който взема дейно участие в разминирането на р. Дунав по време на Втората световна война, базов миночистач по време на Студената война и минен ловец – най-новото попълнение на корабния състав на Военноморска база Варна. Два от учебните кораби на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” (бившият ветроход „Горянин” и бивш базов миночистач) носят името на патрона на училището, а третият (учебно-производствен кораб), който е със същото име, е в състава на Параходство „Български морски флот”.
Параходът “Крум” от Дунавската флотилия.
Торпедоносецът „Дръзки” като експонат във Военноморския музей
Стражевите кораби проект 50 носят имената „Дръзки”, „Смели” и „Бодри”.
Патрулните кораби „Бдителни” и „Безстрашни” в пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас.
Минният ловец „Цибър” е третият български военен кораб с това име.
Рожба на конюнктурни съображения са останалите от периода 1944 - 1989 г. имена, като „Георги Димитров”, „Антон Иванов”, „Иван Загубански”, „Болшевик”, „Димитровски комсомол” и „Ленински комсомол”, свързани с тогавашния обществено-политически строй, които след 1990 г. са заменени с други. При подводниците се запазват имената „Слава” и „Победа”, а една от тях продължава традицията - „Надежда”.
Може да се каже, че има приемственост при запазването на имената на корабите, получени като дарения за флота. Така през 1925 г. Дунавската флотилия (тогава Дунавска полицейска служба) получава като дарение моторния катер „Тила” от русенския търговец Хуго Шобер и запазва името на плавателния съд, който е в строя до края на Втората световна война. По същия начин се постъпва и с подарената на флота от Русенския яхт-клуб през 1942 г. моторна лодка “Летящата нимфа”, и с аварийно-спасителния кораб „Протео”, получен като дар от ВМС на Италия през 2004 г.
Атанас Панайотов,
доктор по история
Снимките са от фонда на Военноморския музей - Варна
Може да се каже, че има приемственост при запазването на имената на корабите, получени като дарения за флота. Така през 1925 г. Дунавската флотилия (тогава Дунавска полицейска служба) получава като дарение моторния катер „Тила” от русенския търговец Хуго Шобер и запазва името на плавателния съд, който е в строя до края на Втората световна война. По същия начин се постъпва и с подарената на флота от Русенския яхт-клуб през 1942 г. моторна лодка “Летящата нимфа”, и с аварийно-спасителния кораб „Протео”, получен като дар от ВМС на Италия през 2004 г.
Атанас Панайотов,
доктор по история
Снимките са от фонда на Военноморския музей - Варна